Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пловдив, 10.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на десети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова и прокурор Анелия Трифонова, като разгледа докладваното
адм.д. № 3229 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя
С.Л.Н. против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 289 от
20.09.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено
публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД разрешително № 31510017 от 20.06.2007 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 33 713,76 лева и
лихва за забава в размер на 10 542,10 лева.
Според
дружеството жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се
отмяна, алтернативно АУПДВ да бъде частично променен. Твърди се, че при
издаването на АУПДВ са допуснати неточности, представляващи съществени
нарушения, касаещи формата и съдържанието на административния акт. Според
жалбоподателя, неточно като правни основания за издаването на акта са посочени
чл.10 ал.2 т.1 от Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 177/24.06.2011г., обн. ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017
г. и чл.12 ал.2 т.1 от Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016
г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от
1.01.2017 г. Направено е възражение относно изчисления размер на лихвите по
всяка главница. На следващо място в жалбата е посочено, че БДИБР не е изпълнила
задължението си по § 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 177/24.06.2011г., обн. ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017
г. и от Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.
Изложено е, че в диспозитивната част на АУПДВ не е
посочена целта на водоползване, не се конкретизира
мястото на водоползване и вида водоизточник, което
според жалбоподателя е съществено нарушение. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ответникът
чрез процесуалния си представител юриск. Б, оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли. Подробни съображения са изложени в
представени по делото писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за неоснователност на жалбата.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат
на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни
интереси. По делото няма данни на коя дата е връчен оспореният акт на
жалбоподателя, но на лист 13-14 по делото е приложено писмо изх. № ПО-02-809(2)
от 04.10.2019г., с което на жалбоподателя е изпратен екземпляр от процесния АУПДВ, а жалбата до съда е подадена чрез органа на
11.10.2019г., поради което следва да се приеме, че е в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК. Ето защо жалбата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
Между
страните по делото няма спор, че с разрешително № 31510017 от 20.06.2007 г. на
директора на БДИБР (лист 16-19) на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД –
Пловдив е предоставено правото на водовземане с цел
питейно-битови нужди от подземен воден обект – BG3G00000N018 – Порови води в Неоген – Пазарджик – Пловдивския район, намиращ се в с.Чоба,
община Брезово, област Пловдив, чрез шест броя тръбни кладенеци:
ТК1, ТК2, ТК3, ТК4, ТК5 и ТК6, с разрешено годишно водно количество до 283 820
куб.м, със срок на действие на разрешителното – 20.06.2007 г. – 20.06.2032 г.
За
използваните годишни водни количества по издаденото разрешително № 31510017 от
20.06.2007 г. са подадени справки, съответно декларации по чл.194б ЗВ от управителя
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив, както следва: на 28.01.2015
г. за иззетото през 2014 г. количество вода (лист 46 и сл.); на 25.01.2016 г.
за иззетото през 2015 г. количество вода (лист 52 и сл.); на 25.01.2017 г. за
иззетото през 2016 г. количество вода (лист 60 и сл.); на 30.01.2018 г. за
иззетото през 2017 г. количество вода от(лист 69 и сл.). Като в приложени
таблици са описани разрешителните, водоизточниците и съответно иззетото
количество вода. По делото е приложено писмо с което се коригират данните
относно подадената вода за 2017г. (лист 78 и сл.), но в таблицата не фигурира процесния подземен воден обект в с.Чоба.
След
извършена проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на дължимите
такси за 2014г. по 26 броя разрешителни, сред които и процесното
с № 31510017 от 20.06.2007г. е констатирано, че дружеството „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Пловдив е представило в БДИБР справка за добитото
количество вода, според която за 2014г. по разрешително № 31510017 от 20.06.2007г.
е 446 568 куб.м. и дължима годишна такса за 2014г. е в размер на
8 931,36 лв. Резултатите от проверката са обективирани
в констативен протокол № ПВ2-225 от 25.08.2017 г. (лист 94-98). След извършена
проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на дължимите такси за
2015г. по 27 броя разрешителни, сред които и процесното
с № 31510017 от 20.06.2007г. е констатирано, че дружеството „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Пловдив е представило в БДИБР справка за добитото
количество вода, според която за 2015г. по разрешително № 31510017 от
20.06.2007г. е 478 278 куб.м. и дължима годишна такса за 2015г. е в размер на
9 565,56 лв. Резултатите от проверката са обективирани
в констативен протокол № ПВ2-226 от 25.08.2017 г. (лист 99-103). След извършена
проверка по документи за изчисляване на дължимите такси за 2016г. по 26 броя
разрешителни, сред които и процесното с № 31510017 от
20.06.2007г. е констатирано, че дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Пловдив е представило в БДИБР справка и декларация по чл.194б от ЗВ за
добитото количество вода, според която за 2016г. по разрешително № 31510017 от
20.06.2007г. е 415 394 куб.м. и дължима годишна такса за 2016г. е в размер на
8 307,88 лв. Резултатите от проверката са обективирани
в констативен протокол № ПВ2-227 от 25.08.2017 г. (лист 104-108). В цитираните
по-горе протоколи е отразено, че дължимата такса съответно за 2014г., 2015г. и
2016г. е изчислена съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
(приета с ПМС 177/24.06.2011г., обн., ДВ. бр.50 от
01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3 от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012
г.), като единичният размер на таксата водовземане от
подземни води за питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лева.
В
констативен протокол № ПВ3-033 от 02.04.2018 г. (лист 109-110) е обективирана проверка във връзка с подадена декларация по
чл.194б от ЗВ и е констатирано, че за 2017 г. иззетото водно количество е 345
448 куб. м, а таксата определена съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г, в сила от 01.01.2017г.) е в размер на 6 908,96 лева. Изрично е
посочено, че след извършена проверка на място е констатирано, че на мястото има
монтирани измервателни устройства.
С
покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-809 от 30.08.2019г. (лист 43-45)
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в
седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“
от ЗВ като титуляр по разрешително № 31510017 от 20.06.2007 г. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., в размер на 33 713,76 лева
главница, към която следва да се начисли дължимата лихва за периода на забава.
В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане на дължимите
такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С
уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане изх. № ПО-02-809(1) от 11.09.2019 г. (лист 41-42)
управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на основание
чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване
на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси
за водовземане за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г.
На 20.09.2019г.
е издаден процесния АУПДВ № 289, с който е установено
по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за
такси за водовземане от подземни води по разрешително
№ 31510017 от 20.06.2007 г. за периода 01.01.2014 г.
– 31.12.2017 г. в размер на 33 713,76 лева и лихва за периода на забава в
размер на 10 542,10 лева.
Към
жалбата са приложени платежни нареждания за платени такси за водоползване, но същите се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите
не касаят погасяване на задължения по процесния
АУПДВ.
От
така приетото за установено съдът
достигна до следните правни изводи:
Спорният
АУПДВ е издаден въз основа на описаните по-горе доказателства, а именно
констативни протоколи, покана към лицето за доброволно изпълнение и подадени
справки и декларации за иззетото количество вода, което съдът намира, че е в
съответствие с нормата на чл.195б, ал.2 от ЗВ.
АУПДВ
е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ.
На
следващо място АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със съдържание
отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на
писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.
Не се
споделя възражението, че в административното производство по издаване на
оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на
процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с изх. № ПО-02-809(1)
от 11.09.2019 г. (лист 41-42). Следователно са спазени правилата на чл.26 АПК и
на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем,
като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи писмени доказателства.
Отразените
в констативни протоколи № ПВ2-225 от 25.08.2017 г., № ПВ2-226 от 25.08.2017 г.,
№ ПВ2-227 от 25.08.2017 г. и № ПВ3-033 от 02.04.2018 г. проверки са направени
във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки и декларации по
чл.194б от ЗВ.
Безспорно
е, че за процесния период 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г. задълженията не са заплатени, а както бе отбелязано по-горе
в настоящото решение, приложените с жалбата платежни нареждания за платени
такси за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г.,2012г. и 2013г. и същите
не касаят погасяване на задължения по процесния
АУПДВ.
Настоящия
съдебен състав счита, че размерът на задълженията, отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените от самото дружество
справки за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества,
съдът не констатира разлики.
Съгласно
чл.48, ал.1, т.6 предл. първо от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Съгласно
чл.194б, ал.1 от ЗВ (изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018
г.) ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по
чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите. В изпълнение на това
задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет,
който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по процесното разрешително, освен
установените от служителите на БДИБР в констативните протоколи (№ ПВ2-225 от
25.08.2017 г., № ПВ2-226 от 25.08.2017 г., № ПВ2-227 от 25.08.2017 г. и №
ПВ3-033 от 02.04.2018 г.) въз основа на подадената от самото дружество
информация, която е намерила отражение и в оспорения акт. В тази връзка и във
връзка с възраженията, относно основанието за издаване на АУПДВ, в който са
посочени чл.10 ал.2 т.1 от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 177/24.06.2011г., обн. ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017
г. и чл.12 ал.2 т.1 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., в действителност ал.2 и на двата текста представлява таблица с
няколко реда, но в таблиците е посочен № по ред, като с оглед целта на ползване
на водата в случая питейно-битово водоснабдяване, а и с оглед посочения в акта
единичен размер на таксата (лв./куб. м) 0,02 лв. няма съмнение, че като е
посочил т.1 органът е визирал ред № 1 в
таблицата и за чл.10 ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 177/24.06.2011г., обн. ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017
г. и за чл.12 ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016
г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от
1.01.2017 г.,
Съдът
счита за неоснователно и възражението във връзка с начислените лихви за забава.
На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл.15, ал.1 от отменената
тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31
март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на
задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от
който се дължи законната лихва върху установеното задължение за периода 2014 г.
– 2017 г., а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в
забава носителят на правото на водовземане е
достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е необходимо или
задължително директорът на съответната басейнова
дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до изчисляването на размера на
законната лихва, съдът намира, че същият е правилно определен съобразно чл.1 от
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения, който установява, че годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10 процентни пункта.
Неоснователно
е твърдението за нарушение на § 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС 177/24.06.2011г., обн. ДВ, бр. 50 от
1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г., в сила от
1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г. и от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2
от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г. Тук следва да се отбележи, че съгласно
чл. 194б, ал.4 от ЗВ (нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.), при съответствие на
информацията по ал.1 с условията по ал.3 директорът на басейнова
дирекция уведомява писмено титуляра на разрешителното
за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която
таксата следва да бъде заплатена, но тази норма е претърпяла законодателна
промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на оспорения акт за
директора на басейновата дирекция не съществува
задължение да уведомява писмено титуляра на
разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
Неоснователно
е и възражението, че в АУПДВ не е посочена целта на водоползване,
не се конкретизира мястото на водоползване и вида
водоизточник, като настоящия съдебен състав констатира, че на 1 стр. от АУПДВ е
посочена целта на водовземането, а именно „питейно битово
водоснабдяване на селищата: с.Чоба, с.Тюркмен и гр.Брезово, общ.Брезово, обл.Пловдив“, посочени са и съоръженията чрез които водоползването се реализира – 6 броя тръбни кладенци, като
дори е посочен и поземления имоти в който са разположени (№ 000695), местността
(„Полуорман Зимгерин“) и
землището (с.Чоба), изцяло съответстващи на посочените в разрешително № 31510017/20.06.2007г.
(лист 16).
Поради
изложените съображения, съдът намира, че обжалваният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, в определената от закона форма, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при отсъствието на съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява законосъобразен, а
жалбата против него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, представлявано от управителя С.Н.против
Акт за установяване на публично държавно вземане №289 от 20.09.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 31510017 от 20.06.2007г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 33 713,76 лева
и лихва за забава в размер на 10 542,10 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: