М О Т И В И
към Присъда №
228/08.11.2019 г. по НОХД № 3127
по описа за 2019
г. на Районен съд Варна,
Пети наказателен
състав
По
отношение на обвиняемия С.С.Г. е внесен от Районна
прокуратура Варна обвинителен акт в Районен съд Варна, по който е образувано
наказателно дело от общ характер за извършени престъпления:
- по чл.343в ал.2 от НК
за това, че на 29.01.2019г. на път „III-904" между с. Горен Чифлик, обл.Варна и с.Пчелник, обл.Варна,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка Фолксваген модел
Поло с номер на рама WVWZZZ6KZWR570119, без поставени регистрационни табели,
без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП №17-0442-000922/05.10.2017г. на Началника
на 04 РУ ОД МВР Варна, влязло в законна сила на 19.10.2018г. за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление и
- по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 29.01.2019 г. на път
„III-904" между с.Горен чифлик, обл.Варна и
с.Пчелник, обл. Варна, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка Фолксваген модел Поло с номер на рама WVWZZZ6KZWR570119,
без поставени регистрационни табели, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места" и чл.140 ал.2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната...", а именно с Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР.
В разпоредителното
съдебно заседание подсъдимият и неговия защитник направиха искане за протичане
на съдебното производство при условията на глава 27 от НПК при съкратено
съдебно следствие. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът разясни правата на
подсъдимия по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата. Подсъдимият С.С.Г.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение.
Моли съда да признае
подсъдимия С.С.Г. за виновен в извършването на двете
престъпления, моли да му наложено наказание, което да бъде групирано на
основание чл.23 от НК, което да не бъде налагано ефективно, а да бъде приложена
разпоредбата на чл.66 от НК и задържания лек автомобил Фолксваген Поло да бъде
конфискуван и унищожен, тъй като е бил средство за извършване на двете
престъпления.
Подсъдимият С.Г. участва
лично в съдебно заседание и се защитава от адв.А.А., редовно упълномощен. Адв. А.
пледира при пълно признаване на всички факти и обстоятелства, които са изложени
в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. Счита, че към датата на
извършването на деянието, а именно на
29.01.2019 г., С.С.Г. е бил реабилитиран по право. С
оглед събраните данни по делото, чисто съдебно минало на подсъдимия Г., липсата
на каквито и да било други висящи наказателни производства, добрите
характеристични данни от полицейския инспектор по местоживеене, семейното му
положение и факта, че е родител, семеен и баща на две деца, моли съда при
определяне вида и размера на наказанието да определи наказания под минимума
предвиден от закона за съответните престъпления, които на основание чл.66 от НК
да бъдат отложени от изтърпяване с подходящ изпитателен срок.
В последната си дума
подсъдимият Г. съжалява за постъпката си, моли да налагане на условна присъда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.С.Г. не бил правоспособен водач на моторно превозно
средство и нямал издадено свидетелство за управление на МПС, но въпреки своята
неправоспособност, същият управлявал моторни превозни средства. Той не е
притежавал никога свидетелство за управление на МПС, живеел в с.Синдел.
С Наказателно
постановление № 17-0442-000922/05.10.2017 г. на началника на Четвърто РУ при ОД
на МВР Варна, влязло в законна сила на 19.10.2018 г. на подсъдимия е било
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушаване на чл.150 от ЗДвП, а именно за управляване на лек автомобил
без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Посоченото
наказателно постановление е влязло в законна сила на 19.10.2017 година, тъй
като не било обжалвано в законно установения срок.
На 29.01.2019 г. около 14
часа подсъдимият С.С.Г. със своя приятел св.М.Я.Я. решили да отидат до с.Пчелник с лек автомобил Фолксваген
Поло без регистрационни табели, с номер на рама WVWZZZ6KZWR570119, собственост
на св.И.Ф.Б.. Автомобила управлявал подс.Г.. Движейки
се по пътя от с.Горен чифлик към с.Пчелник подс.Г.
забелязал полицейски автомобил, в който били полицейските служители от
Полицейски участък Долни чифлик при Четвърто РУ при ОД на МВР Варна свидетелите
Д.Н.В., С.К.С., Я.Н.Н. и Ц.П.М.. Полицаите спрели
служебния автомобил до автомобила Фолксваген Поло и видели отдалечаващия се подс.Г.. По номера на автомобила установили, че е с
прекратена регистрация. В този момент до полицейския автомобил спрял лек
автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В 3228 НВ, от който слезли свидетелите М.Я.Я. и Л.Р.Д.. Те потвърдили, че лекия автомобил Фолксваген
Поло без регистрационни номера се управлявал от подс.Г.
и че той е лицето, което избягал в нивата встрани от пътя.
По-късно полицейските
служители установили, че това действително е бил подс.С.Г..
След като установили, че подс.Г. не притежава
свидетелство за управление на МПС, св.с. съставил на подс.С.Г.
Акт за установяване на административно нарушение серия Д бл.№ 992553 от
30.01.2019 г. за нарушаване на чл.150 от ЗДвП, който бил подписан от подсъдимия без
възражение.
От приложената по делото
справка за съдимост е видно, че подс.Г. е осъждан
общо девет пъти.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно – самопризнание на подсъдимия С.Г. на съдебното
производство, свидетелски показания, протокол за оглед на местопроизшествие,
договор за покупко-продажба на лек автомобил, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, справка за собственост на лек автомобил, акт
за установяване на административно нарушение, наказателно постановление,
справка за съдимост, събрани в досъдебното производство и в съдебно заседание.
Съдът кредитира изцяло
самопризнанието на подсъдимия и показанията на свидетелите, дадени на
досъдебното производство, тъй като същите са последователни, логически
свързани, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по
делото. Съдът кредитира безусловно и приложените писмени доказателствени
средства.
Относно деянието по чл.343в ал.2 от НК:
Всички доказателства и
доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, както и авторството на
подсъдимия. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват
напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.
Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло.
В доказателствата по
делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се
налага подробното им обсъждане. Съдът кредитира изцяло с доверие свидетелските
показания на всички свидетели, поради липсата на противоречия и подкрепата им
от писмените доказателства. Идентична е оценката и относно обясненията на
подсъдимия, депозирани в съдебното производство с характер на самопризнания,
които не се опровергават от останалите доказателства, подкрепят се и от другите
гласни и писмени доказателства по делото, поради което и съдът изцяло ги
възприема за достоверни.
Приетите писмени
доказателства не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се
констатираха от съда и техни недостатъци от външна, формална страна на
документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях,
представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на
НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,
в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия.
Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки предвид реда, по който премина съдебното
следствие, съдът прие че деянието, осъществено от подсъдимият по начина описан
в обвинителният акт, се доказа по безспорен и категоричен начин.
Съобразно съдебната
практика /пр.Решение № 588/20.01.2009 г., постановено по н.д. № 570/2009 г. на
ІІ н.о. на ВКС/ състава на чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК е приложим при всички случаи на управление на МПС без
свидетелство за управление и след административно санкциониране за това, както
когато свидетелство не е издавано на водача, така и когато било отнето. Извършител
на престъплението по чл.343в ал. 2 от НК може да бъде само изначално
неправоспособен водач на МПС - не такъв, на който свидетелството за
правоуправление е отнето, а такъв, който или никога не е притежавал
свидетелство /не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ/, или е бил
правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си, поради отнемане на пълния
брой контролни точки/в този смисъл Решение 588/2009 г. на ВКС – II н.о./. Управлението
на МПС без свидетелство за правоуправление се инкриминира като престъпление по
НК едва след като деецът веднъж е бил наказан за същото деяние по
административен ред. Следователно, предпоставка за търсене на наказателна
отговорност е наличието на едно предишно, административно наказание на дееца за
същото деяние, което не е изиграло своята възпираща роля. При изпълнителното
деяние по ал.2 на чл.343в от НК деецът - изначално неправоспособен водач на МПС
въпреки това управлява такова, наказан е за това по административен ред и
отново управлява МПС - в едногодишен срок от наказването му. Ето защо по ал. 2
предпоставка за реализиране на наказателната отговорност е само наказването по
административен ред за това, че управлява МПС, без да е правоспособен.
С оглед на изложените
аргументи съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се доказа в
настоящото производство, че подсъдимият С.С.Г. е
извършил вмененото му деяние по чл.343в ал.2 от НК, тъй като в настоящото производство се установи по категоричен и
безспорен начин, че същият е неправоспособен водач/видно от приобщената по
делото справка за нарушител/водач/ и в същото време е бил наказван по
административен ред с горецитираното Наказателно
постановление № 17-0442-000922/05.10.2017 г. на началника на Четвърто РУ при ОД
на МВР Варна, влязло в законна сила на 19.10.2018 г., с което му е е било наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева за нарушаване на чл.150 от ЗДвП, а именно за управляване на лек автомобил
без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС и въпреки това в
рамките на едногодишен срок от наказването му по административен ред подсъдимият
е управлявал на 29.01.2019 г. моторно превозно средство лек автомобил
Фолксваген Поло.
От обективна страна подс.С.Г. е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил Фолксваген Поло без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за такова деяние с Наказателно постановление № 17-0442-000922/05.10.2017 г. на
началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, влязло в законна сила на 19.10.2018
г. - престъпление по чл. 343в ал.2 от НК .
От субективна страна подс.С.Г. е извършил деянието виновно, при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2, хип.1-ва от НК. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Относно наведените доводи
от страните, че към датата на извършване на деянието подсъдимият Г. следва да
се счита за неосъждан и да се приложи чл.78а от НК с освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание съдът счита
следното:
По отношение на
наказанията, наложени на Г. по НОХД № 3953/2001 г. и НОХД № 2457/2002 г. по
описа на ВРС съдът счита, че за същите е настъпила реабилитация по право по
смисъла на чл.86 от НК, тъй като по тях Г. е осъден като непълнолетен.
По НОХД № 171/2004 г. на
Районен съд Девня подс.Г. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 800
лева. Липсват представени доказателства за плащане на тази глоба, което според
разпоредбата на чл.78а ал.1 б.б от НК е пречка за повторно прилагане на този
институт.
По отношение на
наказанията, наложени на подс.Г. по НОХД № 2005/2004
г. по описа на ВРС, НОХД № 421/2004 г. на Районен съд Девня, НОХД № 2997/2009
г. на ВРС, НОХД № 6744/2009 г. на ВРС, НОХД № 1511/2012 г. на ВРС, НОХД №
340/2010 г. на Районен съд Девня съдът счита, че за тях е настъпила
реабилитация по силата на чл.88а от НК.
В настоящия случай не са
налице материалноправните предпоставки, даващи
основание за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия Г. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII на
НК.
За извършеното от подс.Г. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по
чл.343в ал.2 от НК се предвижда наказание
"Лишаване от свобода" от 1 до 3 години и наказание "Глоба"
от 500 лв. до 1 200 лева.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подс.Г.
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му,
допринесли за изясняване на обективната истина по делото, доброто му
процесуално поведение както на фазата на досъдебното производство, така и в
съдебната фаза, изразеното съжаление, факта, че е семеен и се грижи за две
деца, ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
Като отегчаващо вината
обстоятелство се констатира наличието на нарушения на ЗДвП.
Като подбуди за
извършване на престъплението съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия
и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на
Република България.
При определяне размера на
наказанието съдът се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – с факта,
че работи, но без да са представени доказателства за размера на трудовото му
възнаграждение и за имотното му положение и със семейното му положение като
баща на две деца.
С оглед на
гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, съдът постанови присъдата
си, с която призна подсъдимия С.Г. за виновен за извършване на престъпление по
чл.343в ал.2 от НК и му наложи наказани лишаване от свобода за срок от 1 година
и 3 месеца, което намали при условията на чл.58а от НК с една трета и определи подс.Г. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от
10 месеца, изпълнението на което отложи при условията на чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 700 лева. Съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл.36 от НК. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност,
а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият Г. ще бъде предупреден,
че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно
с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът намира наложеното
наказание като адекватно на извършеното престъпление и необходимо за постигане
на предвидените в чл.36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
След като призна
подсъдимият С.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.343в ал.2 от НК,
съдът го осъди да заплати и направените по делото разноски в размер на 149,28
лева, тъй като същите са направени за доказване именно на това престъпление.
Относно деянието по чл.345 ал.2 вр.ал.1
от НК:
За да е осъществено това
деяние от обективна страна следва деецът да управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В случая безспорно е
установено, че подс.Г. е управлявал лек автомобил
Фолксваген Поло без регистрационни табели, с номер на рама WVWZZZ6KZWR570119.
Към досъдебното
производство/л.26/ е приложено заверено копие от договор за покупко-продажба на
лек автомобил от 10.05.2018 г. между К.М.С. като продавач и И.Ф.Б. като купувач
за лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ В 0680 КН, с номер на рама WVWZZZ6KZWR570119.
Към досъдебното
производство/л.39/ е приложено и заверено копие от Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0324-000146/16.04.2018 г. на началника
на РУ Провадия при ОД на МВР Варна за налагане на принудителна административна
мярка по чл.171 т.2а от Закона за движението по пътищата - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, наложена на И.Ф.Б. като собственик на
лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ В 0680 КН за това, че е предоставил
управлението на С. Ю.А., непритежаващ съответното свидетелство за управление на
МПС. В заповедта е отбелязано, че може да се обжалва в 14-дневен срок пред
директора на ОД на МВР Варна и пред Административен съд Варна. Съгласно чл.172
ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал.1 се извършва по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Районна прокуратура Варна
е приела, че е прекратена регистрацията на лек автомобил Фолксваген Поло с
рег.№ В 0680 КН и че на 29.01.2019 г. подс.С.Г. е
управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
За да се приеме, че
моторното превозно средство лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ В 0680 КН е
със служебно прекратена регистрация, което го приравнява на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е необходимо заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка, с която се налага
прекратяването на регистрацията, да е влязла в сила. В Закона за движението по
пътищата не е регламентирано влизането в сила на заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка. В заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е посочено, че може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен
съд Варна, като не е посочено откога започва да тече този срок. Съгласно чл.149 ал.1 от Административно-процесуалния
кодекс административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от
съобщаването им. Според чл.61 ал.1 от АПК административният акт, съответно отказът
да се издаде акт, се съобщава по реда на чл.18а в
тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на
тези, които не са участвали в производството. Следователно заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка по ЗДвП може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването ѝ на заинтересованите лица и
едва след изтичане на този срок и ако не е обжалвана влиза в сила. След като
бяха изискани от съда писмени доказателства за връчване на заповедта за прилагане
на принудителна административна мярка, от началника на РУ Провадия при ОД на
МВР Варна ни бе изпратено заверено копие от Уведомление УРИ 324000-3240 от
20.04.2018 г. до И.Ф.Б., с което на основание чл.61 ал.1 от АПК го уведомяват,
че е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0324-000146/16.04.2018 г. за прекратяване на регистрация на МПС с рег.№ В
0680 КН и следва да се яви в РУ Провадия за връчване на заповедта. В
представеното копие от уведомлението не е отбелязано то да е връчено на
Бейтула, като такова отбелязване няма и на изпратената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0324-000146/16.04.2018 г.
С оглед на изложеното
съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0324-000146/16.04.2018 г. не е съобщена и не е получена от И.Ф.Б., поради
което срокът за обжалването ѝ не е изтекъл и същата не е влязла в сила.
Поради това към 29.01.2019 г. лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ В 0680 КН
не представлява моторно превозно средства, което не е регистрирано по надлежния
ред, поради което подс.С.Г. не е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1
от НК и бе оправдан от съда по това обвинение.
Относно веществените
доказателства:
С протокол за оглед на
местопроизшествие/л.10 от ДП/ е иззет лек автомобил Фолксваген Поло с номер на
рама WVWZZZ6KZWR570119.
От писмо рег.№
819000-34779 от 17.07.2019 г. на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна е видно, че собственик на лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ В
0680 КН е И.Ф.Б., като към писмото е приложена справка от автоматизираната система.
Съдът счита, че в случая
не са налице предпоставките на чл.53 от НК за отнемане в полза на държавата на
лекия автомобил, каквото искане бе направено от представителя на прокуратурата,
тъй като лекият автомобил не е бил собственост на подсъдимия, каквото е
изискването на закона, поради което бе разпоредено от съда връщането му на
собственика И.Б..
Мотивиран от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :