НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр.
Провадия, 19.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1454
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10 срещу А.Д.В., с адрес: ***.
В исковата молба се
твърди, че на 03.03.2015г. между „4ФИНАНС“ ЕООД, с
ЕИК ********* в качеството му на кредитодател и ответникът, в качеството му на
кредитополучател бил сключен договор за кредит № ********** по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансовите услуги от разстояние (ЗПФУР). Сключеният
договор бил оформен съгласно чл. 3 ЗЕДЕП във връзка с чл. 2 ЗЕДЕП. Редът и
условията, по които кредиторът отпуснал кредита, се уреждали от Договора и
Общите условия към него.
В заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума
в размер на 150 лева. Съгласно
последната и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез баков превод по
посочена банкова сметка ***.06.2015г., за период от 30 дни, с падежна дата
02.04.2015г..
На 21.03.2015г. А.В. подава заявка да
отпускане на Допълнителен кредит в размер на BGN 50,00
(петдесет лева). Сумата е отпусната още на същия ден, отново чрез банков превод
по посочената от нея банкова сметка ***. Съгласно т. 8.1 и т.8.2. от Общите
условия, цит: “Кредитополучателят има
право да поиска отпускане на Допълнителен кредит(и) до достигане на Кредитния
лимит по вече отпуснат Кредит. Получаването на Допълнителен кредит представлява
промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор
за кредит по реда на чл.3.1. като всички параметри по съществуващия Договор за
кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита остават
непроменени". Искания
за Допълнителни кредити г-жа В. отправя на 26.03.2015г. - за още BGN 60,00
и на 02.04.2015г. - още BGN 50,00, които са преведени по банковата сметка на
кредитоискателя на 03.04.2015г. Така размерът на главницата по отпуснатия
кредит е BGN 310,00 (триста и десет лева), уговорена е договорна лихва
в размер 36,5%, като за срока на договора лихвата е в размер BGN 6,30,
както и такса за експресно разглеждане в размер на BGN 41,18.
Така сумата, която следва да бъде върната от кредитоискателя на датата на
падежа е в размер BGN 352,48.
Ответникът не заплатил задълженията си по договора, кредиторът
започнал да начислява наказателна лихва върху главницата по кредита. До
длъжника били изпратени три напомнителни писма, всяко от които се таксува по 10
лева, съгласно чл.13.5 от ОУ. Въпреки отправените покани ответникът не погасил
гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на
цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по процесния договор в общ
размер 836,68
лева от които: главница - 350,00 лева; наказателна лихва - BGN 310,00 - главница, BGN 445,48
- наказателна лихва, BGN 30,00 - стойността на Збр. изпратени напомнителни писма и
BGN
6,30 - договорна лихва за периода от 03.03.2015г. до 02.04.2015г.. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
Съгласно предоставеното
пълномощно за уведомяване на длъжниците и съгласно договора за цесия и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД
изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български
пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Преместен“.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал.
4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ България“ ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на
договора за цесия до момента на подаване на исковата молба длъжникът не бил
погасил задълженията си.
Иска се осъждане на длъжника да заплати на ищеца главница от
310,00 лева, законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
Ответникът
по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по
делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на
отговор му е било връчено на 16.10.2019г., не е подал
писмен отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в първото съдебно
заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
Съдът,
взема предвид, че с връчения на ответника препис от Определение № 976/15.10.2019г.
на 16.10.2019г. и с връчване на призовка
за насрочено открито съдебно заседание на 02.01.2020г. ведно с определение № 1234/31.12.2019г.,
лично на него, са му указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че
предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Договор за кредит №
**********/03.03.2015 г.; Общи условия на договора за кредит; Платежно
нареждане за вътрешно банков кредит от 04.03.2015 г.; Платежно нареждане за
вътрешно банков кредит от 21.03.2015 г.; Платежно нареждане за вътрешно банков
кредит от 26.03.2015 г.; Платежно нареждане за вътрешно банков кредит от
03.04.2015 г.; Договор за прехвърляне на вземания; Приложение № 1 към договор
за прехвърляне на вземания; Пълномощно от 02.02.2018 г.; Уведомление за
прехвърляне на вземания; Известие за доставяне; Потвърждение за прехвърляне на
вземания.
Процесуалният
представител на ищеца е направил искане делото да се гледа в
тяхно отсъствие и за постановяване на неприсъствено решение. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във
вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът
бъде уважен изцяло.
Ищецът има право на
разноски. Според представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за
сторените разноски те са следните: държавни такси в
размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание
чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съда определя в размер на 100 лева. Съобразно с това на ищецът
следва да се присъдят разноски в общ размер на 150 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Д.В. с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10 сума в размер на 310
лева, представляваща главница
по договор за кредит № **********/03.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.В. с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10 сума в размер на 150 лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Препис от постановеното
решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………