РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. гр.Мадан, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100413 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „******* ЕАД против
С. З. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че С. З. С., ЕГН: ********** в качеството си на Кредитополучател
по Договор за потребителски кредит № ******** от *******г. дължи
изпълнение на парично задължение към „******“ ЕАД в качеството му на
кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 1117,88 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35/2024 на PC –
Мадан.
В исковата молба се сочи, че нa ******г. между „******“ ЕАД и
ответника С. З. С. е сключен Договор за потребителски кредит № ******* на
основание който ищцовото дружество е предоставило на ответника като
главница сума в общ размер 2044,44 лв. (две хиляди и четиридесет и четири
лева) общ размер на кредита, като от тази сума: 1500 лева са предоставени на
потребителя, а 544,44 лева са предоставени за заплащане на премиите по
избрана от потребителя застраховка ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ.
Сочи се, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по
кредита се предоставят от кредитора на разположение на потребителя не по
рано от 11.00 часа на първия работен ден след датата на сключване на
договора и се усвояват на каса във всеки офис на *****АД, ЕИК ****** срещу
представяне на лична карта на потребителя и посочване на
индивидуализиращия номер на договора, като кредитът се счита за усвоен в
деня, в който потребителят изтегли кредитните средства на съответната каса и
1
удостоверено с издаването на съответния документ за извършена платежна
операция. Сключването на застраховка с третото лице застраховател, която е
финансирана от ищеца, е доброволна възможност за потребителя, който по
свое желание и съгласие е пожелал да се сключи процесната допълнителна
услуга, без тя да е задължителна за получаването на сумата по кредита или за
включването му при съответните условия и лихвен процент. В случаите,
когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните
застраховки) сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по
банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата
сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Твърди се, че общата дължима от потребителя сума е разсрочена на 26
погасителни месечни вноски, 25 от които в размер на 119,97 лева и последната
в размер на 119,99 лева, първата погасителна вноска е дължима на 05.03.2023
г., а последната - на 05.04.2025, като така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41,15 % (чл. 9, ал.1 от
договора). Лихвеният процент е фиксиран поради което не е приложимо
изискването за предоставяне на методика за референтен лихвен процент.
Съгласно актуалната законова регламентация в ЗПК цената за отпуснат
потребителски кредит намира най-точен и пълен израз не чрез дължимата
договорна лихва, а чрез величината „годишен процент на разходите по
кредита“ (ГПР), който включва всички разходи по кредита, поради което с
промени от 23.07.2014 г. е въведен законоустановен размер на годишния
процент на разходите, като съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р
Б Годишният процент на разходите по договора, съгласно чл. 10 от договора е
47.93%, а общата дължима сума по договора е в размер на 3119,24 лева, като в
същия член е упоменато и че при просрочие от страна на потребителя,
дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни
разходи по чл. 15 от договора. Договорът не е сключен при Общи условия.
Сочи се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора и е
допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски с
падеж 05.06.2023г., 05.07.2023г. и 05.08.2023г., поради което ищецът е
изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до ответника, получено на
24.11.2024 г. лично от ответника, считано от която дата договорът е обявен за
предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задълженията по него.
Твърди се, че към датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (29.01.2024), задължението
на ответника към „*********” ЕАД по договора е било в размер на 2245,43
лева, от които:
- 1836,07 лева главница;
2
- 326,48 лева договорна лихва;
- 82,88 лева обезщетение за забава
Правният си интерес от предявяване на установителния иск ищецът
обосновава с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№**/***** г. на РС М., подаденото срещу нея възражение по реда на
чл.414 ГПК от длъжника и дадените от съда указания за предявяване на
установителен иск. Предвид факта, че ответникът е депозирал частично
възражение, в което не оспорва дължимостта на част от присъдените със
заповедта суми, ищецът претендира за установяване на дължимостта на
оспорените от длъжника суми, като исковата претенция е съобразена и с това,
че длъжникът е заплатил доброволно сума в общ размер на 467,55 лева към
ищеца след завеждане на заповедното производство и преди завеждане на
настоящето исково, с което тази сума е погасила изцяло обезщетението за
забава и договорната лихва и е намалила претенцията за главница с 58,19 лева.
По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на
*******г. между С. З. С. и ищеца е подписан договор за потребителски кредит
№ ******** по силата на който кредиторът „********” ЕАД, ЕИК ******* се
е задължил да предостави заем на ответника в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева, като сумата от 544,44 лева представлява предоставена за
заплащане по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“
застрахователна премия. Твърди се, че тази сума от 544,44 лева за
застрахователна премия е прибавена като главница по кредита и върху нея се
начислява уговорената с договора за кредит договорна лихва, без това да
представляват предоставени в заем на заемателя средства.
Сочи се, че отношенията на страните попадат под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит, в това число и относно
недействителността на договора. Между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална
дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника
- потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10,
ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Ответникът твърди, че с оглед съдържанието на представения договор за
потребителски кредит не се установява на кредитополучателя да е отпуснат
кредит в размер на 2044,44 лв., както е записано в чл.7 от процесния договор,
напротив, предоставената сума е в размер на 1500 лв., а разликата от 544,44
3
лв. представлява начислена застрахователна премия по застраховка Защита на
кредита и сметките. Тази сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и в тази връзка те не
могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са
начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и
премии, съгласно основанието, за което се дължат.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити
задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, като в настоящия случай това правило
формално е спазено, тъй като в договор за потребителски кредит № *******
от ********г. е посочен ГРП в размер на 47,93 %, но предвид съдържанието на
договора обаче, не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява.
Твърди се, че на договора е отразено като размер на кредита първо
1500,00 лева, а след това - общ размер на кредита от 2044,44 лв., но не е
конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява
възнаградителната лихва, като това заставя потребителя да тълкува волята на
банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение
за кредитора под формата на договорна лихва. Счита се, че е нарушена
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като при това положение реално
приложимия лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин
посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и
обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във
връзка с конкретното кредитно правоотношение.
Твърди се, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора
липсва и ясно разписана методика и начин на формиране на ГПР. Не е
посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумата за
застрахователна премия в размер на 544,44 лв. е приета за разход по кредита,
какъвто реално представлява, поради което не може да се провери и дали
вписания в договора процент на разходите на годишна база - 47,93 %, е
действително приложимия такъв в отношенията между страните.
Сочи се, че на основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Р Б. В договора за кредит е записано, че ГПР е 47,93%,
като при отпусната заемна сума в размер на 1500,00 лева за срок от 26 месеца
кредитополучателят дължи връщане на 3119,24 лева, като ответникът твърди,
че при това положение, ГПР не е 47,93 %, както е записано в договора, а поне
два пъти повече, тъй като при изчисляването му не е взета предвид сумата от
544,44 лева за застрахователна премия, която освен това е прибавена към
главницата от 1 500,00 лева и върху нея също е начислявана лихва.
Действителният ГПР надхвърля прага, посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което
нарушение ответникът счита, че е самостоятелно основание за обявяване на
договора за кредит за недействителен. Изчислен с онлайн калкулатор, при
зададени параметри получена сума 1500,00 лева, срок за връщане 26 месеца,
размер на месечна вноска 119,97 лева, обща сума за връщане 3119,24 лева,
ГПР е в размер на 110,74%, а ГРП е в размер на 76,91%.
4
Твърди се, че е нарушен и чл.8 от ЗПК, тъй като не е представена и
преддоговорна информация, която да е предоставена на потребителя преди
сключване на договора за кредит, като налична е единствено такава по
договора за застраховка, която както е посочено не само, че е некоректна, но
води и до объркване на потребителя относно размера на заемната сума по
договора за кредит.
Сочи се, че е налице нищожност на клаузата по чл. 9, т. 1 от процесния
договор, определяща лихвения процент по договора в размер на 41,15%,
поради противоречието й с добрите нрави, като в тази връзка ответника се
позовава на решение № 453/03.08.2016г. по гр.д.№ 1742/2015г. на IV г.о. на
ВКС, където е прието, че преценката дали договореното противоречи на
добрите нрави /общоприети норми за справедливост и добросъвестност при
осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото/ се
прави въз основа на конкретно установените във всеки отделен случай
релевантни обстоятелства. Констатирано противоречие на волеизявленията с
посочените изисквания обуславя нищожността им, която свободата на
договаряне не може да преодолее, именно защото тя не е абсолютна, а е
рамкирана съобразно императивната норма на чл.9 ЗЗД. Приемането на норми
като визираните в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК не представлява законов регламент с
пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни
възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определения
от МС процент на законна лихва противоречат на добрите нрави и не
изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в
закона праг на ГПР. /Така Определение № 527/09.06.2022 г. по гр. д. №
151/2022 г., III ГО/. Ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено не
конкретно към възнаградителната лихва, а за всички разходи, включени в ГПР,
като по този начин се цели да се предотврати прекомерното оскъпяване на
кредита чрез въвеждането на твърде високи преки или косвени разходи,
комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като с оглед преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към момента на сключване на договора,
без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната
лихва. В тази насока ответникът се позовава на съдебна практика, според
която максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити, и двукратния размер на
законната лихва при обезпечени кредити /Решение № 906/30.12.2004 г. по г. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по г. д. № 315/2005 г.
на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2
г. о, Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV ГО/.
Сочи се, че към момента на сключване на договора на 25.01.2023г.
основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 %, поради което
стойността, която е имала законната лихва към момента на сключването на
договора е 10,00%. Като се вземе предвид срока на сключване на договора от
26 месеца, съотношението между възнаградителната лихва и законната лихва
към датата на сключване на договора, начинът на разпределение на вноските
за главница и лихва, размерът на предоставената сума по договора - 1500 лева
5
и размерът на дължимата договорна лихва за срока на договора - 1074,80 лева,
ответникът твърди, че уговорената клауза за договорна лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй
като нарушава принципите на справедливост и добросъвестност в
облигационните отношения и създава условия за неоснователно обогатяване
на ищеца. Икономическата цел на отпуснатия кредит за кредитора е да покрие
разходите по заема и да получи печалба чрез получаване на възнаградителна
лихва, която представлява възнаграждението за предоставения финансов
ресурс, като всеки получен доход извън тази цел излиза извън присъщата
функция на възнаградителната лихва. Отчитайки размера на предоставената
по кредита сума, срока, за който тя е предоставена, и размера на
възнаградителната лихва, както и обстоятелството, че потребителят е
икономически по-слабият субект, за когото не е установено в случая да е
могъл да влияе върху съдържанието на клаузата, ответникът счита, че
уговорената лихва не съответства на присъщата й функция. Фиксираният ГРП
води до необосновано високо възнаграждение за кредитора, т.е. излиза извън
предназначението му да служи като възнаграждение за кредитора за ползване
на предоставената в заем сума, поради което клаузата от договора, в която е
посочен лихвен процент от 41,05 % се явява нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави. Имайки предвид последиците на
недействителността, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само
на чистата стойност по кредита - 1500,00 лева, но не и лихви или други
разходи. С оглед това счита, че извършените от него плащания по кредита
следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите
задължения за връщане на усвоената сума, тоест само на чистата стойност на
кредита от 1500,00 лева. Поради това намира за неоснователни исковите
претенции за заплащане на лихви и други разходи, както и за главница, освен
неплатената главница в размер на разликата между получения заем от 1500,00
лева и направените плащания. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По ч. гр. д. № **/**** г. по описа на РС М. е издадена Заповед № **/***
г. по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. З. С. да заплати на
заявителя *****ЕАД следните суми: 1836.07 лева главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № *******/ ****** г.; 326.48 лева -
договорна лихва за периода от 05.06.2023 г. до 24.11.2023г.; 82.88 лева -
обезщетение за забава за периода от 05.06.2023 г. до 17.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението - 29.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
постъпило възражение от страна на длъжника С. З. С., чрез пълномощника
адв. М. О. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 15/30.01.2024 г., в частта, в която е разпоредено длъжникът
С. З. С. да заплати на заявителя следните суми: 1176,07 лева - главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ******** от ******* г.;
326,48 лева - договорна лихва за периода от 05.06.2023 г. до 24.11.2023 г.; 82,88
лева - обезщетение за забава за периода от 05.06.2023 г. до 17.01.2024 г.. На
6
заявителя е указано, че може да предяви иск относно посочените вземания в
едномесечен срок от съобщението. Настоящият иск е предявен в преклузивния
едномесечен срок, като е налице пълен идентитет между оспорените от
длъжника вземания по заповедта и вземанията, предмет на настоящото
производство. Ето защо предявените искове са процесуално допустими.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между С. З. С. - потребител и *********ЕАД - кредитор е
сключен Договор за потребителски кредит от 25.01.2023 г., по силата на който
на ответницата е бил предоставен потребителски паричен кредит в размер на
1500 лева, с общ размер на застрахователна премия 544,44 лв., за Застраховка:
ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ – 544,44 лева. Като общ размер на
кредита е посочен 2044,44 лева. Срокът на договора за кредит е посочен в чл.
6 - а именно до 05.04.2025 г. Съгласно чл. 9 годишния лихвен процент по
договора е в размер на 41,05 %, а ГПР 47,93%. Общата дължима сума от
потребителя възлиза на 3119,24 лева. Видно от погасителния план към
договора за кредит, същият е платим на 26 бр. месечни вноски в размер на
119,97 лева всяка, включващи лихва и главница.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от Уведомление
за предсрочна изискуемост до С. З. С., с което длъжникът е уведомен, че
поради неизпълнение на задълженията му по Договор за кредит № ***** от
дата ******* г. и просрочие в изплащането на вноски с падежи: 05.06.2023 г.;
05.07.2023 г.; 05.08.2023 г., на основание чл. 60. ал. 2 от ЗКИ и чл. 16, т.2 от
Договора кредиторът обявява цялото задължение по Договора за кредит за
изцяло и предсрочно изискуемо. Видно от приложеното известие за доставяне
уведомлението е връчено на длъжника на 24.11.2023 г.
Като доказателства по делото са приети, Декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “*******"
ЕАД от ******г., Информация по чл. 324-327 от КЗ за застрахователна
програма “Защита на кредита" и "Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Т*******”
ЕАД, Сертификат № ******за застрахователни програми "Защита на кредита"
и “Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от “******* ЕАД, Заявление - декларация за установяване на
договорни отношения от ответника.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че с Договор за потребителски кредит №
*********от ******* г., “******“ ЕАД, предоставя на С. З. С. потребителски
паричен кредит при следните условия: размер на кредита - 1500 лв.; -
застрахователна премия - 544,44 лв.; - общ размер на кредита - 2044,44 лв.;
срок на договора - 05.04.2025 г.; годишен лихвен процент - 41,05%, ГПР -
47,93 %. Oбщ размер на сумата, дължима от потребителя – 3119,24 лв,
Главница - 2044,44 лв., Лихва – 1074,80 лв., вноски - 26 бр. по 119,97 лв. С. З.
С. е заплатила по договора сумата от 948,80 лв. в периода от 07.03.2023 г. до
18.02.2025 г. Заплатената сума по процесния договор към момента на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК - 29.01.2024 г. е 481,25 лв., като са погасени :
7
- главница-208,37 лв; - договорна лихва-269,23 лв.; - лихва за забава-3,65 лв..
Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор
към момента на подаване на заявлението по 417 от ГПК /29.01.2024 г./ по
компоненти /главница, договорна лихва и обезщетение за забава / и периоди е
в размер на 2245,43 лв., по компоненти: Главница -1836,07 лв., Договорна
лихва - 326,48 лв. за период от 05.06.2023 г. до 24.11.2023 г., Лихва за забава -
82,88 лв. за период от 25.06.2023 г. до 17.01.2024 г. за просрочени вноски. Към
20.02.2025 г. незаплатената сума по договор за кредит е 1777,88 лв.: Главница -
1777,88 лв.. Премиите по двете застраховки на С. З. С. сертификат №
********са начислени от “ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД на 25.01.2023 г. На
21.02.2023 г. “******“ ЕАД с обща сума и основание - Премия и прекратени
полици - 01.2023 извършва преводи към застрахователите ****** и ********.
Съдът кредитира изготвеното по делото заключение като компетентно,
обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Сключеният между ******* ЕАД и ответника договор има характер на
договор за потребителски кредит. Заемодателят е банкова финансова
институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Същевременно, ответникът е физическо
лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга.
Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за
задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.
Прочитът на съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът
неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита,
усвоен от потребителя е в размер от 2044,44 лева. С оглед съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника
да е отпуснат кредит в размер на 2044,44 лева. Напротив, предоставената сума
е в размер на 1500 лв., а разликата до сумата от 2044,44 лева се състои от
начислени застрахователни премии в общ размер от 544,44 лева. Тази сума от
544,44 лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а са разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се
претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени
съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии,
съгласно основанието, за което се дължат. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
8
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при
сключване на договора за кредит страните са установили задължение за
покупка на застраховка „Защита на кредита и сметките“, като дължимостта на
застрахователната премия е определена към момента на сключване на
договора. Същата е включена в размера на погасителните вноски като част от
главницата, както и в общият размер на задълженията по кредита.
Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна
премия е установено към момента на сключване на договора и формира
общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде
съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В
случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен
в размер от 47,93 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия.
Служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор при следните
параметри: размер на кредита 1500 лева, платим на 26 месечни погасителни
вноски в размер на 119,97 лева всяка, включваща главница, лихва и
застрахователна премия, при общ размер на всички плащания 3119,24 лева, то
реално приложимият ГПР по процесния договор е 110.68%. Ето защо
размерът на действително приложеният ГПР по процесния договор надхвърля
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК към датата на сключване на
договора. С оглед изложеното е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, защото посочения в договора ГПР не отговаря на действителния такъв.
Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл.
23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай
възлиза на 1500 лева.
От изготвеното по делото заключение на ССЕ се установява, че С. З. С.
е заплатила по процесния договор сумата от 948,80 лв. в периода от 07.03.2023
г. до 18.02.2025 г., която сума следва да бъде приспадната от чистата стойност
на кредита - 1500 лева, поради което остатъкът от задължението й по чл. 23 от
ЗПК възлиза на общо 551,20 лева.
По ч. гр. д. № **/*****г. по описа на РС М. от заявителя ********ЕАД
е претендирана главница в общ размер на 1836,07 лева, като ответникът е
9
възразил, че не дължи 1176,07 лева от общо претендираните 1836,07 лева, т. е.
за разликата над 1176,07 лева до пълния предявен размер за главница от
1836,07 лева по заповедното производство, а именно за сумата от 660 лева -
главница, следва да се приеме, че възражение липсва и заповедта за
изпълнение в тази част е влязла в сила. Съпоставяйки сумата от 660 лева, за
която е налице влязло в сила изпълнително основание с остатъка от размера на
задължението на кредитополучателя по чл. 23 от ЗПК от 551,20 лева е видно,
че няма допълнително дължими суми за главница, които да бъдат присъдени
на ищеца в настоящото производство. Ето защо предявеният иск за главница в
размер на 1117,88 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат направените
по делото разноски. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие на ответника, съгласно който същият е бил представляван от
пълномощник на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл.38 ЗАдв.
адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените
в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв. На адвоката се определя размер не по- малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
като взе предвид вида и размера на исковете, действащата Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при
съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., намира, че
дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ответника следва да се определят в размер на
400 лева за исковото производство и 50 лева за заповедното производство,
като сумите по съразмерност с отхвърлената част от исковете следва да се
присъдят в полза на процесуалния представител, а не на ответника, с оглед на
обстоятелството, че последният не е реализирал този разход. С оглед
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******ЕАД с ЕИК: ******** и адрес: гр.
С., кв. *******, ул. ****** *** *********нато за установено в отношенията
между страните, че С. З. С. дължи на ********ЕАД сумата от 1117,88 лева
(хиляда сто и седемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ******* от ********г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № **/**** на РС – М.
ОСЪЖДА *****ЕАД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С., кв. *****, ул.
********** ***** , ******, да заплати на адв. М. М. О., АК С., съдебен адрес:
гр. Р., бул. „****** № * сумата от 400,00 лева (четиристотин лева) -
адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв по
настоящото исково производство и сумата от 50,00 лева (петдесет лева) -
адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв по ч.
гр. д. № **/***** г. по описа на РС М., по съразмерност с отхвърлената част от
10
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11