РЕШЕНИЕ №
гр. Р.,
08.05.2019г.
Р.нският
окръжен съд ...... наказателна колегия в публично заседание на Двадесет
и пети април… през двехиляди и деветнадееста година в
състав:
Председател: ПЕТЪР БАЛКОВ
МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
при секретаря ………...Светла Пеева........................в присъствието на
прокурора ……Пламен П........ като разгледа докладваното от
съдията Пейчева ...ВНАХ дело
№ 195 по описа за 2019 г.,
съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Решение № 69/04.02.2019г. на Р.нския районен съд, постановена по АНД № 2234/18 на РРС, Н.Д.Н. е признат за виновен, в това че на на 08.04.2018г. в гр.Р. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил Ф. с рег. № *****, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, наложена с ЗППАМ
№17-1085-000196/30.03.2017г. на Началник група към ОД МВР - Р., Сектор „Пътна
полиция" - Р., влязла в законна сила на 14.04.2017г. и ЗППАМ №
17-1085-000197/30.03.2017г. на Началник група към ОД МВР - Р., Сектор „Пътна
полиция" - Р., влязла в законна сила на 14.04.2017г., поради което и на
основание чл.343в, ал.З вр. ал.1 и и чл.78а от НК е
ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2500 лева.
Решението е обжалвано от обвиняемия Н.Н., с доводи за необоснованост на съдебния акт,
постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на обжалваното решение
и постановяване на оправдателно такова за извършеното престъпление, като бъде
наложена глоба за извършено
административно нарушение по ЗДвП. Алтернативно се иска намаляване размера на
наложеното наказание глоба по чл.78а от НК до размера на глобата, предвидена в
текста на чл.343в от НК. Излагат се подробни съображения, в подкрепа на
твърденията и исканията, както от упълномощения защитник адв.Р.,
така и от служебни защитник адв. С.. Обвиняемият
поддържа твърденията и исканията на защитниците си.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно, правилно и справедливо.
Като съобрази доказателствата по делото,
доводите на страните и след като извърши служебна проверка на решението, Окръжният
съд намира за установено следното:
Жалбата е частично
основателна.
Производството
пред първата инстаниця е
протекло по глава 28 от НПК.
От фактическа страна по делото е установено,
че обвиняемият Н.Д.Н. е български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан –реабилитиран.
Обвиняемият Н. бил правоспособен
водач на моторно превозно средство категории С, В, М, АМ, ТКТ, В1, С1. Със
заповед № 17-1085-000196/ 30.03.2017г. и заповед № 17-1085-000197/
30.03.2017г., и двете на Началник група към сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР-Р., на основание чл.171, т.1, б. "д" от ЗДвП и на основание
чл.171, т.1, б. "в" от ЗДвП, му била наложена ПАМ /принудителна
административна мярка/ временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до изпълнение на административно наказание глоба и до
успешно полагане на проверовъчен изпит. Двете
заповеди били връчени на Н. в деня на издаването им и влезли в сила на
14.04.2017г.
На 08.04.2018г. обвиняеимят
Н. управлявал лек автомобил Ф. с рег.№ *****, собственост на друго лице. Около
10.00 часа той управлявал автомобила към кръстовището на ул."С." с
ул. "П." в гр.Р., когато бил забелязан от дежурни полицейски
служители при Второ РУП на ОД на МВР- Р., сред които и свид.
А.. За да избегне проверката си, Н. рязко променил посоката на движение на
автомобила и се отдалечил от кръстовището. Това поведение насочило вниманието
на свид.А. и той запомнил автомобила, управляван от
обвиняемия.
Малко по- късно същия ден, около 11.50 часа, свид.А. забелязал обвиняемия да управлява автомобила по
ул."Ш." в гр.Р.. В момента, в който видял полицейския автомобил, обв.Н. отбил в дясно на пътното платно и спрял. Свид. А. отишъл при него и му поискал документите за
проверка. Н. представил само лична карта, като заявил, че свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е било отнето. След проверка по случая
било образувано настоящото производство.
На 25.04.2018г. срокът на
валидност на свидетелството за управление на МПС на обвиняемия изтекъл.
Тази правилно установена фактическа обстановка се подкрепя по категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал: обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства по делото-
справка за съдимост, преписи от АУАН, ЗПАМ, декларация по ЗСГ, автобиография и
други.
По делото няма спор,
че обвиняемият е управлявал горепоосченото превозно
средство, на посочения ден и място. Няма спор, че са му била наложени горепосочените
ПАМ, които са влезли в сила, както и че му е била извършено проверка от св.А.,
за която е съставен АН. Същата не се оспорва и пред въззивната
инстнация. В тази насока са всички събрани по делото докаазетлства. С оглед изложеното настоящият състав няма да
обсъжда доказателствата по делото.
Районият съд,
законосъобразно и правилно, е квалифицирал деянието като такова по чл.343в ал.3,
вр.ал.1 от НК. Настоящият състав споделя изложените мотиви на първата
инстанция, съображенията изложени във връзка с обективната и субективна страна
на престъплението, както и тези за приложимостта на чл.78а от НК.
Неоснователни са възраженията за
нарушение на материалния закон.
Съпоставката
на текста на чл.343в ал.3, вр.ал.1 от НК и чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП сочи, че едно и също по вид деяние след 2016г. е квалифицирано
и като административно нарушение и като престъпление. Отликата между двата
текста е свързана с преценката на конкретната обществена опасност на деянието и
дееца. В конкретния случай е налице по-висока обществена опасност, както на
извършеното деяние, така и на дееца, по следните съображеиня:
Обвиняемият Н. е управлявал лекия автомобил на 08.04.2018г., което е година
след наложените му ПАМ и е бил забелязан да управлява л.а. този ден на две
различни места в гр.Р., което сочи на упоритост в неговия умисъл и на това, че той
продължително време не спазва законовите изисквания. Освен това той е
управлявал л.а. след като са му били наложени две отделни ПАМ, свързани с
отнемане на свидетеството му за правоуправление,
което също сочи на завишена обществена опасност на извършеното от него. На
следващо място видно от свидетелството за съдимост на Н. той е осъждан 10 пъти
за престъпления от общ характер, за които понастоящем е реабилитиран, а видно
от справката за нарушител/водач той е многократно наказван и за допуснати
нарушения по ЗДвП. Тези обсоятелства следва да бъдат
отчетени като лоши характеристични данни за неговата личност, които го очертават
като недисциплиниран човек и водач на МПС, което също сочи на завишена
обществена опасност на неговата личност. С оглед изложеното изводите на първата
инстанция, че се касае за извършено престъпление по чл.343в ал.3 от НК, а не за
административно нарушение по ЗДвП са правилни и законосъобразни, макар и по съображеиня по-различни от приетите в решението на РРС.
Районният съд е посочил, че обвиняемият е извършвал таксиметрова дейност, което
обстоятелство не намира опора в събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното по-горе не
може да се приеме, че са налице основания за приложението на чл.9 ал.2 от НК,
поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.
Неснователни
са възражинята за допуснати процесуални нарушения. При извършената служебна проверка въззивинят съд не констатира допуснати такива, които да
налагат отмяна на съдебния акт и ново разглеждане на делото.
От обективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.343в
ал.3 от НК, тъй като на 08.04.2018г. в гр.Р. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил Ф. с рег. № *****, в срока на изтърпяване на ПАМ за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
наложена с ЗППАМ №17-1085-000196/30.03.2017г. на Началник група към ОД МВР - Р.,
Сектор „Пътна полиция" - Р., влязла в законна сила на 14.04.2017г. и ЗППАМ
№ 17-1085-000197/30.03.2017г. на Началник група към ОД МВР - Р., Сектор „Пътна
полиция" - Р., влязла в законна сила на 14.04.2017г.
Той е управлявал МПС, тъй като
е шофирал л.а. и се е движел по улиците на града. Свидетелството му за
управление е било временно отнето, с наложените му две ЗППАМ, поради което обвиняемият
се приравнява на неправоспособен водач. Престъплението е формално и е
осъществено с факта на управлението на МПС от страна на обвиняемия.
От субективна страна обвиняемият
е извършил престъплението с пряк умисъл.
Той е съзнавал е, че свидетелството му за управление е временно отнето със
заповед за налагане на принудителна административна мярка. Знаел е, че не
следва да управлява МПС. Предвиждал е обществено-опасните последици от това си поведение
и е искал настъпването им- да шофира МПС въпреки наложената забрана. Това се
потвърждава от цялостното му поведение и от факта, че рязко е отклонил л.а.
виждайки полицеските служители.
Законосъобрано
и правилно районият съд е приложил разпоредбата на
чл.78а от НК, тъй като са налице всички законови предпоставки за това.
По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.
За престъплението по чл.343в ал.3, вр.ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до
3 години и глоба от 200 до 1000 лева. Тъй като са налице всички предпоставки
предвидени в чл.78а от НК приложението на този текст е задължително. В чл.78а ал.1
от НК е предвидено административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
Неоснователно е възражението на
защитата, че на обвияемия следва да бъде наложена
глоба, която не може да надвишава размера на глобата по чл.343в от НК. Съгласно
чл.78а ал.5 от НК това би било така, ако в текста за конкретното престъпление е
предвидено наказание глоба или друго по-леко наказание. В настоящия случай в
чл.343в ал.3,вр.ал 1 от НК е предвиедно
накаазние глоба и друго по-тежко наказание, каквото
се явява наказанието лишаване от свобода, поради което няма пречка размерът на
глобата, определна по чл.78а от НК да бъде по-голям
от размера на глобата, предвидена в текста на конкретното престъпление.
Не може да се сподели и довода на
защитата, че глобата като административно наказание не би следвало да е
по-висока от глобата, която осъденият би понесъл за „углавно престъпление“.
Законът не предвиджда такава забрана, настоящия случай
не попада в забраната по чл.78а ал.5 от НК, поради което съдът е обвързан от
границите на глобата, която е предвидена в чл.78а ал.1 от НК.
За извършеното престъпление
първата инстанция е определила на Н. глоба в размер на 2500 лева, което е към
средата на предвиденоот в текста. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени: направеното признание от обвиняемия;
закъснялата наказателна репресия, не по негова вина. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства са взети предвид: множеството предходни нарушения по ЗДвП; извършването
на нелегална таксиметрова дейност чрез незаконно управление на МПС.
Настоящият състав намира наложеното
наказание за явно несправедливо и размера на глобата за завишен. Към
смекчаващите отговорността обстоятелста следва да се
добави новонастъпилото такова- полагането на труд от
обвиняемия, като готвач в кухня, каквито данни се събраха пред въззивната инстанция. От групата на отегчаващите такива
следва до отпадне- извършването на нелегална таксиметрова дейност, тъй като по
делото липсват категорични доказателства в тази насока. Такива данни не са
отразени в АН, не са посочени в разпитите на свидетелите от ДП, такива факти не
са посочени и в постановлрението на РРП от
19.12.2018г. , въз основа на което е образувано делото пред районния съд.
С оглед изложеното размерът на
глобата следва да бъде определен при превес на смекчаващите отоговорността
обстоятелства, като в тази насока съдът отчете голямата тежест на закъснялата
наказателна репресия, което е станало не по вина на обивняеимя,
предвид възобновяването на предходното наказателно проиводство
и което е довело до невъзможност Н. да положи проверовъчен
изпит до момента. Предвид изложеното глобата следва да бъде определена малко
над минимума, предвиден в чл.78а ал.1 от НК, а именно в размер на 1500 лева. Така
определеното наказние, по вид и размер, съответства на тежестта на извършеното и на личността на
обвиняемия и е справедливо, като с него ще се
постигнат целите на генералната и лична превенция.
С оглед
изложеното жалбата се явява частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде изменено, като размера
на глобата бъде намален на 1500 лева, като в останалата си част съдебния акт следва
да бъде потвърден.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 69/04.02.2019г. на Р.нския районен съд,
постановена по АНД № 2234/18 на РРС, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
от 2500 лева на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решеинето в останалите му
части.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: