№ 16289
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110106212 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ............ против Г. К.
Х..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 52, находящ се в гр. ...............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 461, 28 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 248, 58 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
16.01.2023 г.;
сумата 23, 20 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 5, 18 лв. мораторна лихва върху нея за периода 05.03.2020 г. –
16.01.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Г. К. Х..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
1
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че ответницата има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Не се спори между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период до същия е доставена топлинна енергия на стойност
исковата сума.
Не се спори между страните, че за исковия период е извършена услугата
дялово разпределение от ............. на стойност исковата сума.
Установи се от заключението на ССЕ по делото, че на 16.05.2023 г.
ответницата е заплатила на ищеца по банков път сумата от 1 738, 24 лв., което
плащане не се оспорва от ищеца.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
2
цената на доставената топлинна енергия.
В случая между страните не е спорно, че ответницата има качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуване на облигационно
правоотношение между страните за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от .............. Третото лице-помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните и в какъвто смисъл са и
ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Между страните не се спори, че процесният имот е топлоснабден, както
3
и че за исковия период м.05.2019 г. - м.04.2021 г. до същия е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума 1 461, 28 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В случая в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 16.01.2023 г. в размер на сумата 248, 58 лв., определен
по реда на чл.162 ГПК.
От страна на ответника се дължи и законна лихва от датата на исковата
молба – 03.02.2023 г. до датата на плащането, която възлиза на сумата 47, 28
лв., определен с помощта на електронен лихвен калкулатор на НАП.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че за исковия период м.01.2020 г. –
м.04.2021 г. от страна на ............. е извършвана услугата дялово
разпределение за процесния имот на стойност исковата сума 23, 20 лв.
4
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
От страна на ответника се дължи законна лихва от датата на исковата
молба – 03.02.2023 г. до датата на плащането, която възлиза на сумата 0, 75
лв., определен с помощта на електронен лихвен калкулатор на НАП.
Следователно в полза на ищеца са възникнали вземания за: сумата
1 484, 48 лв. главница (за стойност на топлинната енергия и цена на дяловото
разпределение) и сумата 296, 61 лв. лихва за забава.
Установи се по делото, че в хода на процеса ответницата е заплатила на
ищеца сума в размер на 1 738, 24 лв.
При съобразяване нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД, както и задължителните
разяснения, дадени с т.1 на ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът намира, че с посочената сума е погасена изцяло
лихвата в размер на 296, 61 лв., а главницата – до размера на сумата 1 441, 63
лв., като е останала непогасена главница за стойността на топлинната енергия
в размер на 19, 65 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 323, 56 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото, съобразно частта от исковете,
които се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса, за които
ищецът има право на разноски.
Следва да се отбележи, че за съдебните разноски не се прилагат
правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2
ЗЗД, тъй като не са ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила
на решението по делото. До влизане в сила на решението по делото тяхното
съществуване и размер зависят от изхода на спора, поради което същите не
могат да бъдат предмет на погасяване по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. Х., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ..........,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата 19, 65 лв., представляваща
неизплатен остатък от стойност на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за топлоснабден имот: апартамент № 52, находящ се в гр.
.............., като
5
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
19, 65 лв. до 1 461, 28 лв., искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, представляваща стойност на топлинната енергия, от датата на
исковата молба – 03.02.2023 г. до плащането, иска за сумата 248, 58 лв.
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за периода
15.09.2020 г. – 16.01.2023 г.; иска за сумата 23, 20 лв. главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.01.2020
г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
03.02.2023 г. до датата на плащането – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ
В ХОДА НА ПРОЦЕСА , а иска за сумата 5, 18 лв. мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение за периода 05.03.2020 г. – 16.01.2023 г. –
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. К. Х., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ..........,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 323, 56 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ..............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6