РЕШЕНИЕ
№ ………………../07.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50
с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 7318 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството по делото е образувано по предявен от Б.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу „* ЕР“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, Аерогара
София, иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „б“ от Регламент (ЕС)
261/2004 г. за следните суми: сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснял полет * на 07.07.2017г. от летище * до
летище *, обезщетение за забава плащането
върху посочената сума в размер на 234,17 лева за периода от 20.07.2017 г. до
01.07.2020 г.; сумата от 520 лева, представляваща стойността на самолетните
билети за анулиран полет от * и
обезщетение за забава върху посочената сума в размер на 155,70лв. за периода от
20.07.2017 г. до 01.07.2020 г., сумата от 1000лв., представляваща неимуществени
вреди от неизпълнение на договора за превоз, изразяващи се в притеснения и
неудобства, поради закъснение на полета, както и обезщетение за забава върху посочената
сума в размер на 299,44лв. за периода от 20.07.2017 г. до 01.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху посочените главници от завеждане на исковата молба –
01.07.2020г. до окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили
договор за въздушен превоз по направление летище * до летище София и от летище * до летище * на 07.07.2017г.
от 07:35 ч.Твърди се, че полетът от летище * до летище * на 07.07.2017г.
в закъснял повече от четири часа, като пристигнал в 14:20 часа, поради което
ищецът изпуснал самолет на * в
10:20часа на същия ден – 07.07.2017 г., поради което
самолетният му билет бил анулиран. С оглед на изложеното твърди, че е налице
повече от три часа закъснение на полета по разписание, поради което на
основание Регламент (ЕС) 261/2004 г. ответникът дължи заплащане на обезщетение
в размер на 400 евро. Твърди се, че пътуването било свързано със семейна
почивка на круизен кораб, тръгващ от *, като при анулиране на билета по дестинация * се анулирал полета и за връщане по това направление. Твърди се,
че за да не пропусне круизното пътуване ищецът наел
такси, за което заплатил 750евро. Излага се, че на 20.07.2017 г. подал жалба до
авиопревозвача, но същият предложил като компенсация
билети до друга дестинация. Намира, че е допуснато неизпълнение на договора за
превоз, поради което ответникът следва да обезщети ищеца от неизпълнението.
Твърди се, че с оглед създалата се ситуация, причиненото неудобство и
притеснения е претърпял неимуществени вреди, които остойностява на 1000лв. По
тези съображения моли за уважаване на исковете. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете. Настоява, че не
са ангажирани доказателства за заплащане на претендираните
с исковата молба суми, доколкото посочената сметка, по която е преведена сумата
не е на ищеца, посочена и в исковата молба и не съответства на заявената
претенция.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище от 19.03.2021 г., в което изразява становище по
същество на спора и моли за отхвърляне на исковете. Развива съображения, че за
изпълнение на договорното задължение е необходимо пътникът да се яви навреме за
изпълнение на полета. Не се оспорва, че авиопревозвачът
е закъснял с повече от три часа да извърши полета, поради което твърди, че на
09.10.2020 г. е извършено плащане от 250 евро по банкова сметка, ***ирано като плащане на обезщетение в полза на Б.Ц.. Сочи се,
че определеното и изплатено обезщетение съответства на процесното
разстояние от над 1500 км., а не както
претендира ищецът 400евро. Намира, че дружеството не може да носи отговорност
за цената на закупените билети по направление *, доколкото същите не били закупени
от него и не бил организатор на цялото пътуване на ищеца. Сочи, че последващите планове не са предвидими при сключване на
договора, поради което ответникът не следва да носи отговорност за тяхната
нереализация. Намира претенцията за заплащане на неимуществени вреди за
недоказана и неоснователна в претендирания размер.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представения по
делото копие на електронен билет се установява, че на 20.04.2017 г. е закупен
билет от ответника по направление * за 07.07.2017 г. от
07:35ч., съответно * за 18.07.2017 г. от 15:20 часа.
Видно от представените доказателства, в т.ч. и
ангажираните гласни доказателства посредством разпита на свидетеля *, което не се оспорва и от
ответника, се установява наличието на закупен билет от Б.Ц. от авиокомпания „*“ по направление * за 07.07.2017
г. за 10:20 часа и направление * за 15.07.2017 г. от 12.20часа, за
сумата от 516,36лв. без такса и обслужване.
Не се спори, а и се установява от представените
доказателства, че ищецът е имал резервирано и заплатено круизно
пътуване в периода от 08.07.2017 г. до 15.07.2017 г.
От представеното изчисление на разстоянието от летище * до летище Ф*Рим, достъпно и на интернет страница
http://www.gcmap.com се установява, че разстоянието по въздух възлиза на 925 км.
Видно от банково извлечение от интернет банкиране по
сметка на Иван Ц. с IBAN ***.10.2020 г. е заплатена сума от 488,96 лв. като
основание за плащане е посочено „ обезщетение Б.Ц.“, която сума е левова
равностойност на 250 евро.
По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на един свидетел, воден от ищеца – *, и от които се установява, че през
2017 г. било организирано пътуване от * за осъществяване на круиз
по *.
Свидетелката споделя, че били уведомени, че полетът от * до * няма да се състои, което наложило
отпътуване и отсядане в хотел в гр. * един ден преди планирания полет. В деня на полета от * отишли към 5:00 часа на летището,
за да се „чекират“, но нямало никой. След около час
служител на ответника ги уведомил, че няма самолет и няма да чекират пътниците. Трябвало да излетят в 7:30 часа, но до
9:30 часа нямали информация какво се случва с полета, съответно този в 7:30
часа не бил изпълнен. Притеснили се, че изпускат полета си за 10:30 часа от *, започнали да звънят на туроператор
за съдействие, но се оказало, че трябва да се заплатят билети за 1300-1500 лв.
на човек за този полет, с които не разполагали. Споделя, че започнали да звънят
на приятели за събиране на сумата за заплащане на този полет, но не знаели
часа, за който да го резервират, поради неяснота на летището в * дали ще излетят със самолет на „*“. Изпивали притеснения дали ще
могат да се качат на круизния кораб на следващия ден
от *. Родителите
на * Ц., в т.ч. Б.Ц., започнали да се
притесняват, да вдигат кръвно, станало му лошо, започнал да пие лекарства и да
търсят вода и медицинска помощ, за го успокоят. Едва в 12:30 часа пристигнали
до *, но от
компанията * им
съобщили, че са загубили билетите си за отиване и връщане до *. Излага, че започнали да се
притесняват как ще стигнат до *, тъй като разстоянието било 500км. и влаковете били
пълни, но успели да ангажират микробус за деветимата пътници с места за осем
човека. Пристигнали в * едва след 21 часа, вместо първоначалния план в 11:20 часа. При връщане
ангажирали предварително билети във влака, тъй като загубили и полета си за
връщане. През цялото време имало напрежение, което се създавало и от двете
малки деца, с които пътували.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
За полети
от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата на
договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият въздушен
превозвач, иск за обезщетение съгласно регламента може да се предяви по избор
на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на
излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз, при
прилагане на Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета
(„Брюксел I"). Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел I"
пътниците си запазват възможността да предявят иска пред съдилищата по
местоживеене на ответника (седалището на въздушния превозвач) – в този смисъл
т. 8.1 от дадените от Комисията тълкувателни насоки за приложението на
Регламент (ЕО) № 261/2004.
В случая,
полетите са от * * до *, и двете държави са страни-членки на ЕС, поради
което ищеца има правото да предявят иск именно в *, където се намира седалището на въздушния превозвач „*“ АД. Ищецът има качеството на потребител по сключен договор за въздушен
превоз с „*“ АД, поради което предявените искове се
преценяват за допустими за разглеждане пред местно компетентния съд.
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с
правно основание, както следва: с
правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“, вр. с чл. 6, т.
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
за заплащане на обезщетение от 400.00 евро за закъснелия полет с повече от три
часа на територията на Общността над 1 500 километра; за заплащане на
равностойността на самолетните билети за анулиран полет от * на основание чл. 45 ЗЗД и с правно
основание чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
Съвета от 11.02.2004 г., вр. с чл. 52 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото
неудобство, безпокойство и притеснение, в резултат на закъснението при излитане,
както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава
заплащането на претендираните суми.
Като страна-членка на Европейския съюз, на територията на * действа Регламент (ЕС)
№261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети. Съгласно чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране
на ЕС (ДФЕС) Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята
цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Регламентът има силата на
закон и може да се прилага от съда на държавата-членка пряко без да е нужно
неговото транспониране във вътрешното законодателство.
Регламент
(ЕО) № 261/2004 се прилага по отношение на закъснели полети на пътници,
заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка – чл. 1, т.
1, б. „в“ и чл. 3, т. 1, б. „а“ от Регламента. Всеки пътник има право на
обезщетение при закъснение на полета с три или повече часа на територията на
Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500
километра, като обезщетението е определен в твърд размер на 400 евро – чл. 6,
т. 1, б. „б“, вр. с чл. 7, т. 1, б.“б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004г.
Съобразно
чл.7, т. 1, б. „а“ от Регламента обезщетението при закъснял полет с три или
повече часа на територията на Общността до 1500 километра е определен в твърд
размер на 250 евро.
За времето
на закъснение всеки пътник има право на грижа по смисъла на чл. 9 от Регламент
(ЕО) № 261/2004г, а именно: право на безплатна храна и напитки според времето
за изчакване; настаняване в хотел в случаите, когато се налага престой за една
или повече нощи, или когато се налага допълнителен престой към първоначално
предвидения от пътника; превоз между летището и мястото за настаняване (хотел
или друго място). Освен това, пътниците имат право на две безплатни телефонни
обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения. В чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 261/2004г изрично е посочено, че този акт не засяга правото на
пътника за допълнително обезщетяване по общия ред, тоест обема на отговорността
на въздушния превозвач не е ограничен до размера на обезщетенията, посочени чл.
7 от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
В случая не
е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между ищеца и „* АД е бил сключен на 20.04.2017 г. валиден договор за
въздушен превоз на пътници, съгласно чл. 65 от ЗГВ, по силата на който
превозвачът „*“ АД се е
задължил да превози ищеца от гр. * (полет FB 449) до *
срещу заплащане на превозна цена. Облигационното правоотношение между
страните се установява от представените по делото резервации-пътнически билети
от 20.04.2017 г., които представляват форма за доказване на сключения договор
за превоз съгласно на изричната разпоредба на чл. 66 от ЗГВ.
От
представените резервации се установяват всички реквизити на сключения неформален
договор – имената на страните-пътника и въздушния превозвач, предмета на
договора-начална точка и крайната дестинация, началната дата и час на полета,
продължителност, номер на резервация и др. Представените резервации не са
оспорени *“ АД, същият
не отрича възникналата договорна връзка с ищеца, поради което съдът приема този
факт за доказан пълно и главно.
Съдът приема
за доказан и факта, че полетът FB 449 от гр. * до * е закъснял с повече от три часа от предвидения час на излитане – 07:35 часа. Този
извод на съда се установява, както от разпитания свидетел *, така и от процесуалното поведение
на самия въздушен превозвач, който не оспорва този факт.
В случая са
наведени възражения относно размера на претендираното
обезщетение, както и дали същото е погасено чрез плащане в хода на процеса.
За
определяне на размера на обезщетението, както се коментира по-горе, е
релевантно обстоятелството дали е налице закъснение на полета, както и
разстоянието, за което е следвало да бъде изпълнен.
Съгласно чл.
7, т. 4 от Регламента разстоянията се измерват по метода на дъгата на големия кръг.
В случая заявената претенция обхваща единствено закъснение на
полета по направление летище * до
летище *, което не
се спори, а и се установи от ангажираните гласни доказателства, че е закъснял с
повече от три часа. Доводите на ответника в писмена молба, депозирана преди
съдебно заседание, относно несвоевременно явяване на летището на пътниците, не
следва да бъдат коментирани, доколкото същите са наведени извън преклузивния
срок за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Още повече, от показанията
на свидетеля Нанкиснска, които съдът кредитира като
непосредствени, последователни и вътрешнологични, се
установи, че ищецът и неговото семейство били на летището към 5 часа, а полетът
е трябвало да бъде изпълнен в 7:30 часа, т.е. съобразно изискванията на Регламент
(ЕО) № 261/2004г.
По отношение на разстоянието, измерено по метода на
дъгата, се установява от представеното
изчисление на разстоянието от летище * до летище *, достъпно и на интернет страница http://www.gcmap.com, че възлиза на 925 км. Ето защо на
основание чл.7, т. 1, б. „а“ от Регламента обезщетението следва да бъде
определено на 250 евро.
Вторият
спорен въпрос по делото е заплатено ли е надлежно дължимото обезщетение на
ответника от закъснелия полет.
В случая
ответната страна твърди, че в хода на процеса е заплатила дължимото обезщетение
от 250 евро на ищеца на 09.10.2020 г., за което представя извлечение от
Интернет – банкиране. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да
съобрази фактите, настъпили след предявяване на иска, поради което наведените
твърдения в тази насока след срока по чл. 131 от ГПК не са преклудирани
и следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът като взе
представеното извлечение от 09.10.2020 г. намира, че същото не удостоверява
извършено надлежно плащане на кредитора. Посочената банкова сметка *** Ц., за
който липсват доказателства, че разполага с представителна власт по отношение
на ищеца Б.Ц. и че е надлежно упълномощен да получава суми от негово име. В чл.75, ал.1 ЗЗД
изрично се прогласява принципа, че изпълнението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него лице. Извършеното
плащане не може да се приеме като точно изпълнение на паричното задължение, тъй
като липсват основания да се счете, че това лице е овластено
от кредитора, съда или закона да получава плащания от името и за сметка на
кредитора. Не са представени доказателства кредиторът да е потвърдил тези
плащания или да се е възползвал от тях. Не са налице и основанията за
приложение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, установяваща
погасителен ефект на изпълнението на задължението, ако е извършено от длъжника
добросъвестно и към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се
явява овластено да получи изпълнението. Не може да се
приеме, че ответното дружество е било добросъвестно при тези плащания, тъй като
в качеството си на длъжник по търговска сделка не е
положило грижата на добър търговец, дължима съгласно чл. 302 ТЗ - не се е уверило
дали лицето, на което плаща може валидно да получава за сметка на кредитора, а
и в настоящото производство не се събраха каквито и да било доказателства в
подкрепа на извод, че това лице се явява овластено
въз основа на недвусмислени обстоятелства да получи изпълнението на процесното задължение. Дори да се приеме, че е налице
роднинска връзка между получателя на вземането и ищеца, това не изключва
необходимостта от представяне на доказателства за надлежно учредена
представителна власт на третото лице, получило плащането. Ответникът не е
изпълнил задължението да представи цялата преписка по жалбата, поради което на
основание чл. 161 от ГПК следва да търпи негативните последици от процесуалната
си пасивност. В този смисъл ответникът-длъжник не е действал
добросъвестно по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, поради
което се прилага правилото „който плаща зле, плаща два пъти“.
С оглед изложеното съдът намира иска с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“, вр. с чл. 6, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., за
заплащане на обезщетение за основателен за сумата от 250 евро, като за
разликата над тази сума до претендираната такава от
400 евро, следва да се отхвърли.
Основателна е претенцията за заплащане на законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане на задължението
С оглед аксесорния характер на претенцията и предвид липсата на
възражения от страна на ответника относно мораторната
лихва за забава плащането, съдът намира за основателен иска за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 20.07.2017 г. до 01.07.2020г., който
съобразно уважената главница от 250 евро, възлиза на сумата от 146.41 лева, изчислена с лихвен калкулатор. За
разликата до претендираната сума от 234,17 лева искът
следва да се отхвърли.
Искът за
заплащане на равностойността на самолетните билети за анулиран полет от Рим-Генуа-
Рим на основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 520 лева съдът намира за основателен в
пълен размер, поради което следва да се уважи.
От анализа
на ангажираните гласни и писмени доказателства се установи, че ответникът не е
изпълнил договорното си задължение да изпълни своевременно полета съобразно
първоначално обявеното разписание. Възраженията на ответната страна срещу този
иск – че ответника не е превозвач по този договор за превоз и не следва да
отговаря, са релевирани извън срока по чл.131 от ГПК,
поради което са преклудирани.
От друга
страна, следва да се отбележи, че същите са и неоснователни, доколкото
ответното дружество носи отговорността за заплащане на анулираните билети за
отменения полет по направление Рим-Генуа- Рим, на общо основание съобразно
правилото neminem laedere
(„да не се вреди другиму“), тъй като поведението му се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилата вреда за ищеца. В случай че ответникът
бе изпълнил задължението да изпълни полета в уговореното време, ищецът не би
претърпял загуба, равняваща се на стойността на анулираните на самолетни
билети. Размерът на претенцията не е оспорена от ответника, поради което искът
се преценява за основателен в пълен размер.
Основателна е претенцията за заплащане на законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане на задължението
С оглед аксесорния характер на претенцията и предвид липсата на
възражения от страна на ответника относно мораторната
лихва за забава плащането, съдът намира за основателен иска за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 20.07.2017 г. до 01.07.2020г., който съобразно
уважената главница от 520 лв., възлиза на 155,70 лева, изчислени с лихвен
калкулатор, поради което следва да бъде уважен в този размер.
Искът с
правно основание чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от причиненото неудобство, безпокойство и
притеснение, в резултат на закъснението при излитане, съдът намира следното:
В чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 261/2004г. изрично е посочено, че регламентът не засяга правата
на пътника за допълнително обезщетяване. Следователно отговорността на
въздушния превозвач не е лимитирана до размера на
обезщетенията, посочени в чл. 7 от Регламента, като всеки пътник, който е
претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по
общия ред.
По делото установи, че между ищеца и „*Р“ АД е бил сключен договор за превоз на пътници. По
аргумент от чл. 63, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД превозвачът „* АД е длъжен да изпълни своята
договорна престация точно, съобразно уговореното,
включително във времево отношение.
В случая,
безспорно се установи неточно (забавено) изпълнение на договора от въздушния
превозвач с оглед на времето, тъй като *“ АД е осъществил уговорения в договора превоз полет
със закъснение – самолетът, чрез който е следвало да се осъществи полетът с
начален час на потегляне 07:30 часа на 07.07.2017г. от
гр. *, е излетял часове след това. Това забавено изпълнение поражда
договорната отговорност на превозвача да обезщети ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди. Възможността да се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от договорно неизпълнение (респ. неточно изпълнение) е
изрично прието за допустимо в практиката на ВКС, в
който този смисъл е ТР № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г.
В случая от ищеца Б.Ц. са претърпени стрес, безпокойство и неудобства,
поради закъснението на полета с над три часа от уговореното време. Съдът
основава този извод изцяло на показанията на свидетеля *, ценени като последователни
и вътрешнологични. Същата има преки впечатления от
случилото се, включително за преживените от Б.Ц. безпокойство и неудобства. В
тази връзка от показанията на свидетелката съдът приема, че безпокойствата и
неудобствата, претърпени от ищеца, са били по-големи от обичайните за един
пътник, тъй като същият е на 71 години към датата на събитията, със
здравословни проблеми, от неизвестността за начина на придвижване и опасността
да загубят значителна сума пари, както за отменените полети, така и за
заплатения круиз, респективно да сторят допълнителни
разходи, фактът че ищецът е придружен от малки деца, които създават
допълнително безпокойство. Съдът намира, че
„* е нарушил и чл. 14 от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. за информиране на пътниците за техните права, тъй като от показанията на свидетеля се установява, че часове наред
ищеца и неговите спътници не са имали информация от превозвача, нито на гишето
на летището за причината и времетраенето на закъснението. Допълнителните
неудобства свързани с придвижването от Рим до Генуа с микробус с места за
по-малко от пътуващите и пропътуваното разстояние от 500км. в неудобна позиция,
са създали допълнителен стрес за ищеца. Както се коментира по-горе отмяната на
полета и тези допълнителни притеснения се намират в причинно-следствена връзка
с поведението на ответника, поради което претърпените вреди следва да бъдат
репарирани.
Предвид горното, съдът намира, че претърпените от ищеца негативни емоции са
над обичайните и са пряк резултат от неточното изпълнение на договора от страна
на „* и нарушаването на разпоредбите на
чл. 6, чл. 9 и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. Забавеното
изпълнение е пряка причина за настъпилите неимуществени вреди, което обуславя
присъждането на допълнително обезщетение от 1000лв. Неимуществените
вреди не биха настъпили при своевременно и точно
изпълнение на задълженията на *“ АД.
Основателна е претенцията за заплащане на законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане на задължението.
С оглед аксесорния характер на претенцията и предвид липсата на
възражения от страна на ответника относно мораторната
лихва за забава плащането, съдът намира за основателен иска за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 20.07.2017 г. до 01.07.2020г., който
съобразно уважената главница от 1000 лв., възлиза на 299,44 лева, изчислени с
лихвен калкулатор, поради което следва да бъде уважен в този размер.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се следват сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. С молба от 18.03.2021 г. ответникът е направил възражение за
прекомерност. Съдът, като взе предвид средната правна и фактическа сложност на
делото, броя на предявените искове (шест с различен предмет на доказване),
предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер, намира възражението за
неоснователно.
По тези
съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати съобразно уважената
част от исковете сумата от 615,62 лева.
Ответникът
не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, Аерогара София ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 250 евро (двеста и петдесет евро),
представляваща обезщетение за закъснял полет * на 07.07.2017г. от летище *, ведно със законната лихва върху посочената главница от завеждане
на исковата молба – 01.07.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от 146,41
лева (сто четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава плащането върху посочената сума за периода
от 20.07.2017 г. до 01.07.2020 г., на основание чл. 6, т. 1, б. „б“, вр. с
чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважената сума за главница от 250 евро до претендирания
размер от 400 евро, както и за разликата над присъдената мораторна лихва от
146,41лв. до претендираната сума от 234,17лева.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, Аерогара * ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 520 лева (петстотин и двадесет лева), представляваща стойността на
самолетните билети за анулиран полет от * ведно със
законната лихва върху посочената главница от завеждане на исковата молба –
01.07.2020г. до окончателното им изплащане, както и и обезщетение за забава
върху посочената сума в размер на 155,70лв.
(сто петдесет и пет лева и седемдесет стотинки) за периода от 20.07.2017 г. до
01.07.2020 г., на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „* АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, Аерогара * ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1000лв. (хиляда лева), представляваща неимуществени вреди от
неизпълнение на договора за превоз, изразяващи се в притеснения и неудобства,
поради закъснение на полета, ведно със законната лихва върху посочената
главница от завеждане на исковата молба – 01.07.2020г. до окончателното им
изплащане както и обезщетение за забава върху посочената сума в размер на 299,44 лева (двеста
деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) за
периода от 20.07.2017 г. до 01.07.2020 г., наоснование чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) №
261/2004 г., вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Аерогара * ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Ц., ЕГН **********, с адрес ***4,
сумата от 615,62 лева (шестстотин и
петнадесет лева и шестдесет и две стотинки) лева разноски по настоящото дело,
представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените по решението суми
могат да бъдат заплатени по посочения от ищеца начин по банкова сметка: ***, с
титуляр Б.С.Ц..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: