Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар М.Г., като разгледа АНД № 9 по описа за 2020 година, докладвано
от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Г., ул. „Г.М.“ № 1, представляван от Г.С.П.– управител, против Наказателно постановление № 23-002560/13.12.2019 г., издадено от директор на дирекция “И.П.Т.С.О.” гр. С., с което на основание чл. чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП,
като го счита за незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди и несправедливост на наложеното наказание. Твърди,
че в АУАН не е описано извършеното нарушение, в каквато насока счита, че е
следвало да бъдат описани конкретните действия, извършвани от лицето Е.В.П..
Посочва, че трудовите отношения съществуват обективно, поради което изразява
становище, че е необходимо да бъде описано как работната сила се свързва със
средствата за производство.
В насока непълнота на описаните
факти и обстоятелства счита, че не е посочено мястото на нарушението, където е
заварено лицето Е.П., докато в НП е допълнено, че това е станало в кухнята, но
отново без да бъдат описани извършваните от това лице действия.
Твърди, че нарушението е описано
по различен начин в АУАН и НП що се отнася до точното време – час на
нарушението.
Твърди, че АНО е следвало да
наложи наказание в минимален размер предвид липсата на предходни нарушения от
страна на жалбоподателя.
Иска отмяна на наказателното
постановление или налагане на санкция в минимален размер.
Жалбоподателят, редовно уведомен се представлява при проведените
съдебни заседания от управителя. Не ангажира доказателства. Поддържа жалбата и
исканията в нея.
Въззиваемата страна – Д „ИТ С.
област”се представлява от юрисконсулт В.В., който иска потвърждаване на
издаденото НП. Счита за безспорно установено полагането на труд от страна на
лицето Е.П.. Оспорва доказателства, установени от разпит на свидетелката А.,
като се позовава на противоречия между тези показания и изложеното в писмени
документи.
Иска
потвърждаване на издаденото НП, както и присъждане на разноски.
Петров,
която иска потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП. Спазен е
законоустановения 7-дневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е издадено на 13.12.2019 г.,
връчено е на жалбоподателя на 30.12.2019 г. /видно от приложената обратна разписка,
в която е идентифицирано НП/, докато жалбата е постъпила в пощенска станция на
03.01.2020 г., тоест в посочения срок за обжалване.
По същество е частично основателна.
С обжалваното НП, на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева. НП е издадено по преписка с АУАН № 23-002560, в който е посочено, че е съставен на 14.10.2019 г.
срещу жалбоподателя за това,
Че при извършена проверка на
08.10.2019 г. на „Д. 2018“ ЕООД, обект: ресторант „Q.“ , гр. Г., пл. „С.“ № 1 и при завършване
на проверката по документи на 14.10.2019 г. в ДИТ СО гр. С., бул. „В.“ № 6 е
констатирано, че „Д.“ ЕООД, в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби от Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения
предоставянето на работната сила, като не е сключил писмен трудов договор Е.В.П.,
ЕГН **********. Е.П. е заварена на работа в горецитираният обект на 08.10.2019
г. около 12 ч., която декларира работно време, почивни дни и трудово
възнаграждение. В ДИТСО за приключване на проверката по документи на 14.10.2019
г. не е представен сключен трудов договор с лицето. Нарушението е извършено на
08.10.2019 г., а е констатирано на 14.10.2019 г. Лицето Е.П. е заварена на
работа н кухнята на ресторант „Q.“, като помощник готвач.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1
във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Идентично като обстоятелства и
правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно
постановление. Освен това са посочени и писмените доказателства: Призовка,
протокол за проверка, декларац;ия Е.П., пълномощно, идентификационна карта,
справка от регистър на тредовите договори от ТД на НАП.
От разпита на свидетелите Д.Г.С.,
П.Д.Е. и частично от разпитите на св. Илена В.П., и Г.Л.А., първите двама
служители на въззиваемата страна, съответно актосъставител и свидетел при
установяване на нарушението и съставянето на АУАН, а вторите двама заварени да работят
на обекта, се установи, че проверката на място е била извършена на 08.10.2019
г. около 12 часа, при което в кухнята на обект ресторант „Q.“, намиращ се в гр. Г., пл. „С.“
№ 1, стопанисван от жалбоподателя са заварени свидетелите А. и П., съответно
готвач и помощник готвач. На заварените в кухнята свидетели са били раздадени
декларации по чл. 402, ал. 3 от КТ, като лицата са попълнили в тях условията,
при които полагат труд на конкретното място. Свидетелката А. е попълнила както
своята декларация, така и на св. П., като последната я е подписала. При
извършване на проверката е присъствал управителя на търговското дружество,
стопанисващо търговския обект – жалбоподателя.
Проверката е продължила на
14.10.2019 г. в сградата на контролния орган в гр. С., където жалбоподателя е
бил представляван от упълномощен представител. На същата дата е съставен
протокол за проверка и цитираният АУАН, като преписи от тях са връчени на
упълномощения представител, без в АУАН да са отразени някакви възражения или
обяснения.
В подписаната от св. П.
декларация е отразено, че работи в ресторанта от една година при работно време
от 11 до 13 часа, с почивни дни събота и неделя, както и че получава
възнаграждение от 30 лева дневно. Отбелязано е също така, че няма сключен
писмен трудов договор, като и че е пенсионер.
В декларацията на св. А. е посочено, че работи
от една година като готвач, че работното й време е от 08 до 16 часа, че има два
почивни дни – събота и неделя, че има една почивка от 30 мин и две по 15 мин,
че има сключен писмен трудов договор и че получава трудово възнаграждение в
размер на 560 лева.
Към 14.10.2019 г. е имало
регистрирани трудови договори между жалбоподателя и св. Г.А. и св. Д.В.Б., но
показанията на последната са без значение, доколкото същата не е присъствала
при извършената проверка в търговския обект.
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно и безпротиворечиво установена от показанията на описаните
свидетели, както и от посочените писмени доказателства.
Съдът не кредитира с доверие
доказателствата, установени от показанията на свидетелките П. и А. що се отнася
до твърдението и на двете лица, че на 08.10.2019 г. първата от тях е дошла за
пръв път в търговския обект с намерение да се запознае с работата, която й е
предложена. Основното несъответствие в техните показания се отнася до въпроса
как св. А. е попълнила данните в декларацията, подписана от св. П., конкретно в
частта, в която са описани белезите – характеристиките, на отношенията на това
лице с жалбоподателя, стопанисващ търговския обект. Докато св. П. няма никакво
обяснение за източникът на тези данни, то свидетелката А. посочва, че личните данни,
вероятно са й съобщени от самото лице Е.П., докато за останалите данни
свидетелката с определена несигурност допуска, че е объркала данните с
характеристиките на собственото си трудово правоотношение с „Д.“ ЕООД.
Съдът отчита както нелогичност в
показанията и на двете свидетелки що се отнася до източникът на данните,
отразени от св. А. в декларацията, отнасяща се и подписана от свидетелката П.,
така и противоречие с останалите доказателства по делото. При проведеният
допълнителен разпит на свидетелките С. и Е. без съмнение се установи, че само
втората е присъствала при попълването на декларациите, а и двете лица, заварени
в кухнята са заявили, че работят там. Противоречие има и с обективни
доказателства по делото, а именно обстоятелствата, отразени в декларацията,
подписана от св. П., в която е посочено изрично, че работи в обекта от една
година.
Неубедителни са обясненията на
св. А., че е попълнила погрешка характеристики на собственото си трудово
правоотношение с жалбоподателя, след като попълнените данни са различни по
почти всички белези – работно време, почивки, възнаграждение, длъжност и
отговора на въпроса за наличен трудов договор в писмена форма. Всички тези
обстоятелства са различни в декларациите на двете свидетелки, докато има
идентичност само по въпроса за давността на отношението с работодателя.
Отразяването на различни обстоятелства в декларациите на двете свидетелки разколебава
достоверността на обяснението, че погрешно са пренесени данните за св. А. в
декларацията, подписана от св. П., а освен това
наличието на различни данни в двете декларации показва нелогичност в
обяснението, че погрешно са пренесени данните за св. А. в декларацията на св. П..
Съдът не намира за логично и обяснението
на св. А., че атмосферата е била крайно напрегната, след като попълването на
такава декларация не изисква значително напрежение и не отнема много време, поради
което не може да се приеме за достоверно и обяснението в тази част.
Съдът отчита и факта, че в
настоящия момент св. П. се намира в трудово правоотношение с жалбоподателя,
поради което обяснимо и логично тази свидетелка е мотивирана да подпомогне
жалбоподателя в административно-наказателното производство, с което е
ангажирана отговорността му за нарушение на трудовото законодателство, косвено
свързано и със самата свидетелка.
Предвид изложеното съдът не
кредитира с доверие както твърдението на свидетелките П. и А., че първата от
тях е дошла за първи път в заведението в деня на проверката за да се запознае с
предстоящата си трудова дейност, а така също и с обяснението на втората от тях,
че погрешно е описала данните в декларацията на П..
След преценка на тези обстоятелства,
съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, след като от страна на
жалбоподателя е извършено нарушението, описано в АУАН и НП. Без съмнение
посочените обстоятелства в декларацията на свидетелката Е.П. – работа от една
година, работното време от 11 до 13 часа, получаваното възнаграждение от 30
лева дневно, наличието на почивки в събота и неделя, представляват характеристики
на трайно отношение, при което лицето е полагало труд в търговския обект, без
отношенията, свързани с осъществяваната дейност да са уредени по съответния ред
и в съответната форма.
Налице е задължение, формулирано
в посочените разпоредби на Кодекса на труда, които създават задължение на лицата
ползващи наемен труд да уредят като трудови отношенията си с лицата, полагащи
този труд. На 08.10.2019 г. Е.П. е полагала труд, като възложител на този труд е
именно жалбоподателя, поради което основателно е ангажирана отговорността
именно на възложителя на работата за това, че не е уредил като трудови – с
писмен договор, отношенията с лицето, полагащо труд.
Полагането на труд от страна на
лицето, липсата на трудов договор с жалбоподателя, както и необходимостта от
такава форма на уреждане на отношенията са обективните признаци на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
От формална страна съдът счита,
че при съставянето на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от
лица, оправомощени за тази дейност, съгласно заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
определяща материалната компетентност да се съставят АУАН и да се издават НП от
директорите на отделните Д.И.П.Т.” С.. Налице е заповед № З-0025 от 08.01.2019
г., с която са определени териториалния обхват отделните дирекции и
правомощията на техните служители. Правомощията на лицата, съставящи актовете
за установяване на административни нарушения са уредени в чл. 416, ал. 1 от КТ,
както и в чл. 20 от Устройствен правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 83 от
22.04.2008 г.
Неоснователно е възражението за непълнота
на АУАН и НП що се отнася до извършваната от Е.П. конкретна работа. Съдът
намира за достатъчно отразеното в АУАН и обжалваното НП обстоятелство, че
лицето е заварено да полага труд в кухнята на търговския обект, като
конкретната му връзка със средствата за труд не е част от обективните признаци
на понятието полагане на труд и не е необходимо едно лице в кухнята да е
заварено конкретно да извършва точно определена дейност или да борави с оборудването за да се направи
извод, че полага труд.
Неоснователно и възражението за
противоречие относно часът на нарушението, след като в АУАН, ръкописно е
посочено, че проверката и заварването на св. П. в кухнята е станало именно в 12
часа, както и посочено и в НП, като в тази насока съдът отчита спецификата при
ръкописното изписване на цифри, което лесно може да бъде съпоставено с
останалата част от ръкописния текст, където неколкократно и по идентичен начин
е изписана цифра „2“.
Лишено от основание е твърдението
за необозначаване в АУАН на точното място в търговския обект, където е било
заварено лицето Е.П. да полага труд, след като изрично в обстоятелствената кат
на акта е посочено, че: „Лицето Е.П. е заварена на работа н кухнята на
ресторант „Q.“, като помощник готвач.“
С оглед
изложените по-горе изводи: за наличие на извършено нарушение на трудовото законодателство
от страна на жалбоподателя; за липса на съществени процесуални нарушения,
извършени при ангажиране отговорността му и с оглед неоснователност на
изложените от страна на жалбоподателя възражения, намирам, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като само в частта за размера на
имуществената санкция следва да бъде изменено, като бъде определен този размер
в минимума, предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ. Съдът намира, че справедливостта
е преди всичко критерии за оценка на едно противоправно поведение и
определянето на наказание, което съответства на обществената опасност,
подбудите за извършване, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
При
конкретните обстоятелства съдът намира, че не са налице обстоятелства,
разкриващи завишена обществена опасност, както и не са установени
обстоятелства, които да се считат за отегчаващи отговорността, а от друга
страна без съмнение се установи, че нарушението е първо за жалбоподателя –
справка от информ. система на Д“ИТ“, поради което според съда справедливото и в
най-пълна степен съответстващо на извършеното нарушение е наказанието в
минималния, предвиден размер, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
С оглед
на това съдът намира, че следва де измени наказателното постановление в частта,
отнасяща се до размера на административното наказание, като определи минималния
размер, а именно 1 500 лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-002560/13.12.2019 г., издадено от
директор на дирекция “И.П.Т.С.О.” гр. С.,
в частта в която на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр.
Г., ул. „Г.М.“ № 1, представляван от Г.С.П.– управител, на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание
– „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева,
КАТО ОПРЕДЕЛЯ
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 62 ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата
на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и въззиваемата страна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: