Р
Е Ш Е Н И Е
02.12.2019 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Велики Преслав Първи
състав
На 12 (дванадесети) ноември Година
2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Ненка Цветанкова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Цветанкова
АН
дело номер 282 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Р.И., ЕГН **********
чрез пълномощник- адв. Я.Д. *** против Наказателно
постановление №19-0323-000741/13.09.2019 г., издадено от Началника на РУ Велики
Преслав към ОД на МВР Шумен, с което му е наложено на основание чл. 179, ал. 2,
предл. I от ЗДвП административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Сочи
се, че констатацията за несъобразена скорост е направена произволно, тъй като
по административнонаказателната преписка липсват доказателства, въз основа на
които да бъде определена скоростта, с която се е движел жалбоподателят, както и
каква е била критичната скорост за преодоляване на дясна крива /десен завой/ от
съответния пътен участък, за да се направи обоснована преценка дали избраната
от жалбоподателя скорост е била съобразена с конкретните пътни условия. Счита,
че в случая скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя мотоциклет би
могла да бъде установена единствено със специални знания. В този смисъл и
доколкото в случая не е съставен протокол за оглед на местопроизшествие, не е
възможно да бъде определена скоростта на движение на управлявания от
жалбоподателя мотоциклет, а още по- малко може да бъде установено дали тази
скорост е била съобразена или не с пътните условия, т.е. дали е била по- ниска
от критичната скорост за преодоляване на дясната крива от съответния пътен
участък. Изтъква се, че загубата на контрол при управление на мотоциклета би
могла да е в резултат не само на несъобразена скорост, но и на други фактори и
в случая липсват обективни данни, въз основа на които да се направи заключение,
че се касае за несъобразена скорост. Предвид изложеното се иска отмяна на НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Постъпила е молба с вх. №4010/11.11.2019г. от
жалбоподателя И.Р.И. чрез пълномощника му адв. Я.Д. от САК, в която моли делото
да се разгледа в негово отсъствие, изразява становище по същество, поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Въззиваемата
страна РУ Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, редовно призована, не изпраща
представител.
Р.п.В.П. редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
На 25.08.2019г. жалбоподателят И.Р.И.,
управлявайки собствения си мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р1“
с рег. № ****, се движел по път I-7 /Първи клас №7/,
в община Върбица, в посока към яз. Тича /с. Иваново/ в участък с последователни
завои. Времето било ясно, пътното платно било сухо. На км 146+700 в посока към с.
Иваново при навлизането в десен завой със скорост, несъобразена с релефа на
местността- на
дясна крива, водачът И. загубил контрол над управлявания от него мотоциклет и
навлизайки в пътната лента на насрещно движещия се в обратната посока влекач „Скания“ с рег. №**** с прикачено полуремарке
с рег. № ****, собственост на „****“ ЕООД, EИК
****, управляван от Х.Р.Х., управляваният от жалбоподателя мотоциклет се блъснал
в резервоара на влекача. Вследствие на удара били причинени
имуществени
щети по двете моторни превозни средства. Поради това били сигнализирани органите на
полицията. Свидетелите
П.Г.П. и И.М.И.- служители при РУ Велики Преслав били изпратени по сигнал на
местопроизшествието като на място установили и двамата водачи, както и
разположението на моторните превозни средства. Влекачът с полуремаркето
се намирал в пътната лента в посока от яз. Тича към Омуртагов
мост, респ. в неговата пътна лента за движение като от гумите на влекача в
дясната част на неговата пътна лента имало спирачни следи с дължина не повече
от метър. В онази част от платното за движение, в която се е движел
управляваният от жалбоподателя И. мотоциклет, имало спирачна следа с дължина
около 4- 5 метра, която започвала от средата на неговата пътна лента и завършвала
в резервоара на влекача. В резултат свидетелят П. съставил Протокол за ПТП
№1601297 от 25.08.2019г., в който били
описани щетите на МПС, а именно на мотоциклета- деформирана предна
джанта, спукана предна гума, охлузен преден фар и спойлер, както и охлузен
резервоар на влекача отляво. За констатираното нарушение на водача бил съставен
АУАН серия GA, номер 14127 от 25.08.2019г., който бил връчен
лично и подписан от жалбоподателя И.И. без
възражения. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения АУАН, Началник на РУ
Велики Преслав към ОДМВР Шумен на 13.09.2019г.
издал Наказателно постановление №19-0323-000741, с което на жалбоподателя И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП- за това, че на
25.08.2019г. в 18:25 часа в Община Върбица на път Първи клас №7, км 146+700 в
посока към село Иваново водачът управлява собствения си мотоциклет „Ямаха Изф Р1“ с рег. № **** като
не съобразява скоростта си на движение с релефа на местността /дясна крива/,
вследствие при влизането в кривата губи контрол над мотоциклета и се блъска в
движещия се в своята пътна лента в обратната посока влекач „Скания“
с рег. №**** с прикачено ремарке с рег. № ****, собственост на „****“ ЕООД, с
водач Х.Р.Х., с което причинява ПТП с материални щети.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка, както и от показанията
на разпитаните свидетели П.Г.П.- актосъставител и И.М.
И.- свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Съдът кредитира показанията на полицейските
служители, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и
от наличната
доказателствена съвкупност.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона, видно от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение
на правилата за движение по пътищата съответстват на посочената за нарушена
правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти
относно дата, място и начин, изчерпващи обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на
констатираното нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било
извършено.
Нарушението и участието на нарушителя в него са описани
достатъчно ясно, че нарушителят да
разбере в какво се изразява осъществената от него деятелност и срещу какво обвинение да организира защитата си.
