Р Е Ш Е Н И Е
№____________
гр. ВАРНА,
..............................................
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
в.г.д.№ 996/2019
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 437 ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх. № 16615/31.05.2019 год по
описа на ВОС, депозирана от адв. Ч., в качеството и на пълномощник на К.К.С. с ЕГН **********
длъжник по изпълнително дело 20198950400640/ 2019 год по описа на
ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, район на действие ОС - Варна,
В жалбата се изразява становище, че определените разноски по изпълнително дело 20198950400640/ 2019 год , обективирани в призовката за доброволно изпълнение, освен
че са прекомерни са и недължими,тъй като длъжникът не е дал повод за образуване
на изпълнителното производство.
Жалбоподателят
оспорва посочените в поканата за доброволно изпълнение суми за разноски. Излага подробни съображения. Молят, да се
отменят така наложените на длъжника разноски или да бъдат намалени,тъй като са
прекомерни с оглед липсата на правна сложност и настъпило изпълнение.
Взискателят по делото е
депозирал възражение в законоустановения срок, в което изразява становището си,
че жалбата е неоснователна.
Съдебният изпълнител е изложил и
представил мотиви по реда на чл. 436, ал.
3 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, мотивите на частния
съдебен изпълнител и въз основа на
доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за
установено следното:
Изпълнително дело 20198950400640/ 2019 год е образувано
на основание изпълнителен лист, издаден в полза на Г.П.Г. за сума в размер на 850 лв
, поради което е било налице изпълнително основание за образуване на
изпълнителното производство.С оглед и на издадения изпълнителен
лист,неоснователно е твърдението на жалбоподателката
относно незаконосъобразно образуване на изпълнителното дело
С молбата за образуване е представен и договор за правна
защита и съдействие с уговорен и платен хонорар в размер на 350 лв, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие / с изрично отбелязване,че сумата е била изплатена в брой/. С
молбата за образуване са внесени и авансови такси за извършване на изрично
поисканите действия, за което е издадена сметка по чл.79 от ЗЧСИ и приложена
фактура.
С образуване на делото е изпратена Покана за доброволно
изпълнение за длъжника, в която са включени сумите
по изпълнителния лист, държавна такса , разноски и заплатения адвокатски хонорар по представен
договор за правна защита и съдействие.
Пред ЧСИ не е направено възражение за прекомерност на дължимите разноски и не е постъпило искане от искане от длъжника за намаляне
на договореното възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК, и
определените разноски, освен депозираната жалба.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
С изменението
на чл. 435, ал.2 от ГПК, ДВ, бр.100 от 2010 г. бе изрично предвидена
от законодателя възможността, по този ред длъжникът
да обжалва и постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Упражняването на това право от
длъжника не е поставено в зависимост от предварително подаване на искане
до съдебния изпълнител за изменение
размера на разноските и постановяване на изричен отказ
от него
Въпросът за разноските в
изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII, раздел II от ГПК и като норми от общата част
на процесуалния закон, тези правила важат и за изпълнителното производство.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на две хипотези, които не
са налице в конкретния случай. Безспорно направените от взискателя разходи за
адвокатски хонорар са сред разноските по изпълнението, които са за сметка на
длъжника. На общо основание, разпоредбите на ГПК за дължимите от страните
разноски по исковото производство, намират приложение и в изпълнителния процес,
в това число и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК
за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съдебната
практика е възприела становището, че за длъжника е открита възможността да
обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа
му да се произнесе по искането за намаляването им, че произнасянето на
съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изп.
производство не е същинско изпълнително действие. То не е насочено към
осъществяване на притежанието по изп. основание, а е
реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т. е. за неоснователно
причинени имуществени вреди
Съдилищата са приели, че възможността да се
иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е
прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 ГПК,
разпоредба от общата част на ГПК - глава VIII, раздел
II. Поканата за доброволно изпълнение съдържа становището на
съдия-изпълнителя относно дължимите в изп.
производство разноски и тя се приема като постановление на съдия-изпълнителя по
въпроса за разноските в изп. производство.
Конкретната хипотеза е
именно такава. Жалбоподателите не са сезирали ЧСИ с искане за намаляване
размера на адв. хонорар, а са депозирали жалба
директно пред ВОС.
Жалбата, в частта относно посочените в призовката за
доброволно изпълнение разноски по
изпълнителното дело, е допустима, с оглед
установената трайна съдебна практика, поради което съдът следва да се произнесе
по въпроса за нейната основателност.
Разгледана по същество, съдът установи следното:
В призовката за доброволно плащане, освен сумите по
изпълнителния лист - 850 лв, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство са посочени и следните разноски по
изпълнителното дело- адв.хонорар
в размер на 350 лв, 220,95 лв, разноски по изп.дело, от които такса по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИс включен ДДС-в размер на 139,20 лв.
При
изчисляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ следва да се вземе предвид
материалния интерес по изпълнителното дело, който към момента на депозиране на
молбата за образуване на изпълнителното дело възлиза общо на сумата от 850 лева. Съгласно чл.26 от цитираната тарифа, За изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до 10 000 лв. - 105 лв. + 8 %
за горницата над 1000 лв.;
Съгласно
Наредба № 1 за минималния размера
на за адвокатските възнаграждения
минималния размер, определен за изпълнителното производство е както следва : За
защита по изпълнително дело възнаграждението е: 
за образуване на изпълнително дело - 100 лв.;,
и за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 ;
Т.е.
минималния размер в настоящия случай
възлиза на сумата 150 лв плюс 100 лв за образуване на изпълнителното производство- общо в
размер на 250 лв. До посочения размер следва да се намали адвокатското
възнаграждение, поради неговата прекомерност в конкретния случай- липса на фактическа и правна сложност по
изпълнителното производство,|/ още повече, че длъжникът
е погасил задължението си един ден преди
получаване на призовката за доброволно изпълнение и не са необходими извършване
на допълнителни действия по изп.производство.
.
От посочените изчисления следва че определената такса по чл.26 от тарифата,
следва да бъде коригирана от 139,20 лв ,като се намали до размер от 105 лв.
С
оглед изложеното, жалбата против постановлението на ЧСИ касаещо определяне на
разноските за изпълнителното производство относно взискателя и изпратените ПДИ
в частта за разноски по изпълнителното
дело- адв.хонорар
в размер на 350 лв, такса по чл.26 от Тарифата за
таксите от 139,20 лв
с ДДС на 105 лв с ДДС ,т.е. разноските по ЗЧСИс включен ДДС-в размер на 220,95 лв. се явява
основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното
постановление, за разликата над 250 до 350 лв за
адвокатски хонорар и за таксите за
ЧСИ следва да се отмени над 186,75 лв до 220,95 лв.
Неоснователно
е твърдението в частната жалба, че разноски не се дължат, тъй като изпълнението
от страна на длъжника / извършено чрез плащане в полза на взискателя / е извършено след образуване на изпълнителното
производство
Доколкото
от страна на ЧСИ няма произнасяне по същество, Окръжният съд следва да се
произнесе по същество.
По
аргумент на чл. 248, ал. 3 ГПК,
настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
действията на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895 , район на действие
ОС - Варна, по изп. д. 20198950400640/ 2019 год изразяващи се в постановление за определяне на
дължимите от длъжниците разноски по изп. д. 20198950400640/ 2019 в изпратената
ПДИ в частта, касаеща разноските от 350 лв. за адв. възнаграждение,
за разликата над 250 лв. до 350 лв. и определената такса по чл.26 от Тарифата за
таксите събирани по ЗЧСИ за разликата
над 105 до 139,20 лв
НА
ОСН. чл. 78, ал. 5 ГПК, намалява размера
на адвокатското възнаграждение на адвокат И.В.Д. от ВАК, пълномощник на взискателя Г.П.Г. по
изп. д. 20198950400640/
2019 по описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, район на
действие ОС - Варна съгласно договор за правна помощ от 350 лв.
на 250 лв., поради прекомерност.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от РЕШЕНИЕТО да се изпрати на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895, район на действие ОС - Варна
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: