Р Е
Ш Е Н И Е № 2788
гр. Пловдив 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шести юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Василена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17337 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Н.Г.А. срещу Н.И.А.,
Б.П.Ш. и С.П.К. - Ш., за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на основание земеделска реституция и наследствено
правоприемство от наследодателя Л. Н. А., ЕГН: **********,***, починал на ********г.,
на 2/6 идеални части от следния
недвижим имот, а именно: НИВА с площ
от 10,001 дка, трета категория,
представляваща имот № *****,
находяща се в местността *****, в
землището на село *****, общ. *****, обл. *****. Претендира и отмяна в
съответните квоти от съсобствеността на нотариален акт за право на собственост
по обстоятелствена проверка № ***** на нотариус *****, вписа в СВ ***** под акт
№ *****.
Ищцата
твърди, че е наследница по закон на Л. Н. А., бивш жител ***, починал на ********г.,
и като такава собственик на 2/6 идеални части от процесния имот, който бил
възстановен на наследниците на починалия с решение № **** от 06.12.1995 г. на
ПК гр. *****. Посочва, че първият ответник
Н.И.А. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2013
г., с който бил признат за собственик по наследство и давностно владение на
целия процесен имот. След снабдяването си с нотариален акт, Н.А. се разпоредил
с имота в полза на другите двама ответници – Б.П.Ш. и С.П.К. – Ш.. Поддържа, че
ответникът А. не попадал в кръга от наследници на Л. А., тъй като бил негов ******и
бил изключен от кръга наследници от предходен ред. Твърди, че Н.И.А. не бил
владял процесния имот, поради което нямало как да го придобие по давност. Моли
за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.И.А., със
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че в негова полза
била изтекла предвидената в закона давност, поради което придобил правото на
собственост по отношение на целия процесен имот. Посочва, че процесният имот
бил възстановен с решение на ПК ***** № *******г. на наследниците на И. и Л. А.,
като от момента на възстановяването по съгласие на останалите наследници
ответникът започнал ползването на имота. Останалите наследници получили други
имоти на наследодателите, а някои от тях били обезщетени парично, като формална
делба не била извършвана. Посочва, че е наследник на наследодателя И. Н. А. и
като такъв притежавал 1/6 идеална част от имота и по наследство. Твърди, че
ищцата притежавала по наследство от Л. Н. А. 11/72 идеални части от имота, а не
претендираните 2/6 идеални части. Поддържа, че е придобил процесния имот по
давност, чрез упражнявано от него владение, продължило почти 23 години. Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б.П.Ш. и С.П.К.
– Ш., със становище за неоснователност на предявения иск. Посочват, че
процесният имот бил възстановен на наследниците на Л. Н. А. и И. Н. А. с
решение № *******г. на ПК. Твърдят, че Н.А. обработвал имота по споразумение
между съсобствениците, които си разпределили имота след възстановяването му,
като след 2000 г. ответникът Ш. помагал на А. при обработката на нивата. Посочват,
че след 2010 г. Н.А. започнал да отдава под наем процесната нива на Б.Ш., като
никой от останалите сънаследници не заявил претенции по отношение на имота и не
смущавал владението му. Поддържат, че към датата на съставяне на констативния
нотариален акт за тях нямало никакво съмнение, че Н.А. бил изключителен
собственик на процесния имот. Твърдят, че при закупуването на имота били
действали добросъвестно, поради което го придобили в режим на СИО. Молят за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа страна:
От решение № ****от 06.12.1995 г. на ПК гр. *****, се
установява, че на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за
земеразделяне и протокол № ** от 17.02.1993 г. за определяне категориите на земеделските
земи по преписка № ******/ 06.03.1992 г. от Н. И.А., се възстановява правото на
собственост на наследниците на И. Л. Н., по удостоверения за наследници № *** и
№ *** по отношение на земеделски земи в землището на село *****, а именно
процесната нива № ***** с площ от 9,998 дка, местността *****. Видно от
преписката, по която е издадено посоченото решение, същата е образувана по
заявление от 06.02.1992 г., подадено от Н. И.А., ЕГН: **********, наследник на И.
Н. А.. От преписката се установява и че земеделските земи се възстановяват на
правоимащите, а именно – ******И. и Л. Н., които се легитимират с договори за
покупко-продажба от **** г.
Видно от удостоверение изх. № *****г.,
издадено от ОСЗ – *****, Л. Н. А., ЕГН: ********** и И. Н. А., ЕГН: **********,
са идентични с лицата, които в Решение № ****от 06.12.1995 г. на ПК ***** са
посочени като И. Л. Н., и на наследниците на които е възстановена земеделска
земя въз основа на преписка № ******/ 06.03.1992 г. с подадено заявление от Н. И.А.,
ЕГН: **********.
Видно
от удостоверение за наследници изх. № ***/15.12.2016 г., издадено от кметството
на село *****, общ. *****, Л. Н. А. е починал на ********г., като е оставил за
свои законни наследници следните лица: А. С. А. – ****, починала на *****г.; Н.
Л. А. – ***, починал на ***г., като оставя за свои наследници Н.Г.А. – ***** и Г.
Н. А. – ***; В. Л. А. – ***, починал на ********г., оставил за свои законни
наследници Р. Б. А. – ****, С. В. Б. – *****, Л. В. А. – *** и И. В. А. - ***.
От
удостоверение за наследници изх. №*****г., издадено от кметството на село *****,
общ. ***** се установява, че И. Н. А. е починал на *****г., като е оставил за
свои законни наследници И. К. А. – ****, починала на ******г., Н.И.А. – ***, М.
И. П. – *****, Н. И.А. – ***, починал на ******г. и оставил за свои наследници
две ******- И. Н. Ч. и Д. Н. С..
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот – земеделска земя, издаден по
обстоятелствена проверка № *****, вписан в СВ ***** под акт № ******, Н.И.А. е
признат за собственик на основание наследство и давностно владение на процесния
недвижим имот, представляващ нива № *****, с площ от 10,001 дка, находяща се в
землището на село *****, общ. *****, местността *****.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделска земя № ******,
вписан в СВ ***** под акт № ******г. Н. И.А. продава на Б.П.Ш. процесния
недвижим имот.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От показанията на разпитания на ищцата свидетел Г. Н.
А., неин ***, се установява, че самият свидетел работил процесната нива, но
впоследствие я оставил да я работи **** му В.. Изяснява, че той, В. и Н. засаждали
слънчоглед, след това царевица, жито. Пояснява, че пет години бил работил
нивата, считано от 2004 г. - 2005 г.
От показанията на свидетелката И.
Н. Ч., ******на ответника Н.А., се установява, че знае процесния имот – нива с
площ около 10 дка, находяща се в землището на село *****, местността *****.
Свидетелката изяснява, че нивата била възстановена на ****В. и ****Н., както и
други земеделски земи, но те не били в тази местност. Пояснява, че само Н. и
семейството му работили земята от 1997 г. нататък, като В. му бил помагал.
Свидетелката не е виждала ищцата или нейния *** Г. А. да работят нивата.
От показанията на свидетеля Л.
В. А., ****** на ищцата Н.А. и ответника Н.А. се установява, че началото на
демокрацията, когато е започнало възстановяването на земеделските земи,
процесната нива била възстановена на наследниците на И. А. и Л. А.. Имало и
други имоти, които се възстановили, но те (наследниците) си разделили земите и
си ги ползвали всеки, каквото му се паднало. В началото, когато била върната
нивата, ответникът Н.А. ****** на свидетеля - В., работили нивата, но в
последствие В. се отказал и останал само Н. да обработва земята; други лица не
ползвали имота. След 2007-2008 г. Н. дал нивата на ответника Б. да я работи,
под наем. Свидетелят не знае други лица да са имали претенции по отношение на имота,
не е имало и спорове за имота.
От показанията на свидетеля И.
С. П. се установява, че процесният имот бил работен от ответника Н.А. от 1995
г., когато били възстановени земите до след 2006 г. Не е виждал други хора да
работят нивата.
Разпитаният свидетел З. С. Б. изяснява,
че Н.А. е работил процесния имот, като не е виждал други хора да работят там.
Пояснява, че Г. А. (първия разпитан свидетел и *** на ищцата) не е обработвал
никога процесния имот, тъй като имал друг имот в друга местност.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост, с
който ищцата претендира да бъде установено по отношение на ответниците, че е
собственик на 2/6 идеални част от процесния недвижим имот, на основание
наследствено правоприемство от наследодателя Л. Н. А. и земеделска реституция
на процесния недвижим имот – нива, с твърдения, че имотът е възстановен
единствено на наследодателя й Л. А.. Искът е предявен срещу първия ответник Н.И.А.,
който се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с
който е признат за собственик на целия имот, както и срещу ответниците Б.П.Ш. и
С.П.К. – Ш., на които Н.А. с договор за покупко-продажба от 11.12.2013 г. е
прехвърлил процесния имот. При така изложените твърдения, които формират
спорния предмет, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост както срещу първия ответник, макар да се е
разпоредил с имота преди завеждане на делото, така и срещу приобретателите на
имота. В този смисъл – задължителните постановки на т.3б от ТР № 4/2014 г. на
ОСГК на ВКС, а именно – налице е правен интерес от предявяването на иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането
на исковата молба.
От
своя страните, ответниците Б. и С. Ш. се легитимират за собственици на имота по
силата на договор за покупко-продажба от 11.12.2013 г. Техен праводател е
първият ответник Н.И.А., който се е снабдил с констативен нотариален акт,
издаден по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик на целия
имот по наследство и давностно владение.
При тези твърдения на страните,
които пораждат спора за собственост, когато и двете насрещни страни претендират
да са собственици на имота, било по наследствено правоприемство и земеделска
реституция, давност или пък с нотариални актове - констативни или такива за
правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В
посочения смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. В този смисъл съдът е указал с
доклада на всяка от страните да установи претендираното си право.
От ангажираните по делото
писмени доказателства – решение № ****от 06.12.1995 г. на ПК *****, се
установи, че процесният недвижим имот е възстановен на наследниците на ****** И.
и Л. Н. А. Макар в решението на ПК да е записано „И. Л. Н.”, по делото се
установи от изисканата преписка, по която е издадено решението за
възстановяване, че имотът е възстановен на наследниците на двамата *****И. и Л.,
като заявлението за възстановяване (л.82) е подадено от Н. И.А. – *** на И. А.
(наследодател на ответника Н.А.). От това следва, че имотът, към момента на
възстановяването не е бил собственост само на наследодателя на ищцата – Л. А.,
но и на наследодателя на ответника – И. А.. В този смисъл, неоснователни са
доводите на ищцата, че ответникът Н.А., не е от кръга наследници, на които е
възстановена земеделската земя. Затова и ищцата няма как да е станала
собственик по наследство от Л. А. на претендираните 2/6 идеални част, а на
значително по-малка част от съсобствеността, доколкото следва да се отчете
възстановяването на имота и по отношение на наследниците на И. А..
От
своя страна обаче, ответникът Н.А. – наследник на И. А., се е снабдил с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е признат за
собственик на основание давностно владение и наследство, след което е
прехвърлил имота на другите двама ответници – Б. и С. Ш. . Както се посочи
по-горе, в настоящата хипотеза всяка от страните, която противопоставя
самостоятелни права по отношение на имота, следва да ги докаже. Наведеното от
ответника А. придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и
предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен
от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално
дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са
обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният
(animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт
върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи
дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В
случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на
собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето случаи, при
съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че съсобственикът
упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си идеална
част, а държи идеалната част на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да
настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да владее
идеалната част на другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във
владение. В тези случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и
доказателствената тежест се размества.
В настоящия случай релевантно за
разрешаването на спора е дали твърдението на ответника, че наследниците на
двамата *****Л. и И. А. за извършили неформална делба на възстановените
земеделски земи, при която процесният имот е „даден” на ответника Н.А., се е
проявило в действителност. По делото се установи от показанията на свидетеля Л.
В. А., че след възстановяването на земите на наследниците на Л. А. и И. А., те
са си ги разделили, като всеки е ползвал това, което му се е паднало.
Ответникът Н.А. е получил процесния имот и след възстановяването на земята го е
владял като негов, предвид формираната воля на наследниците за неформална делба
на наследствените имоти. В този смисъл сведения дава и свидетелката И. Н. Ч..
При така изяснената фактическа обстановка, разрешенията на ТР № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС в смисъл, че е необходимо съсобственика – сънаследник, превръщайки
се от държател на частите на останалите сънаследници във владелец на целия
имот, да демонстрира несъмнено тази промяна в намерението си пред останалите
съсобственици, са неприложими за случая. В хипотеза, при която владението на
сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз
основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършването на т.нар.
„неформална делба” (какъвто е настоящият случай), не е необходимо интервиниране
във владение. Това е така, доколкото владението е установено изначално. След
като сънаследниците са взели решение за разпределение на сънаследствените имоти
помежду им, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто
имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл.79 ЗС за
придобиване на имота по давностно владение. В този смисъл е съдебната практика
на ВКС, обективирана в решение № 549/ 30.12.2010 г. по гр.д. № 217 по описа за
2010 г. на ВКС, II
г.о., решение № 16/ 17.04.2015 г.
по гр.д. № 5652/ 2014 г. на ВКС, I г.о.,
решение № 307/ 18.07.1995 г., по гр.д. № 97/ 1995 г. на ВКС, I г.о.
След възстановяването на земеделската земя и
установеното от ответника Н.А. владение по отношение на процесния имот,
вследствие на постигнатото от сънаследниците съгласие, Н.А. е владял имота
необезпокоявано, явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години. В
този смисъл са еднопосочни свидетелските показания на всички разпитани на
ответниците свидетели, чиито показания съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви. Единствено разпитаният на ищцата свидетел Г. Н. А. дават
сведения, че ответникът Н.А. не е владял имота, а самият той го в обработвал.
Съдът не кредитира тези свидетелски показания, като ги цени с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК, като взе предвид близките роднински отношения с
ищцата (свидетелят Г. А. е неин ***), а и факта, че свидетелят е бил ищец по
гр.д. № 5170/ 2017 г. на ПРС, III гр.с., срещу същите
ответници за същия имот, което поражда основателно съмнение за възможна
заинтересованост от изхода на спора.
От изложеното се налага изводът,
че след постигнатото съгласие между сънаследниците да поделят, макар и
неформално възстановените земеделски земи, ответникът Н.А. е започнал да владее
процесния имота, като е действала презумпцията на чл.69 ЗС. По делото се
установи, че Н.А. е упражнявал непрекъснато и необоспокоявано фактическа власт
по отношение на спорния имот. Не е имало спорове между страните за имота. Предвиденият
в закона 10-годишен давностен срок е изтекъл, поради което и ответникът е
станал собственик на имота на оригинерно правно основание, за което се е
снабдил и с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. След това е
прехвърлил процесния имот на ответниците, които са придобили същия от
собственик. Последното изключва правото на ищцата да е собственик на имота на
наведеното в исковата молба основание. Затова искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
За пълнота следва да се посочи,
че макар по гр.д. № 5170 по описа за 2017 г. на ПРС, III гр.с., да е уважен предявеният от Г. Н. А. срещу
ответниците Н.И.А., Б.П.Ш. и С.П.К. – Ш. установителен иск за собственост на
1/6 идеална част от процесния имот, то това решение не обвързва по никакъв
начин съда, решаващ спор между друг ищец и същите ответниците, доколкото силата
на пресъдено нещо е обвързала само страните по посоченото дело.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците
на основание чл.78, ал.3 ГПК. По делото се доказа ответникът Н.А. да е сторил
разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019 г. (л.47 от делото).
Ответниците Б.П.Ш. и С.П.К. – Ш. са сторили разноски в размер на 300 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно договор за
правна защита и съдействие от 18.02.2019 г. (л.50 от делото), които следва да
им бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Н.Г.А., ЕГН: **********, адрес: *** против
Н.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Б.П.Ш., ЕГН: **********, адрес: *** и С.П.К.
– Ш., ЕГН: **********, адрес: *** установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че Н.Г.А., ЕГН: ********** е собственик
на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство от
наследодателя Л. Н. А., ЕГН: **********,***, починал на ********г., на 2/6 идеални части от следния недвижим
имот, а именно: НИВА с площ от 10,001 дка, трета категория,
представляваща имот № *****,
находяща се в местността *****, в
землището на село *****, общ. *****, обл. *****, при граници: нива № *******,
нива № ******, полски път № ******, нива № ******, нива № ******, напоителен
канал № *******.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН: **********
да заплати на Н.И.А., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски в първоинстанционното производство
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН: **********
да заплати на Б.П.Ш., ЕГН: ********** и С.П.К. – Ш., ЕГН: **********, сумата от
300 лв. (триста лева) – разноски в
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд *****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.