Р Е Ш Е Н И Е
№
110/ 20.01.2016 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година
В публичното заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Ст.А., като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4796 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Г.Д.К. и М.Х.К., против В.Й.Д., за осъждане на ответника да възстанови стените на избено помещение с площ от 4 кв.м., прилежащо към собствения на ищците апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.1 по КК и КР на гр. Бургас, находящ се в сграда с административен адрес: гр. Б., ***, при граници на същото – проход откъм двора, насл. на ***С., портиерска стая, салон и попадащо между стая с площ от 28 кв.м.,находяща се в югозападния ъгъл на сутерена и кухня с площ 12 кв.м., находяща се в северозападния ъгъл на сградата; да предаде на ищците владението на посоченото избено помещение; да преустанови действията си, с които препятства възможността на ищците да ползват пералното помещение, находящо се в сутеренния етаж на сградата, като им осигури достъп до същото и им предаде ключ.
Обективно, кумулативно съединените искове са с правно основание в чл.108 и чл.109 от ЗС. В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищците, който ангажира доказателства, моли за уважаването им и присъждане на разноските по делото. Процесуалният предствител на ответника оспорва исковете, също ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
От анализа на събраните по делото доказателства се налага извод за установеност на следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
Сградата, в която се намира процесното избено помещение, е била построена от арх.С.С. върху негово собствено дворно място, като в тази насока са нот.актове №№ 72/1929 год., 103/1933 год., 157/1934 год. и архитектурния проект за сградата.
Страните не спорят, че ищците К. са съпрузи и се легитимират като собственици на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.1 по КК и КР на гр. Бургас, находящ се в сграда с административен адрес: гр. Б., ***. Собствеността са придобили по дарение, наследство и делба, както следва:
Ищецът К. и Л.Д.Г., б.ж. на Г., поч. на *** год., са наследници на Д.Г.К.,***, поч. на *** год. и Е.Д.А. – К.,***, поч. на *** год.
На 11.07.1949 год., с акт № 141/1949 год., наследодателите на ищеца са придобили от наследниците на арх.С., партерния апартамент в сданието, находящо се в гр.Б., ***, заедно с 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, както и съответните ид.ч. от общите части; прилежащото избено помещение с граници: проход откъм двора, насл. на арх.С., портиерска стая и салон; 1/3 ид.ч. от избения салон, от портиерската стая и пералнята; прилежащото таванско помещение с граници: стълбище, салон на насл. на арх.С.; 1/3 ид.ч. от таванския салон и от сушилнята.
След смъртта на майката на ищеца, последният дарява на баща си своята 1/4 ид.ч. от гореописания имот - нот. акт № 83/1985 год., а впоследствие – с нот. № 123/1992 год. баща му му дарява своите 3/4 ид.ч. от имота.
С влязло в сила решение по гр.д. № 2584 / 2007 год. на БРС, е извършена делба на процесния имот, в т.ч. и избеното помещение, като същият е възложен в дял на Г.К., по време на брака му с М.К., срещу парично уравняване дела на другия съделител.
На 24.01.2015 год. Г. и М. К., с нот. акт № 23/2015 год., са признати за собственици по дарение, наследство и делба на апартамента, както и прилежащото избено помещение.
В петте титула за собственост (4 бр. нот. актове и съдебното решение), избеното пощение фигурира по идентичен начин.
След смъртта на своята майка, Г.К. е притежавал 1/6 ид.ч. от процесния имот (арг. чл.9, ал.1 от ЗН), а не 1/4 ид.ч., каквато е прехвърлил на баща си с нот. акт № 83/1985 год., тъй като чл.14 от СК (обн.ДВ, бр.23/1968 год. и отм.ДВ, бр.41/1985 год.) не е бил приложим за този имот. Имотът не е бил в режим на СИО между родителите на ищеца, а майката на К. е починала далеч преди влизане в сила на този текст. Това следва да се отбележи само за прецизност, като не се отразява на отношенията между настоящите страни, а по – скоро на отношенията между бившите съсобственици на апартамента на ищците и делбата между тях, извършена по гр.д. № 2584 / 2007 год. на БРС.
Ответникът, от своя страна, се легитимира като собственик на жилище в сутеренния етаж на сградата, находяща се в гр. Б., ***, цялото с площ от 54 кв.м., състоящо се от стая с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата и с площ от 28 кв.м., кухня с площ от 12 кв.м. и северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището, както и тоалетна, при граници: от две страни – виншен зид, стълбище, коридор и складово помещение на Р.Т., както и 1/3 ид.ч. от пералнята и от салона, находящи се в сутерена.
Собствеността по отношение на описания имот е придобил по наследство и покупко – продажба, а именно:
С нот. акт № 115/1966 год., В.О.Я. закупува от наследниците на арх.С., ищеца, покойната му сестра и наследодателя на ищеца, едно жилище в сутеренния етаж на сградата, находяща се в гр. Б., ***, състоящо се от стая с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата и с площ от 28 кв.м., кухня с площ от 12 кв.м. и северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището, 1/3 ид. част от пералнята и от салона, както и тоалетна, без описани граници на същото.
На 02.03.1974 год. (нот.акт № 16/1974 год.) В.Я. прехвърля на Д.Я.Е. (В.), б.ж. на гр. Б.,поч. На *** год.,гореописаното жилище, срещу задължение за гледане и издръжка.
Ответникът и Ц.Й.Д. са наследници на Д.Я.Е. (В.) и след смъртта й, с нот. акт № 30/2009 год., са признати за собственици по давност и наследство на жилище в сутеренния етаж на сградата, находяща се в гр. Б., ***, цялото с площ от 54 кв.м., състоящо се от стая с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата и с площ от 28 кв.м., кухня с площ от 12 кв.м. и северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището, както и тоалетна, при граници: от две страни – виншен зид, стълбище, коридор и складово помещение на Р.Т., както и 1/3 ид.ч. от пералнята и от салона, находящи се в сутерена.
С нот. акт № 37/2009 год., ответникът В.Д. купува от брат си Й.Д. 1/2 ид.ч. от посоченото жилище, а с нот. акт № 107/2009 год., купува от К.А.Б. самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5, както и 1/3 ид.ч. от пералнята в сутеренния етаж, находящи се в сградата на ул.*** в гр. Б..
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че в проекта на срадата, съхраняван в Община Бургас, не е посочено предназначението на помещенията в сутерена, но спрямо проектната, застроената площ е увеличена, а сутеренът – вътрешно преустроен. Поради това е констатирано несъответствие между размерите на помещенията и одобрения проект, като помещение с приблизителна площ от 4 м² е имало между портиерската стая и стаята с южно изложение, а ако е имало врата от помещението към салона, тя е зазидана. Кухнята в жилището на ответника, чието изложение е север, понастоящем е с площ от 16 м², като съвпада по местоположение с портиерската стая, чиято площ би следвало да е 12 м². Избеното помещение би се индивидуализирало с границите по придобивния акт № 141/1949 год. на К., като същото е приобщено към жилището на Д. – към стаята (кухня) в северозападния ъгъл на сградата и не съществува физически. Констатациите на вещото лице са графично онагледени и според скиците към заключението, избеното помещение е отбелязано на комбинираната скица с червен контур, а пералнята се намира в североизточния ъгъл на сутеренния етаж на сградата, при граници: от север – външен зид, от изток – външен зид, от юг – салон и от запад – санитарен възел и е оградена със зелен контур.
Разпитани са и св.Т., С. А. и Н.. От показанията на първите двама се установява, че избата на ищците е съществувала до момента, в който ответникът е извършил преустройство на жилището си, находящо се в сутерена, както и че последният е сменил вратата на пералнята и я отдава под наем. Свидетелите обясняват, че избеното помешение се е намирало вдясно от стълбите на сутерена, непосредствено след портиерската стая. Показанията на останалите двама свидетели носят информация относно ползването на голямата стая от майката на ответника, заедно с тоалетната в сутерена.
Приети са като доказателства и придобивните актове на останалите етажни собственици – нот.акт № 85/1960 год., нот.акт № 28/1958 год., нот.акт № 105/1964 год., както и уведомление от 10.01.2013 год., постановление от 17.04.2014 год. и постановление от 17.12.2013 год. на Бургаската районна прокуратура, имащи спомагателно доказателствено значение – първата група от тях - за изясняване собствеността по отношение на помещенията в избения/сутеренния етаж, а втората група – за момента на завладяване на избеното помещение от ответника и установяване на собствена фактическа власт.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за основателни.
По иска с правно основание в чл.109 от ЗС:
Установено е, че ищците са придобили правото на собственост върху избеното помещение, отразено в комбинираната скица на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза. Действително, същото не е било отразено в проекта за застройка на сградата, но е установено, че е съществувало фактически до разрушаването на преградните му стени от страна на ответника, който впрочем, сам признава в своя отговор да е извършил преустройството на жилището в сутерена, засягащо избата на К.. Същите са придобили жилище на партерния етаж, заедно с таван, изба, 1/3 ид.ч. от избения салон, от портиерската стая и пералнята и 1/3 ид.ч. от таванския салон и от сушилнята. Понеже дотогава сградата е била собствена само на насл. на арх.С., с тази първа разпоредителна сделка – нот.акт 141/1949 год., е учредена етажната собственост (арг. Наредба – закон за етажната собственост – отм. Изв.бр. 92/16.11.1951 год.). С нея етажните вече собственици са изключили от общите части помещенията в сутерена. И това е било възможно, тъй като тези общи части са такива по предназначение, т.е. с решение на етажните собственици, същите могат да са притежание на част от етажните собственици, респ. да се отчуждят на трети лица. Този извод следва и от обстоятелствата, че К. са закупили, а насл. на арх.С. са продали 1/3 ид.ч. от пералнята и портиерската стая, а не „припадащите им се части” от тези помещения. Тези помещения изрично са изключени от общите части на сградата, припадащи се към партерния апартамент по силата на чл.2 от Наредбата – закон за етажната собственост - стр.ІІ от придобивния акт от 1949 год. Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че не всички, а само част от етажните собственици, са притежавали ид.ч. от пералнята и портиерската стая, за което свидетелстват и придобивните актове за останалите обекти в етажната собственост. Затова при изповядване на сделката през 1966 год. – нот. акт 115 / 1966 год., само К. и насл. на арх.С., като съсобственици на продаваните помещения, са били легитимирани и са продали на В.Я. жилище със следното съдържание, необособено функционално: стая с южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата и с площ от 28 м² (собствена на насл. на арх.С., която не е била предмет на предходни разпоредителни сделки), кухня с площ от 12 м² и северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата (собственост на насл. на арх.С. и на К. – нот.акт № 141/1049 год.), килер под стълбището (собствен на насл. на арх.С., който не е бил предмет на предходни разпоредителни сделки), 1/3 ид. част от пералнята и от салона, както и тоалетна (собствени на насл. на арх.С.).
Другата 1/3 ид.ч. от пералнята в сутерена е продадена от насл. на арх.С. на Н.С., закупил стая – жилище с балкон на таванския етаж, с южно изложение, съгл. нот. акт № 105/1964 год.
Или към 1966 год. собствеността върху помещенията в избения/сутеренен етаж е била разпределена по следния начин: 1/3 ид.ч. от портиерската стая – К., 2/3 ид.ч. от портиерската стая – насл. на арх.С., 1/3 ид.ч. от пералнята – К., 1/3 ид.ч. от пералнята – Н.С. и 1/3 ид.ч. от пералнята – насл. на арх. С., чиято е била и стаята с югозападно изложение и площ от 28 м², като неразпоредена с никоя от цитираните по – горе предходни сделки. Процесното избено помещение е принадлежало на К., а останалите избени помещения, прилежащи към останалите обекти в етажната собственост, не са предмет на настоящия спор.
Ето защо, избеното помещение на ищците, находящо се в сутерена, между стаята с площ от 12 м² със северно изложение и стаята с площ от 28 м², не е било предмет на сделката от 1966 год., съответно – на последващите сделки, легитимиращи Д. като собственик на жилището в сутерена. В тази връзка следва да се има предвид и констатацията на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, че сградата е надстроена, т.е. има положителна разлика между реално застроената площ на сутерена и площта по проект, която разлика е приблизително 4 м² за стаята със северно изложение, находяща се в североизточния ъгъл на сградата. Тя е с проектна площ от 12 м², а замерена на място е с площ от 16 м². В обобщение, придобивната сделка на В.Я. и последващите я, касаещи жилището на ответника, са по проектни площи, но реално не са обхващали съществуващото избено помещение на ищците.
И още – в нот.акт № 30/2009 год., с който Ц. и В. Д. са признати за собственици по давност и наследство на жилището в сутерена, същото е описано по начина, по който е описано в придобивния акт на праводателката им – Д.Я.Е., без да включва допълнителни помещения, в т.ч. избеното помещение на ищците или тяхната ид. част от пералнята. Нещо повече – дори да се приеме обратното, нямало е как, след като ответникът (било сам, било с брат си) е установил фактическа власт върху процесното избено помещение едва в края на 2012 год., да го е придобил по давност към минал момент – 27.03.2009 год. (датата на съставяне на нотариалния акт). Освен това, частни документи (декларации от трети лица до ГНС – гр. Бургас), не са годни да легитимират ответника като собственик на избеното помещение, нито това може да стане със скица от АГКК.
Поради това следва да се приеме, че осъдителния иск на К. – за осъждане на ответника да възстанови стените на избеното им помещение с площ от 4 м², е основателен. То следва да се индивидуализира със следните граници – проход откъм двора; стая (кухня) с площ от 12 м² на В.Д., находяща се в северозападния ъгъл на сутеренния етаж; салон на сутеренния етаж и стая с площ от 28 кв.м. на В.Д., находяща се в югозападния ъгъл на сутеренния етаж.
По исковете с правно основание в чл.108 от ЗС:
Горните съждения относно принадлежността на правото на собственост върху процесното избено помещение, както и обстоятелството, че понастоящем, предвид обстоятелствата, то се намира във фактическа власт на ответника, без той да противопоставя годно правно основание за това, налагат да се уважи иска за предаване владението по отношение на същото.
Що се касае до пералнята, твърдението на ответника, че клозетът в избения етаж/сутерена, съответствал на 1/3 ид.ч. от пералното помещение, не може да се приеме за основателно. Клозетът е самостоятелно и обособено помещение, различно от пералнята и като такова фигурира още в проекта от 1933 год. Както беше казано, непосредствено преди сделката, обективирана в нот.акт № 115/1966 год., собствеността по отношение на пералнята е била разпределена както следва: 1/3 ид.ч. – на К., 1/3 ид.ч. – на Н.С. и 1/3 ид.ч. – на насл. на арх. С.. След сделката В.Я., а оттам – Д.Е., респ. В.Д., е станал собственик на 1/3 ид.ч. от пералнята, която ид.ч. е придобита от насл. на арх.С.. Другата 1/3 ид.ч. ответникът е придобил от К.Б. с нот. акт № 107/2009 год. Т.е. понастоящем Д. притежава 2/3 ид.ч. от пералнята, а ищците – тяхната 1/3 ид.ч., с която не са се разпореждали. Следователно, сменяйки вратата и заключвайки пералнята, ответникът осъществява фактическата власт по отношение на ид.ч., принадлежаща на Г. и М. К., без да разполага с правно основание за това, поради което следва да се уважи и искът за предаване владението върху 1/3 ид.ч. от пералнята, посредством осигуряване на достъп на ищците.
С цел по – пълна и нагледна индивидуализация на същото, следва да се обявят за неразделни части от настоящото решение скица № 1 и комбинираната скица на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, находящи се на л.84 и л.85 от настоящото дело.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците се следват деловодни разноски в размер на 1673.48 лв., съгласно приложен списък.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Й.Д. ***, ЕГН – **********, на основание чл.109 от ЗСоб., да възстанови преградните стени, обособяващи собственото на Г.Д.К., ЕГН – ********** и М.Х.К., ЕГН – **********,***, избено помещение с площ от 4 кв.м. в сутеренния етаж на сграда, находяща се в гр. Б., ***, и прилежащо към притежавания от тях самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.1 по КК и КР на гр. Бургас, при граници на избеното помещение – проход откъм двора; стая (кухня) с площ от 12 м² на В.Д., находяща се в северозападния ъгъл на сутеренния етаж; салон на сутеренния етаж и стая с площ от 28 кв.м. на В.Д., находяща се в югозападния ъгъл на сутеренния етаж, отбелязано с червен контур на комбинираната скица към заключението на съдебно – техноическата експертиза.
ОСЪЖДА В.Й.Д. ***, ЕГН – **********, на основание чл.108 от ЗСоб., да предаде на Г.Д.К., ЕГН – ********** и М.Х.К., ЕГН – **********,***, владението върху собственото им избено помещение с площ от 4 кв.м. в сутеренния етаж на сграда, находяща се в гр. Б., *** и прилежащо към притежавания от тях самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.1 по КК и КР на гр. Бургас, при граници на избеното помещение – проход откъм двора; стая (кухня) с площ от 12 м² на В.Д., находяща се в северозападния ъгъл на сутеренния етаж; салон на сутеренния етаж и стая с площ от 28 кв.м. на В.Д., находяща се в югозападния ъгъл на сутеренния етаж, отбелязано с червен контур на комбинираната скица към заключението на съдебно – техноическата експертиза, КАКТО и върху собствената им 1/3 ид.ч. от пералня, находяща се в североизточния ъгъл на сутеренния етаж в гореописаната сграда, при граници за пералнята: от север – външен зид, от изток – външен зид, от юг – салон и от запад – санитарен възел, отбелязани със зелен контур на комбинираната скица към заключението на съдебно – техноическата експертиза.
ОБЯВЯВА скица № 1 и комбинираната скица от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, за неразделни части от настоящото решение.
ОСЪЖДА В.Й.Д. ***, ЕГН – **********, да заплати на Г.Д.К., ЕГН – ********** и М.Х.К., ЕГН – **********,***, деловодни разноски в размер на 1673.48 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:........../п/...............
Вярно с оригинала: НД