Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр. Велико Търново, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря М.Н.и участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Данаилова касационно АХД № 10267/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 4к от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗР на
ЗСПЗЗ/.
Образувано е по подадена касационна
жалба от В.Г.Н. ***, чрез *** Б.С.Г.,*** против Решение № 260069 от 11.06.2021г. по
гр. дело № 912 по описа на Районен съд Свищов за 2020г. С решението е отхвърлена
нейна жалба против Заповед № ОА04-5678 от 19.08.2020 г. на Областен управител
на Област Велико Търново за одобряване план на новообразуваните имоти на
земеделските земи предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ в м. „Драчево Бърдо 3-4“ в землището на гр. Свищов.
В касационната жалба са изложени
твърдения, че решението е постановено в нарушение на приложимия материален
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. На първо място е посочено, че липсва произнасяне по
законосъобразността на административния акт. Не почивал на никакви
доказателства изводът на съда, че между жалбоподателката
и заинтересованата страна Г.Л.Г. е налице спор за материално право. Нито с
волеизявление, нито с активно поведение била изразена претенция към имота на Н..
Във възражение вх. № 94-В-34/06.12.2019г., Г. бил поискал да бъде отразен като
собственик на имот № 66 в масив 50 в ПНИ, като е посочил площта му – 10 дка.
Представил е документ за притежание на 13 дка, а в нарушение на задълженията си
изработващият плана е очертал имота му с площ 16.395дка, която е по-голяма от
заявената и налична по документ за собственост. По тази причина необосноват е
извода, че Г. оспорва правото на собственост на Н.. Само изменение на влязъл в
сила ПНИ не можело да се измени при непълноти и грешки, водещи до за материално
право. Съдът не бил изпълнил задълженията си за проверка на обжалвания ПНИ.
Нарушен намира материалния закон, тъй при одобрението на ПНИ административният
орган е длъжен да се съобрази с правата на собственост, установени с надлежни
титули. Данни за притежавания от жалбоподателката
имот имало в помощния план, но въпреки това липсвало отразяване в изготвения
ПНИ.
Моли за отмяна на решението и за постановяване
на друго, с което да бъде уважена жалбата срещу административния акт, като
преписката бъде върната за преработване с отразяване в ПНИ на земеделските земи
по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ. В съдебно, чрез процесуалния си представител *** Б.Г., поддържа
касационната жалба.
Ответникът по жалбата Областен
управител на Област Велико Търново, чрез ***Д.С., оспорва касационната жалба,
като неоснователна, като релевира доводи, че
решението на Районен съд Свищов, като правилно, постановено в съответствие с
приложимите правни норми следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателката
не се била легитимирала като собственик на имот преди влизане в сила на Заповед
№ ОА04-5678 от 19.08.2020 г. на Областен управител на Област Велико Търново.
Областният управител и назначената от него комисия само разглеждала подадените
възражения, а не признавала и възстановявала собственост.
Заинтересованата страна – Община Свищов, чрез адвокатско дружество „Шопов и
Янков“ в отговора на касационната жалба заема
становище за неоснователност, алтернативно недопустимост на същата. РС нямал
правомощия да решава спорове за материално право в производство по обжалване на
административен акт. Н. не била депозирала възражение пред кмета на община
Свищов преди одобряването на ПНИ. Счита, че спорът е следвало да бъде разгледан
от Административен съд като първа инстанция. Претендира разноски.
Заинтересованата страна – Г.Л.Г.,***
в отговора на касационната жалба заема становище за неоснователност
на касационнета жалба. Правилно съдът бил преценил,
че е налице спор за материално право. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Велико Търново, изразява становище че решението на Районен съд гр.
Свищов следва да бъде обезсилено като недопустимо. Съгласно §4к, ал. 6 от ПЗР
на ЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител.
Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез
средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника,
и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и
кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се
подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на
заповедта в "Държавен вестник". РС гр. Свищов не е бил компетентен да
се произнесе по жалбата.
Съдът след като съобрази изложените
в жалбите касационни основания, доказателствата събрани във въззивната
инстанция и при служебната проверка по реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадено от
лице с активна процесуална легитимация в срок и е допустима за разглеждане.
Предмет на проверка е Решение № 260069 от 11.06.2021г. по гр. дело № 912 по
описа на Районен съд Свищов за 2020г.,
с което е отхвърлена нейна жалба против Заповед № ОА04-5678 от 19.08.2020 г. на
Областен управител на Област Велико Търново за одобряване план на
новообразуваните имоти на земеделските земи предоставени за ползване въз основа
на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. „Драчево Бърдо 3-4“ в землището на гр.
Свищов.
Съгласно
§ 19, ал. 1 ЗИД АПК (обн. ДВ бр. 39/2011 г., в сила
от 24.05.2011г.) индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за
прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от
министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на
районния съд подлежат на обжалване пред административния съд по реда на АПК,
който разглежда жалбата в състав от трима съдии. С тази разпоредба е предвидено
изключение от общата родова подсъдност по чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК като са
въведени нови правила относно реда за обжалване на издадените по ЗСПЗЗ и
правилника за прилагането му индивидуални административни актове и компетентния
съд, вкл. и при оспорване на заповеди за одобряване на планове на
новообразуваните имоти. Разпоредбата е нова и се съдържа в нормативен акт по по-висок
ранг. По аргумент от ал. 2 на същата, съгласно която образуваните дела до
влизане в сила на този закон пред административните съдилища се довършват по
досегашния ред, следва, че законодателят е предвидил новият процесуален ред да
е приложим при оспорване на индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и
правилника за прилагането му, вкл. и тези, издадени на основание § 4к, ал. 6
ПЗРЗСПЗЗ. Единственото изключение касае заповедите на министъра на земеделието
и храните.
Така с обсъжданата разпоредба на § 19 ЗИДАПК е дерогирано
приложението на предвидената в § 4к, ал. 6, предл. 3
ПЗРЗСПЗЗ подсъдност на оспорванията срещу, издадени
на това основание индивидуални административни актове.
Предмет на оспорване пред Свищовския
районен съд е именно такъв акт. С оглед на това, настоящия съдебен състав
счита, че макар в разпоредбите на чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като
компетентен да разгледа оспорването срещу заповедите на областните управители е
определен административния съд, то във връзка с тълкуването на нормите се
налага извода за приложимост на § 19, ал. 1 от ЗИД АПК, доколкото се явява
норма от по – висок ранг, поради приемането й през 2011 година, т. е. след
посочените разпоредби. В горния смисъл е и константната практика на смесени
състав на ВАС и ВКС (Определение № 22 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2/2017 г.; Определение № 90 от 22.12.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 70/2016 г/). По тези съображения Административен
съд Велико Търново е компетентен да се произнася като касационна инстанция, а първоинстанционен съд по редовността, допустимостта и
основателността на жалбата срещу Заповедта на областния управител, съобразно
местонахождението на имотите, е бил Районен съд Свищов. Неоснователно в този
смисъл е становището на прокуратурата за обезсилване на решението на Свищовския
районен съд.
Въззивният
съд е установил следната фактическата обстановка по делото:
Видно от нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № 149, том II, дело 689/72 г. на
Свищовския районен съдия, Н.П.Н. е признат за собственик по давностно
владение на лозе от 3 дка в Свищовско землище, в м. Драчово
Бърдо, при граници от изток път, от юг и запад – Л.Г.В. и от север – Л.Г.В..
С Решение № 00004 за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстанови
стари реални граници в землището на гр. Свищов от 05.11.2008 г. на ПК Свищов, е
възстановено правото на собственост на Н.П.Н. в съществуващи стари реални
граници на следните имоти: нива от 1, 220 дка в м. Д. Б., землище гр. Свищов,
нива от 1, 140 дка в м. Драчево Бърдо, Землище Свищов и лозе от 0,660 дка в м.
Драчево Бърдо, землище Свищов. Посочено е, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите разположени в територии по параграф 4
ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28
ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила
план на новообразуваните имоти по чл.
28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.
Съгласно удостоверение за
наследници изх. № 06-09-1236 от 04.12.2019 г. на Община Свищов, Н.П.Н. е
починал на 04.10.2004 г.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, от приложените по делото документи и данните
от полските измервания, имотът на наследници на Н.П.Н. попада в ПИ 50.66 от
изработения план за териториите по параграф 4
от ЗСПЗЗ. Вещото лице е заключило, че имотът с площ от 3 дка описан в
Нотариалния акт на Н.П.Н. и имот с площ от 13,00 дка описан в нотариалния акт
на Г. Л.Г. уплътняват ПИ 50. 66, който е с площ от 16,395 дка. В съдебно
заседание пред РС вещото лице е заявило, че нотариалните актове, които
прегледал били на тримата с фамилии В., които на един ден са извали поредни
нотариални актове, единият за 1 дка, който е отразен в картата, другият за 13
дка, който също е отразен, и този на жалбоподателката
с 3 дка, но същия не е настанен в картата. Заявил е, че жалбоподателката
има Решение на Поземлена комисия, като следвала да се „настани точно където е
определена тая местност Драчево Бърдо 3-4“. Ходил на терена, жената посочила
мястото, извършил замервания и мястото, което тя показала било точно района, за
който е спора. Категорично за него имотът на жалбоподателката
бил точно между двата имоти на лицата, вече възстановени нейни роднини, като
имало и място това да се отрази, тъй като единият от настанените е поискал 10
дка, представил е нотариален акт за 13 дка, а са му дадени 16,300 дка. Посочил
е, че имотът на жалбоподателката се намира между
имотът на нейния брат, което е 1 дка, с него граничи на север, от изток е път,
от юг и запад е другият възстановен. Според вещото лице имотът на жалбоподателката е трябвало, а не е бил отразен.
По делото пред РС е приложена
преписка № 0004/91 г. на ОбС Земеделие за землище
Свищов, в която се съдържа Решение № 0004 от 05.11.2008 г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на гр. Свищов, приложено по делото, възражение от Н.
Николов от 18.02.1997 г. заявление от същия от 28.08.1991 г. за възстановяване
на собствеността върху посочените земеделски земи в м. Драчево Бърдо,
декларация и протоколи за отчуждаване и причисляване към ДПФ на частни земи под
нормативите по чл. 25 ПМС от 08.03.1975 г.
Касационната инстанция, при
служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не констатира
основания за нищожност и недопустимост на същия, а преценката за съответствието
с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата
пороци, сочещи касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК, обосновава следните
изводи:
Административният орган при
изработване и одобряване на ПНИ има законово задължение да установи
разположението и границите на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и
ДЗС, собствеността по отношение на които е възстановена на старите собственици
с влезли в сила решения на общинската служба по земеделие, респ. на поземлената
комисия или на съда, когато тези имоти попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който има земи, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по § 4. Поради това в §
4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е регламентирано изискването помощният
план, въз основа на който се изработва ПНИ да съдържа данни както за имотите,
предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на
ТКЗС и ДЗС. В § 4к, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ
за установяване на границите на старите имоти, законодателят е предвидил
възможността да се използват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни
планове и други графични материали и данни. При липса на информация за
границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и
по ред, определени с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 3 от ППЗСПЗЗ също е разписано,
че установяването на границите на имотите, съществували преди образуването на
ТКЗС и ДЗС, се извършва въз основа на: информационните източници съгласно § 4к, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби
на ЗСПЗЗ; заснемане по геодезически методи
при наличие на условията по чл. 18а; анкета по реда на чл. 18б, ал. 2, когато
не могат да бъдат установени по реда на т. 1 и т. 2. От писмените доказателства
приети по делото и заключението на вещото лице, което е прието по делото пред РС се установява, че Решение № 00004 за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстанови
стари реални граници в землището на гр. Свищов от 05.11.2008 г. на ПК Свищов, е
възстановено правото на собственост на Н.П.Н. в съществуващи стари реални
граници на следните имоти: нива от 1, 220 дка в м. Драчево Бърдо, землище гр.
Свищов, нива от 1, 140 дка в м. Д. Б., Землище Свищов и лозе от 0, 660 дка в м.
Драчево Бърдо, землище Свищов. Вещото лице потвърждава, че имотът на жалбоподателката бил точно между двата имоти на лицата,
вече възстановени нейни роднини, като има място да се отрази, тъй като единият
от настанените е поискал 10 дка, представил е нотариален акт за 13 дка, а са му
дадени 16,300 дка абсолютно без основание.
Анализ на разпоредбите на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и от съвкупната
преценка на събраните доказателства е установил, че записването по отношение на
имот с идентификатор № 65766.50.66 в м. „Драчево Бърдо 3-4“ в землището на гр. Свищов, отреден на Г. Л.Г., не е осъществено
в съответствие с действителните права на собствениците съгласно изискването на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Налице е незаконосъобразност
на административния акт в оспорената му част при наличие на отменителните
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. В процедурата по установяване
на други информационни източници и стари реални граници по см. на чл. 18а от ППЗСПЗЗ на процесните
земеделски земи са допуснати съществени нарушения, което е довело до
незаконосъобразност на оспорената заповед за одобряване на ПНИ. След като жалбоподателката доказва правото на собственост на
наследодателя си, на който с Решение № 00004 е възстановено правото на
собственост на земи в съществуващи или възстанови стари реални граници в
землището на гр. Свищов от 05.11.2008 г. на ПК Свищов, то е следвало да бъде
включена в техническото задание. Обстоятелството, че не е направила в срок
възражение, не може да дерогира приложението на
посочените законови норми. Административният орган е бил длъжен да извърши
всички предписани от закона действия, при доказани предпоставки.
По делото е безспорно установено, че
В.Г.Н. се легитимира като лице, чийто наследствен имот следва да бъде отразен в
плана на новообразуваните имоти, с представен по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № 149, том II, дело 689/72 г. на
Свищовския районен съдия. Видно от заключението на вещото лице, отреждането на
имота с оспорения ПНИ съответства на местоположението на същия. Налице е
противоречие на заповедта в оспорената и част с материалноправните
норми на ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти следва да бъде съобразен с
правата на ползвателите с признато право да придобият собствеността върху
ползвания от тях имот, с правата на собствениците с възстановено право на
собственост и собствениците, които това право не е отнето, който следва да се
извърши преценка за отразените в регистъра данни за тяхната собственост въз
основа на писмените доказателства. Имотът неправилно е записан като собственост
на Г.Г. без същият да представи надлежен титул за
собственост за целите 16.395дка – представил е такъв само за 13 дка. Неправилно
съдът е приел, че фактическите и правни основания за вписване на имота и като
собственост на касатора не са налице поради наличието
на спор за материално право.
С оглед на тези доводи настоящия
състав счита, че оспореното решение страда от пороците релевирани
с касационната жалба, поради което е като неправилно следва да бъде отменено. Следва
да се върне делото на областен управител за провеждане на административно
производство съобразно изложените мотиви.
При този изхода на спора и
установената основателност на касационната жалба, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК на жалбоподателката се следват направените в двете
производства разноски общо 665лв., от които 350 лв. пред РС за вещо лица, 300лв.
по договор за правна защита и съдействие от 18.11.21г. с отбелязване за плащане
в брой. По договор за правна защита и
съдействие № 0215598 от 20.10.20г. за представителство пред РС липсва
отбелязване за плащане в брой на договореното възнаграждение от 300лв., поради
което такова не следва да бъде присъждано. Не следва да бъдат присъждани и претендираните пред двете инстанции държавни такси в размер
от по 30лв., тъй като не заплащани държавни такси в така посочените в списъците
за разноски размери.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2, предложение
първо от АПК Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260069 от
11.06.2021г. по гр. дело № 912 по описа на Районен съд Свищов за 2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Заповед № ОА04-5678 от 19.08.2020 г. на Областен управител на Област Велико
Търново за одобряване план на новообразуваните имоти на земеделските земи
предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в ЧАСТТА относно новообразуван имот с
идентификатор № 65766.50.66 в м. „Драчево Бърдо 3-4“ в землището на гр. Свищов, отреден на Г. Л.Г. и ВРЪЩА преписката
на Областния управител на област с административен център – Велико Търново за ново
произнасяне в отменената част при съобразяване с дадените указания по
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Областен управител на област с
административен център гр.Велико Търново да заплати на В.Г.Н., ЕГН:
********** ***, сумата
от 665 лв. (шестстотин шестдесет и пет) лева, представляваща разноски по
воденото на делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.