Определение по дело №41/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 110
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20203001000041
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№____110

гр.Варна, 18.02.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №41 по описа за 2020 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И.Д.А., действащ лично и със съгласието на своя баща Д.В.А., чрез адв.Я*, срещу постановеното определение №4037/11.11.2019г. по т.д.№1766/2019г. на ВОС, с което производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че наличието на досъдебно производство само по себе си не е основание за спиране на делото. Не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд.

По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, гр.София, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №1766/2019г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от И.А. ***, действащ със съгласие на родител Д.А. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД гр. София, с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 3584,95лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2019г. до окончателното й изплащане.

С определение №4037/11.11.2019г., съдът е спрял производството по т.д.№1766/2019г., на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство водено по ЗМ №86/2019г. по описа на ОД на МВР- Варна.

С определение №57/27.01.2020г., по настоящото дело, е изискана справка от ОД на МВР – Варна за хода и движението на разследването водено по ЗМ №86/2019г.

В писмо вх.№704/07.02.2020г. РП – Варна е посочено, че се води разследване по ДП №86/2018г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна с пострадал И.Д.А., което не е приключило. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем, назначена е на 06.01.2020г. допълнителна петорна авто-техническа експертиза, която до момента не е изготвена.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по гражданско дело поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда гражданско правния спор да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, без значение дали за тях е образувано досъдебно или наказателно производство.

Във всички случаи престъпните обстоятелства трябва да са от значение за делото, т.е от осъществяването им да зависи резултата по спора. Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и когато престъпните обстоятелства са от значение за делото, а именно от осъществяването им да зависи резултата по спора. /определения по г.д.№175/2011г. на ВКС, 4-то г.о; ч.т.д.№1307/2016г. на ВКС 1-во т.о. и по ч.г.д.№504/2011г. на ВКС, 1-во г.о./.

В настоящия случай, предявените искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са основани на твърдения за виновно и противоправно поведение на лицето Павел Недков Парушев, довело до претърпените от ищеца И.Д.А. средни телесни повреди, поради което фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление. Установяването на престъплението по надлежния ред, води до извод, че изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното разследване. (решение по гр.д. №745/2012г., IV г. о., ГК).

Влязлата в сила осъдителна присъда ще има задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, по отношение дееца, деянието и неговата противоправност, като в рамките на гражданското съдопроизводство не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Фактът на престъпното обстоятелство може да се установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено престъплението по редовния наказателно процесуален път и е осуетено постановяване на съответна присъда, което не е налице в настоящия случай.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по т.д.№1766/2019г. на ВОС, на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, което обстоятелство процесуална пречка за упражняване на правото на иск и разглеждане на спора по същество /в този смисъл е и определение №476/12.07.2019г. по ч.т.д.№1443/2019г. на ВКС, ІІ т.о./.

Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

            Воден от горното, съдът             

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №4037/11.11.2019г. по т.д.№1766/2019г. на ВОС, с което производството по делото е спряно, до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство водено по ДП №86/2018г. по описа на сектор „ПП“ на ОД на МВР – Варна, на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                          

 

 


 

            Особено мнение на съдия Мария Христова:

            Производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и са предмет на установяване в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК или когато гражданският съд е събрал достатъчно доказателства за съществуване на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

            В конкретния случай образуваното ДП №86/2018г. на ОД на МВР – Варна е на фаза проверка без наличие на достатъчно данни за извършено престъпление и без да има привлечено лице като обвиняем. Липсата на привлечено лице като обвиняем, в случая застрахованото лице по застраховка Гражданска отговорност, не дава възможност да се направи извод за тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и да се приеме, че престъпните обстоятелства са от значение за делото, а именно от осъществяването им да зависи резултата по спора /в този смисъл определение по ч.т.д.№1732/2014г. на ВКС,1-во т.о., ч.т.д.№1307/2016г., на ВКС, 1-во т.о. и др./. Към настоящата фаза на развитие на исковия процес и досъдебното производство не са налице основания за спиране на делото по реда на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

 

                                                                                  Съдия: