РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500287 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№ 2741/02.02.2022г. депозирана
от А. И. И. с ЕГН-********** от гр. П., ***, чрез процесуалния и
представител адв. И.И. против Решение №262463 от 05.11.2021г.
постановено по гр.д.№5265/2020г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с., в
частта с която с което се признава за установено в отношенията между
страните, че А. И. И., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 1037.04 лева -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект
на потребление, находящ се в гр. П., ***, за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019
г.; 97.39 лева – обезщетение за забава за периода 03.01.2019 г. – 16.02.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 17.02.2020 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1264/18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2604/2020 г. на
ПРС, ХVІII гр.с.; в частта с която е отхвърлен предявеният от А. И. И.,
1
ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от
1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева) - частичен иск, целия за 24 999.99
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в постоянен, системен стрес, несигурност, притеснения,
тревоги, психическо напрежение и страх, причинени вследствие на
образуване на ч.гр.д. № 2604/2020 г. по описа на ПРС и на настоящото гр.д. №
5265/2020 г. по описа на ПРС, противозаконна кражба на личните й данни,
ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до окончателното им изплащане,
като неоснователен и в частта, с която е осъдена А. И. И., ЕГН **********,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: общо 544.62 лева /петстотин четиридесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство и общо 74.95 лева /седемдесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки/ - разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 2604/2020 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с.. Решението в посочената част се обжалва
като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при грубо
и драстично нарушение на закона, и справедливостта. Основното оплакване
е, че е налице противозаконна кражба на лични данни на ответницата от
страна на ищцовото дружество; че имотът е собственост на И. З. И. и
партидата за процесния имот е открита на името на И. З. И. по подадена
изрична молба от последния, че винаги партидата се е водила на негово име
и няма причина ищцовото дружество да прехвърля партидата на името на
ответницата. Твърди се, че партидата на имота е манипулирана със задна
дата, с цел осъждане на възрастна жена, която е на 71 години и се нуждае
от закрила, вместо от психически тормоз, терор и издевателства над нея. С
тези противозаконни действия, ищцовото дружество е причинило на
пострадалата тежки неимуществени вреди, изразени под формата на тормоз,
психически терор и издевателства над възрастна жена и недъгавата и дъщеря.
Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо
това отхвърли исковете на ищцовото дружество като неоснователни и да
уважи насрещния иск на ответницата. Претендират се разноски и пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Н. оспорва
2
жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт,
като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната
инстанция, изразяващи се в юрисконсулско възнаграждение в размер на
150.00лв
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.
Настоящият съдебен състав след като прецени събраните пред настоящата
инстанция и пред първата инстанция доказателства, направи следните правни
изводи:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на суми, съставляващи
неплатена топлинна енергия и мораторна лихва, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Приложено е заповедното производство
ч.гр.д.№2604/2020г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с, от което се
установява, че за процесните суми е издадена Заповед №1264 от 18.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както и че е постъпило
възражение от длъжника в срок.
Основният повдигнат спор пред въззивната инстанция е установена ли
3
е в производството пасивната материално-правна легитимация на
жалбоподателката да отговаря по предявения иск за установяване
дължимостта на суми за потребена топлинна енергия за обект – гр.Пловдив,
бул. Марица № 146, ет.3, ап.7, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Установява се от приложено копие от Нотариален акт
№62, т.17, д.7136/72 /л.73 от делото на ПРС/, че И. З. И. е закупил жилище
находящо се в гр. П., ***. Няма спор, че описаният в нотариален акт №***г.
апартамент се намира в сграда с идентификатор 56784.520.181.1 по КК на гр.
Пловдив и е с административен адрес гр. П., ***. Съгласно от Нотариален
акт №***г./ л.71 от делото на ПРС/, И. З. И. и ответницата А. И. И. са
учредили договорна ипотека върху собствения си имот в режим на СИО,
находящ се в гр. П., ***. С оглед събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че по делото се доказва по безспорен начин
правото на собственост на ответницата А.И. върху идеална част от процесния
имот.
Установява се от изготвената и приета пред първата инстанция СТЕ на
вещото лице В. Ш., която се възприема като обективна, компетентна и
незаинтересована, че в процесният период абонатната станция обслужваща
жилищен блок на адрес: гр. П., *** е работила, като е подавала топлинна
енергия само за отопление. В периода от 01.11.2018г. до
30.04.2019г., в процесния имот всичките три броя отоплителни тела са били
присъединени към топлопреносната мрежа в блока, били са снабдени с ИРУ
за дистанционен отчет и са били технически изправни. През имота
преминава и щранг –лира, която не е снабдена ИРУ, поради което
консумираната топлинна енергия от отоплителното тяло се начислява по
максимална нормативна мощност.. Експертизата установява, че отчетите са
извършвани съобразно нормативните документи, като посочва и потребеното
количество топлинна енергия по периоди, съгласно приложената към
заключението таблица, неразделна част от същото..
Установява се от изготвената и приета пред първата инстанция, ССЕ на
вещото лице Л. К., че размерът на задължението за доставена топлинна
енергия на ответника за процесния период 01.11.2018г. до 30.04.2019г. е в
размер на 10 37.04лв, а обезщетението за забава възлиза на сумата от
97.39лв.
4
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че А. И. И.
има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото последната
притежава идеална част от имот в топлоснабдена сграда. Доказва се и че за
исковия период в сградата е доставяна топлинна енергия. Качеството
потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона от
собственика на топлоснабден имот – разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ
посочва, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, длъжни са
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си, както и да заплащат цена за потребената топлинна енергия.
Обстоятелството, че жалбоподателката притежава идеални части от правото
на собственост върху имота, не я освобождава от задължението да заплаща
топлинна енергия, доколкото вътрешните отношения в съсобствеността не са
предмет на регулиране от ЗЕ, а титуляр на партидата с кл.№ *** е именно
А.И.. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че оплакванията на
жалбоподателката, че имотът е собственост единствено на И. З. И. и
партидата за процесния имот е открита на името на И. З. И. по подадена
изрична молба от последния, че винаги партидата се е водила на негово име
и няма причина ищцовото дружество да прехвърля партидата на името на
ответницата, са изцяло неоснователни, доколкото както бе посочено по-горе
ответницата е собственик на идеални части от процесния имот, поради което
не са налице законови пречки партидата да бъде прехвърлена на нейно име.
Що се касае до оплакването, че е налице противозаконна кражба на личните
данни на ответницата от страна на ищцовото дружество, доколкото по
делото не се събраха доказателства в подкрепа на това твърдения, съдът
приема същото за неоснователно.
Установява се от двете приети по делото експертизи, че имотът е бил
топлоснабден в процесния период и че е извършено реално и точно отчитане
на топлинната енергия, като количество и като стойност. Така
получените като дължими и неизплатени суми за доставена топлинна енергия
за периода 01.11.2018г. до 30.04.2019г. са в размер на 10 37.04лв, а
обезщетението за забава възлиза на сумата от 97.39лв. считано от
03.01.2019г. до 16.02.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни задълженията си, кредиторът може да иска
5
изпълнение, ведно с обезщетение за забава. Доколкото от събраните
доказателства при условията на пълно и главно доказване се установи , че
ответницата има неплатени задължения за доставена топлинна енергия за
процесния период, то предявеният установителен иск за дължимостта им, се
явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
По основателността на предявеният насрещен иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 1250 лева - частичен иск, целия за
24 999.99 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в постоянен, системен стрес, несигурност, притеснения,
тревоги, психическо напрежение и страх, причинени вследствие на
образуване на ч.гр.д. № 2604/2020 г. по описа на ПРС и на гр.д. № 5265/2020
г. по описа на ПРС, противозаконна кражба на личните й данни, ведно със
законна лихва от 15.07.2020 г. до окончателното им изплащане:
Установява се, че поради неизпълнението на задължението на
ответницата за заплащане на доставената топлинна енергия в собствения й
апартамент, находящ се в гр. П., ***, ищцовото дружество е депозирало
заявление по чл.410 ГПК, което е уважено от заповедния съд и е издадена
Заповед № 1264/18.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на ч.гр.д. № 2604/2020 г. по описа на ПРС. Направеното от
ответницата в срок възражение срещу заповедта, има за последица
образуването на гр.д. № 5265/2020 г. по описа на ПРС. Както правилно е
отбелязал първоинстанционния съд, злоупотреба с право е налице, когато
искането не е отправено с цел събиране на дължимо вземане, а когато
молителят знае, че вземането, което претендира не му се дължи, тъй като се
позовава на неверни обстоятелства, но предявява претенция с цел да навреди
другиму. По делото не се установи, изложените от ответника факти да са
неверни и да са целели да навредят на ответницата, поради което съдът
приема, че предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи, поради което
първоинстанционния акт в обжалваната част, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени
пред въззивната инстанция разноски, представляващи юрисконсулско
6
възнаграждение в размер на 150лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262463 от 05.11.2021г. постановено по
гр.д.№5265/2020г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с.,в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, гр. П., ***, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37 сумата от 150.00лв / сто
и петдесет лева/, представляващи направени през въззивната инстанция
разноски.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7