№ 466 / 08.12.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева КАНД № 548/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „3-ти март“ № 59 срещу Решение № 186/29.06.2023 г. по АД № 1041/
2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 53/01.08.2022 г., издадено от Директора на РЗИ
Добрич, с което за неизпълнение на задължение по чл. 44 от Закона за здравето,
на основание чл. 212, ал. 3 от същия закон, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Касаторът не е доволен от решението на въззивната инстанция. Намира същото
за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Релевира липса на осъществен състав на
административното нарушение. Заявява, че дружеството регулярно е представяло на
РЗИ протоколи от изпитване по дадените показатели на Помпена станция „Алмалий“.
Твърди, че в акта за установяване на административното наказание (АУАН) и наказателното
постановление (НП) не е посочена дата на нарушението, което препятства възможността
да се провери дали са спазени предвидените в закона срокове за провеждане на
административнонаказателното производство. Визира неяснота на сочените срокове
за изпълнение на предписанието. Оспорва необходимостта от дълготрайно изпълнение
на предписанието. Релевира противоречието му с материалноправните разпоредби на
закона и несъответствието му с целта на закона. Възразява, че процесният случай
не включва неблагоприятно въздействие на факторите на жизнената среда, което да
налага мерки за намаляване на риска за здравето на гражданите. Навежда
нарушение на чл. 18 от ЗАНН и антидатиране на наказателното постановление. Като
процесуално нарушение се визира несъставянето на АУАН в присъствие на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при неговото установяване. Счита,
че районният съд не е обсъдил всички направени във въззивната жалба възражения
срещу атакуваното наказателно постановление.
При тези аргументи се настоява за
отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се
отмени наказателното постановление. Претендира се и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно, обосновано и
законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски в тази инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а
решението на Районен съд-Добрич като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. Счита, че от събраните доказателства може да се направи заключение,
че касаторът е осъществил състава на административното нарушение, а административното наказание е наложено правилно по вид и размер .
Административен съд – Добрич,
като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 211, ал. 1 от АПК, при връчено решение на 03.07.2023 г. и подадена жалба на 13.07.2023 г., от надлежна страна с правен интерес от обжалване на решението,
като неизгодно за нея, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното решение, предмет на
касационната проверка, е потвърдено
Наказателно постановление № № 53/01.08.2022 г., издадено от Директора на РЗИ
Добрич, с което за неизпълнение на задължение по чл. 44 от Закона за здравето,
на основание чл. 212, ал. 3 от същия закон, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева.
За да постанови този резултат,
съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй
като е издадено в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и
срокове за издаването му и при липса на процесуални нарушения в
административната фаза на процеса. Възражението, че не е
посочена дата на извършване на нарушението е оставено без уважение, като е
признато, че датата на проверката е дата на нарушението. Като неоснователно е
разгледано и оспорването за антидатиране на наказателното постановление на база
на представените доказателства. Съдът е стигнал до извод, че процесното неизпълнение на
задължение безспорно е доказано от обективна страна,
квалифицирано е правилно от наказващия орган като съответно по вид и размер на
установеното противоправно деяние и наложената санкция.
Решението е допустимо, валидно и правилно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението и за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство съответстват на установената фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Не се споделя доводът на
касатора, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на датата на нарушението. От съдържанието
на АУАН и НП е видно, че в тях ясно и точно е конкретизиран времевият период на
неизпълнение на задължението
чрез посочване на периода на неизвършения допълнителен мониторинг, поради което и с оглед на формата на изпълнителното
деяние (бездействие) не е налице липса на задължителен реквизит.
Правилна е преценката на въззивния съд, че по делото не са събрани достатъчно
доказателства за антидатиране на обжалваното наказателно постановление от
жалбоподателя, върху който лежи тежестта на доказване на това възражение.
Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че при извършена на 20.04.2022 г.
проверка на Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични
мерки от 27.04.2018 г. на РЗИ-Добрич е установено неизпълнение на т. 2 – не са
представени протоколи с резултати в РЗИ-Добрич за първо тримесечие на 2022 г.,
за извършен допълнителен мониторинг на качеството на обеззаразената вода при
Помпена Станция „Алмалий“ по следните показатели: цвят, мирис, мътност, активна
реакция, електропроводимост, амониев йон, нитрини, нитрати, Колиформи, Ешерихия
коли, Ентерококи и Кластридиум перфрингенс.
След като не е изпълнено от касатора задължението за извършване на допълнителен
мониторинг във визирания срок, до края на първо тримесечие на годината, или до 31.03.2023
г., е осъществен състава на неизпълнението на задължение по чл. 212, ал. 1 от
Закона за здравето.
Несъстоятелен е доводът, че не следва да бъде
определен дълготраен срок за изпълнение на задължението по оспореното
предписание. Срокът за изпълнение е определен по вътрешна дискреция на
административния орган и е съобразен с определяне риска от замърсяване на
подземните води, използвани за питейно-битови цели от помпена станция „Алмалий“
с оглед преценката на необходимостта от екологична оценка на ПУП – ПЗ за
„разширение на гробищен парк в град Добрич“, което включва неблагоприятно
въздействие на факторите на жизнената среда.
Законосъобразно е признато, че в случая
липсват материалноправните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съответно за квалифициране на
нарушението като маловажен случай. Въведеното задължение за допълнителен мониторинг на
показателите на питейната вода има за цел опазване живота и здравето на
потребителите на същата, поради което не може и не следва да се приеме, че
неизпълнението на това задължение може да представлява „маловажен случай“.
С оглед изложените съображения,
като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде
оставено в сила. При касационната проверка на същото настоящият състав не
констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Ответникът
по касационната жалба има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което следва да се присъди на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в минимален
размер, с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Добрич, в касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186/29.06.2023 г. по АД № 1041/ 2022 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД да заплати на РЗИ-Добрич
сумата в размер на 80,00 лв.(осемдесет лева), представляваща сторените разноски
в касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: