Присъда по дело №183/2022 на Окръжен съд - Търговище

Мотиви по НОХД № 183/2022 год. по описа на Търговищки
окръжен съд

Подсъдимата М. Н. Д. от гр. С. е предадена на съд по обвинението, че в на 17.11.2018
год. в гр. Търговище, използвала платежен инструмент – дебитна карта № 516849ххххх9360,
издадена от банка „ДСК“ АД, без съгласието на титуляря С. Н. С. от гр. С., обл. Бургас, по
който начин получила неправомерно парична сума в размер на 400 лева, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 249, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението
като доказано по несъмнен начин и пледира за определяне на наказание към минималния
размер – лишаване от свобода в размер на две години и глоба в размер по преценка на съда.
Като съответно наказанието „лишаване от свобода“ следва да се редуцира на основание
чл.58а от НК с 1/3. Счита, че наказанието лишаване от свобода следва да се отложи с
изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК.
Подсъдимата Д. се признава за виновна, с оглед на което, чрез служебния си
защитник и адвокат Н. С. направи искане и даде съгласие за разглеждане на делото по реда
на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”. Предвид на това съдът, с определение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.
371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнания на подс. Д. се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички
останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитника на подсъдимата адвокат С., пледира за индивидуализиране на
наказанието при условията при чл.58а, ал.1 от НК като пледира за минимално наказание на
Д..
Подсъдимата се признава за виновна, моли за минимално наказание на наказанието
„ лишаване от свобода“, което да бъде условно, и за минимален размер на глобата в размер
на 100 лева.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата Д. живеела в гр. С.. През 2018 год. св. С. С. работел денем в цех на
предприятие за изработка на мебели на „Мебел Стил“ ООД в с. Макариополско, общ.
Търговище, а нощем като пазач към ЕТ „Юли вал“ в гр. Търговище. Задълженията му като
пазач били да охранява паркинг в гр. Търговище, като за целта работодателят му бил
предоставил за ползване една стая в сграда находяща се на въпросния паркинг. През месец
май 2018 год. св. С. и подс. Д. се запознали във „Facebook“. След като си кореспондирали
1

няколко дни по „Messenger“, решили да се срещнат. Скоро след въпросната среща двамата
заживели заедно като обитавали горепосочената стая находяща се на паркинг стопанисван
от ЕТ „Юли вал“ в гр. Търговище. През месец ноември 2018 год. подсъдимата решила да
напусне свидетеля, но за да избегне обяснения и сцени на ревност не го уведомила за
намерението си. В изпълнение на замисленото, сутринта на 17.11.2018 год. Д. изчакала
свидетеля да отиде на работа, след което си събрала багажа и си тръгнала.
Тъй като имала нужда от парични средства подсъдимата взела със себе си дебитна
карта №516849******9360 издадена на св. С. от „Банка ДСК” АД. Същият ден (17.11.2018
год.) в 15, 22 ч. Д. ползвала без знанието и съгласието на титуляра св. С. горепосочения
платежен инструмент, като го поставила в четеца на АТМ устройство находящо сена бул.
„29-ти януари“ в гр. Търговище и като задала известния й ПИН кода за опериране със
същия, изтеглила сумата от 400 лева от банковата сметка на свидетеля. ПИН кода за
опериране с картата бил известен на подсъдимата от предходни ползвания на същата от св.
С., при които тя го придружавала.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по ДП №
1145/2018 год. по описа на РУ на МВР - Търговище, писмени доказателствени средства,
обясненията на подс. Д. дадени на ДП, както и чрез показанията на свидетелите С. и Ж.,
писмените доказателства, приобщени към доказателственият материал, чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията на подсъдимата дадени в
съдебното производство, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от
НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл.373,
ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението: по чл.249, ал.1
от НК, което води до ангажиране на наказателната отговорност.
Правна страна
Правилно и законосъобразно прокуратурата е повдигнала обвинение по чл.249, ал.1
от НК спрямо Д..
Използването на платежен инструмент, какъвто несъмнено е дебитната карта, без
съгласието на титуляря, несъмнено покрива обективните признаци на състава на чл.249, ал.1
от НК. Независимо дали парите по тази сметка на кого са. Самото използване на платежен
инструмент без съгласието на титуляря ( човека на когото е издаден) е криминализирано от
законодателят като престъпление.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата умишлено, под
формата на пряк умисъл, като Д. е съзнавала общественоопасните последици на
престъплението, което извършва и е искала настъпването им, да се облагодетелства с парите
от сметката на С..
По наказанието
2

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл. 249,
ал.1 от НК е от две до осем години ЛС, и глоба в размер до двойния размер на получената
сума. При определяне на наложеното наказание на подс. Д., съдът не отчете отегчаващи
обстоятелство. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелство: - подсъдимата
не е осъждана; дадените пълни самопризнания на ДП; желанието да възстанови
придобитата сума, но липса на възможност по вина на пострадалия да стори това ( същият
не е предоставил банкова сметка или адрес на които да го направи). Отчитайки, че
престъплението е извършено при превес на смекчаващите обстоятелства, съдът й наложи
две години лишаване от свобода, което намали с 1/3 и й наложи наказание в размер една
година и четири месеца ЛС, и глоба в размер на 150 лева. При определяне размера на
глобата съдът отчете обстоятелството, че същата работи, но заплатата, която получава е в
размер на 1000 лева, живее на квартира.
Съдът счете, че не са налице условията за налагане наказание по чл.55 от НК. Не са
налице нито многобройни, нито изключително обстоятелство за прилагане на чл.58а, ал.4 от
НК
Съдът счете, че са налице всички предпоставки посочени в чл.66, ал.1 от НК за
отлагане на това наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.
Подсъдимата не е осъждана, наложеното наказание е до три години.
Съдът счете, че така определеното наказание в посочения по-горе размер ще
поправят и превъзпитат подс. М. Д., като ще се изпълнят целите на наказанието, и ще се
постигнат целите на специалната превенция. Също така и генералната превенция, а именно
да въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.
По горе изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3

Номер на акта:	17
Дата:	3 ноември 2022 г.
Съдия:	Йордан Павлов Иванов

Дело:	20223500200183
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2022 г.

Присъда по дело №183/2022 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите