ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/12.04.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 229 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение №
352/25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6172/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил исковете на И.В.И., с ЕГН: **********
като майка и законен представител на малолетното си дете А.Р.Б, с ЕГН: **********
с правно основание по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК) против бащата на
детето Р.А.Б., с ЕГН: ********** като е предоставил упражняването на
родителските права спрямо малолетното
дете А.Б на нейната майка И.И. и е определил
местоживеенето на детето при майка му на адрес: гр. П., кв. „Т. л.“, бл. ***,
вх. ***, ап. ***, ет. ***. Спрямо ответника Р.Б. е определен режим на лични
отношения, както следва: същият има право до навършване на седем годишна
възраст на детето да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца по
четири часа дневно, в светлата част на деня, като в първите шест месеца в
присъствието на майката, а в последствие и самостоятелно. След навършване на
седем годишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца да взима
детето при себе си от 8 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с
преспиване, както и на Коледа, всяка нечетна година и на Великден, всяка четна
година и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката. Р.Б. е осъден и да заплаща на малолетното си дете А.Б, чрез нейната
майка И.И. месечна издръжка в размер на 140 лева, считано
от 01.01.2019 г. като за разликата до пълния претендиран от майката размер от 170 лева искът е отхвърлен
като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на малолетното си дете чрез
неговата майка и издръжка за минал период – в размер на 127.50 лева месечно за
периода от 04.09.2017 г. до 31.12.2018 г.
С посоченото
решение Р.Б. е осъден да заплати държавна такса в размер на 201.60 лева в полза
на РС – гр. Перник, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
Предвид
изхода на делото ответникът е осъден да заплати на И.И.
и сумата от 354.11 лева – представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от Р.А.Б.
чрез пълномощника му – адв. Р.К., въззивна жалба с
вх. № 7581/11.03.2019 г., с която първоинстанционното решение се оспорва само в
частта относно определения режим на лични отношения между него като баща и
детето А.Б. Излагат се съображения, че същото е незаконосъобразно и неправилно
в обжалваната част. Твърди, че има голямо желание да се вижда с детето си, но
майката създава пречки за това като дори подава неоснователни молби по реда на
Закона за защита от домашното насилие. Уточнява, че ще му е обективно
невъзможно да вижда дъщеря в присъствието на майка й поради обтегнатите им
отношения. Посочва, че детето се отчуждава от него именно по вина на ищцата. В
тази връзка настоява да вижда дъщеря си без присъствието на майката и преди
навършването на седем годишната й възраст. По тези съображения иска
първоинстанционното решение да бъде изменено като му бъде определен по-широк
режим на лични отношения с детето съгласно закона. Претендират
се разноски и пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – И.В.И.,
чрез пълномощника й – адв. Р.З. е постъпил писмен отговор с вх. № 10219/02.04.2019
г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното
съдебно решение в обжалваната част. Твърди се, че правните изводи на съда
почиват на събраните по делото доказателства и най-вече на социалния доклад.
Претендират се разноски за въззивното производство. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства
поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на
процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
При проверка на материалите по първоинстанционното производство обаче
въззивният съд служебно установи, че родителите на детето не са изслушвани по
реда на чл. 59, ал. 6 от Семейния кодекс. В тази връзка настоящият съдебен
състав счита, че същите следва да бъдат призовани за откритото съдебно
заседание по делото с оглед спазване на изискването за изслушването им.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на И.В.И., с ЕГН: **********, че
следва да се яви ЛИЧНО в насроченото
открито съдебно заседание пред въззивния съд с оглед изслушването й по реда на
чл. 59, ал. 6 от Семейния кодекс.
УКАЗВА на Р.А.Б., с ЕГН: **********, че
следва да се яви ЛИЧНО в насроченото
открито съдебно заседание пред въззивния съд с оглед изслушването му по реда на
чл. 59, ал. 6 от Семейния кодекс.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да
използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ като медиацията е платена
услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2019
г. от 09,45 ч., за която дата и час да бъдат призовани страните –
ЛИЧНО и чрез процесуалните им представители, както и Дирекция за социално
подпомагане – гр. Перник.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.