Решение по дело №831/2020 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  № 260080                25.11.2020 г.                        гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО ..……..........……………….......................…………….... ..състав   

на   четвърти  ноември …….……........................................... две  хиляди  и  двадесета  година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                                               Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                              Членове : ЙОНКО  ГЕОРГИЕВ

                                                                                КАПКА  ВРАЖИЛОВА

                                                                         

секретар …………………   Р* Р*…….. ...…………………………………………… 

прокурор ………………………………………. ……........................................……………….......

като разгледа докладваното от ..........................председателя …....…..................………………..

В.гр. д. № 831 по описа за 2020 г. ……………….….………………..……………………………..

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба подадена от „ Монолит транспорт“ ООД гр. Хасково.

С Решение № 291 от 16.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2846 по описа на съда за 2019 г., РС Хасково е осъдил „ Монолит транспорт“ ООД гр. Хасково да заплати на И.Б.И. ***  сумата в размер на 1474,55 лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 69 дни за периода от 2014г. до 2016 г.

Съдът е осъдил ответника „ Монолит транспорт“ ООД гр. Хасково да заплати по сметка на РС Хасково сумата 159 лв. представляващи направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Монолит транспорт“ ООД гр. Хасково, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Хасково решение е неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Независимо от липсата на писмена молба от работника за ползването на платен годишен отпуск, той ползвал такъв на база на изготвения график за ползване на платен годишен отпуск и издадените писмени заповеди от управителя на дружеството за ползването на този отпуск, което било установено в производството. Твърди също, че представените разчетно –платежни ведомости за исковия период, установяващи ползването на платен годишен отпуск не били оспорени от ищеца и установявали безспорно,че този отпуск е ползван. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението  на РС Хасково и отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените в производството, пред двете инстанции разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. П., пълномощник на въззиваемия И.И., с който оспорва подадената въззивна жалба. Твърди,че съгласно чл.22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските  платения годишен отпуск се разрешавал  въз основа на писмено искане от работника или служителя отправено до работодателя. По делото не били представени доказателства, установяващи работника да е  отправил искане до работодателя за ползване на платен годишен отпуск. В този смисъл било и заключението на ВЛ, което в тази част не било оспорено от ответника. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Хасково. моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като взе  предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустими. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззивиаемия направените по делото разноски, пред въззивната инстанция,  в размер на 300 лв., съгласно договор от 28.10.2020 г.

Районен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ , предявен от И.Б.И. *** против „ Монолит транспорт“ ООД гр. Хасково за заплащане на сумата в размер на 1474,55 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 69 дни за периода от 2014г. до 2016 г.

 При разглеждането на спора  първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Изложените мотиви, на основание чл.272 от ГПК, се споделят от въззивният съд. Пред въззивния съд не се сочат нови доказателства, които да дават основание да се направят изводи, различни от направените от решаващия съд .

Неоснователни са наведените от въззивника „ Монолит транспорт“ ООД гр. Хасково доводи за необоснованост на постановения съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на ВЛ, неоспорено от страните, в частност от въззивника,се установява безспорно,че за исковия период ищецът И.И. не е подавал молба до работодателя за ползване на платен годишен отпуск.  Не ползваният за този период платен годишен отпуск е в размер на 69 дни, като дължимото обезщетение възлиза на 1474,55 лв. Съгласно чл.22 ал.2 от Наредба за работно време, почивките и отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя, т.е за да се разреши платен годишен отпуск следва да има писмено искане за това на работника, а такова безспорно по делото няма.  Изготвения и одобрен от работодателя график за ползването на платен годишен отпуск не е доказателство за заявен от работника за ползване отпуск. На първо място този график не е задължителен и може да бъде променен и на следващо място – не отменя изискването работника да депозира писмено искане за ползването му и работодателят да разреши ползването му. Не съставлява доказателство и издадените от работодателя заповеди за ползването на платения годишен отпуск, доколкото това е документ, издаден от самия работодател, от една страна и от друга – според заключението на ВЛ през 2016 г., в периода 04.04.2016 г. – 28.04.2016 г.,когато според заповедта на работодателя е бил в платен годишен отпуск на И.И. е приведена по банков път, на 20.04.2016 г., сумата от 1780 лв. командировка. Извършеният превод по банковата сметка на сума за командировка на работника опровергава твърдението на работодателя,че през този период от време работникът е ползвал платен годишен отпуск. Ето защо и при липсата на изрично заявено писмено искане от страна на работника за ползване на платен годишен отпуск следва извода, до който е достигнал и решаващият съд, че за исковия период работникът не е ползвал полагаемия платен годишен отпуск в размер на 69 дни, поради което на същия се дължи обезщетение в посочения в заключението на ВЛ размер.

 

Водим от горното съдът

 

                                              Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 291 от 16.04.2020 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2846 по описа на съда за 2019 г.

ОСЪЖДА Монолит транспорт“ ООД, ЕИК *********, гр. Хасково, пл. „ Градска болница“ № 1, к-с „ 21-век“ ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.И., ЕГН ********** ***  сумата в размер на 300 лв., направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1/

 

 

 

 

                                                                                                     2/