Решение по дело №892/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 11
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 12 февруари 2022 г.)
Съдия: Андроника Ризова Ръжданова
Дело: 20211230200892
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Петрич, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20211230200892 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-000479/10.05.2021 г. на
Началника на РУ гр.Петрич, с което на А. В. С., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „Р. О.“
*, на основание чл.638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева
за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата си, жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление /НП/. Същият не се явява в съдебно заседание, не се и
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.04.2021 г. в 00:03 часа в гр. П., по ул. „Р.“ в района на бензиностанция „Лукойл“, в
посока – гр. П. като водач на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 180“, с рег. № Е 1242 МА,
жалбоподателят С., не е могъл да представи активна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към часа и датата на проверката. Водачът е изпробван и за употреба на
алкохол с техническо средство 7410 Алкотест Дрегер, с фабр. № 0170, като уреда е отчел 0
1
промила алкохол. С оглед на горното свидетелят Б.И. съставил АУАН с бланков №
350978/24.04.21 г. за извършено от А. В. С. нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. След като
се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като
такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на АНД. В. С. на
основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за
административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските
показания на актосъставителя Б.И. и и свидетелят по акта М.Г., които потвърждават
изложените в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като
обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в
НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобила и липсата на
сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Що се касае до твърденията на жалбоподателя в жалбата си относно противоречие във
фактическата обстановка, съдът счита, че същата не е противоречива, объркана и неясна.
На първо място съдът не констатира допуснато нарушение на процесуалните правила
съгласно чл.42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, изискващи посочване както в АУАН, така и
в НП мястото, където е извършено въпросното нарушение, като в същото време следва да е
налице правно единство между акта и възведеното текстово описание от фактическа страна
на нарушението в Наказателното постановление. И в двата административни акта е налице
такова единство. От същите става напълно ясна фактическата обстановка.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на АНД. В. С. на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ. Посочената норма гласи, че Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. От обективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Нарушението на предписанието в горепосочената норма безспорно се потвърждава от
събраните доказателства – гласни и писмени, които не си противоречат, а взаимно се
подкрепят и допълват, като изясняват всестранно и пълно фактите и обстоятелствата,
предмет на установяване и доказване в настоящото производство. Свидетелите Б.И. и М.Г.
последователно и по обективен начин излагат обстоятелствата по случая, като посочват, че
при проверката собственикът на превозното средство не им представил документ за
сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" и такъв не е имало, в
което се уверили и след електронна справка в регистъра на Гаранционния фонд чрез
служебната система. Тези им изявления налагат убедителен извод, че формираната
констатация за неизпълнение от страна на С. на задължението да сключи договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за притежаваното ППС, е базирана на всестранна
проверка на обстоятелствата по случая. Затова, съдът кредитира отразените в съставения акт
за нарушение фактически обстоятелства и приема, че са установени обективно и
съответстват на действителното положение. Още повече, че по делото е представена полица
2
за сключена застраховка „ГО“ в деня на проверката - 24.04.2021 г. в 10:43 ч., т.е., няколко
часа след това /на стр. 8 от делото/.
При това положение, съдът приема, че нарушението е безспорно доказано. Доказано е също,
че жалбоподателят, като собственик на МПС, за което не е била сключена задължителна
застраховка "ГО" на автомобилистите, е субект на това нарушение. Същото правилно, в
съответствие с установеното фактическо положение, е квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1
от Кодекса за застраховането и законосъобразно към административнонаказателна
отговорност за него е привлечен собственика. Нарушението по 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1 от КЗ от момента на изтичане
валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. За съставомерността на това деяние е ирелевантно обстоятелството дали
автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на нарушението се реализира с
несключване на "ГО" на автомобилистите от лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на собственика/ползвателя
по чл. 638, ал. 1, т. 1 /за ФЛ/ или т. 2 /за ЮЛ или ЕТ/, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ може да се
установи по документи /какъвто е процесния случай/.
В тази смисъл, преценката, че жалбоподателят следва да понесе
административнонаказателна отговорност на горепосоченото основание в качеството му на
собственик на описаното моторно превозно средство, се явява законосъобразна и правилна.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде
определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Сключването на
застраховка след проверката е израз на дължимо поведение от всеки водач на МПС. Отделно
от това като допълнително основание, обосноваващо извод за липса на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящото производство е и наличието на предходни
налагани на жалбоподателя наказания за нарушения на ЗДвП, видно от наличната по делото
справка за нарушител/водач.
За констатираното нарушение административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането предвижда глоба от 250 лв. Предвид определянето й в
абсолютен размер, именно такова наказание следва да понесе жалбоподателят, каквото е
наложил и административнонаказващият орган. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на
наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № №21-0314-000479/10.05.2021 г.
на Началника на РУ гр.Петрич, с което на А. В. С., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „Р.
О.“ *, на основание чл.638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Благоевград.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

3