Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на тридесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-
Боряна П.
при секретаря Поля Г.ева, като разгледа докладваното от мл.
съдия П. в.гр.д. № 14137 по описа на
СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 426764 от 11.06.2018г., постановено по гр.д.№ 49002/2017г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 156-ти състав, е била допусната до извършване съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в гр.София,
ж.к. ****************, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни
помещения, с обща квадратура от 89,16 кв. м., при съседи: стълбище, ул.“Драгалевска“, Ц.Ц., двор, Г. и И.С,
заедно с прилежащото му зимнично помещение при съседи: коридор, Р.и В.Б., Ц.Ц.,
Г. и И.С, заедно с 2,21 % от ид. части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот върху който е построена сградата между Д.М.Д. и А.П.М. при
следните квоти в съсобствеността: 1/2 ид. част за Д.М.Д. и 1/2 ид. част за А.П.М..
С решението е отхвърлено искането на Д.М.Д. на основание чл. 344, ал. 2 ГПК
за осъждане на А.П.М. за заплащане на обезщетение в размер на 500,00 лева
месечно за ползване на процесния имот – апартамент № 15, София, ж.к. ****************от
влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на
делбата, както и е за разпределение на ползването на посочения имот.
Определението е влязло в сила на 08.10.2018г. след като с определение на СГС,
постановено по ч.гр.д.№ 12593 по описа за 2018г. е оставена без уважение
подадената срещу него частна жалба с вх.№ 5108055/26.06.2018г. на Д.Д.
Недоволна от така постановеното решение ответницата го обжалват в срок с въззивна жалба, в частта
му, с която е допусната съдебната делба. Жалбоподателката поддържа, че в нея решението
е неправилно и необосновано, т.к. съдът е направил грешния извод, че за
процесния имот не е настъпила трансформация по смисъла на чл.22, ал.1 от СК и
същият е придобит в съсобственост с ищеца. Изтъква, че СРС не е съобразил, че
ищецът не е доказал да е осигурил каквито и да е средства за придобиване на
процесния имот, за разлика от ответницата,
която е представила извлечение от банковата
депозитна сметка, по която се установява наличност от 30 000 щ.д.,
равняващи се на 62 955, 90 лева. Ето
защо моли въззивият съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната част, а предявеният иск– да отхвърли
като неоснователен.
Въззиваемата страна – Д.М.Д., в срока по чл. 263, ал.1
от ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е взела становище по
нейната основателност.
Въззивната
жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. При изпълнение правомощията си
по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира решението за валидно и
допустимо.
Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното
прилагане на които въззивният съд също следи служебно. По отношение
правилността му, по наведените от въззивницата – ответница доводи за
неправилност, настоящият състав приема
от фактическа страна следното:
По делото е представен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 115, том I, рег. № 1735, нот. д. № 101/2002
г. по описа на нот. Г. Д., рег. № 343 от НК се установява, че Калин И.И. е
продал на А.П. Д. следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в гр.
София, ж.к. ****************състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни
помещения, с обща квадратура от 89,16 кв. м., заедно с 2,21 % от ид. части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот върху който е построена
сградата
Представено е удостоверение за сключен граждански брак
№ 042048/10.10.1992 г. от което се установява, че между А.П. Д. и Д.М.Д. е бил
сключен граждански брак на 10.10.1992г. С решение № III-87-192/12.12.2013 г.,
постановено по гр. д. № 440/2013 г. по описа на СРС, III Г. О., 87-ми състав
бракът е прекратен чрез развод по взаимно съгласие. Решението е влязло в сила
на 12.12.2013 г.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 145, том I, рег. № 01896, нот. д. № 127/2002 г. по описа на
нотариус М.В., като се установява, че А. Д., лично за себе си продава своите
2/6 ид. ч., а действаща като майка и законен представените на малолетната си
дъщеря П. Д. Д., продава нейните 4/6 ид. ч. на Ф.Д.Р.Д.от следния недвижим имот:
апартамент № 15, находящ се в гр. София, построен в сградата на етажна собственост Старопланински
еделвайс на ул.*********ет. 5, със застроена
площ от 103,71 кв. м., заедно с принадлежащите 9,369/100 ид. ч. от общите части
на сградата и правото на строеж за сумата от 41000,00 щатски долара От нотариален
акт за дарение на недвижим имот по съребрена линия № 70, том № 117, нот. д. №
23139/1996 г. се установява, че Н.П.М. е дарила на сестра си А.П. Д.
собствената си 1/6 ид. ч. от недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в
собственост Старопланински еделвайс на ул.*********ет.
5, със застроена площ от 103,71 кв. м., заедно с принадлежащите 9,369/100 ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж. Приет е Нотариален акт за дарение
на недвижим имот по права низходяща линия № 71, том № 117, нот. д. № 23140/1996
г., от който се установява, че П.К.М. е дарил внучка си П. Д. Д., действаща
чрез майка си А.М., собствените си 4/6 ид. ч. от от недвижим имот – апартамент
№ 15, находящ се в гр.София, построен в сградата на етажна собственост
Старопланински еделвайс на ул.*********ет.
5, със застроена площ от 103,71 кв. м., заедно с принадлежащите 9,369/100 ид.
ч. от общите части на сградата и правото на строеж. От Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот по съребрена линия № 72, том № 117, нот. д. №
23141/1996 г. се установява, че А.П. Д. е продала наН.П.М. следния недвижим
имот: едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София – Челопечене, със
застроена площ от около 110,00 кв. м., състояща се от две стаи, хол, кухня,
антре и сервизини помещения, заедно с избено и таванско помещение, заедно с
масивен гараж със застроена площ от 21,70 кв. м., заедно с дворното място върху
което са построени, съставляващо парцел VIII-103, кв. 5 по плана на Челопечене
– София., с площ от 818 кв. м. за сумата от 73 760,00 лева. Приложен е
Нотариален акт за собственост върху жилище № 22 от 15.09.1983 г. се установява,
че П.Б.М. и П.К.М. са били собственици на недвижим имот – апартамент № 15,
находящ се в София, построен в сградата на етажна собственост Старопланински
еделвайс на Л.К., със застроена площ от
103,71 кв. м., заедно с принадлежащаите ми 9,369/100 ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж.
Представен е списък на движенията от банкова сметка ***,
в „У.Б.“ АД на А. П. Д.
за периода от 30.05.2002 г. до 12.06.2002 г. Приложено е и писмо изх. № 0890-49-019963/23.03.2018
г. от „У.Б.“ АД, в което е отразено, че за периода от 01.01.2002 г. до
31.12.2002 г. А. П. Д. е имала открити и закрити депозитни банкови
сметки в щатски долари с налични по тях авоари. Представено е писмо изх. №
0890-49-030275/08.05.2018 г. от „У.Б.“ АД,
в което е отразено, че за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г. А.П. Д. е
имала открити и закрити депозитни банкови сметки в щатски долари.
Прието е и не е оспорено от страните заключение на СТЕ,
което се установява, че имотът може да
бъде разделен на два самостоятелни дяла за ползване, съобразно приложена от
вещото лице скица. Изяснено е, че средната пазарна, месечна наемна стойност на
имота е 553,00 лева.
При така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с иск за делба на обща вещ с правно основание чл. 34 от ЗС,
във вр. с чл.344 от ГПК, предвид което за да е допустим следва да са налице
следните предпоставки:1)
ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни
всички съсобственици, а също така 4) между кои страни и при какви квоти
следва да се допусне делбата.
Няма спор, че процесният имот е добит по време на брака при действието на
СК в редакцията му от 1985г. Спорно се явява обстоятелството с какви средства е
бил придобит и е в тежест на ответницата да докаже наведеното от нея с отговора
възражение за наличие на пълна или частична трансформация по смисъла на чл.21
от СК (отм.) във вр.с чл.20 от СК (отм.).
Решение № 347 от 15.10.2012г. по гр.д.№ 1071/2011г. на IV ГО на ВКС изрично подчертава, че според разпоредбата на
чл.21, ал.1 от СК (отм.) лични са вещите, придобити през време на брака
изцяло с лично имущество. В този случай има пълна трансформация, която изключва
тези вещи от съпружеската имуществена общност, защото няма съвместен принос за
възникването на последната съобразно изискването на чл. 19, ал. 1 СК(отм.) При частичната трансформация по чл.21, ал.2 от СК
(отм.) лична собственост на съпруга остава такава част от придобития
имот, която съответства на вложените извънбрачни средства. При преценката за
придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично
имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът
за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен
само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има
извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент
относно стойността на придобитото по време на брака имущество.
Макар и пред първоинстанционния съд да са представени
справки от обслужващата ответницата банка за един сравнително дълъг период от
време, които да установяват, че тя е разполагала с банкови сметки, по които да
са били налични суми в лева и чужда валута, не би могло с категоричност да се
установи, че сумата от 41 000 щ.д., получена от ответницата след
продажбата на недвижим имот в гр.София, построен в сградата на
етажна собственост Старопланински еделвайс на ул.*********ет. *, със застроена
площ от 103,71 кв. м е вложена точно в поупката на процесния имот за сумата
40 200 лева. Тук следва да се отбележи и че ответницата е продала имота не само за себе
си, но и като законен представител на другият му съсобственик – нейната
малолетна дъщеря П. Д..
При тези свои съображения и като споделя мотивите на първоинстанционния
съд, към които по реда на чл.272 от ГПК въззивният съд препраща, намира, че решението на Софийският районен съд, като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид характера на спора по аргумент
от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 426764 от
11.06.2018г., постановено по гр.д.№ 49002/2017г., по описа на Софийски районен
съд, ГО, 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС, по аргумент от чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК, с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: