Р Е Ш Е Н И Е
260092/2.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и девети септември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 520 по описа на ШРС за 2020г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от В.В.Б. с ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, кантора 28, чрез адв. Б.С.от ШАК срещу Д.И.Б. с ЕГН **********
с адрес ***. Правното основание на исковата молба е по чл.49 от СК, като ищцата
иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен гражданския
брак сключен с ответника, като бъде запазено брачното ѝ фамилно име. В
молбата се сочи, че страните нямат родени от брака деца, като семейното жилище
е лична собственост на ищцата, като ответникът го е напуснал през пролетта на
2013г. и оттогава страните не общуват помежду си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок от негова страна
не е депозиран писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Б.С.от ШАК. Представя се
молба от другата страна, в която се моли съда да прекрати брака между страните
и да премине към развод по взаимно съгласие. Сочат се уважителни причини за
отсъствието на Б., който се грижи за лежащо болния си баща в гр.Сливен и е в
невъзможност да присъства в съдебното заседание. Представя се подписано от
ответника изрично пълномощно, с което упълномощава адв. Стоилова да го
представлява в производството. В заключение се моли съда да постанови решение,
с което да утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.
При даване ход на делото съдът е счел, че изложените
устно от адв. Стоилова причини за отсъствие на ответника се явяват уважителни. По
делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на
споразумението, като с подписването му молителят е изразил категоричната си и
безсъмнена воля за развод. Така е осъществено неговото процесуално
представителство по делото в пълна степен. Адвокатът потвърждава споразумението
и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните
прения.
Съдът е
допуснал в съдебно заседание на основание чл.321, ал.5 от ГПК изменение на иска
от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак
между тях бил сключен на 30.08.2012г. в Шумен, за което бил издаден Акт за
граждански брак № 0294 от същата дата. От брака си нямали родени деца. Не
притежавали общо недвижимо имущество, движими вещи или МПС. Семейното жилище, находящо
се в гр.Шумен, било напуснато от мъжът още
през 2013г., като оттогава страните се чували по телефона само два пъти – през
2018г. и по повод на настоящото производство. Молителите нямат взаимни претенции
и за издръжка помежду си. В молбата ответникът заявява, че са постигнали
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му
съществуване, като горното се потвърждава от съпругата в съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства и съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните
направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в
което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
семейното жилище; относно издръжката между съпрузите и фамилното име на жената.
В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо
последиците от прекратяване на брака, е
пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от
съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В. и Д. Б.,
се явява основателна и следва да бъде
уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с
развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по
чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите
на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни
за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева.
От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена
държавна такса от молителката в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда
размер следва да се доплати от молителя.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.В.Б. с ЕГН **********
*** и Д.И.Б. с ЕГН ********** ***, сключен
с Акт за граждански брак № 0294/30.08.2012г. от длъжностно лице по гражданско
състояние към Община – Шумен ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
І. Семейното жилище, находящо се в гр.***, представляващо
лична собственост на молителката В.В.Б. с ЕГН **********, се предоставя за нейно
ползване, като молителят го е напуснал и няма претенции за ползването му.
II. Молителите нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си.
III. След прекратяване на брака съпругата В.В.Б. с ЕГН **********
запазва брачното си фамилно име – Б..
IV. Молителите
декларират, че не притежават парични влогове, движими и недвижими вещи,
придобити по време на брака и представляващи съпружеска имуществена общност.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.
ОСЪЖДА Д.И.Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15
лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на
делото, както и 5 лв. (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на молителите на
съдебния им адрес по делото, чрез адв. Стоилова от ШАК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: