РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Силистра, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Г. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Р. Л. Б., ЕГН ********** обжалва наказателно постановление №
22-1099-001425/ 02.09.2022г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 350 / триста и
петдесет / лева общо и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за
извършени нарушения по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.137Е от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта
и НП.
Ответникът – ОДМВР- гр.С., надлежно уведомен, явява се представител Й. Д.-
началник група ОДМВР-С., сектор „Пътна полиция“.
Жалбоподателят Б., редовно призован, явява се лично и проц.представител- адв.В.П.
при АК-С.. Заявява, че не са налице нарушения по горепосочените текстове от ЗДвП от
страна на жалбоподателя Б., тъй като не е знаел, че управляваното от малолетния му син
МПС е било ползвано от него, тъй като не му е позволявал. Моли съда да отмени
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в
качеството му на свидетел, свидетелят по акта- И. К. Р.. Същият даде своите показания
1
добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото.
Нередовно призования актосъставител- А. В. Р. не се яви, като призовката му е
върната в цялост с отметка, че същия е в отпуск до 17.10.2022г. и ще се намира извън гр.С..
Съда след като изслуша проц.представител на жалбоподателя и разпита в качеството на
свидетел И. Р., счете, че фактическата обстановка е изяснена и без разпита на
актосъставителя, поради което с протоколно определение го заличи от списъка за
призоваване на свидетели.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се
направи ново искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на водено от тях лице.
Съда след като се запозна с искането и взе предвид становището на ответната страна го
счете за допустимо и своевременно направено и допусна до разпит в качеството на свидетел
лицето Д. В. Г., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие като
доказателствени средства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 30.07.2022г. св.Р. съвместно с колегата си- А. Р. били на специализирана
полицейска операция в с.П., обл.С.. Около 21,13 часа забелязали по ул.“-ти с.“ в селото
непълнолетно лице, което управлявало мотопед без поставена защитна каска. Спрели го за
проверка и установили, че водача на мотопеда е на 15 години. Органите на реда указали на
непълнолетното лице да се обади на свой родител, който да дойде на место, поради което
лицето позвънило на своя баща- жалбоподателя Б..
По това време жалбоподателя Б. бил за риба в р.Дунав заедно със своя приятел- св.Д.
Г., като били навлезли навътре в реката с рибарска лодка. Когато сина му позвънил и му
съобщил, че е бил спрян от органите на реда, докато управлявал мотопеда му,
жалбоподателя Б. помолил своя приятел- св.Г. да излязат на брега и да отидат на указаното
място, за да разберат какво се е случило.
По показания на самия жалбоподател, който е и собственик на мотопеда, той не е
разрешавал на сина си да управлява този мотопед, който по принцип седял в гаража. Нещо
повече- тъй като мотопеда не се ползвал и с цел предпазване от нерегламентирано ползване,
жалбоподателя Б. по негови показания е отвил свещта му и прекъснал захранването с
гориво, но по някакъв начин сина му, който към него момент е бил на 15 години е успял да
го запали и да потегли с него. Категорично жалбоподателя Б. заявява, че никога не си е
давал съгласието непълнолетния му син да управлява мотопеда, дори нещо повече- опитал
се е да вземе мерки да не бъде ползван от него.
Във връзка с установеното по-горе, органите на реда са преценили, че жалбоподателя
Б., в качеството му на родител на непълнолетния А. Р. Б. му е предоставил управлението на
мотопед „Tomos Luxe“, след като водача не притежава СУМПС и е непълнолетен, а МПС-то
не е регистрирано по надлежния ред и водача не е поставил защитна каска по време на
движението, поради което и на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН съставили АУАН №
2
GA716038/ 30.07.2022г. на жалбоподателя Б. като родител на непълнолетния водач.
Впоследствие, АНО в законоустановения срок издал обжалваното НП № 22-1099-
001425/ 02.09.2022г. срещу жалб.Б. за извършено от него нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от
ЗДвП; чл.137Е от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество и
основателна по следните съображения:
АУАН № GA716038/ 30.07.2022г. и обжалваното НП № 22-1099-001425/ 02.09.2022г.
са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон: Деянията за които е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателят Б. са били квалифицирани по посочените по-горе текстове
от ЗДвП, за това, че на 30.07.2022г. в 21,13 ч. в с.П., обл.С., по ул.“-ти с.“, в качеството си на
родител на А. Р. Б., ЕГН ********** му е предоставил управлението на мотопед „Tomos
Luxe“, след като водача не притежава СУМПС / неправоспособен / и е непълнолетен; МПС
не е регистрирано по надлежния ред; не е поставил защитна каска по време на движение, а
АУАН-ът е съставен на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН.
Тази фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателят Б., и същият счита, че е
нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и
обжалваното от него НП.
След като се запозна подробно с всички материали по делото, съда намира, че
извършването на съставомерното деяние, с фактическите белези очертани в АУАН и НП
остана недоказано по делото, доколкото в конкретния случай презумптивната
доказателствена сила на АУАН се явява изцяло опровергана от събраните по делото
доказателства относно основното спорно по делото обстоятелство.
По делото не е спорно от обективна страна, че е налице извършено от непълнолетния
А. Б. нарушение по посочените по-горе текстове от ЗДвП, тъй като същият при проверка от
служители на ОД МВР - С. е бил установен да управлява мотопед, който не е бил
регистриран по надлежния ред и след като водача не притежава СУМПС и е непълнолетен,
както и не е поставена защитна каска по време на движение, но дали в действителност баща
му е знаел и дали той е допуснал да бъдат извършени тези нарушения остана недоказано от
страна на административнонаказващият орган в хода на съдебния процес. Напротив, в хода
на процеса се събраха доказателства в противна посока, а именно, че жалбоподателят Б. не е
знаел, че непълнолетния му син А. Б. е управлявал процесния мотопед и е разбрал за първи
път, когато е бил уведомен от него, в присъствието на служителите на МВР за
констатираното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под
пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които
съзнателно са допуснали извършването им. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното
3
НП е описано, че жалбоподателя е допуснал съзнателно извършването на описаните
нарушения, за които е санкциониран. В тази връзка следва да бъде посочено, че
Постановление № 10 на пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и
прилагането на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при
решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите,
попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до
16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата
следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на
административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите,
попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но
не и непредпазливостта. По делото липсват доказателства, от които да бъде направен
обоснован извод, че жалбоподателя Б. "съзнателно е допуснал" извършването на
нарушенията. Тежестта за доказване на всички елементи (обективни и субективни) на
твърдяните нарушения, вкл. и като бъдат представени доказателства, които убедително да
установяват знанието на родителя Р. Б. относно това, че на 30.07.2022 г., около 21.13 часа
сина му е управлявал мотопед, който не е регистриран по надлежния ред, без да притежава
СУМПС и като непълнолетен, и без да е поставил защитна каска по време на движение,
лежи върху АНО. Сред материалите по делото няма каквито и да било данни, които по
какъвто и да било начин да установяват наличието на умисъл в действията на
жалбоподателя Б., който "съзнателно" да е допуснал извършването на нарушенията от сина
си А. Б.. За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно
допускане" по чл.26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната
действителност, установени с доказателства, от които да бъде направен извод, че лицето е
знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването
на нарушението, а такива "уличаващи" бащата доказателства наказващият орган не е
представил, което прави недоказана най-важната в случая - субективната страна, на
процесните твърдяни нарушения и това води до извод за недоказаност на вменените
нарушения и основание за отмяна на НП.
За да бъде ангажирана отговорността на родител на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН за
административно нарушение, извършено от малолетен или непълнолетен на възраст от 14 до
16 години, какъвто е разглежданият случай, е необходимо родителят съзнателно да е
допуснал извършването на нарушението. Доказателства в тази насока обаче не се събраха.
Напротив, събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обуславят извод, че
синът му е взел процесния мотопед и го е управлявал, без неговото знание, т.е.
санкционираният с НП родител (жалбоподателят) не е допуснал съзнателно извършването
на процесните нарушения от непълнолетния му син, респективно – отговорността му за него
неправомерно е била ангажирана от АНО.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.
Тези факти е следвало да бъдат установени от АНО, спазвайки принципа на чл.54 от
4
ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката е следвало да установи, че
нарушенията не могат да се вменят във вина на жалбоподателя Б. и с мотивирана резолюция
да прекрати административнонаказателното производство, но АНО е издал в нарушение на
този принцип незаконосъобразно НП.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за
заплащане на съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 14.09.2022г. се
установява, че жалбоподателят е възложил на адв. В. П. при АК- Силистра оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по
обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер,
съобразен с чл.38 от Закона за адвокатурата, като съобразно ал.2 от същия член „В случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати“. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В случая е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 350 лв. общо и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е 300 лв. Предвид изложеното по-горе,
ОДМВР-С. следва да заплати на жалбоподателя Р. Л. Б. разноски по делото в размер на 300 /
триста / лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.1 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1099-001425/ 02.09.2022г., издадено от
Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., въз основа на АУАН № GA716038/
30.07.2022г. с което на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.7, предл.1
от ЗДвП и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Р. Л. Б. от гр.С., обл.С., ул.”К.” № , ет., ап., ЕГН
********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 350 / триста и
петдесет / лева общо и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за
5
извършени нарушения по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.137Е от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Силистра да заплати на Р. Л. Б. от гр.С., обл.С., ул.”К.” № , ет.,
ап., ЕГН ********** сумата от 300 / триста / лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящето АНД № 626/2022г. по
описа на РС-Силистра.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6