№ 9061
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110152985 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Ю. Г. Л. и Р. Симоенова С. – К--.
С разпореждане № 127839/16.10.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение
за посочване на надлежни ответници.Разпореждането е връчено на 07.11.2023г. В срока е
подадена молба вх.№ 326548/15.11.2023г., с която се иска продължаване на срока с 30 дни и
издаване на СУ. С разпореждане от 17.11.2023г. съдът е продължил срока с един месец
считано от датата на разпореждането, така и е разпоредил издаване на СУ (получено на
28.11.2023г.). С нова молба от 20.12.2023г. е поискано продължаване на срока с 30 дни и
издаване на СУ. С разпореждане от 09.01.2024г. съдът е продължил срока с един месец
считано от датата на разпореждането, така и е разпоредил издаване на СУ (получено на
25.01.2024г. – л.81). Отделно от това съдът с определение от 09.01.2024г. служебно е
изискал по чл.186 ГПК информация. Служебно изисканата информация е постъпила с вх.№
32117/01.02.2024г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 09.02.2024г.
По делото е постъпила неподписана молба от адвоката вх.№ 52780/16.02.2024г., в
която е описано, че във вр. с дадените указания, на 14.02.2024г. при справка било
установено, че постъпил отговор от Столична Община, съдържащ данните на собствениците
на самостоятелни обекти в процесната сграда, съответно на същата дата получил копие.
Същевременно било установено, че срокът за уточняване на ищците и заплащане на д.т. бил
удължен считан от 08.01.2024г. като едва на 14.02.2024г. била получена необходимата
информация, като процесуалният представител не бил уведомяван нито за постъпването,
нито за продължаването на срока, а същевременно се налагала проверка на информацията,
поради което се моли срокът за представяне на допълнителна молба да бъде възстановен и
удължен до 22.02.2024г.
С разпореждане № 27357/20.02.2024г. съдът е намерил молбата за нередовна, защото
не е подписана, така и е дал указания за изпълнение на изискванията на чл.65, ал.2 ГПК.
Разпореждането е получено на 20.02.2024г. С молба вх.№ 58917/22.02.2024г. е подадена
молба с идентично съдържание от 16.02.2024г., която е подписана. Молбата не е приведена
в съответствие с изискванията на чл.65, ал.2 ГПК. Указанията на съда, които са дадени с
разпореждане № 127839/16.10.2023г. не са изпълнени. Съдът е дал първоначално
едноседмичен срок, който е бил продължен два пъти с по 30 дни (общо 9 пъти повече от
законоустановения срок за изпълнение на указанията).
Настоящият съдебен състав след преценка на приетите по делото
доказателства и становището на ищците намира следното:
1
Искането за възстановяване на срок е обосновано единствено с твърдението, че едва на
14.02.2024г. била получена необходимата информация, която е била налична по делото от
01.02.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, продълженият срок тече от
изтичането на първоначалния срок, като процесуалният закон не предвижда връчване на
съобщение на страната за продължаването на срока. Такова задължение за съда не произтича
и от служебното начало в гражданския процес, тъй като в чл. 7, ал. 2 ГПК е предвидено
изрично в кои хипотези се връчват преписи от постановените от него актове, а именно –
когато същите подлежат на самостоятелно обжалване (каквото за акта по чл. 63 ГПК не е
предвидено). В този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение № 425 от
21.06.2010г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на II т. о., определение № 495 от 30.06.2014 г. по ч. т. д.
№ 1309/2014 г. I т. о., определение № 287 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 2072/2019 г. на III г. о.
Определение № 263 от 07.02.2024 г. по ч. т. д. № 182 / 2024 г. на Върховен касационен съд,
2-ро тър. отделение и др.
В молбата по чл.64 ГПК не се съдържат твърдения, че срокът за изпълнение на
указанията за привеждане на исковата молба в редовност (вкл. по заплащане на д.т., каквато
и към настоящия момент няма внесена) е пропуснат поради наличие на особени
непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее. Не са
представени и доказателства в такава насока. Предвид съдържанието на молбата, същата е
процесуално недопустима, тъй като направеното с нея искане за възстановяване на срок не
попада в хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК. Молбата не съдържа твърдения за пропускане
на срока поради наличие на особени непредвидени и непреодолими за страната
обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, не би могло да се приеме, че искането за
възстановяване на пропуснат срок е относимо към хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК.
Наличието на такива обстоятелства не е посочено нито се твърди наличието им, с оглед на
което а искането е недопустимо. В тази насока настоящият състав съобразява Определение
№ 408/01.08.2016 год., постановено по ч. т. д. № 1471/2016 год., II т. о., ТК на ВКС на
РБ.При констатация за ненадлежно сезиране с искане за възстановяване на срок поради
липса на твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.
64, ал. 2 от ГПК, съдът не дължи провеждане на процедура по възстановяване на срок,
поради което молбата следва да се остави без разглеждане.
На следващо място, с оглед неизпълнение на указанията за привеждане исковата молба
в редовност, съдът намира, че следва да върне същата по чл.129, ал.2 ГПК. Както бе
отбелязано, даден е първоначално едноседмичен срок, който е продължаван в период от
17.11.2023г. до 08.02.2024г., вкл. съдът освен своевременно издаване на СУ, посредством
които ищците да се снабдят с необходимата информация, вкл. на основание чл.186 ГПК е
задължил Столична община да предостави информация, която е и била налична по делото.
Отделно от това, нито към първоначалната молба, нито впоследствие е платена д.т.
Плащането на дължимата държавна такса и представяне на платежен документ като
приложение на исковата молба е изискване за нейната редовност. Редовната искова молба е
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Исковият процес е недопустим, ако не са налице положителните процесуални предпоставки
за съществуването или за упражняването на правото на иск, или ако съществуват
процесуалните пречки за съществуването или за упражняване правото на иск. Нещо
различно не е прието в мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предпоставките се
разграничават на абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно
(както е при абсолютните, между които и редовност на исковата молба), или се вземат
предвид само по отвод на страната (при относителните). Аналогични са и разясненията,
дадени в т. 9 от ПП № 1/1985 г. на ВС на РБ – измежду случаите, при които решението не
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество е ненадлежното
упражняване правото на иск, като в тълкувателния акт са дадени примери, които не са
изчерпателни, на случаи на липса на право на иск и на ненадлежното му упражняване
2
(Решение № 50265/10.01.2023г. по гр.д. № 3517/2021г. по описа на IV г.о. на ВКС). Оттук и
поради неизпълнение на указанията исковата молба подлежи на връщане по чл.129, ал.3
ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 52780/16.02.2024г., в която има
обективирано искане по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за изпълнение на указанията.
ВРЪЩА на основание чл.129, ал.3 ГПК искова молба вх.№ 267612/27.09.2023г. от Ю.
Г. Л. и Р. С. С. – К--.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 52985/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, I ГО, 27 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3