Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 09.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание
на десети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря В.А.,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 5274 по описа за 2013 год.
на РС-Враца
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявено е за разглеждане искане с правно основание чл.
32, ал.2 от ЗС.
Ищецът И.А.Т.
твърди, че на основание публична продан с постановление за възлагане на
недвижим имот от 03.09.2013г. придобил правото на собственост върху недвижим имот, както следва: ½ ид.ч.
от УПИ IV, отреден за п.и. 126, кв. №12 по плана на с.
Баница, общ. Враца с площ от
Ответникът З.Н.Д.,
оспорва предявения иск, като релевира възражение срещу активната материална
легитимация на ищеца и качеството му на съсобственик върху имота.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приетия по
делото препис от постановление за възлагане на недвижим имот от 03.09.2013 г.,
влязло в законна сила на 18.09.2013г., постановено по изп. дело № 1011 по описа
на СИС при ВРС., е видно, че на основание чл. 496 от ГПК в собственост на И.Т.
Томов е възложен следния недвижим имот: : ½ ид.ч. от УПИ, парцел IV, дв. 126, в кв. №12 по плана на с. Баница, общ. Враца, одобрен със Заповед
№768/1988г., целият с площ от 980 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената
в него паянтова жилищна сграда и ½ ид.ч. от всички други подобрения при
съседи– улица, И.А., Д.Р. и Ц.С., с предишен собственик на имота Любомир Асенов
Динов от с. Баница.
С договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 20.12.2001г., обективиран
в нотариален акт № 93, том ІІІ, рег. № 5976, дело № 371/2001г., И. Борисов
Сираков е прехвърлил на Любомир Асенов Динов и З.Н.Д. правото на собственост
върху УПИ, парцел IV, дв. 126, в кв.
№12 по плана на с. Баница, общ. Враца, одобрен със Заповед №768/1988г., целият
с площ от 980 кв.м, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и
всички други подобрения, при съседи улица, И.А., Д.Р. и Ц.С. срещу задължение
за издръжка и гледане.
Представен е
съдебно-спогодителен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 01.04.1982г.
по гр.д. № 616 по описа на ВРС за 1982г.. Видно от същия страните по делото са
постигнали споразумение И.А.Т. да получи в дял парцела V в кв. 12 по плана на с. Баница, Врачански окръг.
Между страните
не се спори и от приложената към исковата молба скица се установява, че
цитираният в съдебно-спогодителния протокол недвижим имот е идентичен с УПИ,
парцел III, дв. 125, в кв. №12 по плана на с. Баница, общ. Враца, одобрен със Заповед
№768/1988г.
По делото са
изслушвани съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно техническа
експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени.
В
първоначалната експертиза вещото лице е дало вариант за поделимост на имотите в
три варианта при съобразяване с разпоредбите на ЗУТ. При първи вариант от
заключението обслужващото жилищната сграда сервизно помещение – клозет, и сградата попадат в части, предложени за
ползване на различни съсобственици. Във втори и трети вариант на заключението
се предлага разпределение, при което се обособяват части за ползване с еднаква
повърхност – по 490 кв.м., а клозета и паянтовата жилищна сграда остават в
едната от разпределените за ползване части.
От заключението
на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, се установява,
че в урегулирания поземлен имот са изградени едноетажна жилищна сграда с
паянтова конструкция и допълнителна второстепенна постройка – клозет, която е
отразена графически. В имота няма други подобрения. Фактическото ползване е за
от ответника З.Н.Д.. По отношение на разпределението на ползването на урегулираният
поземлен имот вещото лице е дало заключение в два варианта, при които се
обособяват две равни по площ части. И в
двата варианта северната част, оцветена в жълто на приложения към заключението
графичен материал, се разпределя за ползване на ищеца със съображения, че
същият е собственик на намиращия се в съседство УПИ III-125. Южната част, оцветена в
зелено, се предлага за ответника със съображения, че в тази част се намирал
обслужващия изградената в имота паянтова жилищна постройка вход. И при двата
варианта за разпределение на ползването на земята сервизното помещение –
клозет, попада в частта, предложена за ползване на ищеца. По отношение на
разпределението на ползването на паянтовата жилищна сграда, вещото лице е
предложило три варианта. Сочи, че сградата е едноетажна и се състои от две
стаи, разделени с входно антре с ширина
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
При така
установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск
е с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС.
Принципът, на
който се базират отношенията между съсобственици по повод използването и
управлението на общата вещ, когато помежду им няма абсолютно съгласие за това,
е регламентиран в чл. 32 ЗС. Съгласно чл. 32, ал.1 ЗС, общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от вещта. За да гарантира защитата на правото на всички
съсобственици върху вещта, законът - чл. 32, ал.2 от ЗС, урежда в тяхна полза
специфично право на иск, който може да се предяви пред съда, за да се разреши
спорът относно използването на съсобствената вещ.
Правоотношенията
между съсобствениците по повод използването и управлението на общата вещ се
базират на посочения по-горе принцип, установен в чл. 31, ал.1 от ЗС, а именно
- че вещта се използва и управлява по общо съгласие на всички или на
мнозинството съсобственици.
Искът по чл.
32, ал.2 от ЗС има за последица осъществяване на спорна съдебна администрация
на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ.
Когато е сезиран с такъв иск, съдът замества мнозинството от съсобствениците и
преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне ползването на
общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото - характер на вещта
/движима или недвижим имот/, брой на съсобствениците, техните права в
съсобствеността, фактическото положение до възникване на правния спор.
Правомощията на съда, съгласно чл. 32, ал.2 от ЗС, се свеждат до разпределение
на ползването на общата вещ или до назначаване на неин управител. Съдът не може
да постановява задължения за съсобствениците да извършват промени или
преустройства на общата вещ или разпределение на ползването, което изисква
такива промени и преустройства, т. е. решението на съда трябва да е съобразено
със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо състояние на
вещта.
Съгласно
Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС, по тълкувателно дело №
13/2012 г. на ОСГК, разпоредбата на чл. 32, ал.2 ЗС не въвежда ограничение кои
съсобственици могат да сезират съда с искане за разпределение ползването на
съсобствената вещ. Напротив - тази разпоредба изрично установява процесуалната
възможност "по искане на който и да е от съсобствениците" районният
съд да реши въпроса за разпределение ползването на съсобствената вещ, и в двете
визирани в разпоредбата хипотези: "ако не може да се образува
мнозинство" или "ако решението на мнозинството е вредно за общата
вещ". С оглед на така даденото разрешението съдът приема, че предявеният
иск е допустим.
В
производството по чл. 32, ал.2 от ЗС ищецът следва да докаже наличието на право
на съсобственост между страните по делото върху спорния имот т.е. съдът
изследва преюдициално правата на съсобствениците върху общата вещ.
В разглежданата
хипотеза ищецът се легитимира като собственик на земята и изградените в нея
паянтова жилищна сграда и подобрения с влязло в законна сила постановление за
възлагане на недвижим имот по образувано изпълнително производство. Публичната
продан се ползва със стабилитет - иск за недействителността й може да се
предяви само в случаите, изрично посочени от закона - чл. 496, ал.3 ГПК, но
този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот. Действителният
собственик може да защити правата си при условията на чл. 496, ал.2 ГПК.
Защитата на правата на третите лица е чрез предявяване на иск за собственост, а
не чрез оспорване на публичната продан и постановлението за възлагане. В
рамките на спор за собственост съдът не може да се произнася по
действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и
да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършване на публичната
продан. Вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред
постановление за възлагане може да бъде отречен ако се установи, че длъжникът не
е собственик на имота /в този смисъл решение № 153 от 12.07.2013 г. на ВКС по
гр.д. № 1317/2013 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
В случая
ответникът не е изложил възражения досежно титуляството в правото на
собственост в полза на длъжникът по изпълнителните производства, нито са
ангажирани такива доказателства. От деня на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота т.е.
възлагането има вещноправно действие.
С оглед
изложеното съдът счита, че ищецът се легитимира като титуляр на правото на
собственост върху ½ идеални части
от земята, паянтовата жилищна сграда и подобренията, а ответника – върху
останалата ½ ид.ч. от същите.
Предвид този
извод, разпределението на ползването на земята може да бъде допуснато между
страните, съобразно квотите им в съсобствеността. За целта следва пред съда да
бъде представен проект за разпределение на ползването на имота, който следва да
бъде съобразен с обема на вещните права на страните върху имота. Вариантът за
разпределение следва да дава възможност за самостоятелно ползване на част от
мястото на всяка от страните и за достъп на всяка от тях до обектите, които тя
фактически ползва в имота. Площта на ползваните в имота обекти следва също да
се има предвид при определяне на дяловете. Вариантът за разпределение не трябва
да налага изграждане или премахване на постройки и съоръжения, респективно на
преустройства с цел обособяване на отделни дялове.
От приетото по
делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно, се установява, че паянтовата жилищна сграда,
изградена в имота, се състои от две стаи и антре, с вход откъм южната част на
имота и външно сервизно помещение – клозет.
Съгласно
Тълкувателно решение № 67 от 25.11.1969 г. по гр.д. № 67/69 г., ОСГК, когато
съсобственият имот е жилище и е зает изцяло от единия от съсобствениците,
останалите съсобственици имат право да водят иск по чл. 32, ал.2 от ЗС за
разпределение на съсобственото жилище за реално ползуване между всички
съсобственици, които имат жилищна нужда, ако реалното ползуване е възможно. Не
винаги обаче е възможно жилищният имот да се ползва реално от всички
съсобственици. Необходимо е да се извърши преценка за възможността за реално
ползване съобразно фактическото положение на жилищните и сервизните помещения,
като се държи сметка доколко жилището може да се ползва и от другите
съсобственици съобразно правата им на съсобственост. Ако се констатира, че
жилището не може да бъде използвано за задоволяване на жилищни нужди на всички
съсобственици, следва искът да бъде отхвърлен, като правото на неползващия
съсобственик се сведе до търсене на обезщетение. В същия смисъл е и решение №
291 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 212/2011 г., II ГО, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика. В това
решение е посочено, че когато съсобственият имот е жилищен съдът следва да
съобрази възможно ли е според вида и броя на помещенията, този имот да
задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва
определени самостоятелни помещения и сервизни помещения. Освен това е прието,
че предоставянето на общо ползване на определени помещения е допустимо само при
изрично съгласие на съсобствениците, респективно на част от тях. Ако според
състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно по
предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се
осъществи при съобразяване на осъщественото до момента фактическо ползване и
заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик докато трае така
разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е
постановено. Когато с оглед фактическото състояние на имота липсва възможност
даден съсобственик да реализира правата си на лично служене с общата вещ,
неравенството се преодолява чрез парично обезщетение при условията на чл. 31,
ал.2 от ЗС.
В случая по
делото е безспорно установено, че предназначението на процесния имот е да служи
за задоволяване на жилищни нужди т.е. използва се за жилище. Установи се също
от заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотът разполага с едно
външно сервизно помещение - клозет. Същото не може да се предостави за общо
ползване на двамата съсобственици, поради липса на изрично съгласие затова.
Същевременно е безспорно, че е невъзможно ползването на самостоятелните
помещения за жилищни нужди без да е осигурено фактически наличието към тях на баня-тоалетна като вид сервизно помещение.
Предвид
изложеното и с оглед обстоятелството, че фактическото състояние на имота
/съществуването само на една външна тоалетна/ не позволява същият да бъде
ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици се налага извод,
че предявената молба следва да се отхвърли по отношение на паянтовата жилищна
сграда и външното сервизно помещение. Ищецът не е заявил в исковата молба искане
за извършване на разпределението чрез заплащане на парично обезщетение за
ползването при невъзможност за предоставяне на реално ползване, поради което
съдът не следва да се произнася по принципната възможност за прилагане на тази
възможност.
По отношение на
разпределението на ползването на земята по изложените съображения от приетото
заключение на съдебно-техническата и на допълнителната съдебно-техническа
експертиза следва да отпаднат всички варианти за разпределение, при които
жилищната сграда и сервизното помещение се предлагат за ползване на различни
съсобственици – това са първи вариант на първоначалното заключение и всички
варианти за разпределение на ползването по допълнителното заключение.
Съдът
намира, че и двата варианта – втори и трети, по изготвеното предложение за разпределение на
ползването в заключение на първоначалната СТЕ, формират
дялове, съответни на правата в съсобствеността.
По-оптимален и съобразен с правата на ищеца върху съседния УПИ III-125 е вторият вариант, по който следва да се разпредели ползването, като
на ищеца И.А.Т. се предостави
за ползване част 1,
оцветена в оранжево на скицата към заключението на вещото лице, а съответно на ответника се предостави за ползване част 2, оцветена в жълто на приложената скица.
По отношение на
разноските:
Тъй като производството не е исково, а е такова на спорна съдебна
администрация, от която са заинтересовани всички съсобственици, настоящият съдебен
състав приема, че разноските за адвокат следва да останат за
всяка страна в обема, в който са направени. Съдебното решение ползва и
двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските
за адвокатско възнаграждение така, както са направени. Разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
Поради това ответникът следва да възстанови половината от сторените от ищеца
разноски за образуване на делото и за възнаграждение за вещо лица, или сумата
от 90 лв.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО по молбата с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС,
предявена от И.А.Т. с ЕГН ********** *** срещу З.Н.Д. с ЕГН ********** на недвижим имот в с.
Баница, общ. Враца, представляващ УПИ, парцел IV, дв. 126, в кв. №12 по плана на с. Баница, общ. Враца, одобрен със Заповед
№768/1988г., целият с площ от 980 кв.м. при съседи – улица, И.А., Д.Р. и Ц.С.,
съобразно вариант II на експертното
заключение от 26.05.2014г. на вещото
лице инж. Г.Д.М., скицата към което се приподписва от съда и е неразделна част
от решението, като И.А.Т. с ЕГН ********** ползва част 1, оцветена в оранжев
цвят, а З.Н.Д. с ЕГН ********** ползва част 2, оцветена в жълт цвят на скицата
към заключението.
ОТХВЪРЛЯ предявената от
И.А.Т. с ЕГН ********** *** срещу З.Н.Д.
с ЕГН ********** молба с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за реално разпределение
на ползването на следните недвижими имот: едноетажна паянтова жилищна сграда и
клозет, изградени в УПИ, парцел IV, дв. 126, в кв. №12 по плана на с. Баница, общ. Враца, одобрен със Заповед
№768/1988г., целият с площ от 980 кв.м. при съседи – улица, И.А., Д.Р. и Ц.С..
ОСЪЖДА З.Н.Д. с ЕГН **********
да заплати на И.А.Т. с ЕГН ********** сумата от 90 лв. /деветдесет лева и 00
ст./ за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Врачански окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: