Решение по дело №1114/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от М.М.Ш., подадена чрез пълномощник срещу Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/2041#4 от 19.09.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е прихваната сума от оторизираните суми по схема СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР 2 и СЗ – КЛЧ общо в размер на 6073.78 лева за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2020 по СЗ – КЛЧ, наложени на основание чл.19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията.

В жалбата се сочи, че на 25.05.2021 г. жалбоподателят подал пред ДФ “3емеделие“ искане за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за стопанисваните площи, което било прието в системата и получило УИН. Заявленията били приети, като жалбоподателят бил уверен, че площите, които стопанисва, отговарят на всички изисквания за подпомагане. През 2022 г. същият получил част от заявените за плащане суми по посочените мерки за подпомагане. Жалбоподателят оспорва горепосоченото уведомително писмо, като навежда основания за неговата нищожност и посочва, че същото е постановено от орган без материална компетентност. В писмото не било посочено основание за издаването му от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „3емеделие“. В ЗПЗП било предвидено издаването на уведомителните писма за оторизация и изплатено финансово подпомагане да става от изпълнителния директор на фонда. В случая, дори да била налице делегация на права, то това не ставало ясно от текста на писмото. Предвид обстоятелството, че промени в ръководството на ДФ „3емеделие“ се извършвали многократно в периода от подаване на заявлението до окончателното произнасяне, счита, че заповед за такава делегация не съществува преди датата на издаване на писмото.

Твърди още, че актът е постановен в противоречие с административно- производствените правила: Административният орган не уведомил жалбоподателя по реда на чл. 26 от АПК за започналото производство по издаване на уведомителното писмо. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издавал, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на страните по него. Това в случая не било направено и по този начин жалбоподателят бил лишен от правото да участва в обсъжданията, да представя възражения и искания в развилото се производство.

В уведомителното писмо не били изложени мотиви, по отношение на наложените по подаденото заявление намаления. Посочени били кумулативно няколко основания за намаляване на исканото подпомагане, но липсвала конкретизация кое от тях точно е причината за намаленията, нито дали в случай, че са налице две или повече основания, кое от тях за какъв размер от площта се отнася и какво е намалението за всяко от тях. В случая за жалбоподателя оставало неясно каква част от исканата сума за подпомагане не е одобрена в резултат на проверки за двойно декларирани площи, каква в резултат на административни или други проверки, каква е частта на намаленията, наложени поради несъответствие на заявените площи със слоя площи в добро земеделско състояние. Видно от писмото, не било наложено намаление поради неспазване на финансова дисциплина, но това основание присъствало посочено, както и намаление въз основа на линейно намаление, съгласно чл. 51 от параграф 2 на Регламент ЕС № 1307/2013 г.

С оглед на гореизложеното, жалбоподателят твърди, че писмото е издадено при липса на фактически и правни основания, което водело до невъзможност да се направи проверка за законосъобразност, тъй като не можело да се прецени как административният орган е субсумирал фактическата обстановка по случая и дали я е подвел под относимата правна норма. Неспазването на формата представлявало съществено процесуално нарушение - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, като оспореният акт бил издаден и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Сочи, че от оспорения акт не можело да се разбере основанията за наложените намаления на какво се дължат, нито можело да се разбере начина на тяхното изчисляване. Жалбоподателят твърди, че удържаните санкции не били влезли в законна сила, доколкото е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/2168, като същото е предмет на разглеждане по адм. дело № 728/2023г. по описа на Административен съд Хасково. По подаденото заявление УИН 26/250521/13518 за 2021г. нямало влязъл в сила акт, с който същите да са му съобщени и да е възникнала за ДФЗ възможност да извърши прихващането им. Предвид, че няма и неизплатени задължения към бюджета, представляващи незаплатен от него данък общ доход счита, че прихващането е незаконосъобразно.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/2041#4/19.09.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в обжалваната му част, както и да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така подадената жалба по изложените в нея доводи.

Ответната страна – Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното уведомително писмо. Моли за присъждане на разноски.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.05.2021 г. М.М.Ш., регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН): 527292 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 26/250521/13518 за кампания 2021 г. (л. 33 и сл. от дело №118/23), като е заявил искане за подпомагане по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) – СЗ-П, схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - СЗ-КЛЧ, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) - СЗ-МЗДП, Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ), Агроекология и климат (Мярка 10), Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12), Компенсационни плащания за планински райони (Подмярка 13.1./НР1), Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.3/НР3). Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи. При подаване на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане, при което, видно от приложените по преписката разпечатки, са констатирани несъответствия, които (както и съответните парцели и БЗС, които касаят) са подробно посочени. Земеделският производител е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки и че те се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.

На 28.05.2019 г. М.М.Ш. е подал Заявления за подпомагане за кампания 2021 г. Форма за физически лица за редакция на схеми/мерки (л. 50 и и сл. и л. 60 – гръб и сл. от дело №118/2023г), с които са извършени промени в декларираните за подпомагане площи. По повод така подадените заявления отново са стартирани автоматични проверки, отразени в разпечатки на Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 (л. 71 и сл.), при които са констатирани несъответствия, с които резултати заявителят е запознат срещу подпис на 28.05.2021 г.

На 26.11.2021 г. от Началник отдел Регионален Технически инспекторат при ОД на ДФЗ – Хасково, е издадена Заповед № 454517/26.11.2021 г. (л. 91), с която е наредено извършване на проверка на място в периода 26.11.2021 г. – 03.12.2021 г. във връзка с кандидат с УРН 527292, относно Заявление УИН 26/250521/13518 за кампания 2021 г., с местоположение на проверката: конкретно посочени в заповедта парцели.

На така посочените в заповедта парцели е извършена проверка на място, резултатите от която са отразени в Доклад за проверка на площи (л. 92-135), във връзка с който е издадено Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/1244 от 06.12.2021 г. (л. 137). В писмото е указана възможността за подаване на забележки и възражения в писмен вид в 14-дневен срок от получаването му. Депозирано е от страна на жалбоподателя Възражение вх.№ 01-262-6500/1244#1 от 20.12.2021 г. по описа на ДФЗ, ОД – Хасково (л. 141). В отговор на възражението е издадено Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/1244 от 28.01.2022 г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 143) за извършен допълнителен анализ на подаденото заявление, при която проверка било констатирано, че констатациите на експертите от отдел „Регионален технически инспекторат“ са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФЗ. Липсват данни за връчването на това писмо на жалбоподателя.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 изх.№ 02-260-6500/2041 от 12.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 19-23) кандидатът – М.М.Ш. е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане с УИН: 26/250521/13518 за кампания 2021., като от оторизираните суми по схема СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР 2 и СЗ-КЛЧ са удържани /прихваната общо 6073.78 лв. Това УП е отменено като немотивирано съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и преписката е върната за ново произнасяне от органа, с влязло в сила Решение № 281/20.04.2023г. по адм. дело № 118/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

На следващо място, с оглед изричното посочване в обжалвания акт е необходимо да се отбележи и това, че в Административен съд Хасково е образувано адм. дело № 301/2022г., по което предмет на разглеждане е било Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/2168/10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, оспорено в частта, с която са обективирани частичен отказ за финансово подпомагане по Подмярка 13.1./НР 1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП, пълен отказ за финансиране по мярка СЗ-КЛЧ и е наложена санкция по мярка СЗ-КЛЧ, последната в размер на 6073,78 лева. С Решение № 429 от 28.06.2022г., постановено по адм. дело № 301/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в законна сила на 14.07.2022г. акта в оспорената чу част е отменен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

С оспореното УП изх. № 02-260-6500/2041#4 от 19.09.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са оторизирани суми по всички мерки и схеми, с изключение на СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР 2, а за СЗ-КЛЧ от оторизираната сума в размер на 17378.44 лв. е прихваната сумата в размер на 889.71 лв., съответно за посочената схема е изплатена сума 16488.73 лв. В колона 4 от таблицата № 15 на УП е отразен размерът на прихванатата сума, като в обяснението под таблицата е посочено: „прихваната сума“ от оторизираните суми по схема СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР 2 и СЗ-КЛЧ са удържани/ прихванати/ общо 6073.78 лв. за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2020 по СЗ-КЛЧ, наложени на основание чл.19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията. За налагането на санкциите М.Ш. бил уведомен с УП с изх. № 02-260-6500/2168 от 10.03.2022г., което въз основа на влязло в сила решение по адм. дело № 301/2022г. било отменено, а преписката е върната за ново разглеждане по подадено заявление с УИН 26/280520/01235 за кампания 2020. Въз основа на посоченото било издадено УП с изх. № 02-260-6500/2168#8 от 01.06.2023г. Съгласно посочената разпоредба на Регламент № 640/2014 на Комисията релевантна за налагането на санкцията била годината на констатацията. Посочено е, че налагането на санкцията за бъдещ период е пряко свързано с отказа за изплащане на финансова помощ по заявлението за кампания 2020 и с установеното наддеклариране на площи. Удържането на сумата ставало по силата на чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. на Комисията, който се прилагал директно в Република България и се извършвало след налагането й.

УП е получено на 26.09.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана до съда на 10.10.2023 г.

Административен съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 215 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 13.07.2023 г. и Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Поради което не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

По заявлението на М.Ш. е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и е отразено като суми, които са първо прихванати и след това изплатени – 0 лева, а по ЗС-КЛЧ с 889.71 лв. по-малко от оторизираната. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на индивидуалния административен акт.

В конкретния случай се констатира, че посредством опосредяването на данните по преписката в табличен вид и посоченото под таблицата обяснение, вкл. и с цитиране на УП с изх. № 02-260-6500/2168 от 10.03.2022г. и УП с изх. № 02-260-6500/2168#8 от 01.06.2023г.на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, оспореното УП формално съдържа мотиви защо не е извършено изплащане на оторизираната сума в нейния пълен размер. В този смисъл и съобразявайки Решение № 6066 от 07.06.2023 г. по адм. д. № 10152/2022 г., V отд. на ВАС, се формира извод, че при издаване на оспореното в настоящото производство УП, в изпълнение на влязло в сила Решение № 281/20.04.2023 г. по адм. дело № 181/2023 г. на Административен съд – Хасково и предвид дадените със същото задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е спазил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му, вкл. и доколкото съществува идентитет между разпоредителните части /размер на прихванатата сума/ на УП, което се оспорва по настоящото дело, и УП, което е оспорено по адм. дело № 181/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Независимо от това, настоящата съдебна инстанция приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Като основание за извършване на прихващане на оторизираните суми са посочени две УП с изх. № 02-260-6500/2168 от 10.03.2022 г. и УП с изх. № 02-260-6500/2168#8 от 01.06.2023г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. В случая не може да се обуслови безспорен извод от коя част на цитираните Уведомителни писма се поражда основанието за прихващане от бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия заявител, тъй като с него се налагат санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР2 и СЗ-КЛЧ, а в оспореното УП се цитират само наложени санкции за бъдещ период за кампания 2020 по СЗ-КЛЧ. Не е извършена съпоставка между сумите, които представляват санкции за бъдещ период, определени с УП за кампания 2020 г., и оторизираните с оспореното УП суми за кампания 2021 г. Неясно е и също от кои наложени санкции за бъдещ период се извършва прихващането, тъй като прави впечатление, че в оспореното УП са посочени едновременно две кампании 2020 и 2021 г., а УП с изх. 02-260-6500/2168 от 10.03.2022 г. всъщност е издадено за кампания 2020.

Липсата на ясни и конкретни факти, въз основа на които всъщност е формирана волята на административния орган, ограничава правото на защита и правото на участие в административния процес на лицето заявител, поради което се обуславя извод за отмяна на УП в оспорената му част, издадено немотивирано и при допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените.

Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2-3 от АПК основания за отмяна на индивидуален административен акт.

На следващо място на изясняване подлежи обстоятелството защо след оторизиране на сумите същите не са изплатени в техния оторизиран размер, като преценката, която съдът извършва, е постановен ли е актът в оспорената му част в съответствие с материалния закон.

При извършване на тази преценка съдът съобрази, че УП с изх. 02-260-6500/2168 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на което органът се е позовал, е отменено, вкл. и в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период, а преписката – изпратена за ново произнасяне на административния орган, с Решение № 429 от 28.06.2022 г. по адм. дело № 301/2022 г. на Административен съд – Хасково, влязло в законна сила на 14.07.2022г.

Административният орган е посочил в оспореното пред настоящата съдебна инстанция УП като правно основание за извършването на прихващане разпоредбите на чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията и чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. на Комисията. В последния е конкретизирано единствено, че държавите-членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, без да е цитиран периодът, в който се извършва прихващането. В чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 са посочени административните санкции при свръхдеклариране на площи и за релевантна се приема датата на констатирането на това свръхдеклариране. От една страна, като релевантна за свръхдеклариране на площите се определя 2020 г., когато е издадено УП с изх. 02-260-6500/2168 от 10.03.2022 г. от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, доколкото с този акт заявителят узнава за първи път за отказа да му бъдат изплатени суми за съответната кампания, но не и основанието, обосноваващо този отказ, вкл. и установеното свръхдеклариране на площите, заявени от земеделския производител, за което представлява индикация налагането на санкции, подлежащи на прихващане за бъдещи плащания /вж. мотивите на Решение № 10079 от 24.10.2023 г. по адм. дело № 1243/2023 г., V отд. на ВАС/, а от друга страна, фактът на свръхдеклариране на площите за кампания 2020 г. не е доказан по безспорен начин предвид отмяната на УП с изх. 02-260-6500/22168 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ с влязъл в сила съдебен акт. В действителност датата на констатацията на свръхдекларирането е от значение, но само предвид възможността сумата, представляваща санкция за бъдещ период, да бъде прихваната, тъй като ако това не бъде осъществено в период от три години от констатиране на свръхдекларирането, неиздължената сума, т.е. тази, която представлява санкция за бъдещ период, се анулира.

Не на последно място следва да бъде отбелязано и това, че самият акт е вътрешно противоречив веднъж органът сочи, че УП се издава на основание Решение № 281/20.04.2023г., постановено по адм. дело № 118/2023г. на Административен съд Хасково, с което е отменено УП с изх. № 02-260-6500/2041 от 12.01.2023г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, а в следващия момент, за да обоснове прихваната сума се е позовал на друго адм. дело № 301/2022г. по описа на Административен съд Хасково, с решението по което е отменено УП с изх. № 02-260-6500/2168 от 10.03.2022г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като както бе посочено по-горе двете писма касаят различни кампании 2020 и 2021, съответно не може да се обоснове ясно връзката между тях.

С оглед гореизложеното, съдът приема акта в оспорената му част за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата на М.М.Ш. следва да бъде уважена като основателна, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне, който е длъжен да съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 910.00 /деветстотин и десет/ лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат заплатени от Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/2041#4 от 19.09.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е прихваната сума от оторизираните суми по схема СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР 2 и СЗ – КЛЧ общо в размер на 6073.78 лева за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2020 по СЗ – КЛЧ, наложени на основание чл.19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на М.М.Ш. с УИН 26/250521/13518 за кампания 2021 г. в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на М.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 910.00/деветстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

Съдия: