№ 572
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина К.а
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора Ив. Г. З.
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100602169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от адв. Д. Л. от САК, в качеството на упълномощен
защитник на подсъдимата Л. П. П., срещу постановената присъда на 06.07.2021 г. по н.о.х.д.
№ 20072/2019 г. на СРС, НО, 131- ви състав, с което подсъдимата е призната за виновна по
повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В жалбата са наведени бланкетни доводи за неправилно приложение на материалния
закон. Поддържа се, че обвинението е недоказано по несъмнен начин. Иска се отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде
призната за невиновна по повдигнатото ѝ обвинение.
В открито съдебно заседание адв. Л. поддържа жалбата. Навежда доводи за превратен
анализ на събрания доказателствен материал. Твърди се, че подсъдимата има заболяване, за
което е приемала лекарства, които съгласно фармакологична експертиза предизвикват
реакции аналогични на употребата на наркотични вещества. Защитата навежда доводи, че
изследването с техническо средство не е осъществено според ръководството на
производителя и методическите указания, което в съвкупен прочит с направените
изследвания на кръв и урина на 13.08.2019 г. с отрицателен резултат за употреба на
наркотични вещества поставяли под съмнение обвинителната теза. Поддържа становището,
че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което моли подсъдимата да бъде
призната за невиновна. Алтернативно моли наказанието да бъде намалено предвид младата
възраст на подзащитната ѝ, чистото съдебно минало и трудовата ѝ ангажираност.
Представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на присъдата.
Намира, че в мотивите първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото
и е дал отговор на наведените и пред въззивния съд възражения от защитата. Поддържа
1
становището, че по делото няма данни, които да водят до извод, че изследването на
подсъдимата за употреба на наркотични вещества е проведено не в съответствие с Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., както и че техническото средство било негодно за използване или с
изтекъл срок на валидност. По отношение на наложените наказания изразява мнение, че
същите са справедливи и законосъобразни. С тези аргументи моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от
защитата, както и доводите, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена,
изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване
на правнорелевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика. След извършен собствен анализ на същите, настоящият
съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено
от приетата от първата инстанция:
Подсъдимата Л. П. П., с ЕГН **********, родена на ******* г. в гр. Ловеч, българка,
български гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждан, с постоянен адрес –
с. Бистрица, ул. *******
През нощта на 09.08. срещу 10.08.2019 г. подсъдимата Л.П., посетила нощно
заведение – дискотека „Фабрика 126“, находящо се в гр. София, бул. „Мария Луиза“ в
близост до Централна гара, където се срещнала с приятелите си свидетелите А. П., К.Т. и
Д.Д..
Сутринта на 10.08.2019 г., малко след 07.00 часа четиримата напуснали заведението,
като си тръгнали с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с pег. № *******,
управляван от подсъдимата П.. На пасажерското място до П. пътувал свидетелят Т., а на
задната седалка били свидетелите П. и Д.. Подсъдимата П. управлявала моторното превозно
средство по бул. „Рожен“ с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул.
„История Славянобългарска“. В района на надлез „Надежда“, около 07.35 часа, тя била
спряна за проверка от полицейски патрул при 02 РУ-СДВР в състав свидетелите А.А. и К.И..
Полицейските служители извършили проверка по реда на ЗМВР на превозното средство,
водача и пътниците, като в хода запитали подсъдимата П., дали притежава забранени от
закона вещества. Тя заявила, че носи в себе си наркотично вещество, което обаче не е нейно.
С протокол за доброволно предаване П. предала на свидетеля И. полиетиленово пликче,
съдържащо една розова и една жълта бучка, като отразила писмено, че веществата не са
нейни.
В тази връзка, а и с оглед състоянието , което полицейските служители възприели
като неадекватно, подсъдимата била задържана по реда на ЗМВР на основание чл.72, ал.1,
т.1 ЗМВР. Освен нея поради липсата на документ за самоличност от полицейските органи
бил задържан и свидетелят Д.. Двамата били откарани с патрулния автомобил в сградата на
02 РУ-СДВР. От своя страна другите двама пътници в лекия автомобил – свидетелите П. и
Т., след установяване на самоличността им на мястото на проверката били освободени и се
прибрали по домовете си.
В сградата на 02 РУ-СДВР двамата задържани – подсъдимата и свидетеля Д. били
разположени в отделни помещения. Предвид предадените от подсъдимата П. вещества за
съдействие бил потърсен патрул на ОПП-СДВР, който следвало да извърши проверка за
употреба на такива. На място в сградата на 02 РУ-СДВР бил изпратен полицейски екип в
състав свидетелите Б.З. и Б. К. – младши автоконтрольори. В служебно помещение на
2
районното полицейско управление на подсъдимата в 09,48 часа била извършена проба с
полеви тест „DRUG CHECK 5000”, с фабричен номер ARLK 0001, която отчела
положителен резултат за употреба на канабис и метаамфетамин. Поради това свидетелят К.,
съставил на подсъдимата АУАН серия АА, бланков № 364082, в който подсъдимата
саморъчно вписала следното в графа обяснения/възражения: „Наркотиците на се опотребени
по време или с намерение за шофиране. Наркотиците са взети преди дни.“. Свидетелят З.
издал Талон за медицинско изследване № 0026910 и го връчил на подсъдимата П., след
което тя била транспортирана до ВМА от екипа на 02 РУ-СДВР. В лечебното заведение
подсъдимата П. отказала да даде кръв и урина за изследване, а отказът бил надлежно отразен
в Книгата за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017 г.,
водена в клиника „Спешна токсикология“ на ВМА, и удостоверен с подписа на лицето,
както и в Амбулаторен лист 28 от 10.08.2019 г., издаден от д-р Л. Н..
Три дни по-късно на 13.08.2019 г., подсъдимата отново посетила Химико-
токсикологична лаборатория на Военномедицинска академия, където било направено
изследване на кръв и урина. При проведеното скринингово имуноаналитично изследване на
представените проби не се установило наличие на наркотични вещества, употребени в
период до 24 часа преди датата на изследване на пробата от кръв и в период средно от 3 до 5
дни преди датата на изследване на пробата от урината.
Съгласно приложената експертна справка на предадените от подсъдимата две бучки с
розов и жълт цвят, изследването на същите дало реакция показателна за наличието на
амфетаминови производни.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие въз основа на събрания в
хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствен материал, а именно гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.З., както и частично
приобщените му показания от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.2
НПК, на А.А., както и приобщените му в цялост показания от досъдебното производство на
осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.2 НПК, К.И., както и приобщените в цялост показания от
досъдебното производство на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.2 НПК, А. П., както и частично
приобщените показания от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.2
НПК, К.Т., Б. К., както и приобщените му в цялост показания от досъдебното производство
на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.2 НПК, Д.Д., Д. П.; писмени доказателства и
доказателствени средства – заповед за задържане на лице рег. № 226зз-3588/10.08.2019 г.,
протокол за доброволно предаване от 10.08.2019 г., АУАН серия АА бланков №
364082/10.08.2019 г., извлечение от книгата за регистрация на лица за медицински преглед
към Клиника по спешна токсикология на ВМА, талон за медицинско изследване № 0026910,
амбулаторен лист № 28/10.08.2019 г., експертна справка № 2584-Х/2019, ЗППАМ №
4461/10.08.2019 г. на ОПП-СДВР, справка картон на водача Л.П., протокол за медицинско
изследване, заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи,
справка от ВМА рег. № И-2705/17.03.2020 г., копие от книга за регистрация на лицата за
медицински преглед, протокол от токсикологично изследване от 13.08.2019 г. с лаб. № 4169,
протокол от токсикологично изследване от 13.08.2019 г. с лаб. 4170, извлечение от дневник
за отразяване на резултатите от използване на тестове за установяване на употребата на
наркотични вещества за техническо средство – Drug Test 5000 № ARLK 0001, етапна
епикриза, рецептурна книжка и рецептурни бланки на подсъдимата, медицинско
направление и резултати от изследване в областта на алергологията, листовка на лекарствен
продукт вентолин, листовка на лекарствен продукт клариназе, методически указания и
инструкция за употреба на техническо средство анализатор Draeger DrugTest 5000, протокол
*********-50000 за сервизна проверка от 14.12.2018г., справка за съдимост и другите
документи приложени по делото, веществените доказателства – тест касета за извършена
проба № 075; способи за доказване – заключение на фармакологична експертиза.
3
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации
на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен и задълбочен анализ на
доказателствения материал, при внимателния прочит на който следва извод за неговата
еднопосочност и непротиворечивост касателно правнорелевантните факти. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса
на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени са убедителни доводи по
отношение направените възражения на защитата, обосновано приети като неоснователни.
Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с направения от първата инстанция
доказателствен анализ, поради което се явява безпредметно той да бъде преповтарян в
настоящото изложение.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, въззивният съд намира за необходимо, с
оглед доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да
посочи следното:
Непротиворечиво изяснени по делото са обстоятелствата относно самоличността на
водача на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № *******,
а именно подсъдимата П., както и самоличността на пътниците в него, посоката на
движение на лекия автомобил – по бул. „Рожен“ от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул.
„История Славянобългарска, както и времето и мястото, където подсъдимата П. е била
спряна за проверка от полицейски патрул при 02 РУ-СДВР в състав свидетелите А.А. и К.И.
– на 10.08.2019 г., около 07.35 часа в района на надлез „Надежда“. Правилно касателно
посочените обстоятелства, част от предмета на доказване, първоинстанционният съд се е
доверил на съобщеното от свидетелите И. и А. /вкл. на приобщените им от досъдебното
производство показания/, както и на заявеното от П., Т. и Д.. По отношение на
горепосочените факти свидетелските показания са еднопосочни, взаимодопълващи се и
кореспондиращи помежду си. Така споделеното от тях намира пълна подкрепа и в събрания
и проверен по делото писмен доказателствен материал, а именно – заповедта за задържане
на подсъдимата П. от 10.08.2019 г. и АУАН серия АА бланков № 364082/10.08.2019 г..
Доказателствата по делото са еднопосочни и касателно обстоятелството, че
подсъдимата П. е задържана от свидетелите И. и А. и транспортирана до сградата на
районното управление, където е била тествана за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Дръг тест 5000“, фабр. № ARLK 0001, проба № 075, която е дала
положителен резултат. Свидетелите И. и А., чиито показания въззивният съд кредитира в
цялост, са категорични, че при спиране на автомобила, управляван от подсъдимата П., за
проверка са установили, че тя притежава наркотични вещества, което е наложило
задържането и привеждането до сградата на 02 РУ-СДВР. Споделеното от тях
съответства на протокола за доброволно предаване, с който подсъдимата П. е предала на
свидетелката И. полиетиленово пликче, съдържащо една розова и една жълта бучка.
Предадените вещества са подложени на предварително изследване, обективирано в
експертна справка № 2584-Х/2019, съгласно заключението на която изследваните обекти са
дали положително оцветяване за наличието на амфетаминови производни.
Доказателствената съвкупност е непротиворечива, че в сградата на районното управление е
извършена проверката с техническо средство, в каквато насока са показанията на
свидетелите И., А., З. и К.. Последните двама са именно полицейските служители
извършили тестването с техническо средство „Дръг тест 5000“, фабр. № ARLK 0001, проба
№ 075. Напълно обосновано първата инстанция се е доверила изцяло, както на депозираните
в хода на съдебното следствие, така и на приобщените от досъдебното производство
показания на свидетелите З. и К.. Същите са вътрешно последователни, логични,
взаимодопълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и с останалия събран и
4
проверен по делото доказателствен материал – АУАН серия АА бланков №
364082/10.08.2019 г., извлечение от дневник за отразяване на резултатите от използване на
тестове за установяване на употребата на наркотични вещества за техническо средство –
Drug Test 5000 № ARLK 0001, талон за медицинско изследване № 0026910. От посочените
гласни доказателствени източници и писмени доказателства се извеждат по един
категоричен и еднозначен начин обстоятелствата относно реда, по който е извършена
проверката спрямо подсъдимата П. за употреба на наркотични вещества, както и резултатът
от изследването – положителен за наличието на упойващи вещества канабис и
метаамфетамин.
Единственото противоречие в доказателствения материал е относно обстоятелството
кога подсъдимата П. е посетила нощното заведение – дискотека „Фабрика 126“. Макар и то
да не е относимо към главния факт на доказване, въззивният съд счита, че за прецизност то
следва да бъде обсъдено, като в тази връзка настоящият съдебен състав се довери на
съобщеното от свидетелката П. пред разследващите органи. Въпреки че след приобщаване
на показанията в тази част в съдебната фаза на процеса свидетелката не поддържа така
заявеното от нея, настоящият съдебен състав счита, че именно снетите непосредствено след
деянието показания отговарят на обективната действителност. Достоверността на гласните
доказателствени източници се обуславя от времето, когато показанията са били снети – на
28.10.2019 г., т.е. дата темпорално разположена по-близо до датата на извършеното деяние,
когато спомените на свидетелката са били по-пълни. От друга страна, споделеното от П. в
хода на досъдебното производство намира подкрепа в показанията на свидетелката Д. П. –
майка на подсъдимата. Пред първоинстанционния съд последната съобщава, че деня преди
задържането дъщеря излязла навън с приятели, като същата вечер не се е прибирала. Ето
защо, въззивният съд при съвкупния прочит на свидетелските показания намира, че
споделеното от П. и Д. пред първоинстанционния съд е опит да подкрепят защитата версия
на подсъдимата, поради което в тази част показанията им се явяват недостоверни и не се
ценят от настоящия съдебен състав.
С оглед липсата на противоречия в доказателствения материал относно
правнорелевантните факти и предвид дадения задълбочен доказателствен анализ от
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да излага по-
подробни доказателствени съображения, като следва да се отговори на възраженията на
защитата. Същите са насочени срещу процедурата, по която е взета пробата от подсъдимата,
поддържайки становището, че редът за експлоатация на техническото средство – взимане на
пробата от П. и изследването са опорочени, поради което резултатът не е категоричен и
безспорен и поради тази причина не може да залегне в основите на осъдителна присъда.
На първо място, въззивният съд споделя изводите на контролираната инстанция, че
при изследване обстоятелството, дали подсъдимата П. е употребила наркотични вещества,
свидетелите К. и З. са използвали изправно техническо средство – Drug Test 5000 № ARLK
0001. Видно от протокол *********-50000 апаратът е преминал сервизна проверка на
14.12.2018 г., при която не са констатирани проблеми и е дадено заключение, че същият е
годен. Срок на валидност на проверката е 12 месеца, които не са били изтекли към датата на
извършване на изследването спрямо подсъдимата П.. От друга страна, използваната тест
касета видно от опаковката също е била в срок на годност. Следователно проверката за
употреба на наркотични вещества от подсъдимата П. е извършена с изправни и годни
технически средства.
На следващо място, от съществено значение за преценката относно правилното
експлоатиране на техническото средство са приложените по делото ръководство за
употребата му от производителя и методически указания с № Iз-1583 на Министерство на
вътрешните работи относно реда за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози от водачите на МПС. Съгласно ръководството на производителя преди да
5
бъде взета пробата в т. 3.1. е указана необходимостта изпитваното лице да не е имало
минимум 10 минути преди изследването други субстанции в устата си. В методическите
указания в т. 4.2. е посочено, че служителят трябва да помоли тестваното лице да не поставя
в устата си храна, течности, дъвки, тютюневи изделия или други вещества в продължение на
10 минути. Следователно изискването, както според инструкциите на производителя, така и
съгласно методическите указания, касае задължение на служителя, използващ техническото
средство, да се убеди, че тестваното лице в рамките на 10 минути преди изследването не е
приемало каквито и да е било вещества през устата, като не е указано че това следва да се
извърши в нарочна беседа с лицето. В процесния случай правилно първата инстанция е
отчела, че подсъдимата П. е била задържана по реда на ЗМВР, което задържане се е
осъществило в 7:40 часа на 10.08.2019 г., видно от заповедта за задържане. Самото тестване
на подсъдимата за употреба на наркотични вещества е проведено около 2 часа по-късно, в
9:48 часа, в каквато насока са показанията на свидетелите И., А., К. и З.. През това време
подсъдимата П. е била наблюдавана от полицейските служители, като свидетелката И. е
категорична, че при транспортирането с автомобила до сградата на районното тя не е
взимала каквито и да е вещества. Впоследствие преди взимане на пробата подсъдимата П. е
била под непосредствено наблюдение на свидетелите К. и З., доколкото последният заявява
при депозиране на показанията си в хода на съдебното следствие, че технологичното време
за подготовката на машината е около 10 минути. Следователно приема на храни и напитки
преди пробовземането е бил контролиран от проверяващите, поради което не е било
необходимо провеждането на нарочен разговор с подсъдимата П. в тази насока. С оглед
горното правилно първата инстанция е приела, че липсата на проведена беседа не опорочава
изследване на подсъдимата за употребени наркотици и техни аналози.
Не могат да бъдат възприети за основателни и доводите на защитата относно
температурата в помещението, където е извършено изследването, и неспазване на
времетраенето на теста, посочено в инструкциите на производителя. Съгласно т. 3.1 от
инструкциите температурата на околната среда трябва да бъде между +5 до +40 , а
относителната въздушна влажност – между 5 % и 95 %. Въпреки че доказателства в тази
насока не са събирани, въззивният съд не счита, че са налице данни по делото, от които да
бъде направен извод, че тестът е направен в неподходяща среда. Напълно обосновани в тази
насока са изводите на районния съд, че макар и да няма по делото данни относно
температурата и влажността на въздуха, няма съмнение, че в сутрешните часове през месец
август в сградата на районното управление същите са били в посочените граници. От друга
страна, дори и да се приеме, че е налице нарушение, то същото не би довело до опорочаване
на резултата. В практиката си ВКС е приел, че не всяко нарушение на правила на Наредбата
води до елиминиране на резултатите от проведената проверка, като то трябва да е толкова
драстично, че да поставя под съмнение достоверността на изследването /в този смисъл
решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. № 1098/2017 г., НК, І НО на ВКС/. В случая се касае за
нарушение на инструкции за употреба, които не представляват нормативен акт, а по своето
си естество те са указания за експлоатация на техническото средство, за да бъде получен
валиден резултат, независимо дали същият ще бъде положителен или отрицателен. В случая
изследваната проба е дала положителен резултат за употреба на наркотични вещества, т.е.
налице е валиден резултат, поради което дори и да е било допуснато нарушение, свързано с
температурата и влажността в помещението, където е осъществено изследването, то същото
не е повлияло върху него.
Що се касае до времетраенето на теста, въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция, че посочената продължителност от свидетелите З. и К. не е в противоречие с
инструкциите на производителя и с методическите указания, респективно не би могла да
обуслови наличието на опорочена процедура по експлоатиране на техническото средство и
на пробовземането. Внимателният прочит на заявеното от свидетеля К. пред
първоинстанционния съд сочи на извод, противно на застъпеното в пледоарията от защитата
6
пред настоящия съд, че същият няма конкретни спомени относно процесното деяние и
разяснява каква е процедурата и начина, по който се използва техническото средство, по
принцип, а не какви действия той е предприел при взимане на проба от подсъдимата П..
Липсата на конкретни спомени не опорочава годността на показанията предвид изминалия
период от около една година от инкриминираното деяние и с оглед служебните задължения
на свидетеля К., който и към момента на разпита пред първоинстанционния съд е заемал
длъжността автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“-СДВР. Той съобщава каква е
процедурата за взимане на проба от тестваното лице и изследването , като заявеното от
него относно реда за установяване на наличието или липсата на употребени наркотични
вещества и техни аналози е в съответствие с методическите указания и с инструкциите на
производителя. В съдебна зала К. свидетелства, че тестът си променя цвета, когато се събере
достатъчно количество слюнка, едва след което пробата се слага в техническото средство.
Видно от инструкциите на производителя времето от 4 минути е посочено като период, в
рамките на който се събира достатъчно количество проба. Релевантна обаче е индикацията
за вземане на проба, която се оцветява в синьо и именно в този момент вземането на проба
може да приключи. Следователно водещ критерии е не времето, за което ще бъде взета
пробата, а индикацията, че е събрано достатъчно количество от нея, който критерий се
преценява и от свидетеля К. при експлоатиране на устройството. Поради това напълно
основателни се явяват съображенията, изложени в мотивите към първоинстанционната
присъда, че субективната преценка на свидетеля К. за продължителността не може да влияе
върху валидността на извършеното пробовземане и изследване. Ето защо, възраженията на
защитата в тази насока са напълно неоснователни.
На следващо място, валидността на резултата от проведеното изследване с
техническо средство не се подставя под съмнение и с оглед здравословното състояние на
подсъдимата. Данните по делото са еднопосочни, че същата е диагностицирана с
бронхиална астма с алергичен генезис. Независимо от това, правилно районният съд,
позовавайки се на показанията на свидетелката Д. П. – майка на подсъдимата, и на
приложените по делото медицински документи, касаещи здравословното състояние на
подсъдимата П., е приел, че непосредствено преди инкриминираното деяние последната не е
приемала системно медикаменти, а единствено при необходимост, ако получи внезапен
пристъп. По делото липсват данни подсъдимата П. да е получила подобен пристъп
непосредствено преди взимане на проба и изследване на същата за употреба на наркотични
вещества и техни аналози, но в процесния случай въззивният съд намира посоченото
обстоятелство за ирелевантно. Това е така, тъй като видно от заключението на приетата по
делото фармакологична експертиза използваните от подсъдимата лекарствени продукти –
клариназе и вентолин не съдържат вещества с упойващ ефект върху централната нервна
система. Съгласно заключението при определени обстоятелства, а именно предозиране,
преумора, съчетание с алкохол и други, медикаментите клариназе и вентолин имат
нежелани реакции аналогични на ефекта от употреба на метаболитите на канабис,
амфетамин и метаамфетамин. Независимо от това, вещото лице е категорично при
изслушването си пред първата инстанция, че подобно предозиране, респективно употребата
на тези медикаменти, не може да се отчете от техническото средство като наркотично
вещество, а дава само и единствено сходна клинична картина касателно външни признаци.
Ето защо, дори и подсъдимата да е използвала инхалатора или някои от медикаментите
предходния ден или непосредствено преди задържането , то същите не биха се отразили
върху резултата от техническото средство, поради което възраженията на защитата в тази
насока следва да се разглеждат като несъстоятелни.
Не на последно място, въззивният съд счита, че положителният резултат от
техническото средство не се опровергава, нито се поставя под съмнение, от представените
от защитата протоколи за извършено токсикологично изследване на проба кръв и проба
урина. В тази връзка районният съд е дал задълбочена аргументация, защо взетите и
7
изследвани три дни по-късно проби, дали отрицателен резултат за наличието на наркотични
вещества, не влизат в противоречие с констатациите от пробата с техническо средство,
направена на 10.08.2019 г. Правилно районният съд е съобразил освен че пробите са дадени
три дни по-късно – на 13.08.2019 г., така и че резултатите от изследването са относими към
период от средно до 24 часа преди датата на изследване на пробата кръв и към период 3-5
дни преди датата на изследване на пробата урина. Отделно от това, видно от протоколите от
токсикологично изследване от 13.08.2019 г. с лаб. № 4169 с лаб. № 4170 методът на
изследване е бил скринингово имуноаналитично изследване, който метод не представлява
такъв с доказателствен характер касателно установяване на употреба на наркотични
вещества в минал период от време. Подобен метод съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. представлява газовата хроматография с масспектрална детекция и/или
високоефективната течна хроматография-масспектрометрия. Поради изложеното въззивният
съд се солидаризира с изводите на първата инстанция, че резултатите от проведените
токсикологични изследвания на 13.08.2019 г. не влизат в противоречие с дадения
положителен резултат при изследване на подсъдимата с полеви тест Drug Test 5000 №
ARLK 0001, нито могат да опровергаят или поставят под съмнение положителния резултат
предвид използвания скринингово-имуноаналитичен метод на изследване.
В заключение въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа
направен от първостепенния съд на събраните по делото гласни доказателства за напълно
неоснователни. Доказателствените източници са ценени според действителното им
съдържание, като не се установи превратен или едностранчив анализ. Районният съд е
събрал доказателствена съвкупност в обем, достатъчен за установяване на фактите, част от
предмета на доказване.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и
верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи относно съставомерността на поведението на
подсъдимата П., както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл.
343б, ал. 3 от НК.
С оглед събрания и обсъден по-горе доказателствен материал, въззивният съд
намира, че по категоричен начин се установява авторството на деянието в лицето на
подсъдимата Л. П. П..
От обективна страна непротиворечива се установява, че П. е осъществила
изпълнителното деяние на състава на чл. 343б, ал. 3 от НК, привеждайки в движение лек
автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ******* на 10.09.2019 г., около 07:35 часа, в гр.
София, в района на надлез „Надежда“, като същата е управлявала моторното превозно
средство по бул.“Рожен“ с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул.
„История Славянобългарска“ след употреба на наркотични вещества.
С оглед гореизложения доказателствен анализ въззивният съд счита, че е безспорно
установена употребата на наркотични вещества – канабис и метаамфетамин от страна на
подсъдимата П.. Последната е отказала да даде проба за медицинско изследване, който отказ
е надлежно обективиран в книгата за регистрация на лица за медицински преглед към
Клиника по спешна токсикология на Военномедицинска академия, извлечение от която е
приложено по делото, както и в амбулаторен лист № 28 от 10.08.2019 г. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба 1 от 2017 г. релевантен се явява резултатът от
направения полеви тест чрез техническо средство „DRUG CHECK 5000”, с фабричен номер
ARLK 0001. Взетата проба с № 075 е отчела положителен резултат за употреба на канабис и
метаамфетамин.
От субективна страна подсъдимата П. е осъществила деянието при форма на вината
пряк умисъл. Тя е осъзнавала, че е употребила наркотици, като за съставомерността на
деянието е без значение времето, когато същите са били употребени, т.е. дали е било
8
непосредствено преди извършената проверка или няколко дена по-рано. Според българското
законодателство употребата на наркотични вещества е забранена, поради което на още по-
голямо основание е забранено и шофирането след употребата им, независимо дали
реакциите или поведението на дееца по някакъв начин са били повлияни. Подсъдимата е
осъзнавала запретеността и общественоопасния характер на действията си, но въпреки това
е привела в движение лекия автомобил.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и относно установените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчетени при индивидуализацията на наказанието.
Първоинстанционният съд правилно е преценил всички обстоятелства относими към
определяне на наказанието, въз основа на които е наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година и глоба от 500 /петстотин/ лева, а на осн. чл. 343г от НК е наложил
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
При индивидуализацията контролираният съд като смекчаващи отговорността
обстоятелства правилно е отчел чистото съдебно минало на подсъдимата П., младата
възраст, както и относително малкия брой предходни нарушения на ЗДвП, допуснати при
управление на МПС. Въззивният съд като такива намира и трудовата ангажираност на
подсъдимата П.. Разгледани съвкупно смекчаващите обстоятелства, както и предвид факта,
че процесното деяние е инцидентна проява в живота на подсъдимата П., въззивният съд се
солидаризира с изводите на първата инстанция относно ниската степен на обществена
опасност на дееца.
Касателно отегчаващите отговорността обстоятелства напълно обосновано
първоинстанционният съд е приел наличието на употреба на два различни вида наркотични
вещества, предхождаща управлението на превозното средство, което демонстрира по-
отявлено незачитане на правилото на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП.
При отчитането на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства обосновани се явяват
изводите на районния съд, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Не са налице
нито многобройни смекчаващи, нито изключително такова, при наличието на които и най-
лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Поради това
правилно кумулативните наказания са индивидуализирани по реда на чл. 54 от НК, като са
определени в техните законоустановени минимуми при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Подсъдимата П. не е личност с изградени престъпни навици, поради което
въззивният съд счита, че санкцията в своята цялост, а именно „лишаване от свобода“ в
размер на 1 година и „глоба“ в размер на 500 лева е от характер да постигне
превъзпитателната, превантивната и генералната цели съгласно чл. 36 от НК. Така
определеното наказание от първата инстанция се явява съобразено както с
индивидуализиращите обстоятелства, така и с обществената опасност на подсъдимата и на
извършеното деяние.
Правилно районният съд е приложил чл. 66, ал. 1 от НК. Освен че са налице
формалните предпоставки изтърпяването на наказанието да бъде отложено, въззивният съд
намира, че условното осъждане е достатъчна тежка репресивна санкция спрямо подсъдимата
П.. Изпитателният срок подобно на наложените наказания е определен в законовия
минимум, което съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
По отношение размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС
районният съд правилно е отчел освен горепосочените индивидуализиращи обстоятелства и
факта, че подсъдимата П. към датата на извършване на деянието е била шофьор с кратък
стаж, както и че вече е била наказвана за нарушение на ЗДвП, въз основа на което е
определил срок в размер на 1 година и 6 месеца. С оглед деянието, за което подсъдимата е
призната за виновна, въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция
относно необходимостта от по-дълго лишаване от право да управлява МПС в сравнение със
срока на наказанието „лишаване от свобода“, което ще допринесе за постигане на
9
превъзпитателната цел спрямо подсъдимата П..
Първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 59, ал.4
от НК, тъй като със ЗППАМ № 4461 от 10.08.2019г. СУМПС на подсъдимата е било отнето
на основание чл. 172, ал2, т.З ЗДвП, считано от датата на предявяване на заповедта, а
именно 10.08.2019 г..
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК правилно
разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимата П..
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на 06.07.2021 г. по н.о.х.д. № 20072/2019 г. на СРС, НО,
131- ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10