РЕШЕНИЕ
№ 1127
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501182 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.
София (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК
*********; против решение № 260153/15,02,2022 г., постановено по гр. д. №
15163/2020 г. на РС Пловдив, 15 гр. състав. С оплакване за
незаконосъобразност на решението в посочената част поради необоснованост
и противоречие с материалния закон, от съда се иска да го отмени в тези
части и вместо това да признае за установена дължимостта на претендираните
суми.
Ответникът Я. Я. Х. с ЕГН **********; представляван от особен
представител, заявява становище за неоснователност жалбата и иска
потвърждаване на решението в обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
1
Предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ (сега „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“) ЕАД –
гр. София, ЕИК *********; против Я. Я. Х. с ЕГН **********. От съда се
иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, в общ размер 1148,61
лв., дължими въз основа на сключени между страните договори за мобилни
услуги и договор за лизинг, за които е издадена Заповед № 260249/08,09,2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
9752/2020 на РС Пловдив. Отделните вземания се претендират на различни
основания – като неплатени месечни абонаментни такси, неустойки,
лизингови вноски и суми, претендирани като разлика между действителна
стойност на устройства и заплатени при предоставяне на преференциални
цени – вж. уточняваща молба на л. 27 по делото на РС.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва да са му предоставени
услугите, за които се претендират неплатени месечни абонаменти. Оспорва да
са наличие основания за заплащане както на абонаментните такси, така и на
претендираните неустойки, предявява възражение за нищожност на клаузите,
на които ищецът основава дължимостта на претендираните суми.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15163/2020 г. по описа на РС
Пловдив, за претендираните в настоящото производство вземания ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на кредитора е
указана възможността за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е
предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на
предявените установителни искове.
Както се посочи, предявени са множество обективно съединени
искове за суми, индивидуализирани по основание и размер в уточняваща
молба на л. 27 (идентични с вземанията по заповедта), представляващи
неплатени месечни абонаментни такси, неустойки, лизингови вноски и суми,
претендирани като разлика между действителна стойност на устройства и
заплатени при предоставяне на преференциални цени, дължими по сключени
между страните пет договора за мобилни услуги и договор за лизинг.
С обжалваното решение РС е отхвърлил искове за суми в общ
размер 1148,61 лв., (както са били посочени в първоначалната искова молба,
2
преди отстраняване нередовностите й), без да конкретизира по размер и
основание отделните вземания, посочени в уточняващата молба на л. 27 и
присъдени с процесната заповед за изпълнение.
При това положение не би могло да се приеме, че с обжалваното
решение са разгледани именно предявените по делото искове, поради което
то следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне за
разглеждане на предявените искове.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260153/15,02,2022 г., постановено по гр. д.
№ 15163/2020 г. на РС Пловдив, 15 гр. състав.
ВРЪЩА делото на РС за разглеждане на предявените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3