Мотиви
към присъда по НОХД №2853 по описа за 2016 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №1040/2013 год. по описа на РУ- Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия А.К.Ю., с ЕГН**********,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално
образование, неженен, осъждан за престъплениe по чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от НК, във вр. с
чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК, във вр. с чл.28,
ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на
21.08.2013 год. в гр.Шумен противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство
- лек автомобил “Форд Фиеста” с ДК№ Н 6282 АТ, от владението на Р.Г.Т. – Г. и Д.С.Г.
и двамата от гр.Шумен, собственост на ЕТ „Д-р Р.Г.“, гр.Шумен, без тяхно
съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното
превозно средство на стойност 853 лева и то е било изоставено без надзор, като
деянието е извършено повторно и отнемането е извършено при условията на чл.195,
ал.1, т.2 и т.4 от НК /отнетото МПС не се е намирало под постоянен надзор и
същото е отнето чрез използване на техническо средство – отвертка/.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие пострадалото лице не предявява граждански иск.
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и
на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 21.12.2016 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на
съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на
чл.58а от НК в размер на една година и
шест месеца. Изразява становище и относно иззетите по делото веществени
доказателства.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Ю.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях. Изказва съжаление за стореното. Защитникът на подсъдимия моли
съда на Ю. да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размера,
предложен от представителя на ШРП, като бъде извършено групиране на
наказанията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно:
На 21.08.2013 год. около 00.30 ч. – 01.00 ч.
подсъдимият А.К.Ю. ***. Преминавайки покрай неохраняем паркинг пред блок,
находящ се на ул.“Цар Освободител“ №12 в гр.Шумен забелязал паркирания лек
автомобил “Форд Фиеста” с ДК№ Н 6282 АТ. Същият бил собственост на ЕТ „Д-р Р.Г.“,
гр.Шумен, като се ползвал от лицето Р.Г.Т. – Г. и нейния съпруг Д.С.Г..Подсъдимият
решил да отнеме посочения автомобил и да се разходи с него из града. За целта с
помощта на отвертка, която държал в джоба си, успял да отвори предната лява
/шофьорска/ врата на автомобила, след което проникнал в купето, седнал на
предната лява седалка и поставил отверката в гнездото за контактния ключ. По
този начин Ю. успял да стартира двигателя на автомобила и потеглил в посока
кв.“Бялата пръст“ в гр.Шумен. По пътя спрял на павилион за продажба на цигари,
находящ се на ул.“Софийско шосе“ в гр.Шумен, който работел денонощно. Слязъл от
автомобила и отишъл до павилиона, то където си купил цигари. Забелязал, че до
намиращите се в близост контейнери за смет има захвърлени няколко чувала с
дрехи. Взел чувалите и ги натоварил в автомобила, като с него се придвижил до
дома на неговата позната Ю.Р.Г., находящ се в кв.“Бялата пръст“. Там Ю. хвърлил
чувалите с дрехи в двора, след което отново потеглил, този път в посока
ул.“Пловдив“. В автомобила останали дамски гащи, тип „прашки“, синкаво-кафяви
на цвят, пола от черен плат на райе с етикет „Демирос“, потниче с тънки
презрамки от плат, черно на цветчета, които най-вероятно са били изпаднали от
чувалите с дрехи. Минавайки покрай дом №27 на ул.“Пловдив“ в гр.шумен,
подсъдимият загубил контрол над автомобила и се блъснал в паркирания на посочения
адрес товарен автомобил „Барказ“, с рег. №Н0271 АК. След удара подсъдимият
спрял управлявания от него автомобил
марка „Форд Фиеста“ пред навес, находящ се на ул.“Варна“, до №16 и №3 в
гр.Шумен, където го изоставил с отворени врати.
След образуване на досъдебното производство и
неговото спиране, с оглед установяване извършителя на деянието, подсъдимият, в
изпратено до Районна прокуратура,
гр.Шумен писмо признава, че е извършител на деянието ,като описва механизмът по
който го е извършил. Посоченото става
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Ю., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в досъдебното производство и приета от съда съдебно-автотехническа
експертиза, която дава заключение, че лек автомобил марка „Форд Фиеста“ е със
силни поражения в предната дясна част вследствие на настъпилото
автопроизшествие, че автомобилът е в експлоатация от 30.04.1991 год. и
стойността на изброените по-горе детайли с включен труд надхвърлят стойността
на автомобила към момента на ПТП-то, поради което нанесената щета следва да се
счита за тотална на обща стойност след амортизационните отчисления 853
лева.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимият е осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.346, ал.2, т.1,
т.2 и т.3 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и
т.4 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на деянието са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото
на владение и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението е
чужда движима вещ, която не е нито собствена, нито във владение на подсъдимия и
за отнемането й е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното
деяние е отнемането на веща чрез действие, което се изразява в прекратяване на
фактическата власт върху нея от страна
на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия, като е налице
и действие, което води до такова въздействие върху вещта, следствие на което
същата става негодна за използване по нейното предназначение. В същото време
отнемането на превозното средство е било извършено при условията на чл.195,
ал.1, т.2 и т.4 от НК, а именно МПС-то не се е намирало под постоянен надзор, а
отнемането е извършено чрез използване на техническо средство – отвертка. В
същото време след деянието моторното превозно е било оставено без надзор.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че лишава от
фактическа власт собственика на веща, предвиждал е преминаването й в своя
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, като е имал намерение противозаконно да го ползва, т.е.
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост и обществените отношения, които
обезпечават сигурността и безопасността на транспортната дейност.
При определяне на квалификацията на
инкриминираното деяние, съдът установи, че в резултат на деянието е последвала
повреда на моторното превозно средство, както и че същото е било изоставено без
надзор, поради което деянието следва да бъде квалифицирано по чл.346, ал.2, т.1, предл. първо и второ от НК.
В същото време подсъдимият е извършил деянието
след като е бил осъждан с присъда по НОХД №986/2011 год. по описа на ШРС,
влязла в сила на 01.07.2011 год. за престъпление по чл.346, ал.2, т.3 от НК,
във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 от НК и с
присъда по НОХД №1112/2012 год. по описа на ШРС, влязла в сила на 13.12.2012
год. за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, 2 и 3 от НК, във вр. с чл.195, ал.1,
т.2, 4 и 5 от НК, като и по двете осъждания са му били наложени наказания
„лишаване от свобода“, като след извършено групиране общото наказание е било
изтърпяно на 13.08.2013 год.. От изтърпяване на същото до датата на извършване
на деянието, предмет на настоящото производство не са изминали пет години,
което дава основание същото да бъде квалифицирано като повторно деяние по
смисъла на чл.346, ал.2, т.2 от Нк, във вр. с чл.28 от НК.
В същото
време обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъплението при условията
на чл.195, ал.1, т.2-откраднатата вещ не била под постоянен надзор и т.4-чрез използване на техническо средство -
отвертка, дава основание същото да бъде квалифицирано и по чл.346, ал.2, т. 3
от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на конкретното деяние, което съдът
преценява като висока - касае се за отнемане и повреждане на чуждо МПС.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява, като
висока с оглед данните за личността му:
множество предишни осъждания, включително и за деяния, идентични с настоящото деяние. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че процесното деяние е извършено
няколко месеца след като подсъдимият е излязъл от затвора. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете обремененото семейно и материално
положение на подсъдимия, което се доказва от събраните в хода на досъдебното
производство материали. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено оказаното от страна на подсъдимия
съдействие в хода на досъдебното производство и по-конкретно факта, че изпратеното
от негова страна писмо е способствало за разкриване на деянието и изясняване на
механизма на неговото извършване.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия Ю., като наказанието бъде определено при
отчитане както на отегчаващите, така също и на смекчаващите отговорността
обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че доколкото отчетените
по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни то същите не могат да
обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от
НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна
присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и
съответно на извършеното на подсъдимия деяние да му бъде наложено наказание в
размер на минимума, но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.346, ал.2,
т.1, т.2 и т.3 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.2
и т.4 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, а именно – три години “лишаване от
свобода”. В същото време, съгласно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с
1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на две години “лишаване от
свобода”. При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Съдът при преценка на престъпната деятелност на
подсъдимия намери основание за приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК,
във вр. с чл.23, ал.1 от НК и определи общо наказание на Ю. измежду наложените му наказания с настоящата
присъда и с Присъда №28 от 27.06.2016 год. по НОХД №648/2016 год. по описа на
Районен съд-Търговище, влязла в сила на 13.07.2016 год. в размер на най-тежкото от определените
наказания, а именно 3 /три/ години „лишаване от свобода“.
По отношение на така определеното общо наказание
“лишаване от свобода”, съдът като взе предвид предишните осъждания на дееца, по
които е прекарал един продължителен период от живота си в затвора, обуславящи
факта, че подсъдимият очевидно не се е поправил, счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото
ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца
при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло
да даде необходимия и целен положителен резултат.
В тази връзка и на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване на така определеното общо
наказание “лишаване от свобода”, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постанови,
че наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит
тип.
На основание чл.25, ал.2 от НК, приспадна от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните
присъди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на
държавата направените деловодни разноски в размер на 67.62 лева /шестдесет и
седем лева и шестдесет и две стотинки/ и 5 лева /пет лева/ такса за издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.112, ал.1 от НПК съдът постанови веществените
доказателства – дамски гащи тип „прашки“, синкаво-кафяви на цвят, пола от черен
плат на райе с етикет „Демирос“ и потниче с тънки презрамки от плат, черно на
цветчета, доколкото не е установена собствеността да бъдат оставени по делото
за срок от една година, като в случай, че собствеността им не бъде установена
след изтичане на посочения срок същите да бъдат отнети в полза на държавата и
унищожени. В същото време съдът прецени, че на основание разпоредбата на чл.112 от НПК
останалите веществени доказателства – прозрачни стъкла с неправилна форма и
пластмасово парче с неправилна форма следва да бъдат оставени по делото.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: