О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 116
27.03.2019 г.
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова - Кочовска
Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело № 83 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против определение № 301 от 18.02.2019 г. по ч.гр.дело № 237/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на комисията за допускане на обезпечение на бъдещия и иск против П. В. А. и Л. Л. С. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 52 906,27 лв., представляващо направени през проверявания период вноски от проверяваните и трети лица по банкови сметки.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена. Оспорват се констатациите на предходната инстанция за недопустимост на бъдещия иск поради изтекъл преклузивен срок за извършване на проверка по чл.21 ЗОПДНПИ /отм/. Съдът е приел, че решението за продължаване на проверката от 12.10.2018 г. е незаконосъобразно, тъй като е взето след изтичане на срока по решението за откриване на проверката. Сочи се, че всички процедурни срокове на специалния закон са спазени. Решение № 323/18.01.2018 г. по гр.дело № 5291/2016 г. на ІV г.о на ВКС, на което се е позовал Бургаският окръжен съд, според комисията се явява изолирана практика. Цитирани са множество актове на ВКС, съгласно които срокът за извършване на проверката е инструктивен и неспазването му не преклудира правото на иск по чл.74 ЗОПДНПИ /отм/. За да остави без уважение искането за допускане на обезпечение съдът неправилно е намерил, че описанието на обстоятелствата, на които се основава бъдещия иск, не отговаря на критериите, установени от ВКС с решение № 97/18.05.2018 г. по гр.дело № 3224/2017 г. по описа на ІV г.о на ВКС. Твърди се, че не е от компетентността на съда по обезпечението да се произнася по редовността на исковата молба. Искането съдържа детайлно посочване на фактите, на които се основава бъдещият иск, както и надлежен петитум и изводът на съда за неяснота на предмета на иска е неоснователен. Индивидуализирана е не само общата стойност на претенцията, но и начинът на формирането ѝ, а определянето на правното основание е задължение на съда. Сочи се, че след налагане на обезпечителните мерки, предстои запознаване на проверяваното лице с материалите от проверката и възможност да представи декларация по чл. 57 или да депозира възражения, както и да представи доказателства, чийто анализ може да доведе до прекратяване на производството без да бъде предявен иск или да се определи окончателния предмет на исковата претенция. Заявено е, че по специалния закон обезпечение се допуска винаги, когато са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗОПДНПИ. В случая към молбата са приложени множество писмени доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че проверяваното лице притежава или контролира незаконно придобито имущество. Отбелязано е още, че цитираното от съда касационно решение касае допустимостта на иска, а не обезпечаването му. В заключение е посочено, че са налице както общите, така и специалните предпоставки на закона за допускане на исканото обезпечение.
Бургаският апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по мотивирано искане на К. за допускане на обезпечение на бъдещия и иск против П. В. А. от гр. С. и Л. Л. С. от гр. С. за отнемане на незаконно придобито имущество за сумата от 52 906 лв. с правно основание чл. 116, ал. 1 вр. с § 5, ал. 2 ПЗР на ЗПКОНПИ.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е намерил молбата за неоснователна, тъй като проверката по чл. 21, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм/, започната на 25.09.2017 г., не е приключила в законоустановения срок. Съдът е констатирал, че комисията е приела решение за продължаване на срока за проверката на 12.10.2018 г., т. е. след изтичането му. Позовавайки се на решение № 323/18.01.2017 г. по гр.дело № 5291/2016 г. на ВКС, ІV г.о, съдът е намерил, че срокът по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, който е преклузивен, не е спазен и поради това иска, чието обезпечаване се търси, е недопустим и не следва да се допуска неговото обезпечаване. Прието е, че удължаването на срока на проверката е незаконосъобразно, тъй като е взето след изтичането му. На следващо място съдът е приел, че искането на комисията сочи на нередовност на исковата молба по критериите, посочени в решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.дело №3224/2017 г. по описа на ІV г.о. на ВКС.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за като краен резултат за правилно, но при различни мотиви.
Решението за откриване на производство по ЗОПДНПИ/отм/ против проверяваните лица е взето на 25.09.2017 г. от комисията след постъпило уведомление от ОП – Бургас от 20.09.2017 г. за привличането на П. В. А. като обвиняем по ДП № 304 – ЗМ – 2303/2017 г. по описа на РУ – Несебър за престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 21 ЗОПДНПИ /отм/. След изтичане на едногодишен срок за извършване на проверката по чл. 21, ал. 2 от закона, с решение №817/12.10.2018 г. на комисията, срокът е продължен до 25.03.2019 г.
По отношение характера на срока за извършване на проверка от комисията е налице противоречива съдебна практика, поради което е образувано Тълкувателно дело №1/2018 г. на ОСГК на ВКС, по което до момента няма произнесено решение.
Настоящата инстанция възприема становището, изразено в решенията на ВКС, където е даден отговор, че предвидените в закона срокове са инструктивни и поради това нямат за последица настъпване на преклузия на правото на комисията да внесе мотивирано искане за отнемане на имущество.
И с двата отменени закона за отнемане на имущество в полза на държавата е предвидено производство, което е единно, но двуфазно, с административна и съдебна фаза. Държавата е делегирала на нарочна комисия правата си да осъществява всички действия в административната фаза, изразяващи се в проучване, обследване на имущественото състояние на проверяваните лица, уличени в престъпна дейност, както и да извършва преценка за законност на източниците за придобиване на имущество. Въз основа на резултатите от проверката, комисията прави заключение за удължаване на срока, прекратяване на проверката или образуване на производство по специалния закон. От граматическото и логическо тълкуване на разпоредбите, уреждащи спорните в случая срокове, не може да се направи извод, че ако правата на комисията, делегирани от държавата, не бъдат своевременно упражнени, ще се погасят, какъвто е правният ефект от изтичането на всеки преклузивен срок. Още повече, че в описаната законова процедура се съдържат и процесуални действия на Комисията, за които не са предвидени срокове за извършването им. По принцип сроковете, в рамките на които се упражняват властническите правомощия на държавните органи са инструктивни, поради което следва да се приеме, че и сроковете по извършване на процесната делегирана от държавата дейност на компетентната комисия са инструктивни.
Предвид изложеното, макар и КПКОНПИ да е допуснала просрочие по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./, то това няма за последица погасяване на правото на предявяване на иск срещу ответниците, поради което бъдещият иск против проверяваните лице не се явява недопустим на разглежданото основание.
Неоснователен е и вторият довод в обжалваното определение, обосновал отхвърляне на искането за допускане на обезпечение. Въззивният съд не споделя становището на първата инстанция за съдържащото се в мотивираното искане описание на обстоятелствата, основаващи бъдещият иск, като не отговарящо на посочените в практиката на ВКС критерии. Позоваването на решение №97 от 18.05.2018 г. по гр.д. №3224/2017 г. на ВКС, IV г.о. е некоректно, тъй като последното се отнася до нередовност на предявена искова молба, докато в разглеждания случай се претендира обезпечение на бъдещ иск по специалния закон, като все още няма формулирана искова молба.
Съгласно чл. 117, ал. 2, вр. пар. 5, ал. 2 ЗПКОНПИ, обезпечение на иска се допуска, когато: 1. без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото и 2. искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество.
В случая не е налице второто основание за допускане на претендираното обезпечение. От приложените към искането на комисията доказателства не се установява, че бъдещите ответници притежават към момента на извършване на проверката и по настоящем незаконното имущество, представляващо посочените суми общо в размер на 52 906,27 лв. и представляващо направени през проверявания период от проверяваните или от трети лица вноски по банкови сметки, които вноски ще са предмет на отнемане в полза на държавата по бъдещия иск. Въпросните парични суми са били част от имуществото на лицата в един минал момент, но те не се притежават понастоящем.
В случая не маже да намери приложение текстът на чл. 142, ал. 1 ЗПКОНПИ, съгласно който, когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141, отнема се паричната му равностойност по пазарни цени към момента на предявяване на иска. Очевидно, понятието „обособено имущество“ се отнася до вещи, а не до притежавани от проверяваните лица парични средства в проверявания период, но неналични при проверката, тъй като парите нямат „парична равностойност по пазарни цени“ по формулировката в цитираната разпоредба.
С оглед на изложените съображения, се налага изводът за неоснователност на искането на КОНПИ за обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество против П. В. А. от гр. С. и Л. Л. С. от гр. С.
Като е стигнал до същия извод и е постановил отхвърлително определение, макар и с различни мотиви, първоинстанционният съд като краен резултат е постановил правилен съдебен акт. Поради това, частната жалба на комисията е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 301 от 18.02.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 237/2019 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: