№ 21469
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20251110102249 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищецът Т. А. П. е предявила отрицателен установителен иск срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да се
признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1850, 82 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2012 г. до
30.04.2014 г., както и сумата от 317 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.01.2013 г. до 10.08.2015 г.., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.07.2018 г. по
гр.д. № 56696/2015 г„ по описа на СРС, 90 състав, за принудителното събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20188630402411/2018 г. по опис на ЧСИ С. Х., рег. № 863
на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Ищцата твърди, че ответникът е взискател по изпълнително дело № 2411/2018 г. по
описа на ЧСИ С. Х., по което тя е длъжник. Посоченото изпълнително производство е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2018 г. по гр.д. № 56696/2015 г„ по
описа на СРС, 90 състав, съгласно който ищцата е била осъдена да заплати на ответника
сумата от 1850, 82 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.12.2012 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 317 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 31.01.2013 г. до 10.08.2015 г. Сочи, че за период от повече от пет години по
изпълнителното дело не са били извършвани действия, които да прекъсват погасителната
давност, като е налице и двегодишно бездействие от страна на взискателя, поради което
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, както и при липса на секвестируемо имущество по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради
изтекла погасителна давност поддържа и че не дължи сумите по изпълнителния лист. С
оглед гореизложеното ищцата моли за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че процесното
изпълнително производство е било прекратено още през 2021 г., поради което предявеният
иск се явява недопустим с оглед липсата на висящност на произодството. По същество,
излага доводи, че по делото са били извършвани множество изпълнителни действия и не е
налице изтекла петгодишна давност. Позовава се и на обстоятелството, че по време на
обявеното извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителна
давност не е текла.
По допустимостта на иска
Съдът намира, че изложените от ответника доводи за недопустимост на предявените
1
искове са неоснователни. Съобразно задължителната съдебна практика, която се споделя и
от настоящия съдебен състав, и обективирана в Решение № 50041 от 10.05.2023 г. на ВКС по
т. д. № 20/2022 г., I т. о., Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III
г. о. и Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о.,
длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно
решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено
по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете. Предвид изложеното, съдът намира исковете за
допустими.
По доказателствената тежест
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
По доказателствата
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като
относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Ищцата и ответникът са поискали да се изиска препис от изпълнително дело №
20188630402411 по описа на ЧСИ С. Х., което искане също е основателно.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ЧСИ С. Х. в едноседмичен срок от
съобщението да представи препис от изпълнително дело № 20188630402411.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2