Р Е Ш Е Н И Е
№262142/2.7.2021г.
гр.Варна 2.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юни две хиляди десет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№13197/2020г.
и за да се
произнесе взе придвид следното:
Предявен е
иск с правно осн. чл.124 от ГПК.
Ищеца Д.Д. сочи в
исковата си молба, че на 27.07.2020г. е разбрал от получена скица от СГКК, за
владян, стопанисван и ползван по вече от 20г. от него имот с идентификатор ** по
КК КР на м."Боаза", с.Константиново, Община
Варна, Област Варна, с площ 3064кв.м., че е държавна собственост, без вписан
номер на документа в разписните листи, както и от кога е вписан, като такъв.
Той оспорва изцяло правото на собственост от ответника - Държавата, като
твърди, че не са били налице основания за актуване на процесния
имот като държавен.
Твърди, че е собственик на процесния
имот въз основа на осъществено давностно владение, на
осн. чл.79, ал.1 от ЗС считано от м.март 2005г. Сочи,
че за периода на владението е облагородил, озеленил е имота, изградил е плътна
ограда, като входа е от към собствения му имот №** в с.Константиново, придобит с нот.акт, като имотите ползва заедно. Оспорвам придобивното основание, с което Държавата се легитимира
като собственик, макар че не посочва кое е то.
Твърди, че е трасирал имота, заградил го е и го
владее в границите в които съществува от 03.2005г. и до момента. Сочи, че имота
е със земеделски характер и е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тъй,
като той и наследодателят му не са заявявали такива права то не могат да се
легитимират, като собственици. Не е провеждана процедура по реституция. Твърди,
че процесният имот, никога не е включван в ТКЗС и
др.образувания, винаги е ползван от семейството му и него самия. От друга
страна няма никакви доказателства имота, да е бил държавна собственост. Няма
данни, да са налице и условията на чл.24 от ЗСПЗЗ.
Моли да се постанови решение, с което да се
приеме за установено, с предявения отрицателен установителен иск на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, че ответника, не е
собственик на имот с идентификатор ** с.Константиново,
Община Варна, Област Варна при граници от две страни имот ** и
път.
Ответникът в срока по реда на чл.131 от ГПК е
депозирал отговор в който сочи, че оспорва изцяло исковата молба, както досежно допустимостта на иска, така и относно неговата
основателност.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.12 от Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/: „По дела, които
се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред
съда от министъра на земеделието, храните и горите".
Съгласно нормата на чл.14, ал.1 от Закона за
държавната собственост /ЗДС/, „Министрите и ръководителите на другите
ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна
собственост.". Следователно, съгласно общия закон - ЗДС, правомощията
по стопанисване и управление са предоставени на съответния министър, като в
специалния закон - ЗСПЗЗ, с оглед разпоредбата на чл.24, ал. 12 от ЗСПЗЗ, е
съответно Министъра на земеделието, храните и горите.
Министерство на земеделието и храните е орган на
изпълнителната власт, юридическо лице на бюджетна издръжка с Решение на
Народното събрание от 04.05.2017г., публикувано в ДВ бр.37 от 9.05.2017г.,
Министерството на земеделието и храните е преобразувано в Министерство на
земеделието, храните и горите.
Министерството на земеделието и храните обаче не
може да се отъждествява с министъра на земеделието, храните и горите, нито с
Държавата и поради това, счита, че искът е ненадлежно предявен и като такъв е
недопустим, евентуално неоснователен.
Насочването на иска срещу Министерство на
земеделието и храните е неправилно, искът е предявен срещу ненадлежна страна,
поради което недопустим и производството по делото по тази ИМ следва да бъде
прекратено. Евентуално, счита че искът е нередовен, което е основание за
оставяне на исковата молба „без движение", като се дадат съответни
указания на ищеца за изправяне на нередовностите.
Твърди също така, че ищецът няма правен интерес
от предявяването на ОУИ, тъй като същият не може да стане собственик на имота,
на посоченото от него оригинерно основание, тъй като
имота не може да бъде придобит по давност, съгласно нормата на чл.24, ал.7 от
ЗСПЗЗ, така и според §1, ал.1 от Закон за допълнение на Закона за собствеността,
съгласно който: Давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г., включително за
придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, по
отношение на земите от ДПФ давност не тече и в този смисъл дори ищецът да е
„владял" имота, той го е държал, а не го е своил,
т.е. той не го е придобил по давност. Поради това, неоснователно ищецът твърди,
че е придобил имота по посочения придобивен способ.
Налице са императивни правни норми, установяващи забрана за придобиване
на имот, държавна собственост по давност - чл.86 ЗС, § 1 от ЗД на ЗС, чл.24,
ал.1 и ал.7 от ЗСПЗЗ.
Т.е. дори и да се установи, че процесният имот се владее от ищеца, последният не може да
го придобие на твърдяното основание и за твърдения период от време, поради
което и липсва правен интерес от воденето на иска - основание за прекратяване
на производството по делото.
Въвеждането на параграф 1 от ЗД на ЗС, прави
невъзможно придобиването по давност и към настоящия момент, на имоти частна
държавна и общинска собственост, какъвто е настоящият случай, поради което само
на това основание иска се явява недопустим, а производството по делото следва
да бъде прекратено. За правния интерес от предявения отрицателен
установителен иск съдът следи служебно, тъй като по силата на чл.124, ал.1 ГПК
правният интерес е предпоставка за допустимостта на този установителен иск.
Придобивна давност не тече срещу Държавата в полза на
ищеца, тъй като имотът е държавна собственост, а същото е разписано, както в
норми на специалния закон - в ЗСПЗЗ, така и в общия Закон за държавната
собственост. Поради това, само на това основание искът е недопустим, евентуално
неоснователен.
Доколкото законът установява с императивни материалноправни норми кои поземлени имоти са частна
държавна и общинска собственост, както и правните норми, с които се установява
забраната за придобиването по давност на такива имоти (въпрос от значение за
допустимостта и основателността на иска), за приложението на мораториума по §1
от ЗД на ЗС съдът следи служебно.
Оспорва изцяло предявения иск по основание и
размер. Счита, че искът е неоснователен и недоказан.
Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения.
Оспорва правото на собственост на ищеца върху
описания в исковата молба имот. Изразяваме следното становище по
обстоятелствата, на които се основава иска, както и възраженията срещу него и
обстоятелствата, на които те се основават:
Моли да се зачете, изложеното по-горе по
допустимостта на иска и като доводи по съществото на спора.
Счита, че така предявеният отрицателен
установителен иск срещу Министерство на земеделието и храните (Държавата) на
основание давностно владение е изцяло неоснователен и
недоказан.
Сочи, че още през 2004г.„ по искане на ищеца е
била проведена процедура по закупуване на земи, държавна собственост -
прилежащи площи към стопански сгради в стопански двор на с.Константиново и е
издадена заповед №РД46-394/20.09.2004г. на МЗГ, въз основа на която с него е
сключен договор №РД51-***/14.10.2004г. за покупко-продажба на недвижим
имот държавна земя - частна държавна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. Един
от тези имоти е ПИ №**, като негова граница и съсед е процесния имот с №** - стопански двор на Държавен поземлен фонд -
МЗГАР, сега имот с идентификатор ** по КККР на с.Константиново.
По-късно, през 2007г. ищецът също е бил наясно с
факта, че процестният имот е стопански двор и е
държавна собственост. По негово искане, на Д.С.Д. е било издадено Удостоверение
изх.№4711/20.12.2007г. от ОСЗГ-Варна, което прилагаме, „в уверение на това,
че поземлен имот № ** от КВС на землище с.Константиново, община Варна
с площ от 3,065дка, собственост на ДПФ, с начин на трайно ползване-Стопански
двор, приет с протокол от 13.06.1994г., към настоящия момент няма данни за
наличие на реституционни претенции".
През 2017г. е отправил такова запитване и до
Областният управител на област Варна, на което е получил отговор изх.№РД-17-9901-2-/1/ от
09.03.2017г., че след извършена проверка се е установило, че „ визирания
имот представлява „Стопански двор" на Държавен поземлен фонд към
Министерство на земеделието и храните".
Твърди, че разполага и с безспорни доказателства, в това число заявления
с вх.№АУ-42-164/29.03.2017г.,
вх.№АУ-11-2/03.05.2017г. и вх.№ ПО-02-123/24.06.2020г. на Областна дирекция
„Земеделие"-Варна Нещо повече, чрез пълномощник, Д.С.Д. в качеството си на
законен представител на, „Д." ЕАД, ЕИК **, многократно е заявявал, че
желае да закупи имота, знаейки, още през 2004г. че същият е стопански двор и е
държавна собственост.
Тъй като, ищецът е подал заявления за закупуване
на процесния имот, то същият не е владелец, а
държател на имота. Той държи имота с намерението да го придобие на деривативно правно основание -чрез закупуване, т.е. ищецът
признава правото на собственост на държавата и подава заявления за закупуване
през 2017г. Т.е. същият ползва процесния имот със
съзнанието, че може да го закупи от държавата по предвидения в закона /ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ/ ред и процедура и следователно упражнява само фактическото действие -
държане, а не владение.
В конкретния случай, видно от подадените от ищеца
заявления пред Областния управител на област Варна и пред ОД
„Земеделие"-Варна за закупуване на процесния
имот, същият не държи имота като свой, а като чужд, поради което ищецът не го
владее и следователно не може и не е станал собственик на имота по давност.
Липсва промяна в намеренията му. Видно от подадените и поддържани от него
заявления за закупуване през периода от 2017г. и до момента е, че ищецът през
цялото време е съзнавал, че имотът не е негов, а чужд - на Държавата.
Твърди, че процесният
имот **, находящ се в с.Константиново, местност „Боаза"
с площ от 3,064 дка, е включен във/представлява част от стопанския двор на ТКЗС
„Бельов" с.Константиново, община Варна, същият
граничи с парцели ** и ** по ПП на стопанския двор. Имотът е идентичен с
имот № ** по
КВС на с.Константиново /стар № **/.
Вследствие на изграждането на стопанския двор е
земята загубила качеството си на земеделска земя и не е годен за земеделско
ползване, поради което същият е държавна собственост по силата на закона „ех
lege". За него не се осъществява процедурата по
възстановяване и не се издава решение на ПК/ОСЗ по чл.18ж, ал.1 или чл.27, ал.1
от ППЗСПЗЗ. Тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл.106, ал.5/
предишна aл.4 /от
ЗСПЗЗ.
Собствеността върху ПИ ** в полза на Държавата,
представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, е възникнала ех lege - по силата на закона, след
влизане в сила на разпоредбата на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.28 от 1992г.) и
прекратяване на съществуващите трудовокооперативни и земеделски стопанства
Налице са разпоредбите на §12 и §12а от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.
Земите в бившите стопански дворове на
организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, намиращи се извън урбанизираните
територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна
собственост.
Стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от
министъра на земеделието, храните и горите при условия и по ред, определени в
ППЗСПЗЗ." /§ 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ/.
Оспорва твърдението в исковата молба, че по
отношение на претендирания имот собствеността е
придобита въз основа на непрекъснато давностно
владение на ищеца
Прави възражение, че изобщо не е текла придобивна
давност в полза на ищеца, съображенията за това са следните:
По силата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ - земи,
върху които са разположени обекти на организациите по §12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни
за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна
собственост. Именно такъв е и процесния имот. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за
държавна собственост /актуват се от областния управител/ като актът за държавна
собственост подлежи на вписване. В тази връзка моли, да се съобрази, че
Държавата притежава правото на собственост по силата на закона /ех lege/,
поради което не е необходимо да има издаден, съставен титул на собственост
/ДДС/. Въпреки това, посочваме, че към настоящия момент са предприети действия
във връзка с провеждане на процедура по издаване на акт за държавна собственост
за имот с идентификатор *** по КК на с.Константиново, община Варна, находящ се в стопански двор в землището на с.Константиново,
община Варна
С оглед на това правото на собственост на държавата върху земеделски
земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ,
които не подлежат на възстановяване, тъй като макар и да не са заети от сгради
и съоръжения на организациите по § 12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ са негодни за земеделски
ползване, произтича по силата на закона тоест „ех lege".