На жалбоподателя е вменено нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От материалите по делото се установява, че
жалбоподателят се е движел по път I-7 /Първи клас №7/ в посока към яз.
Тича /с. Иваново/, преминавайки през пътен участък с последователни завои, като
времето било ясно, пътното платно било сухо. В подкрепа на този извод са и показанията на
свидетелите
П.Г.П. и И.М. И., депозирани в съдебно заседание, които са посетили местопроизшествието непосредствено
след него.
В конкретния случай в акта за установяване на административно нарушение
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е прието, че жалбоподателят не е съобразил скоростта на движение с релефа на местността /дясна крива/,
вследствие при влизането в кривата губи контрол над МПС и се блъска в движещия
се в своята пътна лента в обратната посока влекач с прикачено полуремарке, с което
причинява ПТП с материални щети.
Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в наказателното
постановление нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което е
причинил ПТП с материални щети, предвид констатираните щети по двете МПС.
Видно от словесното
описание на извършеното нарушение, водачът на МПС, не се е съобразил с релефа на местността. От събраните писмени и гласни доказателства, както бе посочено по- горе, се установява, че пътят е бил в добро състояние, но
водачът не е съобразил скоростта на движение на МПС с конкретните фактори, а именно релефа на местността, който е хоризонтална дясна крива, поради което следва да се приеме, че
скоростта на МПС не е съобразена с него. Показанията на полицейските служители сочат наличието на причинна
връзка между настъпилото произшествие и факторите, с които жалбоподателят е следвало да се съобрази- пътната обстановка с конкретните условия, какъвто в случая се явява релефът на местността,
за да може да намали скоростта при необходимост и да спре, така както изискват
правилата за движение.
Санкционираното лице е имало задължението да се
съобрази с релефа на местността
и е следвало да предвиди, че би било възможно да
възникне опасност от отклонение на мотоциклета при движение в завой, като съобрази скоростта си на движение. В случая
жалбоподателят не е успял да спре при
възникналото отклонение и вследствие на това е настъпил удар с движещото се в противоположната
посока МПС. Жалбоподателят не е
предотвратил произшествието, което обуславя извод, че избраната от него скорост не е била съобразена с факторите,
посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и конкретно с релефа на местността. Всяка скорост, която не позволява на водача да
намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е
станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е
несъобразена скорост. Пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Доказателствата по
делото
по категоричен начин сочат, че вследствие на
инцидента са нанесени щети и по двете превозни средства като показанията на
свидетелите
П.Г.П.
и И.М. И. относно обстоятелствата, при които е възникнало ПТП
и механизма на причиняване на щетите, съответстват на констатираните щети по двете МПС, описани в протокола за ПТП. От субективна страна, съдът приема, че деянието е
извършено виновно като в конкретния случай не се касае за
умишлено нарушение, а за непредпазливо такова. Не е спорно, а и от доказателствата по делото
се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, които в настоящия
случай съзнателно не е изпълнил. Спецификата на
пътния участък е била видима и жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да
съобрази управлението на мотоциклета си с него и да се движи със скорост, при
която да не губи контрол върху управлението на мотоциклета и да може да спре,
когато възникне опасност за движението, т.е. същият е бил длъжен да се движи
със скорост, при която да контролира постоянно управлявания от него мотоциклет и
да не допусне навлизане в насрещното платно.
С
оглед гореизложеното следва да се посочи следното: Действително по делото липсват данни за конкретната скорост на движение
на мотоциклета
на жалбоподателя, респ. в АУАН и в НП не е посочена конкретната скорост на движение
на управляваното от
жалбоподателя МПС, но това обстоятелство не представлява основание
за отмяна на НП. Отговорността на нарушителя е ангажирана на основание чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение, изразяващо се в движение с несъобразена с релефа на
местността скорост, вследствие на което е причинено ПТП, а не за превишаване на максимално
допустимата за участъка скорост, за което нарушение законодателят е въвел
специфичен ред на установяването му, посредством техническо средство.
Санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП не поставя изискване за посочване
каква трябва да бъде скоростта на движение /с конкретни параметри/, при
превишаване на която да се ангажира отговорността на нарушителя. В цитираната
разпоредба изрично е предвидена административнонаказателна
отговорност за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1, причини пътнотранспортно произшествие, освен в случаите,
когато деянието не съставлява престъпление. Именно скоростта трябва да бъде
съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост,
водачът да не е лишен от възможността да предотврати евентуалното
пътнотранспортно произшествие, в това число намалявайки скоростта си, а при
необходимост и като преустанови движението на превозното средство.
Предвид гореизложеното съдът приема, че жалбоподателят
е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл. 20 ал. 2
от ЗДвП,
а именно не е избрал подходящата скорост на движение,
съобразно релефа на местността, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност
за движението, в резултат на което е настъпило ПТП.
По
изложените съображения съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието
като административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Процесното нарушение
правилно е било съотнесено към съответната санкционна норма, а именно
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, предвиждаща "глоба"
в размер на
200 лв. за извършеното от жалбоподателя нарушение. Административнонаказващият
орган е определил
размера на наказанието в абсолютния предвиден такъв в чл. 179, ал.2 от ЗДвП в
съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са
налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла
на чл.
28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по- малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не
са налице и особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които
да обусловят извод за маловажност на случая.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №19-0323-000741/13.09.2019 г., издадено от Началника на РУ Велики
Преслав към ОД на МВР Шумен, с което на И.Р.И., ЕГН **********,*** е наложено
на основание чл. 179, ал. 2, предл. I от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер от 200 лв. за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Шумен по реда на глава
дванадесета от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: