№ 7417
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110133866 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) от ******************** И. К. (ищец) срещу
********************** (ответник) за заплащане на сумата 2000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП,
настъпило на 09.11.2022г. в с. ******************, обл. София причинено
виновно от водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно
със законната лихва от предявяване на претенция към ответното дружество -
22.11.2022 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 09.11.2022г., около 12:40 часа, в село
******************, обл. София - град, общ. Столична, по улица
„*************************“, в района на кръстовището, образувано с ул.
„*********************“, неустановен водач на неустановен лек автомобил,
с неустановени марка, модел и регистрационен номер, се движел, с посока на
движение от ул. „***************“, към ул. ******************“. По
същото време, по ул. „*********************“, с посока на движение от ул.
„******************“, към ул. „*************************“, се движел
велосипед марка „**********************“, с рама № ******************,
управляван от ищцата. Твърди се, че в района на кръстовището,
неустановения водач на неустановения лек автомобил предприел извършване
на маневра „ляв завой“, в посока към ул. „*********************“, като
навлязъл в насрещното платно за движение и ударил насрещнодвижещия се
велосипед, управляван от ищцата. Следствие на силния удар, ищцата паднала
встрани върху намиращите се тротоарните площи. След настъпване на
пътнотранспортното произшествие, виновният водач напуснал
местопроизшествието. В следствие на падането се твърди, че на ищцата били
1
причинени следните травматични увреждания, а именно повърхностна травма
на главата; разкъсно-контузна рана на лявата вежда; охлузване на носа;
кръвонасядане и охлузване на лява скула и буза; охлузвания на пръстите по
тръбната повърхност на дланта в основата. Посочва се, че нараняванията на
ищцата довели до продължителни физически страдания и други отрицателни
изживявания - слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния инцидент,
лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение. Ищцата трудно
преодоляла стреса, предизвикан от ПТП - то, като не била спокойна след
инцидента, появило се продължително неспокойство, страхувала се отново да
управлява велосипед, изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост -
симптоми, които не са се наблюдавали преди това при нея.
С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция с довод,
че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като
посоченият в исковата молба механизъм на ПТП не се установява, както и че
водачът на другия л.а. е неустановен. В тази връзка оспорва механизма на
ПТП, вината на водач на неидентифицирано МПС, причинната връзка между
вредите и произшествието, размера на същите. Посочва, че приложеният към
исковата молба констативен протокол бил с дата 28.10.2022г., а твърдяното
ПТП било възникнало на 09.11.2022г. Оспорва началния момент на
дължимост на законната лихва. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетия по делото Констативен протокол № **************** от
09.11.2022, за ПТП настъпило на 09.11.2022 г., около 12:40 часа между
неизвестно МПС с неизвестен водач и водач на ППС – велосипед,
собственост на С. И. К..
От представеното Съдебномедицинско удостоверение от 21.11.2022 г. –
издадено от д-р ***************, се установява, че при извършен преглед на
ищцата са установени следните увреждания: срединно на лявата вежда е
установена дълговидно разположена рана в период на заздравяване с тъмно
кафеникаво дъно, разположено под нивото на околната кожа и дължина 1,5
сантиметра. По предно страничната повърхност на носа в дясно в горната
трета е установено охлузване с овална форма, отпаднала коричка и бледо
червеникаво дъно с диаметър 0,2 сантиметра. Установява се още, че в
областта на лявата скула и надолу към бузата има петнисто
бледожълтеникаво кръвонасядане със срединно на него охлузване с отпаднала
коричка на обща площ – 1,2/0,7 сантиметра. В основата на първата фаланга се
установява тъмно кафеникаво овално охлузване под нивото на околната кожа
и отпаднала коричка с диаметър 0,3 сантиметра. Установени са подобни
охлузвания в основата между пръстите на трети и четвърти пръсти – 0,6
2
сантиметра и в основата между четвърти и пети пръсти с диаметър 0,6
сантиметра.
Видно от приложената по делото молба от 22.11.22г., ищцата е
уведомила ответника за настъпилото ПТП и е поискал заплащането на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
изплащането на което е отказано поради непредставянето на изискани от
фонда документи.
Приложена по делото е и Докладна записка, от която се установява, че
на 09.11.2022 г. от ОДЧ – 99 са получили сигнал, че в УМБАЛ
„*****************“ има пострадало лице, което е управлявало велосипед и
е участвало в ПТП с напуснало МПС. Установено е, че пострадалото лице е
С. И. К..
От представения по делото Лист за преглед на пациент №
*************************** г., се установява, че на същата дата ищцата е
посетила д –р. Асен Николов и на ищцата е поставена диагноза –
повърхностна травма на главата с неуточнена локализация.
В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством
разпита на свидетеля – **************************** (съпруг на ищцата).
В своите показания св. ***************** споделя, че като се е прибрал
вкъщи около 15:00 часа неговата съпруга е лежала на леглото, а главата и е
била обляна в кръв. Свидетелят споделя, че е била зашеметена и е споделила,
че е претърпяла злополука. Ищцата е споделила на свидетеля, че е изхвърчала
от колелото, искала да направи десен завой, след което минала кола, която
навлязла в нейното платно. Свидетелят твърди, че ищцата била уплашено и
стресирана от случилото се. Тя му е споделила, че я боли цялата ръка, която
била раздрана от лакътя надолу. Сочи, че след като я е завел в
„*************“, лекарите са я превързали и извикали полицаите.
Свидетелят поддържа, че ищцата му е споделила, че се е движила по ул.
„*********************“, като е искала да направи десен завой на ул.
„*************************“, а автомобил се е движел по ул.
„*************************“ и е искал да направи ляв завой и точно преди
да влезне в кръстовището се е случило ПТП-то. Сочи, че колелото е било
почти на метър от улица „*********************“, а гумата е била
деформирана. Твърди, че на тротоара където си е ударила главата е имало
кръв. Свидетелят споделя, че ищцата няколко дни е имала оплакване от силно
главоболие. Сочи, че над веждата и е останал белег. Споделя, че след
инцидента ищцата се страхува да се вози в автомобил.
Съдът дава вяра на разпитания свидетел, тъй като неговите показания са
непротиворечиви, почиват на преки впечатления и не се опровергават от
останалия доказателствен материал по делото.
Заключението на САТЕ изготвено от вещо лице В. К. Д., съдът възприема
като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че
причините за настъпване на ПТП-то са от субективен характер, като водачът
3
е имал техническата възможност да възприеме движещия се автомобил.
Вещото лице споделя, че не е възможно да се изчисли разстоянието, на което
се е намирал велосипеда от кръстовището към момента на навлизане на
неизвестният автомобил към района на улица „*********************“.
Сочи, че няма данни за увреждане на автомобила вследствие на
съприкосновение с велосипеда. Поддържа, че скоростта на водача на
автомобила е била ниска и е по вероятно уврежданията на водача на
велосипеда да са получени вследствие на падането на терена. Вещото лице
споделя, че при загуба на равновесие от водача на велосипеда и падане на
лявата страна е възможно получаването на описаните увреждания.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
охлузване над лявата вежда, повърхностна травма на главата с неуточнена
локализация, контузия на клепач и околоочна област, дълговидна рана с
диаметър 1,5 сантиметра, срединно на лявата вежда, малко охлузване и
кръвонасядане на ограничена площ в областта на лявата скула и надолу към
бузата, драскотина в основата на първата фаланга на пръста и подобни
охлузвания в основата между трети и четвърти пръсти, както и в основата
между четвърти и пети пръсти. Вещото лице по СМЕ е посочило, че
гореописаната рана на лявата вежда е с характер да причини и се отнася към
критериите на медико – биологичния признак – временно разстройство на
здравето неопасно за живота (130 от НК), а останалите травматични
увреждания, взети както по отделно, така и заедно, са причинили и се отнасят
към критериите на медико – биологичния признак – болка и страдание (чл.
130, ал. 2 НК). Последиците от подобни увреждания траят около 2-3 седмици
след инцидента, като по дългия период се определя от времето необходимо за
зарастване и възстановяване след раната на веждата, сочи вещото лице.
Вещото лице посочва, че след този период не е възможно да има трайни
последици от причинените наранявания, които да обуславят по-
продължително от средностатистическите срокове изпитване на болки и
страдания.
От гореописаните доказателства, по делото се установи следната
фактическа обстановка:
На 09.11.2022г., около 12:40 часа, велосипед „**********************“
с рама № В 2300244, управляван от ищцата се движи в село Негова по улица
„*********************“ с посока към улица
„*************************“. Установи се, че в същото време неустановен
лек автомобил с неустановен водач се движи по улица
„*************************“ с посока от улица „***************“ към
улица „******************“, като на кръстовището с улица
„*********************“ водача предприема маневра за завиване наляво.
Установи се, че траекториите на движение на велосипеда и автомобила се
пресичат, следствие на което настъпва удар между тях с инициален контакт в
4
предна дясна част, за автомобила – в предната част, в областта на предната
броня. Установи се, че ударът е бил челен – кос, следствие на което
велосипеда е отхвърлен напред и в дясно, по посока на вектора на скоростта
на автомобила, и заедно с водача са паднали на терена на лявата страна на
велосипеда. След падането върху терена, ищцата е получила телесни
увреждания. Установи се, че непосредствената причина за горното ПТП е от
субективен характер, като водача на лекия автомобил е имал техническата
възможност да възприеме движещия се велосипед и да управлява със скорост,
при която да спре преди мястото на удара, който не е спазил задължението си
да спре и пропусне пресичащите по пешеходната пътека пешеходци.
По делото безспорно се установи, че в следствие на ПТП, ищцата е
претърпяла следните наранявания: охлузване над лявата вежда, повърхностна
травма на главата с неуточнена локализация, контузия на клепач и околоочна
област, дълговидна рана с диаметър 1,5 сантиметра, срединно на лявата
вежда, малко охлузване и кръвонасядане на ограничена площ в областта на
лявата скула и надолу към бузата, драскотина в основата на първата фаланга
на пръста и подобни охлузвания в основата между трети и четвърти пръсти,
както и в основата между четвърти и пети пръсти. Вещото лице по СМЕ е
посочило, че гореописаната рана на лявата вежда е с характер да причини и се
отнася към критериите на медико – биологичния признак – временно
разстройство на здравето неопасно за живота (130 от НК), а останалите
травматични увреждания, взети както по отделно, така и заедно, са
причинили и се отнасят към критериите на медико – биологичния признак –
болка и страдание (чл. 130, ал. 2 НК). От събраните доказателства, се
установи, че горепосочените травми при ищцата са контактни увреждания
дължащи се на действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи
предмети по механизъм на удар и допирателно въздействие. Последиците от
подобни увреждания траят около 2-3 седмици след инцидента, като по дългия
период се определя от времето необходимо за зарастване и възстановяване
след раната на веждата, сочи вещото лице. Вещото лице посочва, че след този
период не е възможно да има трайни последици от причинените наранявания,
които да обуславят по-продължително от средностатистическите срокове
изпитване на болки и страдания. Отделно от това, от показанията на
свидетеля Огнян ***************** (съпруг на ищцата), по делото се
установи, че към момента на инцидента ищцата е говорила уплашено и
стреснато, споделила е, че я боли цялата ръка, която е била раздрана от лакътя
надолу. От неговите показания се установи също, че непосредствено след
инцидента – ищцата е имала оплакване от главоболие, носела е лепенка на
веждата в продължение на 10 дни, като в момента има белег над веждата. От
разпита на свидетеля се установи, че след падането, ищцата не смее да се
качи на колело, боли я таза и се страхува докато се вози в кола.
Горната фактическа обстановка се установи от всички събрани в хода на
производството доказателства, които са изцяло безпротиворечиви,
еднопосочни, хронологически и логически свързани.
5
При горната фактическа обстановка, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.557, ал.1 т.1 КЗ за ангажиране отговорността на
ответника. Налице е ПТП, извършено от неустановен лек автомобил, водача
на който е нарушил правилата за движение по пътищата и в резултат е
причинил неимуществени вреди на ищеца, които следва да бъдат репарирани
от страна на ответника по правилото на посочената разпоредба.
При преценка размера на обезщетението по правилото на чл.52 ЗЗД,
съдът отчете напредващата възраст на ищцата - 56 години и начина на
увреждане – при движение с велосипед, блъсната от лек автомобил. В
момента на ПТП и последвалото падане на пътното платно е изпитала болка,
като е изпитвала такава в продължение на 2-3 седмици. Впоследствие ищцата
е била силно уплашена и стресната. Изпитвала е притеснения и страх да се
качва на колело и да се вози на задната седалка в автомобил, като такива
притеснения има и към момента.
Напредващата възраст на пострадалата, преживените негативни емоции,
описани в предния абзац, поведението на водача на МПС (същия е избягал от
местопроизшествието), водят съда до извод, че справедливо и обосновано е
вредите на пострадалия да се обезщетят със сумата от 2 000 лв.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба-както е поискано в
исковата молба, от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Адв. В. В. О. от САК, претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същият има право на възнаграждение съобразно уважената
част от искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Възнаграждението на адв. В. В.
О. определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията ѝ към датата на
сключване на представените по делото договори за правна защита и
съдействие възлиза в размер на 500 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца и деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, като при направени и
доказани разноски от страна на ищеца, в размер на 690 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********************, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул.“**********************“ №2, ет.4 да заплати на
С. И. К., ЕГН ********** сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на ПТП от 09.11.2022 г., извършено от
неустановен автомобил, в следствие на което са му причинени телесни
увреждания, причинили болки и страдания, уплаха и страх, ведно със законна
лихва от 19.06.2023г. до окончателното изплащане.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 **********************, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“**********************“
№2, ет.4 да заплати на С. И. К., ЕГН ********** деловодни разноски в
размер на 690 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
1, т. 2 **********************, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул.“**********************“ №2, ет.4 да заплати на адв. В. В. О. от
САК, Булстат ****************, сумата от 500 лв., полагащо се адвокатско
възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7