Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. София .................…2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - НО, VIII въззивен
състав в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
ИРИНА
СТОЕВА
при секретаря Светослава Матеева,
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНЧД № 4286 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на частния
тъжител Е.М. и от повереника на частния тъжител
адв. Ю. срещу разпореждане от
13.10.2020 г., постановено по НЧХД № 7498 /2020г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 99-ти състав, с което е
прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 и чл.
24, ал. 5, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 81 от НПК наказателното производство водено
срещу подсъдимия Х.Б.Т. за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 или чл. 147, ал. 1 от НК.
В
депозираната от заинтересованото лице жалба се оспорва постановения съдебен акт
с доводи за незаконност на същия и твърдения за
нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/, чл. 6 от
Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Директива 2012/29 на СЕС. Тъжителят излага аргументи, че
първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство
неправомерно, отправя искане към съда да
отмени постановеното разпореждане и да върне делото за ново разглеждане.
Въззивният съд е сезиран и с частна
жалба от повереника на частния тъжител М., в която се атакува разпореждането на
СРС като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Излага доводи за изчерпателно изброяване на
хипотезите за прекратяване на наказателното производство в чл. 250, ал. 1 от НПК и за необходимост от провеждане на същински състезателен процес преди да се
произнесе по същество по тъжбата. Отправя се искане към въззивния съд да отмени
атакуваното разпореждане и да върне делото за ново разглеждане.
В
проведеното закрито заседание на 29.06.2020 г. въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК и след като се запозна със сезиращите го жалби, първоинстанционния
съдебен акт и приложените материали по делото прецени, че за изясняването на
обстоятелствата и за правилното решаване на делото не се налага да се допълва доказателствената съвкупност.
В
съдебното заседание пред втората инстанция жалбоподателят не се яви, явява се
неговия повереник. Адвокат Ю. поддържа жалбата и моли съда да отмени
атакуваното разпореждане, изтъква аргументи, че съдията-докладчик е излязъл
извън правомощията си по чл. 250 от НПК.
Адвокат
К., защитник на Х.Т., намира обжалваното разпореждане на СРС за правилно и
законосъобразно. Излага аргументи, че
районният съд обосновано е приел въз основа на събраните доказателства,
че са налице посочените основания за прекратяване на наказателното
производство.
Адвокат
Г., защитник на Хр. Т., се присъединява
към изложеното становище от адв. К..
Предмет на настоящата проверка е
разпореждане на първоинстанционния съд, с което се прекратява наказателното
производство на основание чл. 250,ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 и чл. 24, ал.5, т. 1 и т. 2 от НПК. Поради
това обстоятелство първоинстанционният акт подлежи на въззивен контрол по реда
на глава 21 от НПК. В настоящото производство въззивната инстанция има
задължение да провери единствено и само изложените в тъжбата обстоятелства и
законосъобразността и обосноваността на оценката им от първия съд, направена на
плоскостта на разпоредбата на чл. 250 от НПК, а не да разглежда делото по
същество. След извършване на проверката от
страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността
(допустимостта) на въззивната частна жалба и намирането на същата за допустима,
съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. Производството
пред СРС е образувано въз основа на подадена на 08.06.2020 г. частна тъжба, с
която е повдигнато обвинение срещу Х.Б.Т. за това, че същият го е наклеветил и
обидил, като инкриминираните изрази са обективирани в писмен документ с рег.
№ 328600-56415/19.11.19
г. на ГДНП, приложен по НЧХД № 2245/2018 г по описа
на СРС, НО, 101-ви състав, с чието съдържание тъжителят се запознал на
13.12.2019 г. Клеветническите изрази и обиди, посочени от тъжителя М., били със
следното съдържание – „срещу Е.М. е образувано и водено ДП № 107/25.01.1989 г. на 05 РУП-СДВР по чл. 195 НК за кражба
в гр. София, ж.к. „*********“. С разпореждане от 14.07.2020 г.
съдията докладчик при СРС, НО, 99-ти състав е дал указания на тъжителя да
приведе тъжбата си в съответствие със законовите изисквания. Указанията са в
посока да се направи конкретизация по отношение на това какво точно
престъпление тъжителят твърди, че е извършено, както и да представи
доказателства за платена държавна
такса. С
оглед на постановеното разпореждане от първостепенния съд, както и дадените
указания в него служебно назначения повереник на тъжителя е подал молба, в
която е приложил документ, удостоверяващ внасянето на държавната такса в размер
на 12 лева, спазил е указанията на съда за конкретизация на инкриминираното
деяние по време, място и начин на извършване, както и това, че считат за
издател на документа лицето, срещу което е подадена тъжбата.
Повереникът е направил още едно
уточнение във връзка с писмения документ, в който се съдържат инкриминираните
думи и изрази, като същият е посочил, че е с рег. № 328600-59155/05.12.2019 г. на
ГДНП и го е приложил към молбата. Постъпила е и
молба от страна на тъжителя М., в която се иска от съда да му бъде издадено
съдебно удостоверение, чрез което да се снабдят с информацията, необходима за
индивидуализация на лицето, срещу което е подадена тъжбата и съдът да изиска
документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на
ГДНП. Жалбоподателят конкретизира автора на обсъждания документ, като уточнява,
че инкриминираните думи и изрази са станали достояние на лицата, участвали в
НЧХД № 2245/2018 г. С
последващо разпореждане от 21.09.2020 г. съдията-докладчик е разпоредил да се
издаде необходимото съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване на
необходимите индивидуализиращи данни на Х.Т.. Повереникът
на тъжителя е депозирал молба на 06.10.2020 г., с която е осъществил
необходимата индивидуализация на лицето, срещу което е подадена тъжбата. С
атакуваното разпореждане от 13.10.2020 г., съдът е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 2852/2019 г. За да се произнесе в този смисъл,
предходната инстанция от една страна е приела, че тъжителят М. е сезирал съда с
множество идентични тъжби, чието
съдържание описва осъществяване на съставите на обида и клевета от страна на лицето Х.Т. в един и същ писмен
документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДНП. На следващо място, преходната инстанция е
преценила, че описаните от тъжителя обстоятелства не съставляват престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия, следователно не са налице
основанията на чл. 81 от НПК, с оглед на което е налице и още едно основание за
прекратяване на наказателното производство.
При
така установеното, настоящият съдебен
състав намира правните изводи на съдията за наличието на предпоставки за
прекратяване на наказателното производство за неправилни.
Съображенията за този извод съдът намира
в констатираното разминаване по отношение на конкретния писмен документ, в
който се твърди от страна на тъжителя М., че се съдържат клеветническите и
обидни изрази, отправени спрямо неговата личност. Тъжителят Е.М. твърди, че инкриминираните
изрази се съдържат в писмен документ с
рег. № №
328600-56415/19.11.19 г. на
ГДНП,
същевременно неговият повереник в
депозирана молба, с която е изпълнил конкретни указания на съда, е направил
изрично уточнение, че става въпрос за писмен документ с рег. № 328600-59155/05.12.2019 г. на
ГДНП и е приложил документа към молбата си.
От друга страна, въззивният съд
установи, че визираното несъответствие и разминаване, свързано с правилната
индивидуализация на писмения документ, който се явява източник на информация по
отношение на твърденията на тъжителя, не е било изяснено от страна на районния
съд.
Съдът не е обсъдил посоченото
разминаване и в разпореждането, с което е прекратил наказателното производство,
като е приел, че писменият документ е с
рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДНП, посочен от
тъжителя М.. В провелото се съдебно заседание пред въззивната инстанция на
въпрос на съда адвокат Ю. изрично посочва, че правилният регистрационен номер,
индивидуализиращ писмения документ, е посоченият от него в молбата уточнение.
Нещо
повече, в атакуваното разпореждане съдията-докладчик освен, че не е изяснил и
коментирал посоченото разминаване в регистрационните номера, е обосновал
преценката си изцяло на писмен документ, който е с неизвестно съдържание, не е
приложен по делото, следователно съобразно който няма как да бъдат установени
коментираните от съда обстоятелства.
Въззивният съд намира посоченото
разминаване за съществено, тъй като съобразно точното и надлежно установяване и
индивидуализиране на писмения документ, в който се съдържат твърденията за
клеветническите и обидни изрази, ще се извърши и преценката относно дали този
писмен документ е същият, за съдържанието на който са образувани цитираните от
районния съд дела, и ще е възможна преценката за наличие на основание за
прекратяване по чл. 250, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК.
В процесния случай без изясняване на
обстоятелствата, засягащи точното индивидуализиране на писмения документ,
съдържащ инкриминираните обидни и клеветнически изрази, съдът няма как да
достигне до обоснован извод и да аргументира своята преценка за наличие на
основание за прекратяване на наказателното производство или за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне
по същество.
Предвид изложеното
въззивният съд намира, че предходната инстанция неправилно е
прекратила наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т.
6 и чл. 24, ал. 5,т.1 и т. 2, вр. с чл. 81 от НПК.
Постановеният в този смисъл съдебен
акт следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на Софийски районен съд за
ново разглеждане от друг състав.
Така мотивиран, Софийски градски
съд,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.10.2020 г., постановено по НЧХД № 7498 /2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99-ти състав, с което
наказателното производство по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на СРС
за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.