Определение по дело №44141/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9463
Дата: 1 март 2024 г. (в сила от 1 март 2024 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20231110144141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9463
гр. София, 01.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110144141 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от В. Й. Й. ЕГН: **********, с адрес: адрес, със
съдебен адрес: адрес чреаз адв. В. Д. Т., член на САК срещу В. Р. З. ЕГН: **********, с
адрес: адрес, за която съдът констатира, че е редовна, а предявените искове- допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2024 г.
от 11.20 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на В. Й. Й. ЕГН: **********, с
адрес: адрес, със съдебен адрес: адрес чреаз адв. В. Д. Т., член на САК срещу В. Р. З. ЕГН:
**********, с адрес: адрес, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца:
- сумата от 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищеца морални болки, страдания и дискомфорт, причинен страх и
безпокойство, вследствие на това, че ответникът е извършил неколкократно опити да заличи
видимостта или да увреди/демонтира поставените от ищеца камери за видеонаблюдение.
-ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че е монтирал камери за видеонаблюдение с цел охрана и защита
на жилището и собствеността си, с обхват на заснемане дома на ищеца и подхода към него -
камера монтирана на електрически стълб срещу имота, находящ се на ул.,,адрес, като за
монтирането на камерите не е било изразено несъгласие от страна на съседите, с
изключение на ответника, който е депозирал жалба (вх.№****************/ 16.10.2020г.)
1
до Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ с искане за премахване на камерите и
налагане на глоба. По преписката е постановено решение, което е било обжалвано от страна
на ищеца, поради което същото не е влязло в сила. Ответника е инициирал и гражданско
производство срещу ищеца (гр.д.№ ******/2022г., по описа на СРС, ГО, 45ти състав, обр. на
14.02.2021г.) с искане за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди във
връзка с монтираните камери, по което също няма влязло в сила съдебно решение.
Твърди се, че на 16.01.2023г. в 15:15ч., както и на 22.01.2023г. в 17:26 и 17:42ч.
ответникът е опитал да въздейства върху камерите за видеонаблюдение – заличаване на
видимостта, увреждане, демонтиране, въпреки обозначителните табели за видеозаснемане. В
резултат на това ищецът е сигнализирал за посегателствата на дежурния телефон 112 . Към
07.08.2023г се твърди, че са извършени 5 опита за вредоносно въздействие върху камерите,
във връзка с което е депозиран сигнал до Софийска районна прокуратура /СРП/ (пр.№
****/2023г по описа на СРП), като постановлението също е обжалвано от ищеца и не е
влязло в сила.
Поддържа се, че между ищеца и ответника има спор относно съществуването на
видеокамерите и въпреки липсата на съдебно решение, задължаващо ищеца да премахне
видеокамерите или да заплати обезщетение за неправилното им монтиране, ответникът е
предприел сам действия с цел да препятства изпълнението на функциите им, в т.ч. да
наруши и тяхната цялост, поради което ищеца счита, че е осъществен деликт от страна на
ответника. С оглед на тези с действия, ищецът твърди, че са му нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинен страх и безпокойство, тъй като по този начин се
ограничава възможността за охрана на имуществото.
Прилагат се писмени и веществени (флаш-памет със записи от видеокамери)
доказателства.
Иска се да бъде допуснат един свидетел при режим на призоваване, чрез който да
се установи залепянето на стикери върху камерите, както и дали ответникът е извършвал и
други посегателства върху тях.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, първият от
които ще установява обстоятелства, свързани с претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на деликта, а втория ще установява осъщественото въздействие върху
видеокамерите.
Иска се да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
след като се запознае с материалите по делото, да даде отговор на следните въпроси:
Налице ли е манипулиране на приложените към ИМ записи ?; Автентични ли са
представените записи?
Иска се изискване и прилагане на пр.пр. №****/2023г. по описа на СРП,
алтернативно - да бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване със заверени преписи
на същата.
Иска се издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ищеца да се
2
сдобие с информация от Дирекция ,,Национална система 112“ – МВР относно
позвъняванията на спешния телефон по повод посегателствата върху камерите.
Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер.
Ответникът твърди, че не е извършил нито едно от изброените в ИМ действия лично, нито
чрез трето лице като на посочените дати не е бил на територията на България. Оспорва
записите от камерите, тъй като с тях не е заснет ответника, нито друго лице на което той е
възложил. Твърди, че не желае да бъде записван от камерите на ищеца, поради което е подал
молба до КЗЛД и е предявил иск пред СРС (гр.д. №******/2022г.) завършило с осъдително
решение спрямо ищеца да обезщети ответника за претърпените вреди от неправомерното
заснемане и обработка на личните му данни. Изразява съмнение, че е възможно ищеца сам
да е организирал посегателство върху камерата или да използва запис от ремонт извършен
на стълба, където са поставени камерите.
Твърди се, че чрез защитата на лични данни от страна на ответника не може да се
осъществи противоправно поведение, което да бъде в причинна връзка с претърпените
страданията на ищеца и последните би могло да се дължат на ограничаването на
собственото му неправомерно поведение. Камерата е поставена срещу дома на ответника и
от това й местоположение не може да изпълнява функциите по охрана с каквато цел би
следвало да е сложена, вместо да заснема имота на ответника.
Поддържа се, че поставените камери от ищеца работят и във връзка с този факт
няма как да претърпява неимуществени вреди, също така не е посочено какво увреждане по
камерите е установено.
Оспорва се съдържанието на представените от ищеца видео записи, доколкото не
съдържат кадри, на които е заснет ответника, респ. друго лице, на което е било възложено.
Иска се да бъдат допуснати същия брой свидетели за установяване на същите
обстоятелства.
Иска се издаване на съдебно удостоверение, чрез което от МВР – Гранична
полиция да се издаде справка кога е влизал и напускал страната ответника за периода
01.12.2022г.- 30.04.2023г.
Иска се да бъде задължен ищеца да представи видео записи от посочените в ИМ
дати в тяхната последователност половин час преди и след часовете в представените записи,
както и всички останали записи от случаите, за които твърди, че са извършени посегателства
на камерата му.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 45 от ЗЗД във вр. чл.
86 ЗЗД/
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти,
3
както следва:
Ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи
наличието на деяние от страна на ответника, нанасянето на вреди (неимуществени), които са
следствие от посегателства върху камерите, чрез които се нарушава спокойствието на ищеца
относно осъществяването на охрана на собственото му имущество, противоправност в
поведението на ответника и причинна връзка между поведението на ответника и
претърпените от ищеца неимуществени вреди .
Ответника следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да
опровергае ищцовите твърдения, /в т.ч. да наведе факти за наличието на обстоятелства
изключващи вината или обстоятелства изключващи противоправността./

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НЕ ПРИЕМА като доказателства по делото съдебни експертизи събрани в друго
производство /накзателно, административно/, доколкото същите са гласно доказателствено
средство и заключение, дадено пред друг орган на съдебната власт няма да се цени в
настоящия процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без
да е спазена процедурата по ГПК и без заключението да е прието от решаващия делото съд.
Процедурата, уредена в процесуалния закон, гарантира освен непосредственото
възприемане от страните на депозираното заключение, така и правото на защита на страните
и дадената им в тази насока възможност, както да задават въпроси на вещото лице, така и да
оспорят заключението по предвидения ред.
НЕ ПРИЕМА като доказателства по делото представените записи от камери на
флаш памет, доколкото същите представляват недопустимо доказателствено средство, като
противоречащи на чл.32 КРБ. Видеонаблюдението е действие по обработване на лични
данни, когато се извършва чрез запис на технически средства за видеонаблюдение, който се
съхранява, както е в настоящия случай. Съдържащата се във видеозаписите от средства за
наблюдение информация за физическото лице - образ, попада в обхвата на понятието лични
данни, тъй като лицето може да бъде физически идентифицирано по безспорен начин.
Събирането и съхраняването на лични данни представлява форма на обработването им по
смисъла на чл. 4, § 1, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такова следва да се извършва
при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по двама
свидетели на всяка страна при режим на довеждане /при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК /,
като УКАЗВА на страните да осигурят присъствието на свидетелите за съдебно заседание,
което ще е краен срок за събиране на гласни доказателства.
НЕ ДОПУСКА до разпит искания от ищеца свидетел при режим на призоваване,
4
доколкото същите обстоятелства ще се установяват от един от двамата свидетели при режим
на довеждане.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ пр.пр. №****/2023г. по описа на СРП
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца, което да послужи пред
Дирекция ,,Национална система 112“ – МВР и по силата на което ищеца да се снабди с
информация относно позвъняванията на спешния телефон на 16.01.2023г. и на 22.01.2023г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника, което да послужи пред
МВР – Гранична полиция за издаване на справка с датите на напускане и влизане в страната
от ответника за периода 01.12.2022г. - 30.04.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от ищеца за назначаване на
съдебно-техническа експертиза по отношение на видео записите, тъй като същите
противоречат на чл.32 КРБ и не могат да се ползват като доказателствено средство.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5