Решение по адм. дело №521/2022 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1, вр. чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Х.-ГД-У.“ ЕООД (с предишно наименование „Г.-Д.“ ЕООД), с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Каварна, бул. „България“ № 5, представлявано от управителя Х. Г. У., против заповед № № 838 от 24.08.2022 г. на Кмета на община Каварна, за премахване на незаконен строеж: „Навес към Кафе- сладкарница ,,@COFFE“, с адрес с адрес [улица], гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, изграден в имоти с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КККР на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, първият представляващ част от [улица]в гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, публична общинска собственост, вторият - частна собственост.

Налаганите в жалбата доводи са за незаконосъобразност на оспорената заповед, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие е целта на закона, като се иска нейната отмяна. Оспорват констатациите свързани с описанието на разпоредения за премахване строеж. Въз основа на това изразяват несъгласие с изводите на административния орган относно вида на строежа. Въз основа на тези възражения се налагат доводи за неправилно определена категория на строежа. Твърди се, че процесният навес представлява преместваем обект. Оспорват се и констатациите в заповедта относно изградения навес, като част от постройката. В тази връзка се налагат твърдения, че същият е конструктивно отделен и представлява самостоятелен обект. Освен това се твърди, че разпоредения за премахване обект притежава белезите на търпим строеж.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения адвокат П., който поддържа жалбата.

Ответната страна – Кмет на Община Каварна, чрез процесуалния си представител адв. Т., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административно производство е започнало във връзка с постъпили в Община Каварна писмо вх. № РД-14-129/07.09.2021 г. и писмо № РД-14-129-005/01.11.2022 г. от РДНСК по повод сигнал на Г. С., относно извършено без разрешение строителство „Навес към Кафе- сладкарница „@COFFE“, с адрес с адрес [улица], гр. Каварна, и в имот който е публична общинска собственост (л. 87, 110).

По повод същото със Заповед № 792/07.09.2021 г. на Кмета на община Каварна (л. 86), е назначена комисия и извършена служебна проверка от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ при Община Каварна, констатациите от която са отразени в констативен протокол от 06.12.2021 г. (л. 50-53). От същия е видно, че при извършената на същата дата проверка, назначените в комисията служители на ответната община са констатирали наличието на строеж находящ се в имот с [идентификатор] по КККР на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, собственост на „Г.-Д.“ ЕООД, ЕИК124669805 и в имот с [идентификатор] по КККР на гр. Каварна, представляващ част от [улица], публична общинска собственост на основание § 7. ал. (1), т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, във връзка с чл. 3, ал. (2), т. 1 от ЗОС. Установено е наличието на обект - представляващ Навес, изграден към Кафе - сладкарница „©COFFEE“, с адрес [улица], гр. Каварна, собственост на „Г.-Д.“ ЕООД, с ЕИК124669805, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „България“ № 5, представлявано от Х. Г. У.. В протокола е посочено, че не са открити строителни книжа и документи, даващи право да бъде изграден в имоти с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КККР на гр. Каварна. Според констатациите отразени в протокола, навесът е изграден от метална конструкция, монтирана върху стоманобетонна настилка, облицована с теракота. Той е покрит с листи винил, странично е обшит с прозрачни PVC щори. Пода на постройката е реализиран като стоманобетонна плоча положена върху терена и покрита с гранитогресни плочи оформящи настилката на пода. Състоянието на терена не може да се установи в момента. Покривът е реализиран чрез стоманени кухи профили с неустановено напречно сечение прикрепени към фасадна стена на съществуваща сграда, като са оформени равномерно разположени триъгълни ферми. Оформени са стени от временно закрепени прозрачни платнища, монтирана между стоманените колони на конструкцията на постройката. Покривното покритие е тип тента, прикрепено към покривните конструктивни елементи. Не отговаря на определението „преместваем обект“ от § 5 , т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Строежът е напълно завършен, електрифициран и се ползва от „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, като сервиз за извършване на ремонтни дейности, складиране на строителни материали и гариране на МПС.

Въз основа на гореизложените констатации, на основание чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е съставен Констативен акт № 11 /12.08.2022 год. от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ при Община Каварна, с който е открито административното производство по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежа. В същия са отразени констатации, че обектът - Навес към Кафе-сладкарница „@COFFEE“ представлява допълнителна търговска площ към заведението и е разположен в имоти с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КККР на гр. Каварна, като в общинския тротоар на [улица], публична общинска собственост заема площ от около 80 м2, а в частния имот, собственост на „Х.-ГД-У.“ ЕООД, с ЕИК ********* попадат около 10м2. Посочено е, че навесът представлява „строеж“ и не е преместваем обект, защото не отговаря на определението „преместваем обект“ от § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Изграден е върху стоманобетонна настилка и не може да бъде повдигнат и преместен, без да се увреди тротоарната настилка, върху която е изграден, без конструкцията му да се повреди и/или разруши, както и габаритите му не позволяват да бъде преместен с превозно средство по уличната пътна мрежа без да се разреже/разглоби на отделни елементи. Неговото изграждане се е извършило чрез строително монтажни работи на място, което го квалифицира като „строеж“.

Като несъответствия в протокола е посочено, че липсват строителни книжа и документи, даващи право строежа да бъде изграден в имоти с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КККР на гр. Каварна, няма учредено отстъпено право на строеж на трето лице от собственика на имот с [идентификатор] по КККР на гр. Каварна - Община Каварна, няма издадено разрешение за строеж и липсват технически или работни инвестиционни проекти, актове по време на строителството и въвеждане на строежа в експлоатация. Изграждането на обекта в имотите с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КККР на гр. Каварна заемащ площ от около 80 м2 от тротоара на [улица], публична общинска собственост, а в частния имот, собственост на „Х.-ГД-У.“ ЕООД (с предишно наименование „Г. - Д.“ ЕООД), заемащ площ от 10 м2, е извършено в чужд имот без правно основание, без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 148, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 8 ЗУТ, във връзка с чл. 142, ал. 1, чл. 144, ал. 1 и чл. 157 ЗУТ, като строежът е квалифициран за „незаконен“ по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване по реда на чл. 225а ЗУТ (л.15-20). Към констативния протокол са приложени Схема - Ситуация с разположението на строежа върху терена (л. 21, 69,70), Конструктивно становище за обект Кафе – сладкарница „@COFFE" (л. 55-60) и Снимков материал (л. 31).

За съставянето на Констативен акт № 11 /12.08.2022 год. с писмо (л. 12-14) е уведомен ползвателят на строежа „Х.-ГД-У.“ ЕООД по пощата на 15.08.2022 г., видно от приложената на л. 11 обратна разписка.

На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт била издадена и оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 838/24.08.2022 г. на Кмета на Община Каварна. В нея са описани установените в констативния акт факти, като процесният строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, поради което на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването му от „Х.-ГД-У.“ ЕООД. Процесната заповед била връчена на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 29.08.2022 г. Жалбата срещу нея е подадена по пощата без данни за датата на пощенското клеймо и заведена в деловодството на ответната община на 13.09.2022 г., т. е. в предвидения в чл. 215, ал. 4 ЗУТ срок.

По делото са допуснати и изготвени две единични и една тройна съдебно-технически експертизи.

Изготвеното по първата СТЕ заключение на вещото лице Е. В., не се оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно. Според Вещото лице, фундамента, над който в момента е изграден процесния навес не е типичен фундамент, който е вкопан в терена, а е бетонна настилка върху тротоара с довършителен слой - плочи гранитогрес. В северния край тя е задигната с около 20 см от тротоара. Настилката е хоризонтална, и поради наклона на тротоара от север на юг, тя е разчупена на две нива с разлика около 15 см. Двете нива съответстват на двете части на навеса, които означава с „А” и „Б“, и които се различават по височина и по конструктивно изпълнение. В кадастралната основа на регулационния план, действал към 2000 г. и до 2010 г, към източната страна на масивната сграда в североизточния ъгъл на УПИ III, преустроена за кафе-сладкарница, е нанесен правоъгълник с диагонали съгласно приложение 2 от СТЕ. Допуска, че там е бил входа за лятното кино и касата за билети, а пред тях може да е имало покрита площадка (навес). Не може да отговори на какво ниво, с каква настилка и с каква конструкция е бил този навес тогава, т.к. в кадастралната карта не се нанасят обекти, които нямат ограждащи стени. От сателитната снимка от 2008 г. пред масивната сграда е установило тъмносив покрив, означен н СТЕ с „А“, който съответства на правоъгълника с диагонали от кадастралния план. От сателитните снимки от 2008, 2009 и 2010 г. е констатирано и по-светло петно, което означава с “Б”. Заключава, че ако в кадастралния план към 2000 г е имало един навес, то към 2008 г. той е бил удължен на юг, като е превишил дължината на масивната сграда 5. Прави предположение, че навесите “А” и “Б” пред кафе-сладкарницата към 2008 г. са били със същата стоманена конструкция, която е сега. Възможно е да са подменени само подовите плочи и импрегнираната покривка, които се амортизират за по-кратко време.

Според експерта отреденият за премахване навес не е свързан с водопровод, канализация и отоплителна инсталация. Той има само осветление, монтирано на тавана. Осветителните тела са комбинирани с вентилатори. Те могат да бъдат демонтирани. Процесният навес не може да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. Изграждането му е изменило трайно субстанцията и начина на ползване на земята: от тротоарна настилка на площ за обществено ползване - в подова настилка с по-високи нива на частно заведение за обществено хранене. С премахването му не може да се възстанови субстанцията и ползването на земята, без да се извършат допълнителни благоустройствени работи. Обектът да не може да се отдели от повърхността като едно цяло. Той не е разглобяем. Само кръглите колонки са закрепени с болтове към планки в пода, квадратните колонки са бетонирани в настилката, а връзките между останалите конструктивни елементи са неразглобяеми - със заварки. Теоретично, при демонтаж по обратния ред на неговото изграждане, навесът може да бъде преместен, да се запази неговата индивидуалност и да се ползва на друго място в същия вид. На практика, повторната употреба на елементите изисква допълнителна обработка, трудоемко е, а някои елементи може да негодни. При изграждането на “навеса” е използван бетон - само за настилката. Навесът има характеристики на слънцезащитно съоръжение, но не само такива: той се ползва през нощта (има монтирано осветление), при ниски температури (отоплява се с подвижно газово отоплително тяло) и предпазва от вятър (когато е ограден, макар и с леко РУС- фолио). Според архитектурното заснемане, навесът към кафе сладкарница W@COFFEE” има площ 100 M2, измерена по външните контури на външните колонки, като се включва и фугата (която е покрита) между вътрешните колонки и сградата на кафе-сладкарницата. В имот с [идентификатор], собственост на Община Каварна, попадат 91 M2, а в имот с [идентификатор] - 9 M2. За обекта, предмет на оспорената заповед, няма издадено разрешение за строеж. Строежът не е изграден в съответствие с предвижданията на действащия регулационен план, който, съгласно ЗУТ, отрежда имота да е с основно предназначение “урбанизирана територия”, с конкретно преназначение “за движение и транспорт” улица. Начинът на трайно ползване е характеристика на имота по КК. За обекта няма учредено право на строеж на трето лице от собственика на имота - Община Каварна.

В заключението си вещото лице М. Вуцова установява, че Покривната конструкция на навеса е метална, закрепена към повърхността посредством анкерирани в настилката шпилки/анкери и планки, за които са захванати вертикалните конструктивни елементи. За покривната част и връзката й с вертикалните конструктивни елементи са използвани заваръчни шевове. Заварките са правени на място, което означава, че навесът е направен като са сглобявани отделни елементи, доставени в готов вид и монтирани. И при двата начина не може да се разглежда като” трайно закрепване към земята”. 3а да бъде трайно закрепен даден елемент е необходимо да има монолитно свързване на армировка и бетон, а такова не е направено. За да се отдели навесът от повърхността, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде използван на друго място със същото или с подобно предназначение необходимо срязване на елементите до габарити удобни за транспортиране, последващото им сглобяване и заваряване едни за други и монтаж на конструктивни елементи за закрепване към повърхността на новото местоположение или закрепване към съществуваща стена като конзола, за която не са необходими ВКЕ. Премахването на навеса не е свързано с разкъртване на повърхността за демонтиране на анкерираните шпилки. Не се стига до трайно изменение на повърхността, на която е бил монтиран навеса и не се налага ремонт на същата, за да бъде ползвана по предназначение-независимо дали като тротоар или като пешеходна настилка на площ за обществено обслужване. За повторното изграждане могат да се захванат повърхностно конструктивни елементи за закрепване към повърхността на новото местоположение. За да се ползва в същият вид и със същото предназначение, навесът трябва да бъде сглобен (чрез заваряване или с други съединения). Процесният навес може да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. Изграждането му не е изменило трайно субстанцията и начина на ползване на земята: настилка на площ за обществено ползване. След премахването му не е необходимо да се извършат допълнителни благоустройствени работи.

В част архитектура по допуснатата тройна СТЕ вещото лице Н. Х. установява със заключението си, че навесът е изграден със стоманени скелетни системи с монтажни заварки на място на обекта. Състои се от две части „А“ и „Б“. При навес "А" колоните са от стоманени тръби 051/(4мм), част от които са замонолитени директно при отливането на бетона, а останалите са с базови стоманени плочи монтирани на болтова връзка към повърхността на основата. покривната конструкция е от тръбни профили - квадратни (40/40/4мм) и правоъгълни (40/60/4мм), а средната главна "греда-ферма". По надлъжната ос е "импровизирано изпълнение" с малко отстояние между горен и долен пояс и с елементи на изпълнение в противоречие с конструктивната логика - напр. товарите от покрива се предават чрез ребра към горния пояс на фермата в места различни от възлите й. При навес "Б" колоните са от стоманени тръби 40/40/4мм, заварени с монтажна заварка към чакащи тръбни базови вложки, замонолитени при отливането на бетона. Покривната конструкция е "импровизирано изпълнение" с тръбни профили на триъгълни ферми по напречните оси; с хоризонтални долни пояси; с потопени столици на равнината на горните пояси. Частично монтираните профили в зоната на евентуален парапет от източната и южната страна на навес "Б" спомагат за закоравяване на конструкцията му. Липсват противоветрови и противоземетръсни връзки за пространственото укрепване на процесния обект. И двата навеса - "А" и "Б" могат да се отделят от повърхността чрез рязане на стоманените елементи - колонки, греди, "ферми" и столици, като предварително се демонтират гъвкавите поливинилни покрития. Електрозахранващата мрежа може да се прекъсне и навесите да се отделят от нея. Демонтаж на елементите на всеки един от навесите е възможен единствено чрез рязане на стоманените профили, което би довело да скъсяване на всеки елемент - с около 64-8 мм и повече, заради допълнителни корекции и напасване при подготовка за следващо заваряване. Нови заварки, непосредствено близки до зоните на предните заваръчни шевове, са неприемливи, защото в такива случаи металът се разслоява при повторно заваряване и кристалната му решетка в този участък деградира поради високата температура при заваряване, а якостните характеристики на стоманените профили в зоните на заваряване се занижават значително. По тази причина се налага допълнително скъсяване на стоманените елементи, отрязани по съществуващите заваръчни шевове. При евентуален демонтаж и наново монтиране на конструкциите на двата навеса ще се скъсят колони, столици, ребра. Даже и да се запазят основните греди и "греди-ферми", ще се наложи допълнително снаждане и удължаване на профили за да се построи покривна конструкция идентична на съществуващата. При демонтаж и повторен монтаж процесния обект може да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, но няма да бъде със същите размери, необходими са нови конструктивни детайли за надеждно закрепване към повърхността на новия терен и нови сглобяеми или монолитни конструктивни елементи ако новата основа не е с достатъчна коравина и устойчивост. Премахването на процесния обект ще измени субстанцията и начина на ползване на земята, както и на обекта, от който се отделя и ще са необходими допълнителни работи и действия за да възстанови първоначалната си функция - пешеходен тротоар.

Вещото лице Ст. Керванов установява със заключението си по част конструктивна, че фундамент не е изграждан. Изпълнена е (армирана или неармирана) бетонова настилка върху която е изграден процесният навес (метална конструкция). Вследствие на дългогодишната експлоатация същата не се е деформирала- пропукване, слягане и е запазила носимоспособноста си за изпълнение на предназначението си. Процесният навес не е свързан с техническата инфраструктура - водопровод, канализация и отопление. Монтирано е осветление на покривната конструкция на навеса- същото може да се демонтира. Процесният навес е метална конструкция. Носещите конструктивни елементи са колони, греди, ферми. Същите са изпълнени предварително и са доставени на обекта за изпълнение монтажа на мет. навес. Връзката между отделните елементи се реализира чрез заварки и болтови връзки. Процесният навес може да се отдели от повърхността и да бъде преместван в пространството без да губи своята индивидуализация и да бъде използван на друго място. Поставянето или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята както и на обекта върху който се поставя или от който се отделя.

В част геодезия по тройната СТЕ вещото лице Р. Х. прави заключение, че заснетите по геодезически способ очертания на „Навес към Кафе-сладкарница ,,@COFFE“, с площ около 90 кв.м., ограничена от север, изток и юг по крайните стоманени колонки, а от запад по очертанията на постройката, е 91.50 кв.м. Площта, изчислена по очертанията на фундамента, върху който е закрепен „Навес към Кафе-сладкарница ,,@COFFE“, е 94 кв.м. Въз основа на извадките от кадастрални и регулационни планове, представени от Община Каварна, вещото лице установява, че очертанията на „Летен театър“ са нанесени за пръв път на копието от плана, одобрен със заповед №274/20.03.1972 г. В този план липсва благоустрояване около летния театър и липсват постройки на мястото на сега съществуващата сграда на Кафе- сладкарница „@COFFE“. За пръв път се появява постройка тип навес, открит от изток, на плана, одобрен със заповед №РД-02-14-7/13.01.1988 г., като пред навеса от източната страна е нанесено стълбище от 4 броя стъпала по цялата източна страна на навеса. Към настоящия момент в пространството на този навес е нанесена сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Каварна, в която се намира кафе-сладкарница. По плана от 1988 г. територията, която се намира от източната страна на летния театър, е оформена като част от алея, пешеходно пространство. По плана, одобрен със заповед №2127/04.12.2001 г. вече е нанесена сградата, където се намира кафе-сладкарницата. Пред нея, долепена до североизточната й фасада, е нанесен навес с изчислена площ по очертанията от плана - 24 кв.м. Същият се намира изцяло в очертанията на процесния „Навес към Кафе-сладкарница „@COFFE“.

В съдебно заседание вещите лица Н.Х. и Ст.Керванов поясняват, че след демонтаж на навеса не може да се получи същата геометрия при повторен монтаж, т.к. при срязване на елементите се получава една скъсяване от 6-8 мм. Последващо скъсяване ще има при напасване на елементите. Освен това, в зоната на заварката настъпват температурни разширения и при повторно заваряване на места близки до заварката се случва разслояване на структурата на метала и видоизменяне на кристалната решетка, което влошава носимоспособността и якостните характеристики на елементите. Това означава, че ще има още едно допълнително скъсяване на елементите. Цялата геометрия е изключено да бъде същата, както преди демонтажа. В момента навесите са с покривна обшивка от поливинилова мембрана. При положение се демонтира и монтира наново тази конструкция тази мембрана ще започне да прави увисване и няма да послужи за повторен монтаж и трябва нова мембрана. Налице е конструктивно свързване с основното тяло на сградата. Навес А е свързан с Навес Б и двата заедно с подпирачките на козирката, която е монтирана към борда на киното. Същите стават части от тази кафе-сладкарница и задължително приемат категорията на обекта. В студените месеци от годината двете части на навеса се затварят фасадно с винилови завеси и в това положение те вече стават помещение. След като бъде нарязано съоръжението ще има промяна в геометрията. Навесът е построен при антиконструктивна логика. Няма проект. Направено е от хора, които смятат, че така е правилно, но в действително не е правилно изпълнено. Не отговаря на техническите изисквания за изграждане на такава конструкция. Заварките, които са направени преди време, е трябвало да бъдат изпълнени с определена дебелина, изпълнени от специалист, а те имат шупли. И като изпълнение не е при спазване на необходимите изисквания. При сравняването с готово изделие, основният въпрос е, че цел и фокус е да има доказателства за здравина и устойчивост. Те се постигат или с проект, а изделие, което се продава като готово, то е изработено по проект. Излиза със сертификат и указания за експлоатация. Изискването е за проект или сертификат, което е доказателство за механична устойчивост и здравина на изделието. Същото го има и при преместваемите обекти – скица, проект, становище от конструктор или сертификат. При процесния навес такива липсват.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата по която е образувано настоящото производство е подадена в предвидения от закона срок оспорената заповед № 838 от 24.08.2022 г. на Кмета на община Каварна е била съобщена лично на законния представител на жалбоподателя с писмо изх. № РД-14-129-037/26.08.2022 г. на дата 29.08.2022 г. (видно от приложеното на л. 5 от делото известие за доставяне), като жалбата е подадена по пощата на 12.09.2022 г., видно от пощенското клеймо (л. 570). Насочена е срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от лице срещу което той е издаден, т. е. при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните правни съображения:

Процесната заповед е издадена от Кмета на община Каварна, който съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е компетентен да постанови премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ.

В констативен акт № 11 /12.08.2022 г. и в оспорената заповед процесният строеж е квалифициран като такъв от пета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно посочената разпоредба от наредбата пета категория са следните видове строежи: сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м включително или с капацитет до 100 места включително за посетители съгласно номенклатурата по приложение № 2. Идентично е съдържанието на нормата на ЗУТ, според която от V-та категория жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м или с капацитет до 100 места за посетители. Съдът не кредитира заключението на вещите лица, в частта относно заключението, че строежът е от четвърта категория. Въпросът за съответствието на строежа с някоя от категориите посочени в чл. 137, ал. ЗУТ и чл. 10 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи е правен, като съдът извършва преценка относно съответствието му с конкретната категория въз основа на събраните по делото доказателства. По същите съображения съдът не кредитира заключенията на вещите лица относно характера на обекта – строеж или преместваем обект. По делото липсват твърдения и данни, че заведението за обществено хранене, част от което се установи, че е процесния навес е с площ над 1000 кв. м включително или че е с капацитет над 100 места за посетители включително. Следователно правилно строежът е квалифициран като пета категория, предвид размерите и предназначените му като част от ЗОХ на жалбоподателя, а процесната заповед законосъобразно е издадена от надлежно оправомощено от кмета на общината лице.

При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила предвидени в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт, в който е обективирано фактическото положение. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в Община Каварна които са овластени за това с нормата на чл. 223, ал. 2 ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателя надлежно, като последният се е възползвал от правото си да възрази срещу него.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като обектът чието премахване е разпоредено не е надлежно индивидуализиран и не е взето предвид, че в частта в която представлява навес се касае за преместваем обект. От данните заключенията по СТЕ на вещото лице А. В., това на М. Вуцова както и от това на тройната СТЕ се установи по безсъмнен според съда начин, че построения в имоти с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КК и КР на гр. Каварна обект съответства на строежа посочен в Констативен акт № 11 /12.08.2022 год. и че е налице конструктивна цялост на сградата включваща и функционално свързаните по предназначение с нея части „А“ и „Б“ от обекта - Навес към Кафе- сладкарница „@COFFE“. Оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материално-правни норми. Несъмнено обектът е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, защото представлява постройка, за която вещите лица са установили, че е такава с оглед нейните характеристики – носеща метална конструкция върху стоманобетонна плоча, винилов покрив и изградени прозрачни ограждащи стени от винил, поради което обектът не може да се премахне в неговата конструктивна цялост и същият не може да бъде преместван без демонтиране. За да се премахне навесът е необходимо срязване то му на съставни части. Според становището вещото лице Е. В. и това на вещите лица Н. Х. и С. Керванов и уточненията им в съдебно заседание, при повторното му сглобяване под формата на навес не биха се запазили същите размери на съоръжението, като би се получило подобно такова, със същото предназначение но с други размери. Според констатациите на вещото лице А.В. изграждането на навеса е изменило трайно субстанцията и начина на ползване на земята: от тротоарна настилка на площ за обществено ползване - в подова настилка с по-високи нива на частно заведение за обществено хранене. С премахването му не може да се възстанови субстанцията и ползването на земята, без да се извършат допълнителни благоустройствени работи. Обектът да не може да се отдели от повърхността като едно цяло. Той не е разглобяем. Само кръглите колонки са закрепени с болтове към планки в пода, квадратните колонки са бетонирани в настилката, а връзките между останалите конструктивни елементи са неразглобяеми - със заварки.

Съобразно така изложените от вещите лица характеристики на обекта, съдът счита, че строежът не може да бъде квалифициран като преместваем обект. Същият е надлежно индивидуализиран чрез описанието му както в процесната заповед, така и в Констативен акт № 11/12.08.2022 г. който като част от административната преписка следва да се приеме и като част от мотивите за издаването ѝ. В констативния акт има приложени фото снимки и е изчертана схема на обекта, което не оставя никакви съмнения досежно индивидуализацията му.

Безспорно установен факт е и че дружеството-жалбоподател е собственик и ползвател на строежа. Тези обстоятелства почиват и на установените в хода на административното производство факти, потвърдени в хода на съдебното производството. Ето защо административния орган правилно е приложил спрямо „Х.-ГД-У.“ ЕООД, административната отговорност за премахване на строежа.

Без съмнение се установи по делото, а и доказателства за обратното не се ангажираха от жалбоподателя, че за процесната постройка липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Тези фактически основания изпълват хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на която се е позовал административният орган, посочвайки изрично, че обектът е реализиран без одобрени проекти и без разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. По тази причина следва да се приеме, че като е разпоредил премахването на строежа, Кмета на община Каварна е приложил правилно материалния закон, като в този случай органът действа в условията на обвързана компетентност – чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ.

Съдът намира, че процесният строеж не може да се третира като търпим, нито по смисъла на § 16 от ДР ЗУТ, нито по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Всъщност, жалбоподателят не налага твърдения в тази насока и не ангажира никакви доказателства строежът да е бил изпълнен преди 7 април 1987 г., съответно до 31 март 2001 г. Освен това фактът, че строежът е нов и е бил изпълнен след тези дати, се установи от заключенията на вещите лица А. В. и Р. Х., които констатират, че строежът е изпълнен в период след 2008 г. Доколкото липсват доказателства това да е станало преди 7 април 1987 г., съответно преди 31 март 2001 г., съдът намира, че не са налице условията процесният строеж да бъде квалифициран като търпим.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в чл. 225а ЗУТ. Като издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за премахване на строежа, следва да се приеме за законосъобразна и правилна, а жалбата на „Х.-ГД-У.“ ЕООД против нея да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на Община Каварна следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 1400 лв. за адвокатско възнаграждение и 2 735 лв. за вещи лица, общо 4135 лева.

Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1250 лв. Съгласно чл. 7, ал. 9 от същата наредба При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В случая по делото са проведени повече от десет съдебни заседания, изслушани са и приети заключенията на пет вещи лица, като материалите по делото обхващат над 500 листа, поради което съдът счита, че същото е с повишена фактическа сложност. При това положение адвокатският хонорар от 1400 лева съответства, както на свършената работа, така и на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Добрич

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Х.-ГД-У.“ ЕООД (с предишно наименование „Г.-Д.“ ЕООД), с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Каварна, бул. „България“ № 5, представлявано от управителя Х. Г. У., против заповед № № 838 от 24.08.2022 г. на Кмета на община Каварна, за премахване на незаконен строеж: „Навес към Кафе- сладкарница „@COFFE“, с адрес с адрес [улица], гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, изграден в имоти с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КККР на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, първият представляващ част от [улица]в гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, публична общинска собственост, вторият - частна собственост.

ОСЪЖДА „Х.-ГД-У.“ ЕООД (с предишно наименование „Г.-Д.“ ЕООД), с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Каварна, бул. „България“ № 5, представлявано от управителя Х. Г. У., да заплати в полза на Община Каварна разноски по делото в размер на 4135 (четири хиляди сто тридесет и пет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.