Р Е Ш
Е Н И Е № 68
13.01.2012г.,
гр.Пловдив
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение,
девети състав, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и
дванадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Анна Иванова
Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№
3368/2011г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от „Итали Канстракшън” ООД, ЕИК 16067976,
представлявано от адв.А.Б.Т., с посочен съдебен адрес: гр.К., ул.”****, с която
се сочи, че се обжалва Постановление за разноски по изп.д.№ 409/2011г. на ЧСИ
ДЗЗД”Луков и Горчев”, с рег.№ 825 и район на действие ОС – Пловдив. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на извършени действия на ЧСИ като
незаконосъобразни освен и след уведомяването на длъжника за заповедта за
изпълнение по реда на чл.428 ГПК, за които в обстоятелствената част на жалбата
се твърди да са направени и начислени неследващи се разноски поради предприети
незаконосъобразно преждевременни изпълнителни действия в срока на подаване на
възражение от длъжника по издадената заповед за изпълнение.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство – „Орион
2002” ЕООД-гр.Пловдив, ред.уведомен, не е заявил становище по жалбата.
Постъпили са подробни мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ
ДЗЗД”Луков и Горчев”, с рег.№ 825 и район на действие ОС – Пловдив, в които на
първо място се прави възражение за недопустимост на жалбата против обжалваните
изпълнителни действия, съставляващи постановление на СИ за определяне на такси
в изп.производство, насрочване и извършване на опис на недвижим имот, назначаване
на вещо лице, цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, изпращане
съобщение до НАП, всичките непопадащи в хипотезите на 435 ГПК относно подлежащите на обжалване
действия на СИ. Алтернативно жалбата се
оспорва като неоснователна при разглеждането й по същество, по подробно
изложени фактически и правни съображения.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
На
първо място следва да се разгледа постъпилата от жалбоподателя в съда молба
вх.№ 173/04.01.2012г., в която се прави възражение за неподсъдност на посочено основание по чл.119, ал.3 ГПК, като
се иска ПОС да не извършва процесуални действия по делото, а същото да се
изпрати на Окръжен съд – гр.Кюстендил, тъй като считано от 30.09.2011г. за
жалбоподателя била вписана промяна относно седалището на същия в Търговския
регистър, което се явява гр.Кюстендил, в каквато насока представя извлечение от
ТР по партидата на дружеството. Молбата с формулираното възражение за
неподсъдност е неоснователно. Изпълнителното производство е образувано пред
ЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, а съгласно чл.436, ал.1, пр.І ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на
изпълнението. С оглед на това правилно и в съответствие с цитираната
норма жалбата е подадена и постъпила в
Окръжен съд – Пловдив, поради което подлежи на разглеждане от настоящия съд.
При разглеждането на допустимостта на жалбата от гледна точка на срока
по чл.436, ал.1 ГПК се констатира, че поканата за доброволно изпълнение, в
която са посочени и определените от ЧСИ разноски, предмет на обжалване, е
получена редовно от пълномощник Г. И. на
21.09.2011г., за което лице е представено и по делото нарочно нотариално
заверено на 02.09.2011г. пълномощно от съдружник и управител в дружеството А. М.,
гражданин на Република Италия. Жалбата е датирана с дата 28.ІХ.2011г. , като
видно от представеното по делото копие от пощенски плик / л.90 по изп.дело/ със
същата дата на клеймото следва да се приеме, че на този ден е изпратена жалбата
по пощата, следователно в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК. По отношение
въпроса за допустимостта на жалбата с оглед предмета на обжалване. Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът, в каквото
качество се явява настоящия жалбоподател в изпълнителния процес, може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестеруемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Видно
от обосновката на първоначално постъпилата жалба, така и уточняващата молба към
жалба недоволството от предприетите и извършени действия по изпълнението от ЧСИ
се свързва с оплакването за определени и начислени от съдебния изпълнител
разноски във връзка с тези действия, за които се твърди, че са неправилни и
незаконосъобразни, тъй като се явяват преждевременни. В този смисъл жалбата в
частта на определените и начислени от ЧСИ разноски, независимо, че не са
предмет на отделен акт на съдебния изпълнител, доколкото са вменени в тежест на
длъжника с поканата за доброволно изпълнение, каквато е практиката в тази насока,
следва да се разгледа като допустима и попадаща в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК. В останалите части на жалбата, в
която пунктуално се мотивира неправилност и незаконосъобразност на предприетите
и извършени от ЧСИ действия, се констатира, че смислово и логично
жалбоподателят всъщност обуславя обжалването им главно с оглед определените от
ЧСИ дължими за тези действия такси, но поради наличието на нарочен петитум в
жалбата с искане за тяхната отмяна, съдът ще следва да мотивира разглеждането
на жалбата и в тези части на първо място от гледна точка на допустимостта й.
Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя
„Орион 2002” ЕООД-гр.Пловдив против „Итали Канстракшън” ООД, ЕИК 16067976,
първоначално със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”******* въз
основа на издаден на 18.08.2011г. изпълнителен лист по издадена в полза на
кредитора Заповед за изпълнение № 10026/ 17.08.2011г. по ч.гр.д.№ 14648/2011г.
по описа на РС-Пловдив. Видно от данните по изпълнителното дело последната е издадена по реда на чл.417 и чл.418 ГПК въз
основа на представен и издаден в полза на взискателя запис на заповед от
02.11.2009г. от В.К.К., в качеството му на пълномощник на дружеството –
жалбоподател и с падеж 02.11.2010г. По молбата на взискателя с вх.№
12 606/02.09.2011г. и разпореждане от същата дата на основание чл.426 ГПК
е образувано изпълнителното производство, като на основание чл.449 ГПК са
предприети и следващите се процесуални действия във връзка с образуваното
изпълнително производство. Изпратена е покана за доброволно изпълнение
изх.№12737/08.09.2011г. , съставляваща и уведомление, респ. връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 418, ал.5 ГПК, е получена редовно на
21.09.2011г. чрез пълномощник.
С
жалбата се възразява основно, че предприетите процесуални действия от съдебния
изпълнител са необосновани и преждевременни преди изтичане срока за възражение
по чл.414 ГПК за длъжника, като последният е подал такова по пощата на
05.10.2011г., поради което по арг. от разпоредбата на чл.420 , ал.1 ГПК
доколкото се касае за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК /
въз основа на запис на заповед/ по силата на закона предпоставя спиране на
изпълнението. Видно от комплектованото по изп.дело разпореждане от 27.10.2011г.
на ПРС – ХІ гр.с. по ч.гр.д.№ 14648/2011г. / л.155/ , съдът е констатирал
действително постъпилото в срок възражение от длъжника по чл.414 ГПК, като със
същото е постановено уведомяване на ЧСИ за постъпилото в срок възражение с указания относно наличие на хипотезата по
чл.420,ал.1 ГПК за спиране на изпълнението по изп.дело. Съобщението
за последното с приложение на разпореждането е изпратено на ЧСИ на
07.11.2011г. и получено на 08.11.2011г., въз основа на което и с разпореждане
на ЧСИ на основание чл.420 , ал.1 ГПК производството е спряно / вж. л.154/.
Видно от приложените по делото уведомителни писма / л.156 и сл./ до страните,
вкл. длъжника, са изпратени уведомления относно спряното на посоченото
основание производство по изпълнението.
Жалбоподателят изразява недоволство относно образуването и
предприемането на следващите се процесуални изпълнителни действия по чл.426 и
сл. ГПК в срока за възражение за
длъжника по издадената заповед за изпълнение, като изтъква довода, че с
подаване на възражението по силата на закона се спира изпълнителното производство.
Конкретно обжалва и моли за отмяна поради тези доводи насрочването на опис на СОС с идентификатор № 56784.522.233.1.9 ,
предприемане на действия по назначаване на оценител за оценка на описаното
имущество, извършване действия по установяване
цялото имущество на длъжника , установяване наличие на публични вземания
и на други кредитори, като сочи, че предприемането на тези действия само „
целят трупане на разноски за извършване на действия на ЧСИ”. В тази част
жалбата се явява недопустима по арг. от разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК. Посочените
обжалвани изпълнителни действия, следващи образуването на изпълнителното
производство по молба на заинтересованата страна, в случая взискателя, при
условията на чл.426, ал.1 ГПК, не подлежат на обжалване от длъжника, каквото
качество има настоящият жалбоподател, а жалбата в тази част като недопустима
следва да се остави без разглеждане. Независимо от това следва да се отбележи,
че съобразно разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК с оглед основанието, на което е
издадена заповедта за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК по запис на заповед, се
налага извод, че спирането на принудителното изпълнението по изключение в тази
хипотеза настъпва по силата на закона. С разпоредбата на чл.432 ГПК са визирани
изрично хипотезите, при които изпълнителното производство се спира, вкл. по
чл.432, т.7 ГПК, в настоящия случай се поставя въпроса съдебният изпълнител
може ли да откаже образуване на изпълнителното дело, след като е налице
надлежно инициирано производство по реда на чл.426, ал.1 ГПК, както и следва ли
да бъде обвързан от изискване на информация и преценката относно постъпване на
възражение от длъжника, неговата редовност и правни последици, след като
последното е вменено от процесуалния закон в правомощията на съда по
образуваните производства по чл.417 и сл. ГПК. На този въпрос е даден отговор в
съдебната практика, на която се основава в мотивите си и ЧСИ, а именно
Решение № 454/29.12.2008г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 2260/2008г., ІІІ г.о., ГК , докладчик Б. Б., с което по повод
диференциране на двете групи специалните основания за спиране по чл.420 ГПК, е
изложено становището, че когато „спирането
е настъпило по силата на закона, но длъжникът не може да удостовери това пред
съдебния изпълнител, без акт на съда, който прогласява това. Без такъв акт
съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения от съда изпълнителен лист.
За да парализира изпълнителната сила на издадения от съда изпълнителен лист,
длъжникът не може да доказва пред съдебния изпълнител осъществяването на
съответното основание, той трябва да представи акта на съда, който прогласява
това.”, / цит. решението/. В конкретния случай така именно е процедирано
при образуването на настоящото изпълнително производство в съответствие с
разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК, както и предприети следващите се процесуални
действия до спирането им по силата на акта на съда – полученото разпореждане на
ПРС – ХІ гр.с. от 27.10.2011г. Както се посочи обаче в тази част жалбата ще се
остави без разглеждане като недопустима по арг. от разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК.
В допустимата част на жалбата относно
определените и начислени разноски във връзка с образуване на изпълнителното
производство и следващите се процесуални действия, жалбата се явява
неоснователна. Както се мотивира по-горе след като ЧСИ е обвързан от молбата на
заинтересованата страна за образуване на изп.дело, а след това и за
предприемане на следващите се изп.действия по чл.428 и сл. ГПК, чл.449, ал.1 и
сл. ГПК, същите се явяват обвързани и с определянето и начисление на следващите
се такси и разноски, съобразно Тарифата към ЗЧСИ. Следователно не може да се
приеме за основателно твърдението, че образуването и извършването на
изп.действия от ЧСИ е единствено с цел „натрупване на разноски”. Тъй като
жалбата в частта на разноските касае принципния въпрос за дължимост на същите,
като в същата не се правят оплаквания за необоснованост от гледна точка на
размера на определените по посочената тарифа такси или за прекомерност на
включено адвокатско възнаграждение или други разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Итали Канстракшън” ООД, ЕИК 16067976,
представлявано от адв.А.Б.Т., с посочен съдебен адрес: гр.К., ул.”******* с
вх.№ 173/ 04.01.2012г. по гр.д.№ 3368/2011г. с възражение за неподсъдност пред
Пловдивски окръжен съд на посочено
основание по чл.119, ал.3 ГПК и изпращане
на делото на Окръжен съд – гр.Кюстендил, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
„Итали Канстракшън” ООД, ЕИК 16067976, представлявано от адв.А.Б.Т., с посочен
съдебен адрес: гр.К. , ул.”****** против извършваните по изп.дело № 409/2011г.
по описа на ЧСИ ДЗЗД”Луков и Горчев”, с рег.№ 825 и район на действие ОС –
Пловдив, а именно насрочването на опис
на СОС с идентификатор № 56784.522.233.1.9, предприемане на действия по
назначаване на оценител за оценка на описаното имущество, извършване действия
по установяване цялото имущество на
длъжника , установяване наличие на публични вземания и на други кредитори, като
недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Итали Канстракшън” ООД, ЕИК 16067976,
представлявано от адв.А.Б.Т., с посочен съдебен адрес: гр.К. 2500, ул.”*****
против определените в ПДИ изх.№
12737/08.09.2011г. разноски във връзка с образуваното и провеждано изп.дело № 409/2011г.
по описа на ЧСИ ДЗЗД”Луков и Горчев”, с рег.№ 825 и район на действие ОС –
Пловдив, като неоснователна.
Решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението пред Апелативен съд – гр.Пловдив, а в останалата част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател:
Членове: