№ 15777
гр. София, 22.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110103045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Подадена е искова молба на Д. Н. Г. срещу „Райфайзенбанк (България) ЕАД, с която
претендира да се признае за установено в отношенията между страните, че в Договор за
банков кредит №150566/27.09.2007 г. и ОУ подписът на солидарния длъжник не е положен
от ищеца, на осн. чл. 124 от ГПК; ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
10000,00 лева- частично предявено парично вземане от общо 35846,17 лева, на осн. чл. 55,
ал.1 от ЗЗД; иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 и т.1.6 от договора, на осн.
чл. 26 ЗЗД.
Твърди се, че на 21.03.2014 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение
по изп. дело по описа на ЧСИ Е П, ведно със заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.дело №44803/2013 г. по описа на СРС, 37 с-в. Ищецът е солидарен
длъжник на банката по силата на Договор за банков кредит №150566/27.09.2007 г., по който
не е страна и не е подписвал. В тази връзка е депозиран сигнал в Прокуратурата, която
приела, че няма данни за извършено престъпление. Поддържа се, че след близо пет години,
на 04.12.2020 г., въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.дело №44803/2013 г. по описа на
СРС, 37 с-в, е образувано ново изп. дело №784/2020 г. по описа на ЧСИ С П, и удържана
сумата 39033,08 лева от банкова сметка на ищеца. Ищецът счита, че сумата е събрана без
основание и въпреки отправено възражение за неавтентичност на подписа. Поддържа, че не
са спазени изискванията на ЗКИ, в т.ч. определените размери на наказателната лихва
противоречат на добрите нрави.
С разпореждане по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК на ищеца е указано да посочи след
получаване на 21.03.2014 г. на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №
44803/2013 г. по описа на СРС, във вр. с изп. дело по описа на ЧСИ Е П, подал ли е
възражение по чл. 414 от ГПК и оспорил ли е в срок заповедта за изпълнение; при условие,
че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и сумите по нея са предмет на
принудително изпълнение към 2020 г., то да обоснове правен интерес от установяване на
факти, които са настъпили преди приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание по арг. от чл. 439 от ГПК, съответно правен
интерес от водене на иск по чл. 124 ГПК и чл. 26 от ЗЗД с оглед на това, че се позовава на
факти, които касаят спор за материалното право и преклудирани от сила на пресъдено нещо.
С молба-уточнение от 10.03.2022 г. счита, че поканата за доброволно изпълнение
1
била връчена по неясно какъв редовен начин и не е получавал. Поддържа, че изп. дело е
прекратено по перемпция, а в последствие при новообразуваното изп.дело по описа на ЧСИ
С П е подал възражение, върнато като просрочено. Счита, че има интерес от водене на
отрицателен установителен иск, за да се разкрие липса на изпълняемо право, както и за
прогласяване на нищожност, за която не са предвидени давностни или преклузивни срокове.
Сочи, че изпълняемото право не съществува поради изтекъл срок давностен срок, вкл. по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид изложеното, намира, че предявения иск по чл. 124 от ГПК
за установяване, че не е положен подпис в договора за кредит, и по чл. 26 от ЗЗД, са
недопустими, а производството подлежи на прекратяване, със следните съображения:
От служебно изисканото ч.гр. дело № 44803/2013 г. по описа на СРС се изяснява, че в
полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист от 06.02.2014 г. за сумата 9216,92 лв. главница, ведно със
законна лихва за периода от 28.10.2013 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в
размер на 9366,81 лв. за периода от 20.6.2008 г. до 19.10.2012 г., наказателна лихва в размер
на 12817,96 лв. за периода от 20.7.2008 г. до 27.10.2013 г. и 1392,03 лв. разноски по делото, а
именно: 628,03 лв. държавна такса и 764 лв. възнаграждение на юрисконсулт, срещу
Калоян Борисов Найденов и Д. Н. Г.. С Разпореждане №20167412/03.08.2021 г. по
ч.гр.дело №44803/2013 г.,СРС връща възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за
изпълнение с вх. № 23076818/31.12.2020 г. на Д. Н. Г. като просрочено. Разпореждането е
влязло в законна сила на 27.08.2021 г., след връчване на длъжника, чрез адв. Д. (процесуален
представител и по настоящото дело) като необжалвано.
На първо място, следва да се посочи, че преценката на заповедния съд за това дали в
срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение не подлежи на
преразглеждане в отделен исков процес, освен в заповедното производство. Длъжникът е
разполагал с процесуалната възможност да обжалва разпореждането от 03.08.2021 г., което
не е сторил и което презумира, че вземането в заповедта за изпълнение не е спорно.
На следващо място, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 5 от
14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2
ГПК предвижда, че на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен
ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо
лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния
представител, на член от състава на съда. ВКС приема по тълкуването на чл. 303, ал.1, т. 2
от ГПК, на която се позовава ищеца, че неистинност на документ по надлежен съдебен ред
означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение
по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Ищецът не твърди
наличие на хипотеза на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Конкретиката на изложените твърдения налага
да се съобрази, че чл. 303, ал.1, т. 2 от ГПК е неприложим по отношение на заповедното
производство и за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Това е така,
тъй като процесуалният закон предвижда защита за длъжника в заповедното производство,
част от изпълнителния процес, аналогична на тази по чл. 303 и сл. от ГПК, а именно: той
разполага при влязла в сила заповед за изпълнение да оспори по реда и в срока по чл. 423 от
ГПК обстоятелствата по надлежно и вярно удостоверяване от длъжностното лице по
връчването, включително на датата, която от формална страна заповедния съд е приел за
вярна. Длъжникът разполага с процесуалната възможност по чл. 423 от ГПК, чиято
реализация може да доведе до обезсилване на издаден изпълнителен лист, на основание чл.
416 от ГПК. Ето защо успешното провеждане на така предявения иск не ще има отношение
към посоченото основание за отмяна, съобразно доводите на ищеца, с които обосновава своя
правен интерес за предявяване на иск по чл. 124 от ГПК.
Иск за признаване за установено, че в договора кредит и ОУ не е положен подпис на
ищеца е недопустим. Отделен иск за установяване на съществуването или несъществуването
на факт с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. С оглед на
фактическите твърдения на ищеца може да се приеме, че претендира да се установи със сила
2
на пресъдено нещо, че между страните липсва облигационна връзка, но и този иск не
подлежи на разглеждане. Това е така, както и ищецът сочи в своята молба-уточнение,
защото издадената заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо. Влизането
в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на
съдебно решение, защото прегражда възможността да се оспорва съществуването на
материално право, удостоверено в изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК.
Заповедта за изпълнение отговаря на съществените характеристики на съдебен акт, който се
ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на изпълнителна сила е само съдебно
потвърденото притезание, респ. изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от
силата на пресъдено нещо като негова правна последица. В този смисъл са решение по в. гр.
д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 40/2019 г. по описа на СГС,
решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по
описа на СГС, определение по ч. т. д. № 1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, определение по ч.гр.д.
№ 1528/2018 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС. Веднъж получил изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение не е необходимо заявителят да образува за паричното си вземане отделно
производство, различно от това по чл. 410/417 ГПК. Ето защо за ищеца е преклудирана
възможността да оспорва в отделен исков процес възникването на спорното материално
право, удостоверено в заповедта за изпълнение. Това е трябвало да стори в срока за
възражение по чл. 414 от ГПК и при условията на състезателен исков процес по реда на чл.
422 от ГПК, в който да докаже своите фактически твърдения за автентичността на договора,
както и за недействителността на оспорените с настоящата искова молба клаузи на договора.
Формираната СПН на заповедта за изпълнение (решението) по основанието на иска
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право (в този смисъл ТР
№3/22.04.2019 г. по т.д. №3/2016г. по описа на ВКС, ОСГТК).
Съдът счита, че с изложените фактически твърдения ищецът, като длъжник по изп.
дело №784/2020 г. на ЧСИ С П, с рег. № 921 на КЧСИ, оспорва чрез иск изпълнението,
основавайки се факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което издадено изпълнителното основание – настъпила перемпция и
давностен срок. Така разгледана исковата претенция отново остава нередовно заявена, тъй
като ищецът пълно и точно трябва да посочи кои парични вземания и в какъв размер,
удостоверени в изпълнителния лист, оспорва; като отчете, че за суми, които не са предмет
на изп. лист, напр. такси и разноски по изпълнението, иск по чл. 439 от ГПК е недопустим.
Страната следва да формулира окончателно пълен и точен петитум за недължимост на суми,
като вземе предвид, че искът –установителен, по чл. 439 от ГПК предоставя защита на
длъжника, като оспорва правото на взискателя на принудително изпълнение за паричните
вземания, удостоверени в изпълнителното основание. За сумите, които са начислени към
дълга и събрани от длъжника в хода на изпълнително дело, неудостоверени в изпълнителния
лист, ищецът може да претендира, но чрез други правни средства. В тази връзка по иска с
правно основание чл. 55/59 от ЗЗД следва да формулира пълен и точен петитум, като посочи
сумите, индивидуализирани по вид и размер, събрани в хода на изпълнителното дело, за
които счита, че са удържани без основание, с оглед на погасено право на принудително
изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, с молба-уточнение от 28.03.2022 г., въз основа на която е
образувано гр. дело № 3045/2022 г. по описа на СРС, в частта по предявения от Д. Н. Г.
срещу „Райфайзенбанк България“ ЕАД иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване
3
за установено, че в Договор за банков кредит №150566/27.09.2007 г. и ОУ подписът на
солидарния длъжник не положен от Д. Н. Г. и иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 и т.1.6 от Договор за банков кредит
№150566/27.09.2007 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3045/2022 г. по описа на СРС, 50 с-в, на
основание чл. 130 от ГПК, в частта по предявения от Д. Н. Г. срещу „Райфайзенбанк
България“ ЕАД иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че в
Договор за банков кредит №150566/27.09.2007 г. и ОУ подписът на солидарния длъжник не
положен от Д. Н. Г. и иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 6 и т.1.6 от Договор за банков кредит №150566/27.09.2007 г.
Определението в тази част може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, с молба-уточнение от 28.03.2022 г., въз
основа на която е образувано гр. дело № 3045/2022 г. по описа на СРС.
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ и УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да отстрани констатираните нередовности и пълно, точно и
ясно формулира искова претенция за недължимост/заплащане на сумата 10000,00 лева, част
от парично вземане 35846,17 лева, като посочи кои парични вземания и в какъв размер,
удостоверени в изпълнителния лист, оспорва; като отчете, че за суми, които не са предмет
на изпълнителния лист, напр. такси и разноски по изпълнението, иск по чл. 439 от ГПК е
недопустим; да формулира окончателно пълен и точен петитум за недължимост на суми,
като вземе предвид, че искът –установителен, по чл. 439 от ГПК предоставя защита на
длъжника, като оспорва правото на взискателя на принудително изпълнение за паричните
вземания, удостоверени в изпълнителното основание. За сумите, които са начислени към
дълга и събрани от длъжника в хода на изпълнително дело, неудостоверени в изпълнителния
лист, ищецът може да претендира, но чрез други правни средства. В тази връзка по иска с
правно основание чл. 55/59 от ЗЗД следва да формулира пълен и точен петитум, като посочи
сумите, индивидуализирани по вид и размер по изп. лист и други, събрани в хода на
изпълнителното дело, за които счита, че са удържани без основание, с оглед на погасено
право на принудително изпълнение, както и обоснове правен интерес за водене на иск по чл.
439, ал. 1 от ГПК за суми, които са събрани вече принудително, доколкото защитата може да
се реализира с осъдителния иск по чл. 55 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок искова
молба ще бъде върната.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез пълномощник по реда на чл. 41а,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4