Р Е
Ш Е Н
И Е
№260859/26.10.2020г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 15015 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова
молба на З.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против А.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявен иск за установяване дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 4568/12.06.2019 г. по ч.гр.д.
№8954/2019 г. по описа на ВРС, а именно - 7700 лева – дължима сума по издаден
от ответника запис на заповед от 07.01.2019 г., с падеж – 07.03.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.06.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищеца права:
Твърди
се, че на дата 07.01.2019 г. ответникът издава запис на заповед, като поема
безусловното задължение да заплати на ищеца сумата от 7700 лева на падежа –
07.03.2019 г. Според ищеца, издадената ценна книга отговаря на всички законови
изисквания за форма и съдържание, като същата е предявена надлежно, поради
което поражда правните си последици. Ответникът не погасява задъжението на
падежната дата, като с оглед неизпълнението на задължението за плащане, ищежът
подава заявление, въз основа, на което е образувано ч.гр.д. №8954/2019 г. по
описа на ВРС. Ищецът представя със заявлението издадения запис на заповед – в
оригинал. В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която на ищеца е присъдена сумата по записа
на заповед, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното плащане, както и сторените разноски в заповедното
производство.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявения иск. Твърди, че записът на заповед е нередовен,
тъй като падежът на плащане не е определен по ясен и недвусмислен начин.
Предвидено е сумата да бъде платена на предявяване и на конкретна дата - 07.03.2019 г. Твърди, че записът на заповед
не му е предявен, поради което вземането не е изискуемо. Сочи, че записът на
заповед обезпечава изпълнението на сключен между страните договор за заем, по
който уговорената парична сума не му е била предадена, като заявява, че
единствено недобросъвестност от страна на приносителя на ценната книга е
причината документът да не му бъде върнат, след отпадане на основанието за
издаването му. Настоява за отхвърляне на предявения иск, претендира сторените
разноски.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Искът намира правното си основание в разпоредбите на
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД. Същият е допустим, а разгледан
по същество, той е неоснователен, като аргументите за този извод са следните:
Със заявление, образувано в ч.гр.д. № 8954 по описа на
ВРС за 2019 г., от съда е поискано издаване на заповед за парично изпълнение по
чл.410 ГПК, с твърдение, че кредиторът е приносител на ценна книга – запис на
заповед, издаден от длъжника А.И.А., за сумата от 7700 лева. Соченият в
заявлението запис на заповед е представен в оригинал, като видно от същия, на
дата 07.01.2019 г. издателят е поел задължението, срещу представяне на
менителничния ефект, да заплати на поемателя З.П.П. сумата от 7700 лева.
Определен е падеж на конкретна дата – 07.03.2019 г., но е вписан и втори падеж
- на предявяване, без предявяването да е поставено в зависимост от настъпване
на датата 07.03.2019 г. С изрично отбелязване е уточнено, че съгласно чл.536,
ал.2 ТЗ, запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на
предявяване.
Записът
на заповед е предвидено в закона
несъдебно изпълнително основание, удостоверяващо годно за принудително
изпълнение притезание в полза на молителя срещу лицето, което се сочи като
длъжник по изпълняемото право. Като абстрактна правна сделка редовният от
външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от
издателя парична сума, което вземане е и предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК. Абстрактният характер на сделката, обаче, не изключва наличие
на каузални правоотношения, за изпълнение или обезпечение на които тя се
сключва. При заявяване на подлежащо на изпълнение вземане в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед и наличие на доводи и възражения за съществуване на
каузално правоотношение, съдът дължи както произнасяне по действителността на
записа на заповед, така и изследване на каузалните правоотношения между
страните, и връзката им с ценната книга.
Съдът намира, че процесният запис на заповед, от който
ищецът сочи, че черпи права, е недействителен. В практиката си ВКС
последователно застъпва становището, че запис на заповед, в който падежът на
плащане е определен по два начина – на конкретна дата и на предявяване,
обуславя извод за нищожност на ценната книга /така – решение №201/02.08.2018 г.
по т.д. №1703/2017 г. на ВКС, 2 т.о.; определение №859/03.12.2010 г. по ч.т.д. №
911/2010 г. на ВКС, 2 т.о.; определение №146/23.03.2009 г. по ч.т.д. № 125/2009
г. на ВКС, определение №749/23.12.2009 г. по т.д. №857/2009 г. на ВКС и др./.
Този извод следва от строгите изисквания за валидност на записа на заповед,
установени с разпоредбите на чл.537 ТЗ вр. чл.486, ал.1 ТЗ вр. чл.535, т.3 ТЗ.
Посоченият в ценната книга падеж следва да е ясен, недвусмислен и да не дава
основание за различно тълкуване. В процесния случай не се касае за хипотеза,
при която записът на заповед е платим на предявяване в срок до определена дата
– случай, при който ценната книга би била действителна /така определение
№776/05.11.2010 г. по ч.т.д. №733/2010 г. на ВКС, 2 т.о./
В представения в заповедното производство запис на
заповед се съдържат два падежа – веднъж на предявяване, посочен непосредствено
под наименованието на ценната книга и втори – на определена дата – 07.03.2019
г. Записът на заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл.486, ал.1 ТЗ,
поради което същият е нищожен и не представлява годно изпълнително основание.
Съгласно чл.486, ал.2 ТЗ, менителница, издадена с падежи, определени по друг
начин или с последователни падежи е нищожна.
С оглед недействителността на записа на заповед, съдът
не следва да обсъжда и анализира соченото от ответника каузално правоотношение
и връзката му с ценната книга. За пълнота следва да се посочи, че след
въвеждане от ответника на възражение за наличие на каузално правоотношение
между страните, за обезпечението на което е издаден процесният запис на
заповед, ищецът не оспорва същото, но и не представя, и не ангажира каквито и
да е доказателства във връзка със сочения от ответника договор за заем.
При горните доводи предявеният иск е неоснователен,
поради което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски в размер на 1060 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск против А.И.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 4568/12.06.2019 г. по ч.гр.д. №8954/2019
г. по описа на ВРС, а именно - 7700 лева – дължима сума по издаден от ответника
запис на заповед от 07.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 07.06.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
сторените разноски по делото в размер на 1060 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: