Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. СОФИЯ, 15.11.2024г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА
АНТОНОВА
Мл.с.ГЕОРГИ КАЦАРОВ
при
участието на секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова,
като
разгледа докладваното от съдия Антонова
в.гр.д. № 5285/2021г. по описа на
СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба подадена от „М.Г.“ООД срещу решение № 20017855/20.01.2021. постановено по
гр.д. № 18043/2019г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 54 състав, с което са уважени предявените от „И.Т.“ООД
искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.372 ал.1 от ТЗ вр. чл. 69 ал. 2 вр.
чл. 38 т. 3 ЗПУ сумата 7323,66 лв.), представляваща дължимо възнаграждение за
извършени в периода от 06.11.2017г. – 13.11.2017г. куриерски услуги по договор
№ 2436 от 01.06.2015 г. за международно транспортиране на пратки в системата на
Ю Пи Ес (UPS), за което били издадени 168 броя товарителници и 6 броя фактури,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 25.10.2018г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, и за които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5334/2018г. по описа на
РС-Стара Загора.
В
жалбата се твърди, че решението на първоинстаниционният
съд, е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила относно
събирането и оценка на доказателствата, в противоречие с материалния закон и
необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички възражения, направени от
страните и погрешно е възприел фактическите обстоятелства по делото, което е
довело до погрешни правни изводи. Поддържа, че възражението за нищожност на
клаузи от договора, определящи цената за извършване на доставки от ищеца и
приемането им от получателите, както и за недействителност на облигационното
отношение поради неподписване на товарителниците с квалифициран електронен
подпис. Въззивникът осповва
и наличието на облигационно правоотношение между страните с аргумента, че към
момента на издаване на фактурите е изтекъл срокът на договора с ищеца, както и
че не е ясно как са формирани цените по предварителните доставки.
Предвид
изложеното се иска от съда да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови
такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски
за производството.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозиран отговор на въззивната
жалба от „И.Т.“ООД, който я оспорва с
доводи, че между страните е сключен договор, с който се съгласили цените на
предоставените услуги да се определят съгласно действащия към дата на изпращане
на пратките „UPS Справочник за услугите и тарифите за клиенти в България“.
Поддържа, че рамковият договор с ответника е бил сключен за срок от една
година, но действието е автоматично продължено, след като не е прекратено с
месечно предизвестие преди изтичането му. Услугата по доставяне на пратките е
извършена, издадени са съответните фактури, които не са оспорени от ответника,
а и е налице признание от управителя на дружеството относно съществуващи
задължения към ищеца. Счита, че първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения при събиране и оценка на
доказателствата, както твърди въззивникът, напротив
допуснал е и ценил правилно всички относими и необходими доказателства, които са своевременно
заявени от страните.
Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на
решението, за неговата допустимост, в
обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата
основания.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните
с въззивната жалба доводи за неоснователни по
следните мотиви:
Първоинстанционният съд е сезиран с
положителен установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на „М.Г.“ ООД, че дължи на „И.Т.“ ООД сумата от 7323,66
лв., представляваща възнаграждение за извършено международно транспортиране на
пратки /куриерски услуги/, ведно със законната лихва от 25.10.2018г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Спорно между
страните е както съществуването на договорно правоотношение и неговото
съдържание, така и изпълнение на задълженията на ищеца за доставяне на
куриерските пратки, съответно дължимата цена за същите.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС, които стават и част от съдържанието на мотивите на
настоящия съдебен акт, като във връзка с доводите заявени във въззивната жалба намира следното:
От
приложеното удостоверение № 0030/03.11.2009 г., издадено от Комисия за
регулиране на съобщенията, че ищецът е вписан в регистъра по чл. 59 ал. 5 ЗПУ и
притежава лиценз за извършване на неуниверсална пощенска услуга - куриерски
услуги.
Съгласно
чл. 21 ал. 1 от ЗПУ, пощенските оператори задължително изготвят общи условия на
договора със съдържанието по ал. 2 с потребителите и подписване на индивидуални
договори не е необходимо.
По
делото е представен и приет като доказателство по делото договор №
2436/01.06.2015 г., сключен между „М.Г.“ ООД, като възложител и „И.Т.“ ООД,
като изпълнител, с предмет многократно международно транспортитане
на пратки на възложителя в системата Ю ПИ ЕС (UPS), предвид качеството на
изпълнителя на оторизирана фирма-изпълнител на услугите UPS за България, като
валидността на изявленията на представляващите двете дружества не е оспорена и
установена – нито относно тяхната автентичност, нито с оглед представителната
им власт спрямо съответното юридическо лице, поради което и съдът приема, че
страните са обвързани от търговско правоотношение със съдържание обективирано в цитирания писмен документ. От съдържанието
на сключения между страните договор е видно, че е уговорен срок на действие на
договора 12 месеца, считано от датата на подписването му, а ако в рамките на
един месец преди изтичане на срока на действие на договора, никоя от страните
не уведоми писмено другата, че желае да го прекрати, той се продължава с още 12
месеца /т. 4.1./. Предвидено е, че договорът се прекратява по взаимно съгласие на
страните; с изтичането на срока му; без предвизвестие
от изпълнителя при забава за плащане с повече от 5 дни след срока по т. 2.1.; с
двуседмично писмено предизвестие от всяка от страните, отправено до другата
страна.
Изложените
от въззивникът възражения във въззивната
жалба, относно прекратяването на договора поради изтичане на уговорения в него
срок са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани
от въззивния съд. Ответникът не е релевирал
тези правоизключващи възражения и не е ангажирал
доказателства за същите в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради
което и поради обстоятелството, че не са новонастъпили
или новоузнати, нито пропускът да ги заяви е
установено да е поради особени непредвидени обстоятелства, поради което същите
са преклудирани. Само за пълнота следва да се посочи,
че в т. 4.1 е предвидено автоматично продължаване действието на договора с 12
месеца в случай, че някоя от страните не уведоми писмено другата страна, че
желае неговото прекратяване, по делото не са налице данни за направено
изявление за прекратяване на договора. От обсъдените клаузи на договора не
следва извод, че действителната воля на участниците в договорното
правоотношение е еднократно автоматично удължаване на срока с 12 месеца, както
се поддържа с въззивната жалба.
Следователно за процесния
период настоящият съдебен състав
намира, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по рамков
договор № 2436/01.06.2015г. за осъществяване на пощенски услуги по смисъла на
чл. 3 вр. чл.38 т.3 от ЗПУ .
Неоснователно се
явява и възражението на ответното дружество, че дължимото на ищеца
възнаграждение е определено едностранно от него, както и че не е ясен
конкретния размер на всеки един от елементите, формиращи крайната цена за всяка
една пратка и което води до нищожност на договора. В чл. 3.1. от договора
изрично е уговорено, че цените се определят съгласно действащия към датата на
пратките UPS справочник за услугите и тарифите за клиенти в България.
Изпълнителят от своя страна се е задължил да издава месечни фактури за всички
пратки, с право на възложителя да оспори всяка една фактура, а при липса на
възражение да се издължи в срок до пет дни след получаване на фактурата,
съгласно чл. 2.1. от договора, като възложителят е приел и се е се задължил да
получава издаваните от изпълнителя електронни фактури и други електронни
документи, чрез системата еFаktura.bg, както и че потвърждение за получаването на електронни
фактури и други електронни документи не е необходимо, за да се смятат за
получени /т. 2.2./. Клаузата от договора определяща начина на
формиране на цената е ясна – както относно компонентите, които образуват
цената, така и относно стойността на всеки един от тях, включително и
договорните търговски отстъпки. Видно от представените справки, именно по начина
уговорен в договора е формирана цената на всека една извършена международни
куриерска услуга - в табличен вид са посочени отделно дата, товарителница,
дестинация, брой пакети, цена на транспорта по тарифата в евро, отстъпка, цена
на транспорта след отстъпка, % начисляемо гориво,
цена на гориво след приложена отстъпка, допълнителни такси и обща цена на
пратката, е видно каква е стойността на всеки един от посочените компоненти,
включени в крайната цена по всяка една от процесните шест
фактури в съответствие с уговореното в договора.
Във връзка с
цитираната разпоредба от договора – чл.2.2 относно начина на получаване на
електронните изявления от страните – липсата на квалифициран електронен подпис,
на което се позовава ответникът с въззивната жалба,
не обуславя извод, че услугите на са извършвани, доколкото в договора не е
предвидено изискване за подписването на товарителниците с квалифициран
електронен подпис. Товарителницата на пощенския оператор е частен документ,
който има доказателствено значение и свидетелства за
сключването на договора и за предаването на пратката. Липсата на подпис в
товарителницата не е условие за действителност на сключения договор между
страните, поради което неоснователно е възражението за недействителност на
възникналите облигационни отношения между страните поради липса на добавен
квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 69 ал. 1
ЗПУ пощенските услуги се предплащат от потребителите, а според ал. 2 пощенските
услуги могат да се заплащат и в определени срокове по договаряне с пощенския
оператор. Разпоредбите са диспозитивни, поради което
приложение намират изричните уговорки в договора от 01.06.2015 г. относно
плащането на възнаграждение в срок до 5 дни след получаване на фактурата.
За доказване на предоставените
услуги за процесния период от страна на ищеца са
представени множество товарителници – 168 бр., придружени с надлежен превод на
български език и процесните 6 броя фактури: фактура №
**********/11.12.2017г., фактура № **********/11.12.2017г. , фактура № **********/11.12.2017г.,
, фактура № **********/11.12.2017г., фактура № **********/11.12.2017г., фактура
№ **********/11.12.2017г.
От заключението по ССчЕ,
изслушана пред първоинстанционният съд, което
настоящият съдебен състав кредитира като
обективно и мотивирано и възприема изцяло на основание чл. 202 ГПК, се
установява, че процесните фактури са включени в
дневниците за продажба на ищеца и са подадени със справка – декларация в ТД на
НАП, както и че са осчетоводени от
ответника и са включени в дневниците за покупки за месец декември 2017 г., като
е ползван данъчен кредит. Въз основа на заключението се установява, че
фактурите са оформени в съответствие с изискванията на чл. 6 ЗСч и съдържат
задължителните реквизити на първичен счетоводен документ. Въззивният
съд констатира, че представените по делото фактури съдържат информация относно
фирмата на издателя и получателя, дата, посочване на всяка товарителница,
дестинация, вида на пратката „недокумент“, тегло, транспорт по тарифата, размер
на отстъпка, цена на транспорт, гориво, допълнителни такси и общо дължимата
сума. Освен посоченото, процесните фактури съдържат подпис на получателя - от
името на ответното дружество „М.Г.“ ООД е положен подпис на лицето Д., като не се оспорва представителната власт на
лицето, приело и подписало фактурите от името и за сметка на ответното
дружество, съответно не са ангажирани доказателства, че възложителят е оспорил
фактурите в срока по чл.2.5 от договор от 01.06.2015г. Осчетоводяването на
фактурите имплицитно съдържа извънсъдебно признание на ответника за реално
получаване на услугите по фактурите и дължимост на
цената по валидно възникналото правоотношение. В тази връзка, търговецът узнава
за приемане на възложената работа по фактурите от негово име най-късно в
момента на осчетоводяване на същите фактури. Противопоставянето срещу
приемането извършено едва с отговора на исковата молба, е без правни последици, тъй като след
осчетоводяването на фактурите е настъпило действието на презумпцията, че
търговецът е потвърдил действията извършени без представителна власт – чл.301
от ТЗ.
Според разпоредбата на чл.182 от
ГП вр. чл.55 от ТЗ К счетоводните записвания могат да
служат като доказателство и за лицето или организацията, които са водили
книгите, като в настоящия случай с оглед установеното
редовно водено счетоводство от ищеца, подаването на декларации за продажби в
съответния месец, внасяне на ДДС върху доставката, съдът приема, че
счетоводните записвания са също доказателство по делото за съществуването на
договорните правоотношения между страните и съответно неизпълнение от страна на
ответника на задължението за заплащане на пълния размер на цената на
предоставените услуги, както и представлява
недвусмислено
признание на задължението. В този смисъл решение №7/22.02.2011г. по т.д.№264/2010г.
на ВКС, I т.о. и решение №71/8.09.2014г. по т.д.№1598/2013г. на ВКС, ІІ т.о., .
решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
30/8.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 47/8.04.2013
г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т. д.
№ 631/2014 г. на ВКС , II т. о., решение № 45/28.03.2014 г. по т. д. №
1882/2013 г. на ВКС , I т. о. и др./, в каквато насока са и изводите на СРС.
Корепспондиращи с обсъдените по –
горе писмени доказателства, ССчЕ са и показанията на
свидетеля Т.Й., които както първоинстанционният съд,
настоящият въззивен състав изцяло кредитира – същите
са логични, пълни, преки доказателства и в пълен синхрон с останалите събрани
по делото доказателства.
От неоспореното
заключение по ССчЕ се установява и че липсва
извършено плащане от страна на ответника за процесните
възнагражедния за извършени и доставени куриерски
пратки, поради което и исковете са изцяло основателни, до който законосъобразен
извод е стигнал и първоинстанционният съд.
Предвид гореизложеното съдът приема, че ищецът при
пълно и главно доказване установи всички фактически /материални/ предпоставки,
установяващи притезателното му право да получи
плащане на процесната сума, представляваща възнагражедния по 6 договори за изпълнени международни
куриерски услуги в общ размер от 7323,66 лв. , което е изискуемо и ликвидно.
Поради съвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 хип.1 от ГПК.
По разноските
С оглед
изхода на делото, изрично и своевременно заявено искане за присъждане на
разноски от въззиваемата страна, представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за реално направени такива – договор
за правна защита и съдействие – л.13 от въззивното
дело, обективиращи и разписка за получаване на сумата
от 975,00 лв. – платено адвокатски възнаграждение, на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят.
С оглед
разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, и обстоятелството, че цената на всеки
един обективно кумулативно съединен иск е под 20 000,00 лв., решението на въззивната
инстанция не подлежи касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20017855/20.01.2021. постановено по гр.д.
№ 18043/2019г. по описа на Софийския районен
съд, ГО, 54 състав.
ОСЪЖДА „М.Г.“ООД с ЕИК: ******със
седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, да заплати на „И.Т.“ООД с ЕИК:******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, кантора 9 на основание чл.273 вр. чл.78
ал.3 от ГПК разноските по в.гр.д. № 5285/2021г. по описа на Софийски
градски съд, IV-в въззивен състав в размер на 975,00
лв. /деветстотин седемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.