Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019
г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 2790/17 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „М.П.Б.” АД, с която са предявени срещу „С.И.”
ЕАД искове с правно основание чл.26 ал.1, предл.3-то
ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.2-ро ЗЗД, с чл.26 ал.2, предл.2-ро ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.5-то
ЗЗД, чл.226 ал.3 ЗЗД, както и искове по чл.34 ЗЗД. При условията на
евентуалност са предявени искове по чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД. Твърди се от ищеца, че по силата на нот.акт за покупко-продажба N 130, том I, дело N 78/16 г. е прехвърлил на
ответника собствеността върху имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4977
кв.м. и находящата се в него производствена сграда за
хранителни добавки с идентификатор 75263.164.256.1 със застроена площ от 833,50
кв.м., включително и производственото оборудване. Сочи се, че уговорената в нот.акт продажна цена в размер на 63 400 лв. и е в
пъти по-ниска от цената за придобиването на имота от ищеца – 140 000 ЕВРО,
която ищецът е платил три седмици преди продажбата, а средната пазарна цена на
имота възлиза на 470 000 ЕВРО. Навежда се довод, че уговорената цена,
която е четири пъти по-ниска от платената от ищеца за придобиването на имота и
е 14,5 пъти по-ниска от цената по експертна оценка, води до драстична
нееквивалентност на престациите на страните по договора,
а това е нарушение на добрите нрави, поради което е налице нищожност по чл.26
ал.1, предл.3-то ЗЗД. При условията на евентуалност
се предявява иск за нищожност поради липса на съгласие, защото решението за
продажбата е в противоречие с клаузата на чл.40 ал.2 и ал.3 от Устава на ищеца,
тъй като е взето само от двама членове на УС. Доколкото страните са свързани
лица, защото Н.Б.Н. е член на УС на ищеца и представител и едноличен собственик
на капитала на ответника, за сключване на договора за продажба е било
необходимо да се приеме решение от ОС на акционерите или единодушно решение на
СД, но това не е сторено в нарушение на чл.40 ал.2 ал.3 от Устава, поради което
не е налице формирана воля и липсва съгласие. Отново при условията на евентуалност
се предявява иск за нищожност на процесната продажба
поради „привидност“/“симулативност“, защото прикрива
договор за дарение, тъй като не е платена цена и е преследвана цел е да се
прехвърли в полза на ответника безвъзмездно собствеността на имота. Предявен е
иск за нищожност на „прикритото“ дарение, което според уточнителна
молба от 19.12.2018 г. води като краен резултат
до увреждане имуществото на ищеца за сметка на имуществото на ответника, а този
мотив противоречи на добрите нрави. Иска се от ищеца да се признае за нищожен процесният договор за продажба на някое от посочените
основания, както и прикритият договор за дарение, а ответникът да бъде осъден на
основание чл.34 ЗЗД да върне получения по нищожния договор имот. При условията на евентуалност
се предявява иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба поради
неизпълнение на задължението да се плати цена от купувача ответник, както и иск
по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД за връщане на имотите.
Ответникът е представил писмен отговор,
с който оспорва предявените искове с възражението, че уговорената в процесния договор цена не е несъразмерна и отговаря на
пазарните условия, защото към датата на продажбата имотът е бил ипотекиран в
полза на „ПИБ” АД за обезпечение на кредит в размер на 250 000 ЕВРО, а
след прибавяне размера на това задлжение се получава
стойност от 552 457,50 лв., която надвишава два пъти платената цена за
придобиване. Оспорват се и другите искове за нищожност, а искът по чл.87 ал.3 ЗЗД се оспорва с възражението, че ответникът не е в неизпълнение на договорно
задължение. Поддържа се, че към продажбата балансовата стойност на имотите
възлиза на 273 815 лв., което не надвишава половината от общата балансова
стойност на активите на ищеца, поради което е налице валидно прието решение от
СД за извършване на процесната разпоредителна сделка.
Ищецът е подал допълнителна искова молба,
с която поддържа исковете с довода, че към процесната
сделка балансова стойност на имотите не е била в размер на 273 815 лв.,
както и че е надвишена половината от общата балансова стойност. Оспорва се
отпуснатият на ищеца кредит да е реалната цена за продажбата. Според ищеца
решението от 04.5.2016 г. на СД е признато за нищожно по предявен от акционера Д.О.иск.
Иска се „Х.П.Б.” АД да се привлече за трето лице на страната на ответника.
Предявява инцидентен установителен иск, с който се
иска да се установи, че цената по договора не е платена от ответника, както и
инцидентен установителен иск за недействителност на апорта на имотите в капитала на третото лице, който е
недействителен на основание чл.26 ал.1, пр.1-во ЗЗД, вр.
с чл.451 ал.1 ГПК.
Ответникът е подал допълнителен писмен
отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията
срещу исковете с довода, че уговорената цена от 63 400 лв. е платена по
банков път, като сумите от 32 500 лв. и 20 900 лв. са платени за
погасяване задължения на ищеца към Добромир Д.и Емил Томов, а 26 400 лв. е
платена за закупуване на земя и на система за отопление. Освен това активите на
дружеството са бил в размер на 1 140 123 лв.
Представен е Устава на „М.П.Б.”
АД.
Представено е извлечение от
банковата сметка на „М.П.Б.” АД в „П.И.Б.“ АД.
Представен е договор за банков
кредит от 04.04.2016 г., от който се установява, че
между ищеца и „П.И.Б.“ АД е възникнало правоотношение, по което банката се е
задължила да предостави на ищеца кредит в размер на 250 000 ЕВРО, а ищецът
е поел задължението да върне кредита чрез плащане на погасителни вноски до
20.04.2023 г. в размер на 327 754,35
ЕВРО / 250 000 ЕВРО - главница и 77 754,45 ЕВРО –договорна лихва/.
Представен е нот.акт
за покупко-продажба на недв.имот N 99, том I, дело N 57/2016 г., от който се установява, че „И.П.И.С.“ ЕАД е продал на ищеца процесния имот при цена от 140 000 ЕВРО /273 816,20
лв./.
Представен е нот.акт
за учредяване на договорна ипотека върху недв. N 100, том I, дело N 58/2016 г. от 14.04.2016 г., от който се установява, че ищецът в качеството на
кредитополучател и ипотекарен длъжник е учредил в
полза на „П.И.Б.“ АД ипотека върху имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ
от 4967 кв.м., ведно с находящата се в него
едноетажна постройка „производствена сграда за хранителни добавки“ с
идентификатор 75263.164.256.1 със застроена площ от 833,50 кв.м., както и върху
склад за суровини и готова продукция – с идентификатор 04234.6983.256.2, имот с площ от 2905 кв.м. - с идентификатор
04234.6983.100, за обезпечение на вземания в размер на 250 000 ЕВРО по
договор за банков кредит от 04.04.2016 г., по който
ищецът е кредитополучател, а Н.Б.Н. и В.Д.И.са солидарно отговорни съдлъжници.
Към договора за ипотека е приложена
експертна оценка, според която процесният имот е на
стойност 470 700 ЕВРО.
Представено е споразумение от 27.04.2016
г., от което се установява, че между страните е постигнато съгласие ищецът да
продаде на ответника процесния имот, който е ипотекиран
в полза на „П.И.Б.“ АД, при цена от 337 512,10 лв., а цената е платима от
ответника по следния начин - сумата от 63 695,90 лв. ще се плати по банков
път в дена на изповядване на сделката по нот.ред, а
сумата от 250 000 ЕВРО с левова равностойност 488 357,50 лв.
ответникът се е задължил да погаси от свое име и за своя сметка, като встъпи до
20.05.2017 г. и/или погасява редовно
дълга на ищеца по условията на кредита към „П.И.Б.“ АД.
На 28.04.2016 г. е сключено допълнително
споразумение, с което страните са се съгласили сумата от 63 695,90 лв. да
се измени на 63 400 лв., от която сумата от 10 000 лв. ще задържи от
надплатената сума по фактура N 2/19.04.2016 г., сумата от 32 500 лв. ще се плати в полза на Д.М.Д.за
погасяване задължения на ищеца, сумата от 20 900 лв. ще се плати в полза
на Е.В.Т.за погасяване дълг на ищеца.
С допълнително споразумение от 05.05.2016 г. е уговорено, че стойността от 337 512,10 следва да се счита в ЕВРО, а
не лева, и представлява стойността на всички дължими от ищеца погасителни
вноски по сключен с „П.И.Б.“ АД договор за банков кредит от 04.04.2016 г. , обезпечен с ипотека.
Представен е нот.акт
за покупко-продажба на недв.имот N 130, том I, дело N 78/2016 г. от 05.05.2016 г., от който се установява, че
между ищеца и ответника е сключен договор за продажба, по който ищецът е поел
задължение да прехвърли на ответника правото на собственост върху имот с
идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4967 кв.м., ведно с находящата
се в него едноетажна постройка „производствена сграда за хранителни добавки“ с
идентификатор 75263.164.256.1 със застроена площ от 833,50 кв.м. срещу цена в
размер на 63 400 лв., която ищецът е получил чрез банкови преводи в деня
на сключване на договора.
Представена е фактура N 001/19.04.2016 г., в която се
сочи, че за продажбата на недв.имот в с.Бистрица
ответникът дължи на ищеца цена от 63 400 лв.
Представено е преводно нареждане от
19.04.2016 г., в което се сочи, че ответникът е платил на ищеца сума от
26 400 лв.
Представено е преводно нареждане от
28.04.2016 г., в което се сочи, че ответникът е платил на Д.М.Д.сума от 32 500
лв.
Представено е преводно нареждане от 28.04.2016
г., в което се сочи, че ответникът е платил на Е.В.Т.сума от 20 900 лв.
Представени са фактури с N-ра: -002/19.04.2016 г., 004/03.05.2016 г.,
003/03.05.2016 г., в които се сочи, че ответникът е закупил от ищеца система за
отопление, вентилация, климатизация и охлаждащ агрегат с климатичнохигиенно
изпълнение и система за пречистване на вода с обратна осмоза ВАТЕК, както и ламиниран бокс хоризонтален HOTTE Standart с фабр.N 30307530.
Представено е решение от 12.12.2017 г. на СГС по т.дело N 7814/2016 г., с което по предявен от Д.Е.О.срещу „М.П.Б.”
АД е признато за установено, че решение от 04.05.2016 г. на Съвета на
директорите на „М.П.Б.” АД, с което е разрешено да се продаде имот в
с.Бистрица, с площ от 4967 кв.м. с едноетажна производствена сграда със
застроена площ от 838,50 лв.м., е нищожно.
Представени са протоколи от заседание на
СД на ищеца.
Представен е препис от решение на СГС от 12.12.2017
г. по т.дело N 7814/16 г., с което е признато за нищожно приетото на 04.05.2016 г. от Съвета на директорите на „М.П.Б.” АД Решение
за разрешаване продажбата на дружествен имот, представляващ Поземлен имот, с
площ от 4967 кв.м., върху който е изградена едноетажна производствена сграда
със застроена площ от 838,5 кв.м.
Представени са договори за СМР от
16.05.2016 г., 18.05.2016 г., 20.05.2016 г., 22.05.2016 г., 30.05.2016 г.,
31.05.2016 г., 03.06.2016 г., с които ищецът е възложил на трети лица извършването
на строителни работи.
Установява се от заключението на СТЕ, че към
05.05.2016 г. средната пазарна цена на процесния имот е била в размер на 768 000 лв., от
които 348 000 лв. за земята, а 420 000 лв. за сградата.
Установява се от заключението на ССЕ, че по
счетоводен баланс към 31.12.2015 г. съотношението между ДМА и общата стойност
на активите е 95,98 %, а към 26.11.2015 г. е 95,94 %, а съотношението на недв.имоти спрямо общата стойност на активите към двете
дати е 80,80 % и 80,66 %; стойността на активите към
31.12.2015 г., 05.05.2016 г., 31.12.2016 г. и
11.03.2019 г. е 985 530 лв.,
826 879 лв., 135 000 лв., а към 11.03.2019 г.няма данни. Вещото лице
е констатирало, че към 31.12.2016 г. приходите от продажба на ДМА е 165 466,67
лв., стойността на ДМА е 1 095 040,64 лв., а загубата е в размер на
929 573,97 лв.
Установява се от заключението на доп.ССЕ,
че за периода 20.05.2016 г. – 20.03.2017 г. по договора за банков кредит от 04.04.2016 г. е платена в полза на „П.И.Б.“ АД сумата от 32 389,51
лв.; за периода 21.07.2017 г. – 22.05.2019 г. са извършени плащания в размер на
126 871,62 ЕВРО – 248 380,10 лв., а наредители
на плащанията са ответника „Х.П.Б.“ и Н.Н..
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.26 ал.1, предл.3-то
ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.2-ро ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.5-то, чл.226 ал.3 ЗЗД, както и искове по чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД.
По
иска за нищожност на основание чл.26 ал.1, предл.3-то
ЗЗД - поради „противоречие с добрите
нрави“, произтичащо от драстична нееквивалентност на престациите.
Установява
се от представения нот.акт за покупко-продажба на недв.имот N 130, том I, дело N 78/2016 г. от 05.05.2016 г., че между
ищеца и ответника е сключен договор за продажба, по който ищецът е поел
задължение да прехвърли на ответника правото на собственост върху имот с
идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4967 кв.м., ведно с находящата
се в него едноетажна постройка „производствена сграда за хранителни добавки“ с
идентификатор 04234.6983.256.1 със застроена площ от 833,50 кв.м., срещу цена в
размер на 63 400 лв.
От заключението на СТЕ се установява фактът,
че към сключване на процесния договор за продажба
средната пазарна цена на вещта е възлизала на 768 000 лв. В този случай посочената в нот.акт
продажна цена е 12 пъти по-ниска от средната пазарна цена на вещта, но според
съда в отношенията между търговци договор за продажба на вещ не може да бъде
недействителен поради нееквивалентност на престациите,
при която уговорената продажна цена е значително по-ниска от действителната
цена на вещта. Този извод на съда се опира на систематичното тълкуване на
нормата на чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД и нормата на чл.647
ал.1, т.3 ТЗ. Въведеното от ищеца фактическо основание на нищожността по чл.26
ал.1, предл.3-то ЗЗД съвпада изцяло с
фактическото основание на относителната недействителност по чл.647 ал.1, т.3 ТЗ,
при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
След
като е предвиден в ТЗ специален иск за относителна недействителност на
сделката, когато по нея е налице нееквивалентност на престациите,
съдът приема, че сключен между търговци такъв договор за продажба е винаги действителен, а само при
откриване на производство по несъстоятелност на продавача договорът с нееквивалентни
престациите може да бъде обявен за относително
недействителен спрямо кредиторите на чл.647 ал.1, т.3 ТЗ, но и в този специален
случай договорът не е нищожен. Относителната недействителност на договора,
когато по него е налице нееквивалентност на престациите,
изключва неговата нищожност на това основание, което означава, че такъв договор
не е нищожен на основание чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД,
дори и когато продавачът е в производство по несъстоятелност. На още по-силно
основание следва да се приеме, че договорът не е нищожен, когато спрямо
продавача не е открито производство по несъстоятелност, както е в случая.
Ако се приеме тезата на ищеца, че сключен
между търговци договор е нищожен поради нееквивалентност на престациите,
то това обезсмисля уредбата в ТЗ на специален иск по чл. 647 ал.1, т.3 ТЗ,
когато праводателят по договора е в открито
производство по несъстоятелност.
Нормата на чл.26 ал.1, предл.3-то
ЗЗД не може да се прилага за сключен между търговци договор за продажба, при
който цената не е еквивалентна на стойността на вещта. В случай на нееквивалетност на престациите сделката
няма да е нищожна, а ще е относителна недействителна на основание чл.647 ал.1,
т.3 ТЗ, но само когато праводателят по сделката впоследствие
е в открито производство по несъстоятелност.
На
следващо място – дори и да се приеме, че за отношенията между търговци при договор
за продажба е приложима хипотезата на чл.26 ал.1, предл.3-то
ЗЗД, когато престациите са значително нееквивалентни,
съдът намира, не е доказан фактът на значително/драстично несъответствие в
стойността на престациите. В договора за продажба,
сключен във формата на нот.акт N 130, том I, дело N 78/2016 г., е уговорена цена за вещта от 63 400 лв., но по делото е
представено споразумение от 27.04.2016 г., допълнителни споразумения от
28.04.2016 г. и от 05.05.2016 г., с които страните са
уговорили, че предмет на дължимата от ответника купувач парична престация е сумата от 63 400 лв., както и сумата от
250 000 ЕВРО с левова равностойност 488 357,50 лв., която следва да
се плаща от ответника купувач в полза на „П.И.Б.“ АД за погасяване на дължимите
от ищеца погасителни вноски по сключен с банката договор за кредит.
Със становище от 07.12.2018 г. ищецът
своевременно е оспорил споразуменията, но оспорването на истинността на
съдържанието на частен диспозитивен документ е несъстоятелно, защото диспозитивният документ не притежава материална доказателствена сила, каквато е присъща на
удостоверителния, и то на официалния удостоверителен документ. Ищецът е страна по споразуменията и няма
качеството на „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК, а от представените по
делото многобройни писмени доказателства по никакъв начин не се опровергават посочените
в споразуменията дати, от които ищецът с полагането на подпис е обвързан. Но
следва да се спомене, че преценката в съвкупност на споразуменията и на платежните
нареждания от 19.04.2016 г. и от 28.04.2016 г. за извършени от ответника
плащания именно по споразуменията обуславят фактическия извод, че посочените в
споразуменията дати са верни.
В този случай съдът приема, че процесните споразумения в съвкупност имат качеството на
„обратно писмо“, което установява, че действителната воля на страните по
договора за продажба е била имотът да се продаде при цена от общо 551 757,50
лв. /63 400 лв. плюс 488 357,50 лв./. Това означава, че процесният договор за продажба е „симулиран“ в частта
за продажната цена като размер
и начин на плащане, защото
от посочените по-горе споразумения се разкрива
друг, по-висок размер на продажната цена, както и друг начин за нейното заплащане - на вноски в
полза на банката след прехвърлянето
на имота, а не изцяло при
неговото прехвъряне. Уговорена в нот.акт
цена е уговорена по начин, който е различен от уговорения действителен начин в прикритото съглашение /решение № 260 от 16.12.2014 г. по гр.д. № 2101/2014 г., Г. К., III Г. О. на ВКС/. Привидността на уговорката за цена обаче не
засяга действителността на целия договор за продажба.
При тези факти съдът приема, че между страните
е сключен договор за продажба на недв.имот, при който
следва да се приеме на основание чл.17 ал.1 ЗЗД за действително уговорена цена
сумата от 551 757,50 лв. Действителната
уговорена цена от общо 551 757,50 лв. не е драстично по-ниска от средната
пазарна цена на процесния имот, която според
заключението на СТЕ възлиза на 768 000 лв. В този случай не е налице значителна
и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която да води
до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Налице е наистина известна нееквивалентност, но
тя не е значителна, а е допустима, защото свободата
на договаряне, и то между търговци, предполага преценката за равностойността
на престациите да се извършва
от страните с оглед техния интерес /решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
На следващо място – към сключване на договора за продажба имотът е бил
вече ипотекиран от ищеца продавач в полза на кредитора „П.И.Б.“ АД /ипотеката е
вписана на 14.04.2014 г./, а това обстоятелство видно от споразуменията е било известно
на ответника купувач, поради което и размерът на цената е в пряка връзка с
наличието на тази тежест, създаваща опасност обезпеченият кредитор да насочи
изпълнение върху придобития с тежест от ответника имот. Искът по чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД е неоснователен.
По иска за нищожност на основание чл.26
ал.2, предл.2-ро ЗЗД поради „липса на съгласие“. Въведеното от ищеца фактическо основание, от което произтича твърдението
за липса на съгласие, е приемането на решение за продажбата само от двама
членове на неговия Съвет на директорите, а не единодушно от тримата членове,
респ. липса на прието от неговото ОС на акционерите решение за продажбата -
нарушения на изискванията на чл.40 ал.2, предл.2-ро и
ал.3 от Устава.
Тези доводи са несъстоятелни. При сключване
на процесния договор за продажба на 05.05.2016 г. ищецът в
качеството на продавач е бил представляван от Н.Б.Н., който видно от вписванията в ТР по партидата на ищеца е бил вписан за
негов представител към сключване на сделката, а и към сключване на трите обсъдени по-горе споразумения.
Следователно волеизявлението на ищеца за сключване на договор за продажба е
направено от неговия законен представител, което означава, че е налице валидно
изразена от продавача воля и е постигнато съгласие между страните.
Според съда за наличието на съгласие за сключване на договор за продажба
на недв.имот е достатъчно волеизявлението от името на
акционерното дружество ищец да е направено пред нотариуса от законния
представител на дружеството, вписан в ТР, а нарушенията на изискванията на
Устава по отношение на решението на СД от 04.05.2016 г. не рефлектират върху
действителността на сделката. Това е така, защото прехвърлителната сделка с имот
на акционерното дружество, когато е сключена в нарушение на правилата на чл. 236 ал.
1-3 от ТЗ, е действителна по силата на чл. 236 ал. 4 от ТЗ. Следователно дори и да е нищожно приетото от Съвета
на директорите решение, тази нищожност не рефлектира в отношенията между акционерното дружество ищец и ответника, в чиято полза е
прехвърлен имотът /решение № 202 от 22.12.2010 г. по т.д. № 764/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В подкрепа на този правен извод е и
нормата на чл.240б ал.3 ТЗ, според която сделка, сключена в нарушение на ал. 2 е действителна.
След
извършена служебно проверка се установи, че решение на СГС от 12.12.2017 г. по т.дело N 7814/16 г., с което е признато за нищожно приетото на 04.05.2016 г.
решение на СД на ищеца за разрешаване на продажбата, е влязло в сила. Това
съдебно решение обаче не може да се противопостави на ответника, който не е бил
страна по делото, което освен това не е имало за предмет сключената
впоследствие сделка. Решението на СГС поражда действие само във вътрешните
отношения между акционера О.и акционерното дружество, които са били страни по т.дело
N 7814/16 г.
Систематичното тълкуване на нормата на чл.236
ал.4 ТЗ и нормата на чл.240б ал.3 ТЗ налага правния извод, че нарушенията,
които касаят изискванията за приемане на решение от СД на АД за разпореждане с имот на акционерното
дружество, респ. изискванията за решение на ОС на акционерите, не рефлектират в
отношенията по договора за прехвърляне от акционерното дружество на имот в
полза на трето лице /ответника/.
Необходимостта от приемане на решение на ОС
на акционерите не е условие за валидност
на договора за продажба, при който изразената воля от представителя на
акционерното дружество се приема, че е воля на самото акционерно дружество –
т.1 ТР № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д.
№ 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и т.1 и т.2 на ТР № 4 от 10.05.2018 г. по тълк.д. № 4/2016 г., ОСГТК на ВКС. Изявената от вписания в ТР воля на представителя на
акционерното дружество ищец и извършените
от него действия в това му качество се
считат за воля и действия на акционерното дружество и обвързват
последното от последиците на сключения с ответника договор за продажба.
За пълнота на изложението
следва да се спомене, че доводите на ищеца относно участието на представителя
му към онзи момент Н.Б.Н. в ответното дружество купувач, т.е.
„свързаност“, нямат отношение към действителността на сделката, защото такива
факти, които ограничават възможността за разпоредителна сделка с дружествени
активи, са относими само в хипотезата на чл.114
ЗППЦК, но както е прието в мотивите на ТР № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д.
№ 3/2013 г., ОСГТК на ВКС „този режим е изключителен
и не може да бъде прилаган
към други сделки, нито към
сделки, извършени от непублични дружества“, а
ищецът не е публично дружество.
По иска за нищожност на
основание чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД поради „привидност“
на договора за продажба, който по твърдения прикрива договор за дарение. Според
съда от събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да
сочат, че действителната воля на страните и желаните от тях правни последици са
били ищецът да надари ответника с процесния имот.
Напротив – установените по делото факти сочат по несъмнен и категоричен начин,
че тяхната воля и желаните от тях правни последици са да се прехвърли в полза
на ответника купувач собствеността върху недв.имот,
срещу което ищецът в качеството на
продавач да получи цена за имота, която е в общ размер на 551757,50 лв.,
като част от тази сума следва да се плати на банката за погасяване на негов
дълг.
Сключените между страните
споразумения от 27.04.2016 г., 28.04.2016 г. и от 05.05.2016
г. по никакъв начин не „разкриват“, че действителна воля на страните е
безвъзмездно отчуждаване на имота и даряването му на ответника. Тези
споразумения потвърждават изразената в нот.акт воля
на страните да настъпят правните последици на договор за продажба.
Споразуменията разкриват, че клаузата в нот.акт за
размера на цената е „симулативна“, но и че
действителната воля на страните е цената да бъде в по-висок размер и да се
плати по различен начин от уговорения в нот.акт, а
тези правни последици са присъщи на договора за продажба.
Искът по чл.26 ал.2, предл.5-то
ЗЗД е неоснователен, а това води до неоснователност и на иска по чл.226 ал.3 ЗЗД – за нищожност на „прикрития“ по твърдения договор за дарение, претендирана поради противоречие на мотива на дарението с
добрите нрави.
По отношение на иска за
нищожност и на „прикритата“ по твърдения сделка, следва да се спомене, че за
ищеца е налице правен интерес да предяви както иск за установяване нищожност на
„привидния“ договор, но и да предяви иск за установяване нищожността на „прикрития“
договор, което е допустимо да стане с една искова молба - решение № 55 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 905/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, както и решение № 59 от 01.03.2005 г. по гр.д. № 49/2004 г., II Г. О. на ВКС, публикувано в Бюлетин на ВКС, кн. 3 от
2005 г., решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр.д. № 43/2002 г., IV Г. О. на ВКС, както и определение № 374 от 02.07.2013 г. по гр.д. № 3335/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, определение № 1080 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 2918/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 667 от 20.09.2016 г. по гр.д. № 1150/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Ищецът е предявил иск за собственост по чл.124 ГПК, който не е
приет за съвместно разглеждане и е отделен за разглеждане по т. д. № 158/19 г. на СГС /спряно/, поради което е налице правен интерес да иска
установяване нищожност и на „прикрития“ по твърдения договор за дарение, защото
така ще се отрече вещноправното действие на сделката
въобще.
В уточнителна молба от 19.12.2018 г. се сочи, че мотивът и
целеният краен резултат на безвъзмездното разпореждане е да се увредят
имуществените интереси на представлявания от Н.Н.
ищец за сметка на представлявания отново от Н.Н.
ответник. Тъй като не се доказа да е налице „прикрит“ договор за дарение, съдът
намира за недоказано, че мотивът и целеният краен резултат на извършеното от Н.
като представител на ищеца безвъзмездно /по твърдения/ разпореждане е да се
увредят имуществените интереси на ищеца за сметка на представлявания също от Н.
ответник /решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
Поради акцесорността на иска по чл.34 ЗЗД,
който е обусловен от основателността на някой от исковете за нищожност, исковете
за връщане следва да се отхвърлят.
По
иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба,
основан на фактическото твърдение за неизпълнение на задължението да се плати
цена от 63 400 лв., която според изложеното в исковата молба „е останала
изцяло незаплатена“.
В процесния договор за продажба, сключен във формата на нот.акт N 130, том I, дело N 78/2016 г., е удостоверено направеното от ищеца продавач изявление, че уговорената
цена от 63 400 лв. е получена от него чрез банкови преводи. От страна на
ищеца не са представени доказателства, които да сочат, че направеното от него
изявление за получаване на уговорената в нот.акт цена
от 63 400 лв. е „привидно“. Не са представени писмени доказателства, изходящи от другата страна
– ответника купувач, удостоверяващи негово изявление, което да прави вероятно
твърдението на ищеца, че удостовереното получаване на цената е „привидно“.
Верността на направеното от ищеца изявление за
получаване на сумата от 63 400 лв. не само не се опровергава от
представените по делото доказателства, но и се потвърждава по несъмнен начин. В
споразумението от 28.04.2016 г. е уговорено, че сумата от 10 000 лв. е
получена от ищеца като част от плащане в размер на 26 400 лв., а този факт
се потвърждава от представеното платежно нареждане от 19.04.2016 г., в което се
сочи, че ответникът е наредил да се преведе на ищеца сума от 26 400 лв.
В
същото споразумение е уговорено ответникът да плати на Д.М.Д.сума от 32 500 лв.
и на Е.В.Т.сума от 20 900 лв. В споразумението е посочено, че тези суми са
предназначени да погасят задължения на ищеца към двете физически лица, поради
което съдът на основание чл.20 ЗЗД приема, че волята на страните не е да се
сключи договор за цесия, а договор по чл.74 ЗЗД, вр.
с чл.104 ЗЗД, по силата на който с изплащане от ответника на задълженията на
ищеца към Д.и Т.в полза на ответника възникват вземания срещу ищеца, които обаче
няма да се изплащат от ищеца, защото са предназначени да послужат за погасяване
на задължението на ответника към ищеца за плащане на посочената в нот.акт цена от общо 63 400 лв. Именно това е крайният
резултат, към който се стремят страните, изрично посочен в пар.2
от споразумението от 28.04.2016 г.
От
представените две платежни нареждания от 28.04.2016 г. се установява, че
ответникът е платил на Д.М.Д.сума от 32 500 лв. и на Е.В.Т.сума от 20 900 лв.
Извършеното от ответника погасяване на задължения на ищеца води до възникване
на вземане в полза на ответника към ищеца, но по волята на страните това
вземане на ответника се погасява чрез прихващане с вземането на ищеца за цена
по продажбата.
Сборът от платените от ответника суми в полза
на двете физически лица с двете платежни нареждания от 28.04.2016 г. и платената
с платежно нареждане от 19.04.2016 г. в полза на ищеца сума от 10 000 лв. е
63 400 лв., която сума ищецът е признал в нот.акт,
че е получил. Това означава, че
направеното от ищеца изявление в нот.акт за получаване
на цената не е „привидно“. Сумите от 32 500 лв. и 20 900 лв. не са
реално получени от ищеца, защото по негова воля са платени от ответника на двете
физически лица, които обаче по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД са „овластени“ да получат изпълнение на паричното задължение. В
случая ответникът е погасил действителни задължения на ищеца към двете
физически лица, произтичащи от договори за паричен заем от 20.01.2016 г. и от
19.04.2016 г. – към Д.М.Д., а от банковото извлечение на лист 232 се установява,
че на 20.01.2016 г. ищецът е получил от Е.В.Т.заем
в размер на 20 000 лв.
В
становището на ищеца от 07.12.2018 г. се оспорва истинността на съдържанието на
договорите за заем от 20.01.2016 г. и от
19.04.2016 г., сключени между него и Д.М.Д., но както се спомена по-горе, диспозитивният документ, и то частен, не притежава
материално доказателствена сила, поради което такова
оспорване е несъстоятелно. Ищецът е страна по договорите за заем и няма качеството на „трето
лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК, а от представените по делото многобройни
писмени доказателства по никакъв начин не се опровергава верността на датите в
договорите, от които ищецът с полагането на подпис е обвързан. Но от преценката
в съвкупност на договорите за заем и платежните нареждания от 19.04.2016 г. и
от 28.04.2016 г. за плащане от ответника на дължимите от ищеца суми по
договорите за заем обуславят фактическия извод, че посочените в договорите дати
са верни.
Важно е
да се отбележи, че в банковите извлечения на лист 229 и на лист 232 е
удостоверено, че по сметка на ищеца са постъпили по нареждане на Д.и на Т.суми
по парични заеми, а тези факти не оставят съмнение за правния извод, че са
съществували валидни задължения на ищеца към тези две лица, както и че по
волята на страните ответникът е погасил задълженията на ищеца към Т.и Д..
Доколкото искът с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД е основан на повдигнатото в исковата молба фактическо твърдение за
неизпълнение на задължението да се плати сумата от 63 400 лв., съдът е
длъжен да прецени само този въведен като основание на иска факт. Установи се,
че задължението на ответника за сумата от 63 400 лв. е изпълнено съгласно
уговорения между страните начин /10 000 лв. са платени на ищеца, а 32 500
лв. и 20 900 лв. са платени на Т.и Д./,
поради което искът по чл.87 ал.3 ЗЗД е неоснователен.
От страна на ищеца не е въведено като
основание на иска фактическото твърдение за неизпълнение от ответника на
задълженията по споразуменията, които предвиждат сумата от 250 000 ЕВРО с
левова равностойност 488 357,50 лв. да се платят от ответника на „П.И.Б.“
АД за погасяване на дължимите от ищеца погасителни вноски по сключен договор за
кредит. Важно е да се отбележи, че в допълнителната искова молба /стр.2-ра, ред
1-ви/ ищецът признава, че ответникът е „погасявал отпуснатия кредит“.
Едва със
становище от 15.04.2019 г. е оспорено от ищеца, че ответникът е погасявал
задълженията на ищеца за плащане на погасителните вноски по сключен с „П.И.Б.“
АД договор за кредит, но това ново твърдение за неизпълнение на договорно
задължение не е въведено в исковата молба, респ. в допълнителната искова молба,
като основание на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД.
Следователно изпълнението на задължението на
ответника за плащане на сумата от 250 000 ЕВРО с левова равностойност
488 357,50 лв. в полза на банката е извън предмет на спора с оглед диспозитивното и състезателното начало на гражданския
процес, според които предметът на делото се
определя от страните
–чл.6 ал.2 ГПК, а страните посочват фактите, на които
основават исканията си – чл.8 ал.2 ГПК.
За
пълнота на изложението обаче следва да се спомене, че в неоспореното допълнително
заключение на ССЕ са направени от вещото лице Б. фактически констатации, че дължимите
от ищеца погасителни вноски по сключения с „П.И.Б.“ АД договор за кредит са
плащани от ответника, както и от третото лице „Х.П.Б.“, а няма данни и дори не
се твърди банката да е обявила предсрочна изискуемост поради неплащане на
погасителни вноски.
Отново
за пълнота на изложението следва да се спомене, че ответникът е придобил имота
след вписване на ипотеката за обезпечение на вземането на „П.И.Б.“ АД по
сключения от ищеца договор за кредит, а това означава, че ответникът се
приравнява по правно положение на лице по чл.151 ЗЗД, което е учредило ипотека
върху свой имот за обезпечение на чужд дълг. Ответникът в това си качество,
макар и да не длъжник на ипотекарния кредитор, има
интерес да плаща по договора за кредит, респ. да привлече трето лице да
изпълнява. Този извод произтича от правилата на чл.155 ал.1 ЗЗД и чл.178 ЗЗД. В
случая обаче плащанията са сторени от ответника по силата на споразуменията.
Поради неоснователността на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД следва да се отхвърли и искът по чл.55 ал.1, предл.3-то
ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.П.Б.” АД срещу „С.И.” ЕАД иск с
правно основание чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД, с който
се иска да се признае за нищожен поради
противоречие с „добрите нрави“, произтичащо от драстична нееквивалентност на престациите, договор за продажба на недвижим имот, сключен
във формата на нот.акт за покупко-продажба на недв.имот N 130, том I, дело N 78/2016 г. от 05.05.2016 г., с
който „М.П.Б.” АД е прехвърлил на „С.И.” ЕАД правото на собственост върху застроен
неурегулиран имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4967 кв.м., находящ се в с.Бистрица, ведно с построената в него
едноетажна постройка „производствена сграда за хранителни добавки“,
представляваща източната сграда с идентификатор 04234.6983.256.1 със застроена
площ от 833,50 кв.м., както и иска с правно основание чл.34 ЗЗД, с който
се иска „С.И.” ЕАД да бъде осъден да върне на „М.П.Б.” АД владението върху
имота.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „М.П.Б.” АД срещу „С.И.” ЕАД иск с правно основание чл.26 ал.2, предл.2-ро ЗЗД, с който се иска да се признае за
нищожен поради „липса на съгласие“
договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нот.акт за покупко-продажба на недв.имот
N 130, том I,
дело N 78/2016 г. от 05.05.2016 г., с
който „М.П.Б.” АД е прехвърлил на „С.И.” ЕАД правото на собственост върху застроен
неурегулиран имот имот с идентификатор 04234.6983.256
с площ от 4967 кв.м., находящ се в с.Бистрица, ведно
с построената в него едноетажна постройка „производствена сграда за хранителни
добавки“, представляваща източната сграда с идентификатор 04234.6983.256.1 със
застроена площ от 833,50 кв.м., както и иска с правно основание чл.34 ЗЗД, с който се иска „С.И.” ЕАД да бъде осъден да върне на „М.П.Б.” АД владението
върху имота.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.П.Б.” АД срещу
„С.И.” ЕАД искове за установяване, че договор за продажба на недвижим
имот, сключен във формата на нот.акт за
покупко-продажба на недв.имот N 130, том I,
дело N 78/2016 г. от 05.05.2016 г., с
който „М.П.Б.” АД е прехвърлил на „С.И.” ЕАД правото на собственост върху застроен
неурегулиран имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4967 кв.м., находящ се в с.Бистрица, ведно с построената в него
едноетажна постройка „производствена сграда за хранителни добавки“, представляваща
източната сграда с идентификатор 04234.6983.256.1 със застроена площ от 833,50
кв.м., е нищожен на основание чл.26 ал.2, предл.5-то ЗЗД като „привиден“, както
и че договор за дарение на недвижим
имот, „прикрит“
във формата на нот.акт за покупко-продажба на недв.имот N 130, том I, дело N 78/2016 г. от 05.05.2016 г., е
нищожен на основание чл. 226 ал. 3 ЗЗД, и иска с
правно основание чл.34 ЗЗД, с който се
иска „С.И.” ЕАД да бъде осъден да върне на „М.П.Б.” АД владението върху имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.П.Б.” АД срещу „С.И.” ЕАД иск с
правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, с който се иска да се развали поради неплащане
на сумата от 63 400 лв. договор за продажба на недвижим имот, сключен във
формата на нот.акт за покупко-продажба на недв.имот N 130, том I, дело N 78/2016 г. от 05.05.2016 г., с
който „М.П.Б.” АД е прехвърлил на „С.И.” ЕАД правото на собственост върху застроен
неурегулиран имот с идентификатор 04234.6983.256 с площ от 4967 кв.м., находящ се в с.Бистрица, ведно с построената в него
едноетажна постройка „производствена сграда за хранителни добавки“, представляваща
източната сграда с идентификатор 04234.6983.256.1 със застроена площ от 833,50
кв.м., както и иска с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то
ЗЗД, с който се иска „С.И.” ЕАД да бъде осъден да върне на „М.П.Б.” АД
владението върху имота.
ОСЪЖДА „М.П.Б.” АД, ЕИК *******, гр.София, с.Бистрица, ул.“*******“, да
заплати на „С.И.” ЕАД, ЕИК *******, гр.София, с.Бистрица, ул.“*******“, в
размер на 5300 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: