Р Е Ш Е Н И Е
№ 251/07.06.2023 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЛЮБОМИР ГЕНОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВАНКА ИВАНОВА |
при участието на секретаря В. Сандева и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич ЗЛАТКО ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия С. Сандева
к.а.н.х.д. № 265 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
„**** ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. “****“
№ 4, представлявано от управителя К.А.И., срещу решение № 443 от 20.12.2022 г.,
постановено по нахд № 737/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено
наказателно постановление № 08-2200068/073 от 27.06.2022 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за
извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се
доводи за несъставомерност на деянието и необоснованост на фактическите изводи
на съда. Твърди се, че в случая е безспорно установено, че към момента на
проверката между санкционираното дружество и работника не е имало сключен
писмен трудов договор, поради което неправилно е ангажирана отговорността на
работодателя за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ вместо на чл. 62, ал. 1 от КТ.
По тези съображения се иска отмяна на решението
и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска
решението на ДРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита, че касационната
жалба е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е
неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление “****”
ООД е санкционирано за това, че при извършена проверка на 13.04.2022 г., в 10, 55
часа, на Автомивка „Луксора“, находяща се в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“,
„Хиподрума“ е установено, че дружеството в качеството си на работодател е
допуснало до работа като „мияч, превозни средства (ръчно)„ лицето ****,
преди да му е предоставило копие от уведомлението за сключения трудов договор,
заверено от ТД на НАП. По време на проверката лицето е заварено да престира
труд, като собственоръчно е попълнило декларация, в която е посочило, че работи
на трудов договор в обекта, при определени длъжност, работно време и трудово
възнаграждение. АНО е квалифицирал деянието на дружеството като нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ, в резултат на което му е наложил имуществена санкция в
размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Към НП е приложена
справка от ТД на НАП – Варна, въз основа на която е установено, че трудовият
договор с лицето е регистриран в 11:17:05 часа.
За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд
е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
Преценил е, че нарушението е безспорно доказано от показанията на разпитаните
по делото свидетели и от материалите по преписката, в т. ч. от писмената
декларация на **** по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и сключения между него и
дружеството трудов договор, в който е отразено, че той е постъпил на работа на 13.04.2022
г. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства съдът е
направил извод, че правилно е приложен материалният закон, тъй като с поведението
си дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява
на работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Изложил е мотиви, че цифровата квалификация
на нарушението е следвало да бъде изписана по следния начин - чл. 63, ал. 2,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от КТ, но тази непрецизност не е съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй
като в АУАН и НП е налице достатъчно описание на релевантните фактически обстоятелства,
което позволява да се разбере за какво е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Приел е, че
наложеното минимално наказание е в законоустановените граници и съответства на
тежестта на нарушението. Изложени са и съображения за неприложимост на чл. 415в,
ал. 1 от КТ и чл. 28 от ЗАНН с оглед на специалната правна уредба в чл. 415в,
ал. 2 от КТ.
Така постановеното решение е правилно и подробно мотивирано.
Районният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил верни фактически и правни
изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.
Неоснователно е основното и единствено оплакване в жалбата
за неправилна правна квалификация на нарушението, тъй като между дружеството и
работника не е имало сключен трудов договор към момента на проверката.
Действително за съставомерността на деянието по чл. 63, ал. 2 от КТ е
необходимо да съществува писмен трудов договор между страните, но от доказателствата
по делото е видно, че такъв е бил налице към момента на извършване на
проверката. Завареното на обекта лице собственоръчно е декларирало, че има
сключен трудов договор с работодателя. Такива твърдения е поддържал и самият жалбоподател
в хода на административнонаказателното производство и в производството пред
районния съд. Във въззивната жалба изрично е посочено, че в хода на проверката
е представен трудов договор, регистриран в ТП на НАП на същата дата, дори
минути след извършване на проверката и забавянето при регистрирането му не може
да се вмени във вина на дружеството. Представените в ДИТ - Добрич трудовоправни
документи (договор, служебна бележка, протокол, декларации) изхождат от самия
работодател и съставляват признание на неизгодни за страната факти и
обстоятелства, поради което правилно и законосъобразно районният съд се е съобразил
с тях, за да приеме, че към момента на проверката е имало сключен трудов
договор между страните и жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 63, ал. 2 от КТ, допускайки лицето до работа, преди да му връчи копие от уведомлението за
сключения трудов договор, заверено от ТП на НАП. Последващите твърдения на санкционираното
дружество, изложени едва в касационната жалба, че фактически договорът е
сключен по-късно, са израз на защитната му теза и противоречат не само на цялостното
му поведение в процеса, но и на събраните по делото доказателства, поради което
са недостоверни и не разколебават верността на фактическите констатации на съда.
Задължението по чл.
63, ал. 2 от КТ е императивно и неизпълнението му е свързано с ангажиране на
административнонаказателната отговорност на работодателя. Материалите по
административнонаказателната преписка сочат по ясен и недвусмислен начин, че работникът
е бил допуснат до работа на обекта, преди да му бъде връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Жалбоподателят не
е представил надлежни доказателства, които да опровергават отразените в АУАН и
НП факти и обстоятелства, поради което правилно изпълнителното деяние е
подведено под хипотезата на чл. 63, ал. 2 от КТ, а не на чл. 62, ал. 1 от КТ. Изводите
на съда съответстват на данните по делото и материалния закон. Оценката на
доказателствата е съобразена с действителното им съдържание и логическите
правила, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до необоснованост на решението.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че
обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци, поради което следва
да го остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80 лева, определено на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 443/20.12.2022 г. по НАХД № 737/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „**** ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. “****“ № 4, представлявано от управителя К.А.И., да
заплати на Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: