О
П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
София, 08.02. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 01.02. две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар Х. Б., с участието на прокурор от СОП – Х. Л., след като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНОХД № 13 по описа за
2021 година и за да се произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен
контрол е сезиран с въззивна жалба срещу присъда № 21/6.10.2020г., постановена по
НОХД №165/ 2020г. по описа на РС –Б., по
силата на която съдът е признал подсъдимия М.К.Д., роден на *** ***, с
постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със
средно - специално образование, неженен, неосъждан, работещ на длъжност шофьор
в „Б. Т.“ ЕООД, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2018 г. в гр.Б.,
обл.С., бул.“Т. м.“ № в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.“Б“ от НК - шофьор на лекотоварен автомобил с код по НКПД 83222006 по
силата на трудов договор № 16/31.10.2018 г. сключен между М.К.Д. и „Л.Т.“ ООД с
ЕИК ...присвоил (не ги предал) чужди пари - сумата от 2200,00 лв. (две хиляди и
двеста лева), собственост на „Л.Т.“ ООД с ЕИК ...с управител и законен
представител А.К.И. ***, връчени в това му качество и поверени му да ги пази,
съгласно точка II., подточки 1 и 2 от длъжностната характеристика на длъжността
„шофьор на лекотоварен автомобил“, утвърдена от управителя на „Л.Т.“ ООД и
подписана от М.К.Д. на 31.10.2018 г, поради което и на основание чл.201, ал.1
от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК го е
осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание
чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА наказанието с 1/3 - от 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода” на 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.66
ал.1 от НК.
Отложил е
изпълнението на така определеното наказание от 4 /четири/ месеца „лишаване от
свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Постановил е вещественото доказателство - оригинал на
разписка от 13.12.2018г. - л.93, том 1 от материалите по делото да бъде върнато
на правоимащата А.К.И. с ЕГН **********.
Осъдил е подсъдимия М.К.Д., ЕГН ********** да заплати
на гражданския ищец „Л.Т.“ ООД с ЕИК ..., със седалище *** и управител А.К.И.
сумата от 2200.00лева/ две хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за
причинените му от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането - 15.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото са възложени в тежест на
подсъдимия, като съдът е осъдил подсъдимия, както следва:
- М.К.Д. ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец
„Л.Т.“ ООД с ЕИК ..., със седалище *** и управител А.К.И., сумата в размер на
384.00лева /триста осемдесет и четири лева/, за направени по делото
съдебно-деловодни разноски - за изплатен адвокатски хонорар.
- осъдил е подсъдимия М.К.Д. ЕГН ********** да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 88,00 лева /осемдесет
и осем лева/, платими по сметка на РС- Б..
- осъдил е М.К.Д. ЕГН **********, да заплати сумата в
размер на 222.33 лева /двеста двадесет и два лева и тридесет и три стотинки/-
направени разноски в досъдебното производство, платими по сметка на
ОДМВР-София.
- осъдил е подсъдимия М.К.Д. ЕГН ********** да заплати
сумата в размер на 40.00лева /четиридесет лева/ за направените разноски в
съдебното производство, платими по сметка на РС-Б..
Присъдата е обжалвана от повереника на гражданския
ищец адв. М. в частта по отношение на присъдените разноски на гражданския ищец-
„Л. Т.“ ЕООД.
Жалбоподателят- адв. М. в жалбата си, от името на представляваното
от него юридическо лице е заявил съществено процесуално нарушение по
чл.189,ал.3 НПК, според който разноските по делото следва да бъдат възложени
изцяло- в пълен размер на осъдения подсъдим. Заплатеното възнаграждение за
процесуален представител –повереник/респ.защитник не може да бъде намалявано по
размер от съда по наказателно дело, за разлика от гражданския съд. В тази
насока цитира съдебна практика на Първо НО на ВКС –Решение № 38/3.02.2017г.,
постановено по н.д. № 39/2017г. на ВКС. Освен това в жалбата се твърди, че без
да са изложени мотиви в тази насока на юридическото лице в качеството му на
граждански ищец не са били присъдени разноските за процесуален представител,
сторени по досъдебното производство.
В съответствие със заявеното процесуално нарушение
жалбоподателят моли съда да отмени присъдата в обжалваната част и да присъди разноските в пълен размер, който
не е конкретизиран в жалбата.
В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец
поддържа жалбата с направеното в нея искане.
Защитата на подсъдимия възразява срещу основателността
на така подадената жалба и претенцията, съдържаща се в нея за заплащане на
прекомерно според защитата възнаграждение.Съдът правилно е приложил ГПК, като
законосъобразно е приел, да се присъди на процесуалния представител на
юридическото лице възнаграждение, съобразно размера на обезщетението, присъдено
по граждански иск 2200 лева. Моли въззивния съд да потвърди определението като
правилно и законосъобразно, като остави без уважение
жалбата на повереника.
Представителят на СОП застъпва становище, че по силата
на разпоредбите на НПК –чл.189, ал. 3, съдът императивно е задължен да присъди
разноските на повереника на частния обвинител и граждански ищец, след като с
присъдата е признал за виновен и е осъдил подсъдимия по повдигнатото против
него обвинение.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата на
заявеното основание, като прецени становищата и доводите на страните, в съответствие с приложимия закон, прие за
установено следното.
Становището, изразено от представителя на СОП,
позоваващо се на директното приложение на чл.189,ал.3 НПК е неотносимо за
настоящия случай, т.к жалбоподателят „Л.Т.“ ООД бидейки юридическо лице е
встъпил в производството само и единствено в качеството на граждански ищец.
Производството
по приемане за съвместно разглеждане на гражданския иск за присъждане на
обезщетение е гражданско производство в наказателния процес, подчинено
единствено на правилата на ГПК. Гражданският ищец, който е юридическо лице, в
каквото процесуално качество не участва в същинското наказателно производство.
Не разполага с възможност да изразява легитимно становище пред решаващия съд по
въпросите за извършеното престъпление за отговорността, авторството и
виновността, като единствено би могъл да осъществи позоваване на обвинението,
доколкото деянието представлява граждански деликт, с.т. е лишен от възможността
да оспорва наказателната част на
присъдата. Гражданският ищец може да обжалва само гражданската част на постановения
първостепенен акт, като наведените от
него съображения имат отношение към произнасянето по въпросите на деликта. Повереникът –процесуален представител на
гражданския ищец не би могъл да упражнява по-големи права от тези, с които
разполага страната. Следователно – същият би могъл да осъществи позоваване на
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК и да настоява за нейното пряко приложение,
само в случай, че е повереник на частен обвинител- страна пряко ангажирана с
права по обвинението.
В настоящия случай въпросите да размера на присъденото
възнаграждение за повереник на страна, която няма качеството на частен
обвинител, а е конституирана и участвала в процеса единствено като граждански
ищец, не представляват последица от реализираната наказателна отговорност
спрямо подсъдимия, а от ангажираната
спрямо същия гражданска отговорност, като деликвент. Поради това тези
въпроси се подчиняват и намират своето решение в правилата на ГПК, който
допуска намаляване на присъденото от съда обезщетение на процесуален
представител на страната поради прекомерност. В случая преследваната от закона
цел е да не се уговаря възнаграждение между страната и представителя, в ущърб на другата страна в несправедлив
–прекомерен и непосилен размер, което представлява прекомерна тежест за
последната и противоречи на добрите нрави.
В настоящия
случай РС Б. определено е възприел един справедлив подход в съответствие с приложимия закон -ГПК видно от размера на
присъденото обезщетение по граждански иск -2200 лева, като е отказал присъждане
на пълния размер, претендиран от повереника адв. М. М. – адв. хонорар в размер
на 1200 лева , намалявайки същия съгл.
чл.13, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1 / 9.07.2004г. и е мотивирал своето
решение.
При изчисляване на дължимото възнаграждение по методиката на посочената горе нормативна
база, не е взето под внимание обстоятелството, че повереникът е участвал в две
допълнителни съдебни заседания, проведени по делото, поради което следва на
юридическото лице- граждански ищец „Л.Т.“ ООД да бъде присъдена допълнително
сумата от 200 лева на това основание.
Изложените по-горе констатации, обуславят като процесуална
последица –изменяване на присъдата, съобразно изложеното по-горе.
Предвид на което и на осн.чл.334,т.3, вр.чл.338 НПК
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА
Присъда № 21 / 6.10.2020г.,
постановена по НОХД № 165/2020г. по описа на РС Б. в частта по отношение на
присъдените разноски, КАТО ОСЪЖДА подсъдимия М.К.Д. /със снета по
делото самоличност/ да заплати в полза на гражданския ищец „Л.Т.“ ООД, допълнително разноски в размер на 200
лева .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част- в частта по отношение
на разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.