Р Е Ш Е Н И Е
№ 1424
08.10.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тридесети
септември, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
секретар: И.Л.прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1956 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от „Восток Трейд“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 66, ет.4,
представлявано от Светлана Михайлова и от Светлана Михайлова, чрез адв. Черногорски против Решение № 260130 от
25.05.2021г., постановено по НАХД № 1086 по описа на Районен съд – Несебър за
2021г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3870413, издаден от ОД МВР
– Бургас, с който на Светлана Михайлова, в качеството ѝ на законен
представител на „Восток Трейд“ ЕООД, за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.4 във връзка с
чл.189. ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
400.00 лева.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденият с него електронен
фиш. Твърди се, че потвърденият фиш е издаден в нарушение на закона, при
недоказаност на извършено нарушение, като в жалбата са изложени множество
доводи за допуснати процесуални нарушения.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касацията ОД на МВР Бургас сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема
отношение по жалбата.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност
на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява
основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, следи служебно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна
страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а
извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на
приложените по делото веществени доказателства – снимки и клип, изготвени от
заснемащата система, на които ясно се виждат датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на автомобила, както и мястото на извършване на
нарушението. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него
санкционен акт, като законосъобразен.
Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Погрешен, обаче се
явява извода на съда, касаещ правната квалификация на деянието.
Светлана Михайлова е санкционирана за това, че на 12.08.2020г., в 10:24ч.,
в област Бургас, община Несебър, с.Равда. ПП-I-9 205,5км в посока към
гр.Бургас, управлява МПС с рег. № СВ 9769 КМ, със скорост 100 км/ч, при
разрешена в населено място и обозначена със знак със знак В 26 – 60 км/ч. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182,
ал.1, т.4 във връзка с чл.189. ал.4 от ЗДвП е ангажирана отговорността на
касатора.
Разминаването между правната квалификация на нарушението и описаната в
санкционния акт фактическа обстановка, съставлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита. На фаза издадено НП и ЕФ нарушителят
се защитава не само срещу фактите, описани от наказващия орган, но и срещу
правото. Словесното описание на нарушението и на нарушените разпоредби, са сред
императивно посочените в чл. 189 ал. 4 ЗДвП елементи от съдържанието на
електронния фиш. В случая, в съобразителната част на ЕФ е посочено, че е
извършено нарушение на скорост, въведена с пътен знак. Това фактическо описание
на конкретното проявление на нарушението в обективната действителност обаче, не
съответства на правните изводи на наказващия орган. Така, както е описано
словесно деянието, се субсумира в нарушение по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, а не в
нарушение по чл.21 ал.1, както е посочил в ЕФ наказващият орган. От
доказателствената съвкупност безспорно се установява, че ограничено на
скоростта в процесния участък от пътя е въведено с пътен знак, в който смисъл е
Протокола за използване на АТСС. В последния е посочено, че ограничението,
въведено с пътния знак е 60 км/ч. Пътен знак „В26“, обозначаващ забраната за
движение със скорост, по-висока от означената, се ползва за ограничение на допустимата
максималната скорост като числото върху него указва каква е тя. По делото
безспорно е установен фактът, че въведената забрана за скорост е с пътен знак и
е 60 км/ч. Тя е различна от посочената в ал.1, според която за МПС от категория
„В“ ограничението за населено място е 50 км.ч. без пътен знак. В случая,
нарушената правна норма е чл.21 ал.2 ЗДвП. Като е посочил погрешна правна
квалификация наказващият орган е нарушил съществено правата на нарушителя,
който не следва да бъде наказан по текст от закона, който не е нарушил.
Нормата на чл.182 ал.2, т.4 ЗДвП е административната санкция, конкретния
вид и размер на наказанието, което е отделен реквизит на ЕФ. Според тази
разпоредба, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се
наказва с глоба, която за превишaване от 31 до 40 км./ч. е в размер на 400 лв.
В санкционната норма не се прави разграничение дали ограничението е въведено с
пътен знак или без пътен знак. Релевантна за размера на наказанието е
стойността на разрешената и стойността на превишената скорост. Разрешената
скорост е тази, която не трябва да се превишава, в случая сигнализирана с пътен
знак и тя за автомобили от категория „В“ е различна от посочената в чл. 21 ал.1
ЗДВП. По чл. 21 ал.1 от ЗДвП е 50 км./ч., а с пътния знак по ал.2 тя е 60
км./ч. Или, от правната квалификация - дали е по ал.1 или по ал.2 на чл. 21 от ЗДвП,
зависи преценката на „разрешената скорост“ по чл. 182 ал.2, т.4 от ЗДвП. Така
както е приел наказващия орган – че нарушението е по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, глоба
следва да се наложи по чл.182, ал.1, т.5, защото разрешената е 50 км./ч., а
водачът е управлявал с 100 км./ч. Очевидно, щом е определил глобата по реда на
чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП, наказващият орган се е съобразил със стойността на
„разрешената“ с пътния знак скорост.
Изложеното обуславя извод, че правната квалификация в ЕФ не съответства на
словесно описаното нарушение и на санкционната норма. Това е съществено
нарушение на процесуалния закон, доколкото обвиняването на едно лице в едно
деяние и наказването му за друго деяние, нарушава правото му да разбере в какво
е обвинен и за какво е наказан.
Като е приел обратното,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да
бъде отменен. По същество – следва да бъде отменено и наказателното
постановление.
Поради
тези съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260130 от 25.05.2021г., постановено по НАХД № 1086 по описа на Районен съд –
Несебър за 2020г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш серия К № 3870413, издаден от ОД МВР – Бургас, с който на Светлана
Михайлова, в качеството ѝ на законен представител на „Восток Трейд“ ЕООД,
за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.182, ал.1, т.4 във връзка с чл.189. ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.