Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 25.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №8615 по
описа за 2018г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против И.К., с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в
която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №6590/2018г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, с
абонатен номер 1***.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Т.С.“ ЕООД. Сумите за ТЕ за
процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирмаата, посочена по-горе, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва
: 352,01ЛВ. – главница, за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., 40,10лв.
– лихва върху главницата, за периода от 04.04.2016г. до 03.09.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №6493/2018г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответната
страна, чрез особения представител, в който се оспорва и иска по основание и
размер и се твърди следното : оспорва се, че между дружеството ищец и ответника
съществува облигационно правоотношение, свързано с доставка на топлинна
енергия, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че е сключен договор при
общи условия, при спазване на реда на чл. 150 от ЗЕ, както и че е доставена ТЕ.
Твърди се, че ответникът няма
качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не е ползвател на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно § 1, т. 42 от ДР от ЗЕ, обн. ДВ. бр.
107 от 09.12.2003г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г., "потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.П.” ЕАД.
От приложения към исковата молба
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка №24, том №ХV, рег.№16037, дело №1378 от 21.12.2005 г. е видно, че *** К.
и *** са прехвърлили на сина си И.С.К. апартамент №16, находащ се в ***, заедно
с прилежащото към апратамента избено помещение №16, както и припадащите се към
апартамента 1.119% ид.ч. от общите части на сградата 565 кв.м. от правото на
строеж върху държавна земя в кв.700 по плана на града, срещу задължението за
гледането и издръжка, което приобретателят И.С.К. ще поеме към прехвърлителите ***
К. и *** до края на живота на същите, като им подсигурява всичко необходимо за
един спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, и като прехвърлителите
си запазват правото ма реално ползване на горепосочения недвижим имот пожизнено
и безвъзмездно, заедно и всеки един от двамата поотделно изцяло за имота. Заявява
се , че собственикът на топлофицирания имот И.С.К., би бил длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената топлинна енергия само, ако е носител
на трите елемента от правото на собственост - владение, ползване и разпореждане
с вещта. В случая прехвърлителите на имота са си запазили вещното право на
ползване и следователно имат качеството потребители на топлинна енергия като
лица, които получават топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползват топлоснабдения имот по силата на вещно право на ползване. / в този
смисъл Решение №35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 3184/2013 г./.
Сочи се, че от 2011 г. настоящият
адрес на ответника е в *** и там има регистриран действащ трудов договор с
работодател „Консулт София“ ЕООД, което допълнително изключва твърдението на
ищеца, че е потребител на топлинна енергия, предоставена му от топлопреносното
предприятие.
Сочи се, че претенцията на ищеца
не съдържа първичните данни, на база на които е определено задължението на
ответника. В тоя смисъл не може да бъде определено доколко коректно е
начислявано задължението на ответника за ТЕ за отопление, за сградна инсталация
и за битово горещо водоснабдяване.
Оспорва се начина за дялово разпределение
на доставената в сградата ТЕ, съответно верността на представените от ищеца
препис-извлечение от сметка за задължение за консумирана топлинна енергия с
потребител с аб.№ *** за имот с адрес *** за периода периода 01.02.2016 г. -
30.04.2018 г., относно посочените в нея размер на потребената от ответника
топлинна енергия. По делото не са представени фактури, подписани от ответника и
не са приемани от него като източник на задължение по отношение на отразените в
тях данни.
Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца юрисконсултското възнаграждение по ч.г.д. №6493/2018 г.
и настоящото дело.
Оспорват се представените с исковата
молба писмени доказателства: Препис-извлечение от сметка за задължение за
консумирана топлинна енергия с потребител с аб. №*** И.С.К., ЕГН **********,
адрес: ***, за периода 01.02.2016 г. - 30.04.2018 г. и Заявление от И.С.К., ЕГН
********** за откриване на партида за плащане на отопление и топла вода от
19.11.2010 г.
В о.с.з. ищецът се представлява от
юркс.М., който поддържа иска. Не представя писмена защита.
В о.с.з. ответникът се представлява от
особения представител – адв.Т.Д., която оспорва иска и поддържа доводите,
наведени в отговора. Не представя писмена защита.
Представител на третото лице помагач
не се явява в о.с.з., но делото е попълнено с изисканите писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. № 6496/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че
същото е образувано на 11.09.2018год. на основание депозирано от ищеца против ответника
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.
Такава е издадена срещу длъжника/сега ответник/ за сумите, както следва :
352,01 лева главница за
потребена топлинна енергия в периода 01,02,2016 г. – 30,04,2018 г., 40,10 лева
лихва за забава за периода 04,04,2016 г. до 03,09,2018 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 11,09,2018г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на
25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24,01,2017 г.В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича
от предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2016 г. –
30,04,2018 г. за имот на адрес ***, с абонатен №***.
247,10лв. главница за периода от 01.03.2016год. до 30.04.2017 год., сумата
21, 82 лв. лихва за забава за периода от
04.05.2016год. до 05.12. 2017 год., законната лихва върху главницата,
считано от 11.12.2017год. до изплащане на вземането, както и сумата 75лв. разноски по делото, от които 25лв.
представляващи внесена държавна такса и 50лв. представляващи юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от
ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 год. до 30.04.2017
год.
В заповедното производство заповедта за
изпълнение не е връчена лично на
длъжника, а в настоящото исково производство се представлява от особен
представител.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, до
който се подава топлоенергия от страна на ищеца, а именно находящ се в ***. В
тази връзка делото е попълнено и с писмени доказателства- заявление от 19.11.2010год. на ответника, с
което е заявил желание да му бъде
открита партида за плащане на отопление и топла вода именно по отношение процесния топлоснабден имот, придобит от
него срещу задължение за издръжка и
гледане-Нотариален акт, приложен на л.9 от делото. По искане на ответната страна заявлението е изискано и е
било представено в оригинал по делото, не е оспорено по предвидения в закона
ред. Вземането на ищеца е уточнено с
молба, пиложена на л.16 от делото , като е видно, че то включва и незаплатена
от ответника сума за отопление на имота- в размер 155,10лв. за периода от
01.02.2016год. до 30.04.2018год. Приети
и неоспорени от ответната страна са представените от третото лице
–помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД. От
приетото заключение на ВЛ по изготвената съдебно-счетоводна експертиза /л.107 и
сл. от делото/ се установява, че размерът на неплатеното задължение за главница
и лихва към ищеца възлиза на сумите, каквито се претендират с исковата молба.
По делото не е назначавана съдебно –техническата експертиза, т.к. след
представяне и приемане на доказателствата по делото, касаещи отчитането на
топлинната енергия, доказателствени искания в тази връзка няма направени, респ.
липсват изявления на ответната страна в тази насока, налагащи доказване на твърденията на ищеца в тази
връзка.Несъстоятелни се явяват доводите в писмения отогвор за това ответникът да няма качеството на потребител
на топлинна енергия,т.к. не живеел в този
имот, имал адресна регистрация в гр.София, където им и сключен трудов
договор и т.н. В случая собственки на топлоснабдения имот е ответникът и на това осонвание той дължи сумите, предмет
ан исковата претенция. Направеното оспорване на доказателствата /Препис-извлечение
от сметка и заявление за откриване на партида/ не е успешно проведено, респ.
искът се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, от
които следва да се присъди юрисконсултско
възнагражедние в минимален размер 100лв./ с оглед направеното възражение в тази
връзка/, както следва: 75лв. за внесена държавна такса, разноски за един
юрисконсулт в минимален размер от 100лв., разноски за вещо лице – 140лв. и
внесен депозит за особен представител – 300лв., или общо разноски в размер –
615лв.
Следва да се присъдят в полза на ищеца
и направените разноски в заповедното производство: 25лв. за внесена държавна
такса и минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.С.К., ЕГН **********,*** с настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумите, както следва : 352,01лв. – главница, за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., 40,10лв. – лихва върху главницата, за периода от 04.04.2016г. до 03.09.2018г., ведно със законната лихва от 11.09.2018год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №6496/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.С.К., ЕГН **********,*** с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 615лв., както и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №6496/2018год. по описа на Плевенски
районен съд – в общ размер 75лв.
Решението е постановено при участие по делото на трето
лице –помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД-София, ***. ***.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: