Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
граД.и съд, I-во Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря
Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 500 по описа за 2013 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА К.Л.Б. да заплати на „Б.Д.” ЕАД
следните суми:
- 173 702,29
евро (142 613,36 евро главница, 30 990,93 евро възнаградителна лихва
от 06.06.2011 г. до 17.09.2013 г. и 98,00 евро такси) невърнат
заем по договор за кредит от 21.05.2007 г. на
основание чл. 79, ал.1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД плюс законната лихва от 18.09.2013
г.;
- 12 264,52
лева разноски по делото и 4 266,00 лева юрисконсутско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. К.Л.Б. е със съдебен адрес – адвокат В.В.,***,
а „Б.Д.” ЕАД е със седалище и адрес на управление ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
на «Б.Д. ЕАД срещу К.Л.Б. за разликата над 173 702,29 евро до 178 027,32 евро.
[3] ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД да заплати на К.Л.Б. 586,99 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му.
[5] Ако
ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 169,18 лева държавна такса по сметка
на САС. Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 6 794,64 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако решението се обжалва частично, страната,
обжалваща решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение
въззивната жалба ще бъде върната.
[6]
Решението е постановено при участието на В. Л. Б., като трето лице - помагач на
ищеца.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7] В искова молба от 18.09.2013 г. „Б.ДСК”
ЕАД (ДСК) е заявил, че с ответницата К.Л.Б. (К. Б.) е бил сключил договор за заем,
а след това и анекс към него. По този договор ДСК е бил заемодател, К. Б. е
била заемополучател, а В.Б. - солидарен длъжник. С договора и анекса към него ДСК
е предоставил заем на ответницата К. Б.. Заемът е бил усвоен на 31.05.2007 г. и
е следвало да бъде върнат на 360 месечни вноски (до 31.05.2037 г.).
[8] Ответницата не е била заплатила
погасителни вноски. Поради това кредитът
е бил превърнат в предсрочно изискуем. ДСК e подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и съдът e издал такава заповед за: 146 303,14 евро главница плюс законната
лихва от 17.04.2013 г. до окончателното изплащане; 25 290,02 евро договорна
лихва от 06.06.2011г. до 16.04.2013 г.; 22 770,41 евро наказателна лихва от 26.09.2011
до 16.04.2013 г.; 733,25 евро заемни такси; 7 631,52 лева държавна такса и 4
265,76 лева юрисконсултско възнаграждение.
[9] След като ответницата е получила
поканата за доброволно плащане, тя е подала възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение. Затова първоначално ДСК е искал от съда да признае за установено, че К. Б. му дължи:
146 303,14 евро главница плюс законната лихва от 17.04.2013 г. до окончателното
изплащане; 25 290,02 евро договорна лихва от 06.06.2011 г. до 16.04.2013 г.;
733,25 евро заемни такси (вж. исковата молба, л. 3-5). Впоследствие ДСК е
изменил иска си, като е преминал от установителен към осъдителен иск за:
146 303,14 евро – главница; 30 990,93 евро – лихва за периода от
06.06.2011 г. до 17.09.2013 г.; 733,25 евро – такси; законната лихва от
18.09.2013 г. до окончателното изплащане (вж. протокол от о.с.з. от 05.06.2015
г. , л. 248-250, както и молба от 12.06.2015 г., л. 262).
2. На ответника
[10] К. Б. е оспорила предявения иск. Тя е
заявила, че част от договорените клаузи са нищожни, тъй като са неравноправни.
Поради това тя е заплатила повече, отколкото ищецът твърди. Ответницата заявява
също, че не е била настъпила предсрочна изискуемост, тъй като тя не е била
уведомена, каквото е изискването на закона. Тя също е направила възражение за
прихващане на евентуално дължимите от нея суми с тези, които тя е била
заплатила вповече на ищеца. Ето защо тя моли съда да отхвърли предявения иск
(вж. писмения отговор, л. 54-69 и допълнителния писмен отговор, л. 173-182).
3. На третото лице помагач
[11] В.Б. поддържа становището на К. Б.,
че някои от клаузите по договора за кредит са неравноправни, поради което и
нищожни. Той твърди също, че не е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост (вж. писмения отговор, л. 246-247).
4. Насрещни твърдения на ищеца
[12] ДСК е оспорил писмения отговор.
Той е заявил, че не е имало нищожни клаузи на договора и ответницата не е
заплатила вповече от дължимото (вж. допълнителна искова молба, л. 144-149).
II. ПО ПРОЦЕДУРАТА
[13] Първоначално ДСК е предявил
установителен иск по чл. 415, връзка с чл. 422 от ГПК. Впоследствие, на
05.06.2015 г. ищецът е поискал от съда да допусне изменение на иска му, като
премине от установителен към осъдителен иск. ДСК се е отказал и от търсената
наказателна лихва. Той е направил това, тъй като е признал, че преди подаването
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е уведомявал
ответника за предсрочната изискуемост на кредита (вж. л. 248-250).
[14] Настоящият съд е допуснал
изменението на иска, но не е обезсилил заповедта за изпълнение, тъй като е
преценил, че компетентен за това е заповедният съд (вж. пак там). Впоследствие
определението на настоящия съд, с което е оставил без разглеждане искането за
обезсилване на заповедта за изпълнение, е било отменено от
САС (вж. л. 16-21 от делото на САС). С определение от 17.08.2016 г. настоящият
съд е обезсилил процесната заповед за незабавно изпълнение.
[15] Допустимо е преминаването от
установителен иск по чл. 415 от ГПК към осъдителен иск (вж. решение на ВКС
246-2013-II Т. О. по т. д. 1278/2011 г.). Затова
съдът е допуснал изменението на процесния установителен иск в осъдителен.
[16] Съдът приема, че не е необходимо
искането за изменение на иска от установителен в осъдителен, да следва искане
от ищеца за обезсилване на заповедта за изпълнение. Това е така, защото чрез
самото искане за допускане на изменението на иска от установителен в
осъдителен, ищецът уведомява съда, че вече няма интерес от установителния иск и
задължение на съда е да обезсили заповедта за изпълнение.
[17] В случая действително съдът първо е
допуснал изменението на иска, а след това е обезсилил заповедта за изпълнение.
Това обаче, е станало не поради липсата на условията за обезсилване на
заповедта за изпълнение към момента на допускането на изменението на иска, а
поради това, че съдът погрешно е приел, че заповедта за изпълнение следва да се
обезсили от заповедния съд. Абсурдно е заради грeшка, допусната от съда, ищецът да понесе последиците чрез недопускане
на изменението на иска при наличие на условията за това. Ето защо съдът
разглежда осъдителния иск на ДСК.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[18] На 21.05.2007 г. ДСК и К. Б. са сключили договор за кредит, по който ДСК е бил
заемодател, К. Б. е била заемополучател, а В.Б. - солидарен длъжник. По този
договор ДСК се е задължил да даде на К. Б. 148 580,00 евро кредит за
покупка на жилище и подземен гараж. С договора В.Б. се е задължил да отговаря
солидарно за издължаването на сумата. Кредитът е трябвало да бъде върнат с възнаградителна
лихва на 360 месечни вноски (вж. договора, л. 9-10 от делото на СГС).
[19] Договореният годишен лихвен
процент за първите три години е бил 5,59
% - равен на базовия лихвен процент (БЛП) на банката,
плюс надбавка 1,9 %. След изтичане на 3-годишния срок, е било договорено лихвата
да се формира от БЛП плюс надбавка 4,6 %. Страните също са договорили, че при
изпълнението на определени условия, К. Б. е имала право на преференциален
лихвен процент („ДСК Уют“)
(вж. договора, л. 9-10 от делото на СГС).
[20] В т. 9.1. от ОУ на ДСК за предоставяне на
кредити е било предвидено, че лихвата се състои от БЛП и надбавка, посочена в
договора, като ДСК е имал правото да променя БЛП, за което е следвало да
уведомява кредитополучателите по подходящ начин. В т. 25.1. от ОУ изрично е било
вписано, че ДСК е имал правото едностранно да променя БЛП и таксите при
описаните условия (вж.
ОУ, л. 11-12 от делото на СГС). Промяната
е влизала в сила от деня на приемането ѝ от банката, за което тя се е
задължила да уведоми кредитополучателите чрез съобщения в банковия салон (вж. т. 15 от договора, л. 9-10 от
делото на СГС). В т. 20.2. от ОУ е било вписано, че,
ако кредитополучателят е бил в забава с плащането на главницата и/или лихва с
повече от 90 дни, целият остатък от кредита е ставал предсрочно изискуем (вж. ОУ, л. 11-12 от делото на СГС).
[21] На 31.05.2007 г. ДСК е предоставил на К. Б. сумата, предмет на договора за заем (вж. заключението на вещото лице Н.,
л. 221). С решения на
Комитета за управление на активите на ДСК от 23.08.2007 г. и от 16.10.2008 г. е
бил изменен БЛП първоначално от 3,69% на 4,19%, а след това и от 4,19% на 4,69%
(вж. протоколите, л. 155 и 159, както и заключението на вещото лице Н., л.
229-230). БЛП е бил увеличен поради увеличаването на индексите LIBOR, EURIBOR и LEONIA (вж. протоколите). Не се спори, че това увеличение е било приложено
към договора с К. Б.. След 01.10.2008 г. посочените три индекса рязко са
спаднали (вж. заключението на вещото лице Н., л. 237). Въпреки това до
26.09.2011 г. ДСК е оставил непроменен БЛП, приложен към договора с К. Б. (вж.
заключението на вещото лице Н., л. 230).
[22] На 24.08.2010 г. ДСК и ответницата са
сключили анекс. С него те са се съгласили, че към тази дата дългът е бил 142 722,37
евро – редовен дълг - и 2 108,99 евро – текущо начислена лихва. Страните
са договорили гратисен период за издължаване на 50 % от месечната лихва без да
се е променял крайният срок за погасяване на кредита (вж. анекса, л. 22-23).
[23] До май 2011 г. К. Б. е погасявала редовно
вноските си по заема (вж. заключението на вещото лице Н., л. 443). След май
2011 г. до подаването на исковата молба на 18.09.2013 г. К. Б. е заплатила:
1 308,58 евро на 23.06.2011 г.; 82,77 евро на 05.07.2011 г.; 1 250,00
евро на 25.07.2011 г.; 30,00 евро на 26.09.2011 г. (вж. заключението на вещото
лице Н., л. 443). При прилагане на увеличения БЛП към 26.09.2011 г. К. Б. е
дължала 3 348,76 евро главница. Ако обаче, се приложи първоначалният
лихвен процент, към 26.09.2011 г. К. Б. е била надплатила на ДСК 2 337,74
евро (вж. заключението на вещото лице Н., л. 444).
[24] На 18.09.2013 г. ДСК е подал
процесната искова молба, в която има волеизявление, че кредитът се превръща в
предсрочно изискуем. До този момент е бил настъпил падежът на вноските от октомври 2011
г. до август 2013 г. включително (вж. първоначалния погасителен план, л.
13-21). Общият размер на тези вноски е бил 19 692,69 евро при минимална месечна вноска от 852,03 евро (вж.
пак там). Към 18.09.2013 г. дължащите се от К. Б. суми по договора, ако не се
прилага увеличения БЛП, са били: 142 613,36 евро главница и 49 262,40
евро лихва (вж. заключението на вещото лице Н., л. 444). К. Б. е дължала и
98,00 евро заемни такси (вж. първоначалния погасителен план, л. 14)
[25] ДСК е заплатил 13 927,64 лева
държавна такса (вж. л. 2 и л. 396) и 250,00 лева депозит за вещо лице (вж. л. 198
и 263). Ответницата е заплатила 350,00 лева депозит за вещо лице (вж. л. 191 и
264) и 4 000,00 лева на адвокат (вж. л. 53).
III.ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[26] ДСК е предявил иск по чл.
240, ал. 1 от ЗЗД. Искът е частично основателен.
1.
По иска по чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД)
[27]
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума,
заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Следователно предпоставките за
уважаване на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответницата,
по който ищецът е заемодател, а ответницата-заемополучател; 2. страните по
договора за заем да са уговорили възнаградителна лихва; 3. ищецът да е предал
парите на ответницата; 4. ответницата да не е заплатила на ищеца главница и възнаградителна
лихва.
[28] Съдът
установи, че между ДСК и К. Б. е налице валиден договор за заем, по който ДСК е
предал на К. Б. договорената сума. ДСК и К. Б. са договорили заплащането от К. Б.
на възнаградителна лихва. Налице са първите три предпоставки за уважаването на
иска.
[29] Съдът
приема, че това е първоначално уговорената лихва, без да се отчитат
последващите изменения, тъй като клаузите от договора, позволяващи едностранно
изменение от ДСК на лихвата, са нищожни. Съдът приема тези клаузи за нищожни,
защото са неравноправни.
[30] За да
бъде обявена клауза от договор за нищожна като неравноправна, следва да се приложат разпоредбите на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП). ЗЗП се прилага в отношенията между
потребители и търговци (вж. чл. 1 от ЗЗП). Затова първо следва да се установи,
че ответницата има качеството на „потребител”. Съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
[31] В случая ответницата, в качеството ѝ на физическо лице,
е получила кредит за закупуване на жилище за лични нужди. Следователно тя е
потребител.
[32] Второ, ДСК следва да е търговец. Съгласно пар. 13, т. 2 от ДР
от ЗЗП, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител
като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в
частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова
сметка.
[33] В случая ДСК e предоставил финансови услуги на ответницата по смисъла на
пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Ето защо
ДСК е търговец. Следователно ЗЗП е приложим към настоящия случай.
[34] Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, включените в потребителските
договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъдe нищожна дадена клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: 1. клаузата да бъде неравноправна; 2. същата да не е уговорена
индивидуално, тоест да е била изготвена предварително и поради това
потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ (вж. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП).
[35] Съгласно чл. 143 от ЗЗП, всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
е неравноправна. Такава е клауза, която дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора (вж. т. 12 на чл. 143 от ЗЗП).
[36] В чл. 143 от ЗЗП законодателят е предвидил няколко
критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на
съответните договорни клаузи. Първо, клауза, сключена във вреда на потребителя,
т. е. клауза, чрез която се нарушават интересите на потребителя. Второ, клауза,
която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните. Трето, клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
[37] Съдържащата се в т. 25.3. от ОУ клауза за определяне на
лихвата е неравноправна. Това е така, защото в нея са предвидени обстоятелства,
при които лихвата може да се променя едностранно от банката. Тези обстоятелства
са обективни и не зависят от волята на кредитора. Преценката за прилагане на
изменението на БЛП обаче, е оставена на волята на банката, тъй като: 1. не е налице автоматизъм на
промяната; 2. липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм,
т.е. за начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните
компоненти в тази формула; 3. липсва изискване лихвата да бъде повишена именно с
конкретния процент на повишение на съответния индекс; 4. не е предвидена възможност за
реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на индексите (същото е приел и ВКС в свое решение
424-2015-IV Г.О по гр. д. 1899/2015 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища).
[38] Процесната клауза е част от
общите условия на банката, т.е. тя не е била индивидуално уговорена и
ответницата не е имала възможност да влияе върху нея. След като клаузата е
неравноправно и не е индивидуално договорена, тя е нищожна.
[39] Съдът
не установи К. Б. да е върнала на ищеца предоставения ѝ заем. Налице е и
четвъртата, последна предпоставка за
уважаването на иска.
[40] Спори
се обаче, дали К. Б. дължи пълния размер на заема. Съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата. Необходимо е също така банката да е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и да е обявила на длъжника предсрочната му
изискуемост. Следователно банката–кредитор трябва да е уведомила длъжника, за
да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем.
[41] Това
уведомяване може да стане и чрез получаването на препис от исковата молба, в която се съдържа изявление
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем (вж. следните решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК: 161-2016-II Т. О. по т. д. 1153/2014 г.; 77-2016-II Т. О. по т. д. 3247/2014
г.). За да настъпи предсрочната изискуемост обаче, отново е необходимо към
момента на получаване на преписа от исковата молба да са налице останалите
условия за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита (вж. пак там).
[42] В случая К. Б. е получила препис от
исковата молба, в която се е съдържало изявление за превръщането на кредита в
предсрочно изискуем. Съдът установи, че К. Б. не е била заплащала
анюитетни вноски след 26.09.2011 г., като до подаването на исковата молба
техният общ размер е бил 19 692,69 евро при минимална месечна вноска от
852,03 евро. Същевременно тя е заплатила на ДСК за периода до септември 2011 г.
с 2 337,74 евро вповече от това, което е дължала, ако не се отчитат едностранните
увеличения от ДСК на възнаградителната лихва. Надплатеното е достатъчно да
погаси изцяло две месечни вноски, чиито падеж е настъпил след датата на
последното плащане (на 20.10.2011 г. и на 20.11.2011 г.) в размера им съгласно
първоначалния погасителен план (2 х 852,03 = 1704,06). Остатъкът от 633,68 евро
не е достатъчен изцяло да погаси трета вноска, т.е. считано от 20.12.2011 г. К.
Б. е изпаднала в забава. Към датата на исковата молба незаплатени са останали
повече от 20 вноски, т.е. забавата е продължила повече от 90 дни, което е
условие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (т. 20.2.
от ОУ ).
[43] Тъй
като са налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и К. Б.
е била уведомена за това, съдът приема, че К. Б. дължи целия остатък от
незаплатената сума по кредита, като се прилага първоначално договорената
възнаградителна лихва. Тя не я е заплатила на ищеца. Налице е и
последната предпоставка за уважаването на иска, но за 142 613,36 евро главница и 30 990,93
евро възнаградителна лихва от 06.06.2011 г. до 17.09.2013 г. (тази лихва е
поискана с исковата молба и нейното изменение и е недопустимо съдът да присъди
повече от поисканото), както и за 98,00 евро заемни такси (съдът не установява
да се дължат заемни такси над тази сума). Затова съдът осъжда К. Б. да заплати
на ДСК 142 613,36 евро главница, 30 990,93 евро възнаградителна лихва
от 06.06.2011 г. до 17.09.2013 г. и 98,00 евро такси по заема, а отхвърля иска
за над тези суми до предявения размер от 178 027,32 евро (146 303,14 евро главница,
30 990,03 евро възнаградителна лихва, 733,25 евро заемни такси. За 22 770,41
евро наказателната лихва съдът е прекратил производството по делото).
2.
По
разноските:
[44] ДСК търси разноски. Той е направил
такива за 14 177,64 лева и е бил представляван от юрисконсулт, като търси и
4 266,00 лева юрисконсултско възнаграждение (вж. списъка, л. 402 и
молбата, л. 441)..
[45] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава
исковете за 173 702,29 евро при предявен размер от 200 797,73 евро.
Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 12 264,52 лева разноски
по делото (173 702,29/200 797,73х14 177,64). Дължащото се юрисконсултско
възнаграждение на ищеца е 5 669,55 лева (200 797,73-10 000,00х0,03+830,00х173 702,29/200
797,73). Ищецът търси обаче, само 4 266,00 лева. Тъй като е недопустимо
съдът да присъди повече от поискано, съдът осъжда ответницата да заплати на
ищеца 4 266,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
[46] Ответницата също търси разноски. Тя
е направила такива за 4 350,00 лева.
[47] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът има право
на разноски и при прекратяване на производството по делото (вж. чл. 78, ал. 4
от ГПК). Съдът отхвърля исковете и е прекратил производството по един от тях за
общо 27 095,44 евро (това е сумата за отхвърления иск и този, по който
съдът е прекратил производството) при предявен размер от 200 797,52 евро. Затова
съдът осъжда ищеца да заплати на ответницата 586,99 лева разноски по делото
(27 193,44/200 797,52х4 350,00)
Съдия: