Р Е Ш Е Н И Е № 2004
Град Бургас, 24.11.2017г.
Административен съд – град Бургас,
пети състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С. А., с участието на
прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева адм.
дело № 658 по описа за 2017 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по искова молба на В.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при Министерство на
правосъдието на Република България. Ищецът претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди общо в размер на 80 100 лева за периода от 25.11.2014г.-25.05.2016г.,
настъпили вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил
настанен, климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена
светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, условия за поддържане на
лична хигиена, почистване и дезинфекция в спалните помещения, баните,
тоалетните и столовата, достатъчна като
количество и качество храна, условия за престой на открито, неосигуряване на
медицинско обслужване в затвора в гр.Бургас, ведно с мораторна лихва общо в
размер на 18 979.66 лева, считано от
датата на увреждането – 25.11.2014г., до датата на завеждане на исковата молба
– 16.03.2017г., както и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба подробно са описани битовите условия в затвора в гр.Бургас през
исковия период. В килията, в която е бил настанен ищеца на човек се падало
по-малко от 1 кв.м площ, леглата не били обезопасени. Лишените от свобода били
принудени да простират изпраните си дрехи в килията и да дишат изпаренията от
тях. Достъпът до общата тоалетна не им бил разрешен през нощта, когато килията
се заключвала. Поради това те били принудени да използват за посрещане на
естествените си нужди пластмасова кофа. Според ищеца медицинското обслужване в
затвора не било съобразено с изискванията на ЗИНЗС и на Правилника за
приложението му, поради което не са създадени условия за опазване на
физическото и психическото му здраве. Той можел да ползва услугите на фелдшер,
а не на лекар, при това само веднъж седмично по график, по предварителна заявка
или записване, а не когато има нужда. Ищецът счита, че вследствие на лошите
битови условия и неосигуряване на навременно медицинско обслужване в затвора в
гр.Бургас, е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение в нарушение
на чл.3 от ЕКПЧ. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск по основание и размер, и моли за уважаването му от
съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявения иск като недоказан
по основание и размер в представен писмен отговор на исковата молба. Счита, че не
са налице предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността
на държавата. Твърди, че не са конкретизирани претърпените вреди и липсват доказателства, че
такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни
действия или бездействия на негови длъжностни лица при осъществяване на
административна дейност. Сочи, че исковата молба съдържа обобщени, декларативни
изявления относно лошите условия в затвора в гр.Бургас, без да е направена
каквато и да е индивидуализация на обстоятелствата, които се отнасят до личното
положение на ищеца. Счита, че по отношение на В.И.И. е подхождано
законосъобразно, за което са налични доказателства в кориците на делото. Сочи,
че доколкото е нормативно регламентиран отлагателен срок за влизане в сила на
разпоредбите на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, то въведените с нея изисквания за
минимална жилищна площ за един лишен от свобода, както и изискванията за санитарно
помещение и течаща вода в спалното помещение не са били задължителни за
служителите на ответника през исковия период. Поради това счита, че не може да
се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие от негова страна,
независимо, че ищецът е пребивавал през исковия период в помещение с по-малка
площ от 4 кв.м. за един лишен от свобода. Излага доводи, че условията, при
които е бил настанен ищеца не са достигнали такова ниво на суровост, за да се
приеме, че е нарушена установената в чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека забрана за жестоко или нечовешко отношение. Искането от съда
е да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Представя
доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно уведомен, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура-гр.Бургас дава заключение за неоснователност и
недоказаност на иска и пледира за отхвърлянето му от съда. Счита, че неблагоприятните
битови условия в затвора през исковия период сами по себе си не могат да
обусловят извод за нанесена имуществена вреда на ищеца. Намира, че по делото не
са събрани доказателства за претърпени от същия неимуществени вреди.
Бургаският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от становище на И.Н.Л.- ИСДВР до началника на затвора гр. Бургас от
16.05.2017г., ищецът В.И.И. е постъпил в затвора в гр.Бургас на 30.01.2014г. и
е настанен като новопостъпило лице в приемно отделение. Разпределен е от
комисия в ЗООТ „Строител“ на 27.02.2014г. Там той е бил настанен в спално
помещение № 5, с обща площ 13.20 кв.м със средно настанени в същото между пет и
шест човека. Спалното помещение е било оборудвано със санитарен възел (тоалетна
чиния и мивка). В.И. е пребивавал в ЗООТ „Строител“ до 11.12.2014г., когато е
настанен в ЗОЗТ корпуса на затвора-гр.Бургас, в салона на шеста група, който се
намира на втори етаж, голямо крило. Лишеният от свобода е настанен в спално
помещение № 211, с обща жилищна площ на помещението 28.97 кв.м. В помещението
бройката лишени от свобода варира между 11 и 15 лишени от свобода в зависимост
от степента на населеност на затвора. Средно полагащата се площ на човек в това
помещение е от 1.93 кв.м до 2.63 кв.м. И. е пребивавал в това спално помещение
до 11.02.2016г., когато е прекатегоризиран и изместен в ЗООТ „Житарово“, където
е пребивавал до 26.05.2016г., когато е освободен. По отношение настаняването му
в ЗООТ „Житарово“ администрацията не поддържа база данни.
Според
становището в спалното помещение, в което е бил настанен И. ***, съобразно
конструктивните особености на затвора, не е предвидено и не съществуват тоалетен
възел и течаща вода. През деня всички помещения на групите са отворени и
лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в
обособено помещение, като могат да го ползват свободно от 6.30 до 20. 00 часа.
След заключване на спалните помещения в 20 часа, лишените от свобода ползват
индивидуално бутилки за вода, но нямат достъп до санитарните възли. Отоплението
в корпуса на затвора се осъществява с централно парно, като подаването на
количеството топлина се определя от моментните климатични условия. Непрекъснато
се подавало съответното количество течаща вода, приоритетно студена, а по
график(два дни в седмицата) и топла. Лишените от свобода самостоятелно
определят режима за поддържане на хигиената в помещенията, които обитават,
чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите
помещения на групите се поддържат ежедневно от специално определени лица – хигиенисти
и дежурни по поддържане на хигиената . По отношение на медицинското обслужване
се сочи, че на лишените от свобода е разрешен достъп до медицинския център към
Затвора по график, а при необходимост и извънредно, като всеки затворник може
да бъде прегледан и изследван за декларирани заболявания, съмнения за
заболявания или да бъде изведен на външен специалист за по-задълбочен преглед.
По
делото е представено копие на здравен картон и два броя медицински справки от 15.05.2017г.
и 26.06.2017г. за лишения от свобода В.И.,
изготвени от д-р Л.Х., в които е посочено, че в амбулаторията на МЦ-Затвора в гр.Бургас
няма данни за лишения от свобода В.И.И., като не е налице здравен картон
оригинал на лицето в картотеката на МЦ-Затвора в гр.Бургас. В издадения
дубликат на здравния картон е записано, че не са съобщени анамнестични данни за
хронични заболявания, подлежащи на диспансерен отчет. Представено е и копие на дневник
за проверка и предписания от 2013г., в който са описани резултати от извършени
проверки на хигиената на затворническата кухня и складовите помещения през 2015г.
и 2016г. Съгласно записванията в дневника в обектите се поддържа сравнително
добра обща хигиена и не са допуснати нарушения на санитарно-хигиенните
изисквания.
Събрани
са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Б. и К..
Двамата
свидетели потвърждават изложеното в становището на ИСДВР до началника на
затвора, че през исковия период всички лишени от свобода са използвали през
нощта разположени в спалните помещения пластмасови кофи за удовлетворяване на
естествените си потребности, поради липса на санитарни възли в спалните
помещения и ограничаване на свободния им достъп до общите такива за тази част
на денонощието. И двамата свидетели сочат, че в исковия период са били
настанени в спално помещение 213, като Б. твърди, че е бил в една килия с
ищеца, а К. не си спомня да са били в една килия, но е категоричен, че са били
на втория етаж. Според показанията им, килията е била пренаселена в този
период, настанявали по 18-26 човека вътре, като площта ú била 27-28
кв.м. И двамата свидетели са заявили, че
в килията нямало достатъчно приток на естествена светлина и чист въздух, поради
малкия размер на прозорците. Освен това те простирали дрехите си в килията,
поради липса на друго осигурено за целта място, което създавало много влага в
помещението. Времето за къпане не стигало за всички лишени от свобода. В същото
не била осигурена вентилация, а възможността за проветрение била силно
ограничена. Килията била пълна с хлебарки и дървеници, които хапели настанените
в тях лишени от свобода. Не се осигурявали препарати на затворниците за
почистване на спалните помещения. Давали им единствено по един сапун един път в
месеца и се налагало те сами да си ги купуват с техни средства. Веднъж пръскали
срещу вредители, но без никакъв ефект. В столовата не се поддържала хигиена –
не чистили с препарати – масите били винаги влажни и мръсни. Единият свидетел
сочи, че храната била отвратителна и предизвиквала стомашни проблеми на
лишените от свобода, другият счита, че тя била некалорична и недостатъчна. Изтъква
се, че не са правени проверки от медицински инспектори относно хигиената в спалните
помещения, че можело да ходят на лекар само по график – един или два пъти
седмично, а не когато имат нужда, както и че ги лекували само с ранитидин за
стомаха и парацетамол, но не давали други лекарства. Свидетелят К. е посочил,
че във връзка с негово оплакване била
извикана бърза помощ, защото той тропал на вратата. Според него това бил
начинът да се обърне внимание на лишените от свобода, които имат нужда от
медицинско обслужване.
Условията,
при които изтърпяват наказания лицата в затвора в гр.Бургас са установени от
Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо
отношения или наказания (КПИ). На официалната страница на Министерство на
правосъдието са публикувани доклади на КПИ, съставени при посещението му в
няколко затвора в България, сред които и затвора в гр.Бургас, през м.05.2012г.
и м.03-м.04.2014г., адресирани до българското правителство.
Според
констатациите на КПИ в доклада за 2012г., пренаселването е основен проблем за
българската система, като делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на
пренаселване във всички отделения на затвора. В този смисъл са дадени препоръки
българските власти да удвоят усилията си за борба с пренаселването на
затворите. По отношение на материалните условия е констатирано, че затвора е
пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните помещения е
под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и някои затворници трябва да делят
едно легло или да спят върху дюшеци на пода. Направен е извода: „Само по себе си
това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и
унизително от физическа гледна точка“. Затвора е в напреднал стадии на рушене и
нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и
други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни
помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни и на
някой места има течове и канализационни тръби към долния етаж. През нощта
затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят
на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено – на места
със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и
повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична хигиена
е малък сапун на месец. В заключение е прието: „Материалните условия в
Бургаския затвор и Варненския затвор са напълно неприемливи и следва да се
считат за нечовешки и унизителни“.
Констатациите
на КПИ в доклада от 2014г. са много по-обезпокоителни от тези през 2012г., тъй
като не е изпълнена нито една от препоръките, дадени през 2012г. за
изключително лошите материални условия в затвора Бургас. В този смисъл
Комитетът препраща към констатациите по § 22 - § 25 на доклада от 2012г. и
изразява мнение, че цялостното състояние на затворническите помещения в затвора
в гр.Бургас е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на
затворниците, така и на персонала. Въпреки, че е намален броят на лишените от
свобода в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен с
844 затворника при официален капацитет на сградата от 371. Килиите са с
многобройни обитатели и на един затворник се полага по 1 кв.м. жилищна площ, а
много рядко се стига до разположение от 2 кв.м. Повторно се подчертава, че
материалните условия в затвора са влошаващи се и нехигиенични. Килиите са пълни
с хлебарки, дървеници и други вредители и в съчетание с изключително голямото
ниво на пренаселеност, тези условия могат да се считат за нечовешки и
унизителни. От доклада става ясно, че всички тоалетни съоръжения са в
изключително лошо състояние, изключително мръсни и с повредени механизми за
промиване, водоснабдителната и канализационната инсталации са развалени, има
течове, има проблем с налягането на водата на целия затвор. Въпреки
многократните препоръки на КПИ, затворниците все още са задължени да използват
кофи и бутилки, за да удовлетворяват биологичните си нужди през нощта и не им
се предоставят никакви тоалетни принадлежности и препарати за почистване на
килиите, освен по два малки калъпа сапун на месец. Изрично се посочва, че в
този аспект положението в затвора Бургас е най-лошо в сравнение с другите
затвори, посетени през същия период.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема
следното:
По
допустимостта на иска:
Съгласно
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда
императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората
алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в
сила от 7.02.2017г., по силата на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС, който предвижда, че
подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се
разглеждат по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Следователно, макар исковата молба
да е подадена с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ същата следва да бъде
разгледана по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвид факта, че законодателят е
придал ретроактивно действие на същата.
Спазването
на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието се
осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от
органите по ЗИНЗС. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Фактическите
обстоятелства, върху които се основава исковата претенция, са свързани с режима
и условията, в които ищецът е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от
свобода в периода 25.11.2014г.-25.05.2016г., а претендираното обезщетение е за
преживени от него страдания и засягане на достойнството му в резултат на тези
условия и незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията
на затвора в гр.Бургас при осъществяване на възложената им от закона дейност по
изпълнение на наказанията да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване
на това наказание. Поради това, исковете са предявени от легитимирано лице
срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –
юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с
териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл.12 от ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания
ответник по чл.205 от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
С
оглед изложеното исковата молба е допустима за разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК и подсъдна на Административен
съд-гр.Бургас съобразно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС предвид твърдяното от ищеца място на
увреждане в затвора в гр.Бургас.
По
основателността на иска:
Според чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) е
ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г. Член първи
от тази конвенция задължава високодоговарящите страните да осигурят на всяко
лице под тяхната юрисдикция правата и свободите, определени в част I от нея. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ,
никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Държавата е отговорна за условията, при които лишените
от свобода изтърпяват наказанието и е задължена да спазва чл.3 от ЕКПЧ като
осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието,
съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на
изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или
изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора и че, по отношение на практическите изисквания на лишаването
от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са
гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. В този
смисъл са решение от 27.11.2012г. на ЕСПЧ по делото Червенков срещу България,
окончателно, постановено по жалба № 45358/04, решение от 2.02.2006г. по делото Йовчев срещу България. Идентични
забрани се съдържат в чл.29 от Конституцията на Република
България – „Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно
или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация“, в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС – „Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение“, както и в чл.10,
т.1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ
№ 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ,
бр.60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г., който изрично
предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и
на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.
Европейският съд по правата на човека по дела на
лишени от свобода или задържани, заведени от български граждани срещу България,
многократно определя условията, в които са поставени лицата, като нечовешки и
унизителни в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ – пилотно решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Нешков и други срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу
България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ
по делото Малечков срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение
от 10.08.2006г. по делото Йорданов срещу България.
В практиката на българските съдилища също се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода – решение № 7668/24.06.2016г. на ВАС по адм. дело № 7570/2015г.,
решение № 72/05.01.2016г. на ВАС по адм. дело № 9871/2014г., решение № 12420/19.11.2015г.
на ВАС по адм. дело № 15133/2014г., решение № 11035/22.10.2015г. на ВАС по адм.
дело № 13112/2014г., решение № 10166/11.07.2012г. на ВАС
по адм. дело № 15508/2011г., решение № 6667/15.05.2013г.
на ВАС по адм. дело № 13664/2012г., решение № 104/20.02.2009г.
на ВКС по гр. дело № 5895/2007г., решение № 538/22.10.2009г.
на ВКС по гр. дело № 1648/2008г., решение № 15/29.01.2009г.
на ВКС по гр. дело № 4427/2007г.
Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС предполага установяване наличие на следните материалноправни
предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3)
неимуществена вреда се предполага до доказване на противното по силата на
оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
По отношение твърденията в исковата
молба, че на И. не е осигурено навременно медицинско обслужване и лечение,
съдът ги намира за твърде общи. И. не сочи, а и от събраните по делото писмени
и гласни доказателства не може да бъде направен извод, че ищецът е имал
конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му
е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско
заведение или лечение. При разпита им свидетелите Б. и К. не могат да си
спомнят ищецът да е имал здравословен проблем, по повод на който да му е
отказано лечение или медицинско обслужване. Видно от представената по делото
медицинска справка, не са налице данни ищецът да страда от хронични
заболявания, подлежащи на диспансерен отчет.
От ангажираните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че докато е изтърпявал наказанието лишаване от свобода
затвора в гр.Бургас ищецът е бил настанен в помещение с по-малко от 4 кв.м. жилищна
площ за един лишен от свобода, в което няма санитарен възел и течаща вода. Видно
от становището на ИСДВР до началника на затвора, ищецът е настанен в периода
11.12.2014г.-11.02.2016г. в помещение № 211, а съгласно посочената в
становището площ на помещението и броя на настаняваните в него лица, минималната
жилищна площ на лишен от свобода в килията е 1,93-2.63 кв.м. Според същото
становище, в спалните помещения не е предвидено и не съществуват тоалетни възли
и течаща вода. Тоалетната е обща за всички спални, в които са настанени
лишените от свобода, и се използва само през деня. За времето след 20:00ч. на лишените от свобода са осигурени
кофи с капаци. Тези факти, както и липсата на достатъчно проветряване и
осветяване в спалните помещения, наличието на хлебарки, дървеници и др.
вредители и неприятни миризми в спалните
помещения, нехигиенични общи помещения – тоалетни, бани и столова,
неосигуряване на условия за поддържане на лична хигиена на лишените от свобода в периода, се
потвърждава от свидетелските показания и от докладите на КПИ, коментирани
по-горе, които са взети предвид от ЕСПЧ в пилотното решение по делото „Нешков и
други срещу България“.
С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът
не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургас за
периода 11.12.2014г.-11.02.2016г.
Отговорността на държавата за причинените вреди по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение
към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м в
спалното помещение, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
възможност за ефективно проветряване и осветяване, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 от ЕКПЧ. Не са изпълнени
разпоредбите на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3
от ППЗИНЗС, съгласно
които минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде
по-малка от 4 кв.м., на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, и в спалните помещения се осигурява пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Макар да е
предвиден отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е
общото правило на чл.3 от ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради
което администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността
в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца, липсата на санитарен възел
и достъп през нощта до тоалетна и течаща вода, принуждаването му да ползва кофа
за облекчаване на физиологичните си нужди в общото спално помещение, поставянето
му в невъзможност за уединение и липса на основна хигиена, са предизвикали
такова ниво на страдание за В.И., което надвишава това, присъщо на лишаването
от свобода. Малките по размер прозорци спрямо площта на спалното помещение, простирането
на изпрани дрехи в същото, ползването на обща кофа през нощта, сочат на извода,
че възможността за ефективно проветряване на спалното помещение и приток на свеж
въздух в него е била силно ограничена, почти невъзможна. Според практиката на
ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от
свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното
ниво на страдание при престой в затвора. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото
Нешков и други срещу България се сочи, че крайната липса на място в
затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на
задържане са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. Достъпът
до чист въздух е основен елемент на живота и всеки човек има това право.
Достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от
изключително значение не само за запазване на чувството на затворниците за
лично достойнство, но и за опазване на физическото им здраве. Наистина хуманна
среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения. В този
смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България, делото Тореджани,
делото Червенков срещу България и други. В случая липсата на осигурени
елементарни хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да
предизвикат у всяко нормално психически здраво човешко същество стрес,
емоционално и физическо страдание от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, каквито ищецът е претърпял, и обосноват настъпили за
него неимуществени вреди. Лишаването на ищеца от горните права предпоставя
нечовешко и унизително отношение спрямо него и представлява нарушение на чл.3
от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на
обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността
на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия в затвора в гр.Бургас – година и два
месеца, съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 1 400 лева за
периода 11.12.2014г.-11.02.2016г.,
дължимо на ищеца ведно със законната лихва от 16.03.2017г. - датата на
завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетението. В
останалата част за разликата над 1 400 лв. до пълния предявен размер от
61 600 лв. за периода 11.12.2014г.- 11.02.2016г.
Искът за присъждане на обезщетение общо в размер на
17 100 лв. за претърпени неимуществени вреди 25.11.2014г.-10.12.2014г. и в
периода 12.02.2016г.-25.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на
претендираното обезщетение за този период, следва да бъде отхвърлен изцяло. Видно
от становището на ИСДВР в тези периоди ищецът е изтърпявал наказанието лишаване
от свобода в ЗООТ „Строител“, съответно
в ЗООТ „Житарово“, а не в затвора в гр.Бургас. От страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят констатациите в становището относно
времето на пребиваването му в затвора в гр.Бургас.
Съдът намира за неоснователна и предявената претенция
за заплащане на мораторна лихва общо в размер на 18 979.66 лв., считано от
датата на увреждането – 25.11.2014г., до датата на завеждане на исковата молба
– 16.03.2017г. В тази връзка съобразява Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г.
на ВКС по т.д. № 3/2004г., ОСГК. Видно от т.4 на решението, съдът е посочил, че
в практиката съществуват две становища относно началния момент на забавата,
съответно дължимостта на законната лихва и началния момент на погасителната
давност на иска за обезщетение. Според първото становище вземането на
пострадалото лице за обезщетяване на вреди възниква от момента на издаване на
акта, от извършване на действието или бездействието на държавния орган, без да
е установена тяхната незаконност, като е приложима разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, според
която длъжникът се смята в забава и без покана от деня на увреждането. Според
второто становище, вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване
по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния
орган. С тълкувателното решение е прието за правилно второто становище. В този
смисъл, подаването на исковата молба следва да се счита за покана, от който
момент е дължима и лихвата, в какъвто смисъл е и разбирането на ВАС на РБ,
видно от мотивите на решение № 10166/11.07.2012г. по адм. дело № 15508/2011г.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, по делото не
са представени доказателства за платено от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение. С определение № 528/24.03.2017г. на Административен съд-Бургас
на ищеца е предоставена правна помощ във вид на процесуално представително по делото
и той е представляван от служебен защитник адвокат Н.А. от БАК. С посоченото
определение ищецът е освободен и от внасяне на държавна такса по делото, поради
което не следва да му се присъждат съдебно-деловодни разноски.
Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се
отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството,
като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при
отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и
дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд-гр.Бургас, пети състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” със седалище гр.София при Министерство на правосъдието на
Република България да заплати на В.И.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение в размер на 1 400 лв. (хиляда и четиристотин
лева) за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в
които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас в
периода 11.12.2014г.- 11.02.2016г., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен,
климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист
въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода за времето от 20 часа до 6 часа, условия за поддържане на лична хигиена,
почистване и дезинфекция в спалните помещения, баните, тоалетните и столовата, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 16.03.2017г., до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част за разликата над 1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева) до
пълния предявен размер от 61 600 лв. (шестдесет и една хиляди и шестстотин
лева) за периода 11.12.2014г.-11.02.2016г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище
гр.София при Министерство на правосъдието на Република България за присъждане
на обезщетение общо в размер на 17 100 лв. (седемнадесет хиляди и сто лева)
за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които
е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас в периода
25.11.2014г.-10.12.2014г. и в периода 12.02.2016г.-25.05.2016г., както и иска
за заплащане на мораторна лихва общо в размер на 18 979.66 лв.
(осемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки), считано от датата на увреждането – 25.11.2014г., до датата на
завеждане на исковата молба – 16.03.2017г., и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на
претендираното обезщетение за този период.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: