МОТИВИ по НОХ дело
№00196/2016 год. по описа на РС гр.Е.
Обвинението е предявено от Е. р.п. срещу А.К.И.,***,
за това, че на 06.11.2016г., около 13.50 часа в с.Л. общ. Е., обл. С., по път
II-37, е управлявал моторно превозно средство-товарен автомобил марка “УАЗ 452”
с рег.№ ОВ 2159 ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно 1,10 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден по
силата на влязло в сила на 30.09.2014г. определение, с което е одобрено
споразумение по НОХД № 659/ 2014г. на
Районен съд-Б. за деяние по чл.343б, ал. 1 от НК, за това, че е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда установено по надлежния
ред – престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК.
Подсъдимият А.К.И.
в съдебно заседание не се признава за виновен и не дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Лично и чрез защитника си адв.С. С.-САК счита, че от
обвинението, което е повдигнато на подзащитния му, не става ясно какъв е
надлежния ред, по който е установено наличието на алкохол в кръвта му. Счита,
че не е установено от доказателствата по делото с кое налично в РУП-Е.
техническо средство е изпробван, както и, че липсват доказателства дали същото
е било в техническа изправност. Твърди, че не е доказано, че друго лице е дало
кръвна проба, вместо подсъдимия, че е извършвано разпознаване по снимки, без
това да е осъществено по реда на НПК. Твърди, че подсъдимия се е явил пред
медицинско лице, но е бил лишен от възможността да даде кръвна проба, поради
действията на дежурния лекар. Твърди, че резултата от кръвната проба е нулев,
което означава, че подзащитния му не е управлявал под въздействие на алкохол.
Твърди, че мястото, където е бил спрян автомобила за проверка, е на черен път,
а не на път №II-37, както е посочено в обвинителния акт.
Представителя
на Р.п. *** районен прокурор Х.Х. в съдебно заседание поддържа предявеното
срещу подсъдимия обвинение. Оспорва всички твърдения на защитата за нарушения
на процедурата по извършване на проверката за наличие употреба на алкохол.
Предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около минималния
размер, както и наказание глоба в размер 800 лева. Прави искане за прилагане на
чл. 68 ал.1 от НК, като подсъдимия изтърпи и наложеното му наказание
по НОХ дело № 659/2014 г. по
описа на Ботевградски районен съд, по силата на одобрено
споразумение, влязло в законна сила на 30.09.2014 година в размер на три
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, а деянието по настоящето дело е извършено
в този изпитателен срок.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 06.11.2016 година,
около 13.50 часа, подс. А.К.И., управлявал МПС - товарен автомобил “УАЗ 452” с рег.№ ОВ 2159 ВВ по път № II-37 през с.Л. в посока гр.Е..
С него пътували свидетелите И.И. М. и М. С. М. По същото това време свидетелите С.Б.А.
и Х.Ц.Х. - мл. автоконтрольори при РУ МВР – Е., които били дежурни за времето от 08.00ч.
до 20.00ч. на 06.11.2016 година,
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул, и се движели по път ІІ-37 в посоката
гр.Е.-с.Л.. Изведнъж двамата забелязали движещия се автомобил УАЗ, който
обърнал посоката си на движение, обратно към с.Л. Полицейските служители подали
светлинен и звуков сигнал, но автомобила, управляван от подсъдимия напуснал
главния път и през мост над река се насочил към черен път. На около 200 метра
след моста, на черния път, автомобила бил застигнат и спрян от полицейските
служители. Зад волана на товарен
автомобил “УАЗ 452” с рег. № ОВ 2159 ВВ бил неправоспособния А.К.И.,
като същия лъхал на алкохол. На въпроса на св. А. дали е употребил
алкохол, подсъдимият отговорил, че е пил 500 гр. ракия до 02,00 часа предната
вечер. Подсъдимия бил отведен в полицейския автомобил, където св. А. го
изпробвал с
техническо средство “Дрегер 7410” с фабр. №ARHB0004, който отчел
положителен резултат 1,10 на хиляда. За установеното, в сградата на
РУП-Етрополе св. А. съставил на подсъдимия акт по ЗДвП серия “Г”, бл. № 771632 и издал талон за медицинско изследване № 0438567, Приложение 1, към чл. 3, ал.2 на
Наредба
№ 30 от 27 юни 2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /обн.ДВ бр.63
/2001г. и изм. и доп. бр. 23 от 17.03.2006 г. издадена от Министъра на
здравеопазването, министъра на МВР и министъра
на правосъдието. Съгласно издадения талон за медицинско изследване, подс.
И. следвало да се яви за времето от 14,50ч. до 15,20ч. във ФСМП – Е. за даване
на кръвна проба. Както АУАН, така и талона за медицинско
изследване
били връчени на подсъдимия, който излезнал пред сградата на РУП – Е. Подс. И.
уведомил по телефона братовчед си, св. Г.
Лазаров И., че е шофирал автомобил и, че е в РУ МВР – Е., където го изпробвали
с техническо средство за алкохол. Помолил го да дойде до полицейското
управление и да го откара във ФСМП – Е.
за даване на кръвна проба. Св. Г. Лазаров И. ***, като с него била и съпругата му
св. С.П.И., като тримата отишли във ФСМП – Е.. Дежурен лекарски екип в
процесния ден били св. д-р С.М.К. и медицинската сестра, св. С.П.. В приемния
кабинет на спешния център влезнал св.Г. Л. И., който представил издадения талон за медицинско изследване
№ 0438567 и личната карта на подс. К.,
който пък стоял до вратата на помещението. Тъй като двамата много си приличали,
св. К. поискала личната карта и на другото лице, т.е. на подс.К., който
представил лична карта. Дежурната лекарка решила, че кръвна проба следва да
бъде взета от лицето, представило се за А.К., т.е. от св.Г.И., т.к. същия носел
талон за медицинско изследване и лична карта, издадени на подсъдимия. Попълнила
протокол за медицинско изследване с данните по личната карта, издадена на подсъдимия, като кръвната проба
била взета от св.Г.И. от медицинската сестра св.С.П.. Кръвна проба от подс.К.
не била взета, т.к. същия не се представил пред медицинските специалисти, като
лицето, от което следва да бъде взета кръвна проба. Протокола за медицинско
изследване не бил подписан от св.Г.И., от когото била взета кръвната проба,
т.к. св. д-р К. пропуснала да поиска това от него.
От Протокол за химическа експертиза
№1338/07.11.2016г. на УМБАЛ „Св. Анна”- С. се установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от св. Г. Л. И.,
издаден на лицето А.К.И.
не се доказва наличие на етилов алкохол. От приложената по досъдебното
производство справка за нарушител /водач на МПС/ се установява, че подс. А.К.И.
не е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление на МПС.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на св.Х.Ц.Х., св.С.Б. А., св.С.В.О.,
св.С.М.К. и св.С.П.И.; писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство-АУАН сер.Г, бл.№771632, талон за медицинско изследване №0438567,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго уповащо
вещество, Протокол за химическа експертиза №1338/07.11.2016 год., справка за
нарушител/водач, Протокол за годност на техническо средство, справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
характеристика; писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие
– заверени копия на медицинска документация /л.52-53/, разпечатка с показания
на техническо средство Дрегер 7410 с фабр. №ARHD-0004 /л.63-65/.
Съдът не кредитира
показанията на св.Г. Л. И. и св.С.П.И., в частта им, в която сочат, че по
настояване на дежурния лекар, кръвна проба е взета от св.Г.И., а не от подс.А.К.,
както и, че подсъдимия се е явил пред дежурния лекар д-р С.К., но последната се
усъмнила, че това е той и отказала да му вземе кръвна проба, като настояла
такава да бъде взета от св.Г.И.. Съдът не кредитира показанията на св.Иван
Илиев Мирчев и св.Михал Станков Маринов, в частта им, в която сочат, че
причината управлявания от подс.К. автомобил да се отклони от главния път и да
потегли по черен път в с.Лъга, била, че забелязали търсени от тях коне.
Съдебния състав приема,
че показанията на свидетелите- Г.И., С.И., И. М. и М. М. не са обективни и са в
противоречие както с показанията на другата група свидетели, така и с
установените факти от писмените доказателства.
Описаните по-горе фактически
констатации обосновават правния извод, че извършеното от подс. А.К. деяние,
както от обективна така и от субективна страна, осъществява състава на
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
От обективна страна на 06.11.2016г. около 13.50 часа в
с. Л. общ. Е., обл. С., по път II-37, е управлявал
моторно превозно средство- товарен автомобил марка “УАЗ 452” с рег.№ ОВ 2159
ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,10 на
хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден по силата на влязло в сила на 30.09.2014г. определение, с което е
одобрено
споразумение по НОХД № 659/2014г. на Районен съд – Б. за деяние по чл.343б, ал. 1 от НК, за това, че е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Това е установено по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 30 от 27 юни 2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, обн.ДВ бр.63/2001г.
и изм. и доп. бр.23 от 17.03.2006г., издадена от Министъра на здравеопазването,
министъра на МВР и министъра на
правосъдието, защото:на водача на моторното превозно средство, съгласно чл. 3,
ал.1 и ал. 2 от посочената Наредба № 30/2001г. му е съставен акт за
установяване на административно нарушение за констатиране употреба на алкохол и
издаден талон за медицинско изследване; съгласно разпоредбата на чл. 6 от
Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, при неявяване в определеното
лечебно заведение и при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол
от водача се установява въз основа показанията на техническото средство. В настоящия случай подс. А.К. се е явил в
лечебното заведение ФСМП- Е., но не е дал кръвна проба, което представлява
«неявяване в определеното лечебно заведение» и при това положение следва да се
кредитират показанията на техническото средство. Не се доказа защитната теза,
че кръвна проба от подсъдимия не е взета по вина на дежурния лекар, която
отказала да вземе такава от подсъдимия, считайки, че това не е той, а друго
лице. Съдът приема за доказано по безспорен начин, че подс. А.К.И. целенасочено
не се е явил със собствените си документи за самоличност пред дежурния лекар, а
ги е разменил с тези на своя братовчед св.Г.И., който носейки в себе си и
талона за медицинско изследване, издаден за подсъдимия, се е представил пред
дежурния лекар, като лице, на което следва да бъде взета кръвна проба. С тези
си действия подс. К. не е изпълнил полицейското разпореждане да се яви и да
даде кръвна проба, поради което употребата на алкохол от водача се установява въз основа
показанията на техническото средство.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подс. А.К.И. е знаел, че съобразно разпоредбите на ЗДвП няма право да
управлява МПС след употреба на алкохол в такава концентрация, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от извършването му и е искал тяхното настъпване.
Като защитна позиция
съдът възприема тезата, че от обвинението, повдигнато на подсъдимия не ставало
ясно, кой е надлежния ред, по който е установено наличието на алкохол в кръвта
му. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено, че надлежния
ред е този по Наредба № 30 от 27 юни 2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства, както и, че в процесния случай това е
установено посредством техническо средство, а не от кръвната проба, т.к. тя не
е взета от подсъдимия. Съдът счита, че непосочването в обвинението на това
обстоятелство не води до нарушаване правото на защита на подсъдимия, каквато е
и практиката на ВКС. Не се споделя и тезата, че не било доказано, с кое точно
налично в РУП-Е., техническо средство е бил изпробван подсъдимия. Фабричния
номер на същото и неговия модел за изписани както в АУАН, така и в талона за
медицинско изследване, а също така се установява, че в РУП-Е. има налично
такова техническо средство – Алкотест Дрегер 7410 с фабр. №ARHD-0004, което към момента на
проверката е било в изправност. Съдът не споделя и тезата на защитата, че не
било точно посочено мястото на извършване на нарушението, т.к. водача е бил
спрян на черен път, около с.Л., а не на главния път II-37. По делото се
доказа, че полицейските служители са били в обход на път № II-37, когато са забелязали
движещия се към тях автомобил, който внезапно обърнал посоката си на движение и
тръгнал по черен път встрани от главния такъв. Т.е. управлението на МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта над разрешената, е осъществено именно на път №
II-37.
По отношение на
твърдението, че по делото е било извършено процесуално-следствено действие по
реда на чл.169-171 от НПК, а именно разпознаване на лице, като не е спазен
процесуалния ред, съдът го приема за основателно, т.к. обективно действията,
които са били извършени от разследващ полицай с показване на свидетелите на
снимките на подс.А.И. и св.Г.И., представлява разпознаване на лице по смисъла
на НПК и то не е извършено по съответния ред, но в случая това не води до
нарушаване правото на защита на подсъдимия, нито разколебава обвинителната
теза, както и правните изводи на съдебния състав.
С оглед на горното съдът
призна за виновен подсъдимия А.К.И. в извършването на престъпление по чл. 343б
ал.2 от НК.
Предвидените наказания
за горното деяние са лишаване от свобода от една до пет години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
При определяне на
размерите на наказанията за извършеното деяние, съдът взе предвид мотивите и
подбудите за извършването му - неоценяване степента на алкохолно опиянение и
въздействието на алкохола върху организма, и способността за реакции; причините
способствали и допринесли за извършването му – почивен ден, движение по път с
ненатоварено движение, както и смекчаващите вината обстоятелства: добри
характеристични данни и липса на настъпили вредни последици. При определяне
размера на наказанието „глоба” съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимия
е безработен и има петчленно семейство, за което трябва да се грижи.
Преценявайки горните
обстоятелства съдът наложи наказание „лишаване от свобода” в минимален размер
за срок от една година и въпреки съдебното минало на подсъдимия и
обстоятелството, че деянието по настоящето наказателно производство е извършено
в изпитателния срок на осъждането му за друго деяние, за което е наказан с три
месеца лишаване от свобода. Съдът счита, че разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК не може да намери приложение и наказанието да бъде определено под най-ниския
предел, т.к. в хода на делото не се събраха изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, а и няма такова искане от страните по делото.
Наказанието „глоба” съдът определи в минимален размер от 500.00 лева,
съобразявайки се с обстоятелството, че подсъдимия е безработен.
Съдът намери, че в тези
размери наложените наказания ще изиграят своята възпитателна и превантивна роля
и ще изпълнят целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на
чл.68 ал.1 от НК ако да изтичане на определения от съда изпитателен срок
осъдения извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и
след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и
отложеното наказание. По силата на одобрено
споразумение от 30.09.2014 година по НОХД №659/2014 година по описа на РС-Б., в законна сила от 30.09.2014 година, на подс.А.К.И. му е
наложено наказание в
размер на три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години. Деянието по настоящето наказателно производство е
извършено на 06.11.2016 година, т.е. в изпитателния срок на предишното
осъждане, поради което същия ще следва да изтърпи и наложеното му наказание по
силата на одобрено споразумение от 30.09.2014 година по НОХД №659/2014 година
по описа на РС-Б., в
законна сила от 30.09.2014
година.
Наказанията „лишаване от свобода” подсъдимия следва да изтърпи съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС при
първоначален “общ” режим на изтърпяване.
Съдът намери, че следва
да осъди подсъдимия да заплати по бюджетната сметка на УМБАЛ „Света Анна“-С.
сумата в размер на 55.00 лева, разноски за изготвена експертиза.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: