РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 316/18.6.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд
Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на двадесет и първи май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР :
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 300 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл.
268 от ДОПК.
2. Образувано е по жалба, заявена от А.А.К. с ЕГН ********** ***, с посочен
съдебен адрес ***, адв. Е. П., срещу
Решение № 52 от 13.02.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на
Национална агенция за приходите с което е оставена без уважение жалбата на К.
срещу Разпореждане за присъединяване
изх. № С200013-105-0010715 от 21.01.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП, Пловдив, офис Пазарджик, във връзка с изпълнително дело №********* по
описа на ТД на НАП, Пловдив за 2019г.
3. Навеждат се доводи за не законосъобразност на административният акт и се
иска неговата отмяна от Съда.
Поддържа се, че в случая не сама не е налице влязло в сила решение на
Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансови санкции, но с Решение от
20.02.2020г., постановено по адм. дело №1332 по описа за 2019 г., Административен съд Пазарджик е отменил
Решение №13/112/08252/3/01/04/01 с Изх.№01-163-6500/502 от 10.09.2018 г.,
издадено от Директора на ОД на ДФ ”Земеделие“ гр.Пловдив.
Сочи се също така, че административния орган, не е допуснал предварително
изпълнение на посочено решение на ОД на ДФ ”Земеделие“ гр.Пловдив.
Иска се оспореното решение на Директора на ТД на НАП, Пловдив и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, като се присъдят сторените
разноски по производството
4. Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите,
Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. А. е на становище, че жалбата
е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Иска се да бъдат
присъдени разноски по осъществена юрисконсултска защита.
ІІ. За допустимостта :
5. Действията на органа по принудително изпълнение са обжалвани в
предвидения за това срок, пред горестоящият в административната йерархия орган,
който с решението си ги е потвърдил изцяло в прежде посочената тяхна част. Така
постановения от Директора на ТД на НАП, Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите и тяхната хронология :
6. Изпълнително дело № ********* по
описа на ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик за 2019г. е образувано за събиране
на публични вземания по : Годишна данъчна декларация № 1300И0121192 от 18.02.2018г.
по ЗДДФЛ за 2017г. ; Годишна данъчна декларация № 1300И0099565 от 17.04.2017г.
по ЗДДФЛ за 2016г.; Задължителни осигурителни вноски по Декларация обр. 6 №
130021801172680 от 10.02.2018г. за 2017г. и Наказателно постановление № 16-0367-000547 от 25.05.2016г. на Областна
дирекция на МВР Пазарджик за наложена глоба в размер на 60 лв. До длъжника А.К.
е било отправено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С190013- 048-0013058
от 18.02.2019г.(л.63), в което всички тези публични вземания са подробно описани.
7. С Решение №13/112/08252/3/01/04/01, изх.№01-163-6500/502 от 10.09.2018
г.(л.26), издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд ”Земеделие“
гр.Пловдив, на основание чл. 33, ал.1 от
Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. и чл. 70,
ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във връзка с §4, ат. 1
от ПЗР от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, А.А.К. с ЕГН ********** ***, спрямо А.А.К. с ЕГН **********
***, е отказано пълно изплащането на финансовата помощ, представляваща второ
плащане и е прекратен, сключеният между него и ДФ „Земеделие“ Договор №13/112/08252 от 30.10.2012г. и Анекс
№ от 18.11.2015г. към договора, като на А.К. е определена финансова корекция в
размер 48 892,00 лева, представляващи полученото първо и второ плащане по
Договор № 13/112/08252 от 30.10 2012г., сключен между него и ДФ „Земеделие“.
8. Това решение на административния орган е било обжалвано по съдебен ред,
като с Решение № 117 от 20.02.2020г., постановено по адм. дело № 1332 по описа
на Административен съд Пазарджик е било отменено изцяло, а преписката върната
на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне
по искането на А.К. за второ плащане по прежде посочения договор.
По делото не се твърди и не се установява, решението на Административен съд
Пазарджик да е влезнало в сила (всъщност, при извършената служебна проверка в
деловодството на съда, се установи, че по постъпила касационно жалба, делото е
изпратено на Върховния административен съд по компетентност)
9. С Разпореждане за присъединяване № С200013-105-0010715 от 21.01.2020 г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик(л.24), е допуснато
присъединяване на публичен взискател – Държавен фонд „Земеделие“ по вземане,
представляващо финансова корекция по Решение изх.№01-163-6500/502 от 10.09.2018
г., за сумата от 48 892,00 лева – главница и сумата от 6533,04лева – лихви за
просрочие на главницата или общо за сумата от 55425,04лева.
10. Разпореждането е било своевременно обжалвано по административен ред,
като с Решение № 52 от 13.02.2020 г. на изпълняващ длъжността Директор на ТД на
НАП, Пловдив, жалбата на К. е оставена без уважение.
За да постанови този резултат, контролния в йерархията на администрацията
орган е приел, че процесната финансова корекция е публично държавно вземане по
смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Прието е също така, че на основание чл. 73, ал. 4, във връзка с чл. 27, ал.
2 от ЗУСЕСИФ, оспорването на решението пред съд, за което в случая са
представени доказателства, не спира изпълнението му и съответно не е пречка за
присъединяването му по изпълнителното дело.
ІV. За правото :
11. Според чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови
корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства –
допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията,
при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в
съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство.
Съобразно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган,
одобрил проекта.
В случая с Решение №13/112/08252/3/01/04/01, изх.№01-163-6500/502 от
10.09.2018 г.(л.26), издадено от Директора на ОД на ДФ ”Земеделие“ гр. Пловдив е сторено
именно това – спрямо А.К. е определена финансова корекция, като размера на дължимата
сума е 48892,00лв.
12. Със същото решение е прекратено действието на сключения между ДФ
„Земеделие“ и К. Договор № 13/112/08252 от 30.10 2012г., тоест преустановена е
възможността, по договора да бъдат извършвани каквито и да е плащания.
При това положение, според чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, след окончателното
плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според последно посочената разпоредба от ДОПК пък, публични са държавните и
общинските вземания: за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени
или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции(курсивът мой), надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
Очевидно, от гледна точка на правната квалификация на процесното вземане,
няма пречка същото да бъде присъединено за събиране в производството по изп.
дело № ********* по описа на ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик за 2019г.
13. На следващо място, според чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, решението по ал. 1
може да се оспорва пред съд по реда на Административно процесуалния кодекс,
като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал.
2 и 3 и ал. 5 и 6.
Според чл. 27, ал. 2, изр. първо от ЗУСЕСИФ, оспорването на индивидуалните
административни актове и на административните договори не спира тяхното
изпълнение.
В случая, не се твърди и не се установява, допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Решение изх.№01-163-6500/502 от 10.09.2018 г.,
издадено от Директора на ОД на ДФ ”Земеделие“ гр. Пловдив, да е било спирано по
реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.
При това положение, следва да се формира извода, че въпросното решение на Директора
на ОД на ДФ ”Земеделие“ гр. Пловдив е годно изпълнително основание по смисъла
на чл. 165 от ДОПК, поради което не е имало никаква пречка, публичното вземане
установено с него, да бъде присъединено за събиране в производството изп. дело
№ ********* по описа на ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик за 2019г., както
това е сторено с процесното разпореждане. Сиреч, разпореждането на публичния
изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик и потвърждаващото го решение
на изпълняващия длъжността Директор на ТД на НАП, Пловдив са съответни на
материалния и процесуалният закони. Относно наличието на правомощия за Мария
Петкова - Синджирлиева, по делото са представени Заповеди № ЗЦУ-ОПР-9 от 25.06.2019гщ. на
Изпълнителния директор на НАП и № 364 от 12.02.2020г. на Главния секретар на
НАП.
V. За разноските :
14. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответния
административен орган се дължат разноски по осъществената юрисконсултска
защита, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл.8,
ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се констатираха в размер на 500,00лв.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.А.К. с
ЕГН ********** ***, срещу Решение № 52 от 13.02.2020 г. на Директора на
Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите с което е
оставена без уважение жалбата на К. срещу
Разпореждане за присъединяване изх. № С200013-105-0010715 от 21.01.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик, във връзка с
изпълнително дело №********* по описа на ТД на НАП, Пловдив за 2019г.
ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН ********** ***
да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, бул. “Дондуков“, № 52,
сумата от 500,00лв.(петстотин лева), представляващи възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия : /П/