Прави и възражение, че имотът не
представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, тъй като земята не е
предназначена за земеделско производство, а освен това е в границите на
урбанизираната територия /чл.2, т.1 от ЗСПЗЗ/. Поради това, само на това
основание, по силата на закона, същият е държавна собственост и не може да се
придобива по давност. Оспорват се твърденията на ищеца, че влавял
имота необезпокоявано.
Твърди, че ищецът никога не е владял имота с
намерение за своене, респективно съшият не е станал
собственик. Счита, че той не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, тъй като поради мораториума за придобиване на
имоти, държавна и общинска собственост, който е ноторно
известен факт, ищецът не може и не го е придобил по давност.
Моли предявеният иск да се отхвърли.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.124 от ГПК.
Съдът при условията на чл.235, ал.2
от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение допустимостта на иска
предвид начина по който ищеца е индивидуализирал ответника съдът намира, че е
на лице техническа неяснота която обаче не е толкова дълбока, че да се приеме,
че иска е насочен грешно срещу министерство и поради това претенцията следва да
се разглежда като редовно предявена срещу Държавата чрез министъра на
земеделието, храните и горите.
По отношение основателността на иска
следва да се има предвид, че той е отрицателен установителен иск за това, че
ответника не е собственик на процесния имот, като за
ищеца съществува само задължението до приключване на производството да докаже
правния си интерес от воденето на иска, като в настоящото производство такъв се
явява твърдението, че имота е придобит по давност от ищеца.
Ответника обаче е представил доказателства, че за процесния
имот е издаден акт за публична или частна държавна собственост. От друга страна
обаче от представените по делото, кореспонденция, карти и СТЕ се установява, че
имот ** с.Константиново, Общ.Варна, Обл.Варна е държавна
собственост и представлява част от стопански двор. Имотът съгласно представените
скици е бил с номер **, като със заповед №РД
46-394/20.09.2004г. на МЗГ е разрешено да се извърши продажба в полза на
настоящия ищец на имоти №**, **, **, ** и *, но не и на имот **, като за посочените
имоти в последствие е сключен договор №РД51-**/14.10.2004г. за покупко-продажба.
Ответникът е представил и АЧДС №10179/27.05.2021г. за имота.
Съгласно представената преписка изготвена от СД С*-91 л.106-125 парцелът е посочен като част от намиращото се към него
момент-1994г. в ликвидация ТКЗС Бельов, като той е
бил свободна от застрояване площ. При това положение стопанската организация в
чиито активи се е намирал имота се явява от попадащите в кръга на пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно чл.45, ал.10 от ЗСПЗЗ
свободните площи в бившите стопански дворове на тези организации останали
свободни след възстановяване правото на собственост на бивши собственици са
държавна собственост. При това положение по отношение на спорния парцел се
явяват налични всички изискуеми се от закона предпоставки той да бъде
разглеждан като държавна собственост по силата на закона-бил е част от
стопанския двор на ТКЗС, не са представени доказателства да има извършена
реституция, а вещото лице е посочило, че това е именно стопански двор. Предвид
изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до твърдението на ищеца обуславящо правният му интерес от
воденето на спора, че е придобил имота по силата на давност, то следва да се
има предвид, че нормативната база - пар.1, ал.1 от
ЗРЗД на ЗС, не допуска придобиване по давност на частна държавна собственост,
като каквато е актуван настоящия имот.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Ответника предвид направеното искане следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника сумата от 450лв. разноски по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.С.Д. ЕГН********** *** срещу Държавата чрез Министъра на земеделието и горите
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника не е
собственик на имот с идентификатор ** с.Константиново, Община Варна, Област Варна при
граници от две страни имот **; ** и път, на осн. чл.124
от ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Д. ЕГН********** *** да
заплати на Държавата чрез Министъра на земеделието и горите сумата от 450лв.
сторени разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: