Решение по дело №1254/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

 

2. Образувано е по жалба на Н. Т. Д., [ЕГН], от гр. Пазарджик, ул. Христо Ботев 81, с посочен съдебен адрес гр. София, ул. Алабин 36, ет. 5, адв. В. С., срещу Ревизионен акт № P-16001323005486-091-001 от 16.08.2024 г., издаден П. Д. С. на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 427 от 15.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, с който спрямо Н. Т. Д., за отчетен период 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 301,85лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 176,43лв.; за отчетен период 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 538,61лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 260,06лв.; за отчетен период 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 568,33лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 979,66лв.; за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 073,71лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 580,73лв.; за отчетен период 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 5 037,23 лв. и а начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 876,06лв., като общо определените задължения за пряк данък са в размер на 10 519,73 лв., а общо определените задължения за лихва при разчитането му с бюджета са в размер на 2 872,94 лв.

 

3. Жалбоподателя счита оспорения ревизионен акт за фактически необоснован и противоречащ на материалния закон.

Възразява се, че в случая не са налице предпоставките за определяне на данъчната основа за облагане на Д. по реда на чл. 122. ал. 1. т. 2 от ДОПК. Отрича се констатацията на органа по приходите, че относно ревизираните периоди са налице данни за укрити приходи.

Поддържа се, че за всеки един от ревизираните периоди не са налице недекларирани доходи от ревизираното лице, попадащи в хипотезата на чл. 35. т. 6 от ЗДДФЛ. За неправилен се счита извода на органа по приходите, че Н. Д. не е разполагала с парични средства, за да внесе сумите по банковата си сметка така както това е посочено в ревизионния доклад.

Оспорват се твърденията на органа по приходите, че лицата от които Д. е получила парични заеми, не са имали финансова възможност да предоставят сумите на ревизираното лице. Счита се, че това са предложения, направени без анализ на имущественото състояние на заемодателите.

Според жалбоподателя, неправилни и в несъответствие с правната логика са твърденията на органа по приходите, че представените в хода на ревизията записи на заповед не следва да се ценят като доказателства за наличието на предхождаща ги размяна на парични средства. Отрича се твърдението на органа по приходите, че въпросните записи на заповед са съставени единствено с оглед процесното ревизионно производство.

В писмената защита по същество на спора се поддържа, че представените от жалбоподателя записи на заповед не са оспорени от страна на ответника по делото. В този контекст се сочи, че констатациите на органа по приходите са в противоречие с данните съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели.

Поддържат се констатациите съдържащи се в заключението по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

С оглед становището на орана по приходите се сочи, че в отговор на отправените искания, Д. е представила копия от процесните записи на заповед, а не оригиналите на документите.

В писмената защита по същество се възразява, че оспорения ревизионен акт е нищожен, доколкото електронните подписи на заповедта за възлагане на ревизия и на ревизионния акт не се валидират успешно посредством инструмента на Европейската комисия.

Иска се оспореният акт да се отмени изцяло, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. Б., в представена по делото писмена защита е на становище, че издадения ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в ревизионния доклад, ревизионния акт и в решението с което той е потвърден.

Въз основа на констатациите съдържащи се в заключението по назначената съдебно техническа експертиза се счита, че всеки от процесните документи – заповеди за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт е подписан с квалифициран електронен подпис, за който съответното лице, посочено като издател на електронния документ, разполага с валидно удостоверение в периода на неговото действие, като електронните подписи са свързани със съответните електронни документи.

Във връзка с процесните записи на заповед се поддържа, че не са налице доказателства за предаване на посочените в тях суми между страните по договорите, като в случая липсват и представени договори за заем, или наличие на друго договорно основание, между същите лица. При това положение се счита, че поради липса на информация за основанията, поради които са извършени вноските по банковата сметка и банкови преводи в полза на ревизираното лице от различни лица, правилно е прието в ревизионния акт, че процесните суми представляват доход по смисъла на ЗДДФЛ и същият подлежи на облагане.

Възразява се, че показанията на разпитаните по делото свидетели са общи и некоректни, поради което не следва да бъдат кредитирани. Сочи се, че при ревизията са събрани служебно доказателства за получаваните доходи от лицата предоставили парични суми на жалбоподателката, тъй като в хода на извършените насрещни проверки те не са представили писмени обяснения и копия на документи, доказващи произхода на средствата, като такива данни не са събрани и в хода на съдебното производство.

Поддържа се, че констатациите относно установените факти в хода на ревизионното производство не се опровергават с оглед приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза. Счита се, че съпоставка на приходи и разходи в заключението, не са съотносими към констатациите в Ревизионния акт и Ревизионния доклад и механизма на определяне на основата за облагане, на който са се позовали органите по приходите, както и че представените от вещото лице варианти на паричен поток са хипотетични, изготвени въз основа на твърденията на жалбоподателката и свидетелски показания и обяснения.

Иска се Съда да отхвърли жалбата, като се присъди съответното юрисконсулско възнаграждение.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Този резултат е съобщен на неговия адресат на 15.10.2024 г.(л. 31), а жалбата с която е сезиран съда е регистрирана в деловодството на администрацията на 25.10.2024 г. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата :

 

6. Със Заповед № Р-16001323005486-020-001 от 13.09.2023 г.( л.760), издадена от П. Д. С., на длъжност Н. С. в Териториална дирекция Пловдив, на НАП е сложено в ход ревизионно производство по отношение на Н. Т. Д., [ЕГН] с предметен обхват, установяване на дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за отчетни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г., включително. Осъществяването на ревизионното производство е възложено на С. З., като ръководител на ревизията и Р. Й., двамата на длъжност гл. инспектор по приходите. С последващи Заповеди № Р-16001323005486-020-002 от 16.04.2024 г. и № Р-16001323005486-020-003 от 16.05.2024 г., срока за извършване на ревизионното производство е продължен до 18.06.2024 г.

С оглед наличието на компетентност за С., да възлага ревизии по реда на ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП.

В писмо вх. № 1352 от 12.02.2025 г.(л.1024), Информационно обслужване АД е удостоверило, че на С. М. З. за периода 19.09.2023 г. - 16.08.2024 г. има издадени две квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис, както следва: КУКЕП със сериен номер в шестнадесетичен вид 21691627Е1F19В4D, съответно в десетичен вид 2407479836356483917. КУКЕП първоначално е издадено на 20.05.2022 г. със срок на валидност 365 дни. КУКЕП е подновено на 19.05.2023 г. Пояснено е, че подновяването представлява удължаване на срока на валидност за период от 365 дни, считано от датата на подновяване, без промяна на ключовата двойка и серийния номер на КУКЕП. КУКЕП е подновено отново на 17.05.2024 г. КУКЕП е валидно до 17.05.2025 г. КУКЕП не е спирано/отменяно или прекратявано.

О. Р. Г. Й., също е удостоверено, че за периода 19.09.2023 г. до 16.08.2024 г. има издадено квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис, както следва: КУКЕП със сериен номер в шестнадесетичен вид 7ВА06В4924DВС334, съответно в десетичен вид 8908238024834007860. КУКЕП първоначално е издадено на 14.03.2022 г. със срок на валидност 365 дни. КУКЕП е подновено на 13.03.2023 г. и на 11.03.2024 г. КУКЕП не е спирано/отменяно или прекратявано.

О. П. Д. С. за периода 19.09.2023 г. до 16.08.2024 г. има издадени две квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис, както следва: КУКЕП със сериен номер в шестнадесетичен вид 356411595F96DD06, съответно в десетичен вид 3847219057234730246. КУКЕП първоначално е издадено на 01.10.2021 г. със срок на валидност 365 дни. КУКЕП е подновено на 27.09.2023 г. КУКЕП е било валидно до 26.09.2024 г. КУКЕП не е спирано/отменяно или прекратявано.

Според заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, органите по приходите, посочени като издатели на електронните документи: Заповеди за възлагане на ревизия ; Ревизионен доклад и Ревизионен акт към датата на издаването им са притежавали квалифицирани електронни подписи. Квалифицираните електронни подписи полагани на тези документите са създадени от специализиран софтуер за създаване на КЕП, ползващ алгоритъма SНА 256. Този софтуер е единствено под контрола на автора. Според вещото лице, не са налице всички изискуеми специфични данни за самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните подписи съгласно Регламент 910/2014 - имената на авторите на електронните подписи са изписани на латиница, като не фигурира ЕГН на титуляра на електронния подпис. Въпреки тази констатация обаче, вещото лице е посочило, че електронните подписи на органите по приходите съставили процесните електронни документи, отговарят на определението по член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 относно „Квалифициран електронен подпис“, тоест положените електронни подписи могат да бъдат отнесени към категорията квалифициран електронен подпис. Посочено е още, че издателите като физически лица съвпадат с реалните ползватели на КЕП. Въпреки констатираната непълнота на данните относно електронните подписи, вещото лице е установило, че те са валидни.

Следва да се добави също така, че при проверка в публичния сайт - https://ec.europa.eu/digital-building-blocks/DSS/webapp-demo/validation на Европейската комисия, се установява, че процесните електронни документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи, което е видно от приложените към заключението разпечатани данни в тази насока( л. 1007 и сл.).

 

7. В хода на така образуваното ревизионно производство е бил съставен Ревизионен доклад № Р-16001323005486-092-001 от 02.07.2024 г., като въз основа на него е издаден процесния Ревизионен акт № P-16001323005486-091-001 от 16.08.2024 г., с който, спрямо Д. са определени са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва: за отчетен период 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 301,85лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 176,43лв.; за отчетен период 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 538,61лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 260,06лв.; за отчетен период 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 2 568,33лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 979,66лв.; за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 2073,71лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 580,73лв.; за отчетен период 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 5 037,23 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 876,06лв., като общо определените задължения за пряк данък са в размер на 10 519,73 лв., а общо определените задължения за лихва при разчитането му с бюджета са в размер на 2 872,94 лв. За отчетната 2017 г., не са определени задължения към бюджета.

Каза се, ревизионния акт е бил обжалван по административен ред, като контролния в йерархията на администрацията орган, с решението си го е потвърдил изцяло. Така определените задължения за Д. към бюджета са предмет на настоящото съдебно производство.

 

8. Описаните до тук данни, налагат да се приеме, че оспорения ревизионен акт е издаден в рамките на ревизионно производство, което е сложено в ход от орган по приходите, снабден с необходимите за това правомощия. Производството е осъществено от надлежно оправомощени органи по приходите, които са съставили ревизионен доклад в изискваната от закона форма и рамките на предвидения за това срок. В ревизионния доклад са описани всички приети за установи факти и тяхната относимост към съответните материални и процесуални правни норми. Така описаните данни са послужили като фактическо и правно основание за издаване на оспорения ревизионен акт, в който те са конкретно обобщени с оглед определяне на задълженията на едноличния търговец към бюджета. Ревизионния акт е постановен от снабдените с правомощията за това органи по приходите. Волеизявлението им е обективирано в предвидената за това форма.

 

ІV. За фактите :

 

9. Ревизиращите органи са приели за установено, че Н. Т. Д. в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължена за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Д. няма регистрация като едноличен търговец, нито е била съдружник или собственик на капитал от търговски дружества. Счетено е, че семейството на жалбоподателката включва синът ѝ роден през 2011 г. и дъщеря ѝ, родена през 2015 г.

Установено е, че за периода от 2017 г. до 2022 г. от Д. са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както следва:

- за 2021г. е подадена ГДД с вх.№ 1300И0279542 от 24.03.2022г. с попълнени Приложение № 1 за получени доходи от трудови правоотношения от „Рубин комерс“ ЕООД в размер на 1036.75 лв., удържан данък в размер на 89.39 лв. и Приложение №10 Ползване на данъчно облекчение за деца, като в Част VII - Данъчно облекчение за деца с увреждания е деклариран максимален размер на данъчното облекчение за 1 дете - 9000 лв. По ГДД за 2021г. е налице надвнесен данък в размер на 89.0 лв., като сумата е възстановена на 25.03.2022 г.

- за 2022г. е подадена ГДД с вх.№ 1300И0327512 от 21.03.2023г. с попълнени Приложение № 1 за получени доходи от трудови правоотношения от „Рубин комерс“ ЕООД в размер на 8322.38 лв., удържан данък в размер на 716.36 лв. и Приложение №10 Ползване на данъчно облекчение за деца, като в Част VI - Данъчно облекчение за деца е деклариран максимален размер на данъчното облекчение за 2 деца 12000 лв. По ГДД за 2022г. е налице надвнесен данък в размер на 716.00 лв., като сумата е възстановена на 22.03.2023 г.

По данни от Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, Д. притежава следните банкови сметки:

- в „Кей Би Си Банк България” ЕАД има активна банкова сметка с № ВG72RZВВ91554011892101 в лева, разплащателна, открита на 16.04.2015г.;

- в “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД има активна банкова сметка с № ВG30UВВ380021029660150 в лева, разплащателна, открита на 18.02.2022г.

- в "БАНКА ДСК" АД има две неактивни банкови сметки, както следва: № ВG87SТSА93000019770519, разплащателна в лева, открита на 17.09.2011г. и закрита на 25.11.2019г. и № 040000000020188986, спестовна, открита на 20.03.2012г. и закрита на 25.11.2019г.

Посочено в ревизионния доклад е, че по данни от информационна система „Контрол и справка за обявени покупки от регистрирани по ЗДДС лица от ЗЛ“, няма налични данни за извършени продажби от Н. Т. Д. към други данъчно задължени лица. По справка за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към жалбоподателката са открити основно покупките от „Йеттел България“ ЕАД за ползвани телекомуникационни услуги, както следва: за 2017г. - 714.43 лв.; за 2018г. - 3026.39 лв.; за 2019г. - 890.98 лв.; за 2020г. - 1039.32 лв.; за 2021г. - 933.40 лв. и за 2022г. - 1317.26 лв.

 

10. Спрямо жалбоподателката е била предприета проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите от която са обективирани в с Протокол № ПФ-16001323023421-073-001 от 17.08.2023 г.(л. 342), документите по която са присъединени към процесната административна преписка с Протокол № 1672493 от 08.03.2024г.(л. 340).

В хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства, до Д. е било отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № ПФ-16001323000114-040-001 от 21.02.2023г.(л.359), относно данни свързани с източници на доходи и имущество за периода от 01.01.2017г.-31.12.2022г. В отговор на искането, от страна на задълженото лице са представени писмени обяснения вх.№ 5719 от 14.03.2023г.(л. 353), в които е заявено, че не си спомня с какви средства е разполагала към конкретните дати; има три банкови сметки - ВG72RZВВ91554011892101, ВG30UВВ380021029660150 и ВС88ВРВ179301062475301; представя последният трудов договор № 146 от 15.11.2021г. с работодател „Рубин Комерс“,ЕООД, Допълнително споразумение № 169 от 01.04.2022г. и Допълнително споразумение № 180 от 01.01.2023г.; представя договор за покупко-продажба на МПС от 30.01.2017г. за лек автомобил с рег.№ РА8168КА, удостоверение с изх. Номер 181006005752 от 06.03.2018г. от сектор Пътна полиция относно МПС с рег.№ РД5502ВХ за спиране от движение; заявява, че не притежава финансови активи, не е придобила движими ценности, няма вземания от трети лица, не е получавала заеми, не е давала парични средства в заем, няма имущества придобити по безвъзмезден начин, не е осъществявала сделки, не притежава акции и дялови участия, пътувала е на няколко екскурзии до Турция, няма сключени застраховки, живее на семейни начала, семейството ѝ е четиричленно, заедно с двете и деца и В. Г. К., разходите за семейството се поемат от двамата, като родителите им помагат, разходите от нейна страна за издръжка на домакинството са около 700,00лв. на месец.

Установено в хода на проверката е било, че през ревизираният период Н. Д. е работила по трудов договор на 8 часов работен ден в „РОЯЛ ЛОДЖИНГ“ ЕООД,ЕИК *********, „БУЛРАН“ ЕООД, ЕИК *********, „УСОЛ“ ООД, ЕИК ********* и „РУБИН КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК *********, който е активен. За 2017 г. е получила трудово възнаграждение в размер на 45,45лв.; за 2018 г. е получила трудово възнаграждение в размер на 1972,33лв.; за 2019 г. е получила трудово възнаграждение в размер на 2844,79лв.; за 2020 г. е получила трудово възнаграждение в размер на 2864,43лв.; за 2021 г. е получила трудово възнаграждение в размер на 1036,75лв.; за 2022 г. е получила трудово възнаграждение в размер на 8392,71лв.

 

11. До „ОББ“,АД е изпратено ИПДПО № П-16001323023421-041-002 от 16.03.2023 г.(л. 390), като според получения отговор, Д. има активна банкова сметка ВG30UВВ380021029660150 в лева, разплащателна, открита на 18.02.2022г. Начално салдо на 01.03.2022г. в размер на 122.57лв. Крайно салдо на 30.09.2022г. в размер на 2.27лв. Общо обороти Д/т и К/т за периода 245.14лв.

През периода по Кредита на сметката е получена само една сума от изплатена пенсия в размер на 122.57лв. и са платени такси и е извършено теглене от картата на суми в размер на 122.57 лв.

 

12. До „Банка ДСК“ АД е изпратено ИПДПО № П-16001323023421-041-003 от 16.03.2023 г.(л.396), като според получения отговор, Д. има две неактивни банкови сметки, както следва:

- № ВG87SТSА93000019770519, разплащателна в лева, открита на 17.09.2011г. и закрита на 25.11.2019г. Начално салдо на 01.01.2017г. в размер на 166.28 лв. Крайно салдо на 25.11.2019г. в размер на 0.00 лв. Общо обороти Д/т и К/т за периода 7527.58 лв. През периода по кредита на сметката са получавани само обезщетения , както следва: за периода от м.01.2017г. до м.09.2018г. от ДСП Пазарджик в размер на 1830,00лв.; за периода от м.10.2018г. до м.10.2019г. от ДСП Велинград в размер на 1330,00лв.

- № 040000000020188986, спестовна, открита на 20.03.2012г. и закрита на 25.11.2019г. Начално салдо на 01.01.2017г. в размер на 0.00 лв. Крайно салдо на 25.11.2019г. в размер на 0.00 лв. Общо обороти Д/т и К/т за периода 0.00 лв. Няма движение по с\та през периода.

 

13. До „Кей Би Си Банк България“, ЕАД е изпратено ИПДПО № П-16001323023421 - 041- 001 от 16.03.2023 г.( л. 363), като според получения отговор, Д. има активна банкова сметка с ВG72RZВВ91554011892101 в лева, разплащателна, открита на 16.04.2015г. Начално салдо на 01.01.2017 г. в размер на 212,13лв. Крайно салдо на 31.12.2022г. в размер на 1,18лв. Общо обороти Д/т и К/т за периода 312 790,99лв.

През периода по кредита на сметката са получени суми в размер на 156290.02 лв. Според органа по приходите, от тях постъпили суми с доказан произход общо в размер на 17626.86 лв., както следва: 3730.00 лв. от ДСП Велинград за периода от м.11/2019г. до м.12/2022г.; 4080.00 лв. от НОИ Пазарджик - обезщетения и помощи за периода от м.02/2017г. до м.11/2017г.; 2973.11 лв. от НОИ Пазарджик - обезщетения за безработица за периода м.02/2018г. - м.08/2018г., м.09/2020г. - м.11/2020г. и м.01 и 02/2021г.; 6754.75 лв. от „Рубин Комерс" ЕООД - получена заплата за периода от м.12/2021г. до м. 12/2022г.

При това положение е счетено, че остатъка от 138663,16лв., представляват суми с неустановен произход. Отделните суми за които е счетено, че са с неустановен произход са представени в табличен вид в ревизионния доклад( л. 74 и сл.). Отделните постъпления са суми в размер от 10,00лв. до 3840,00лв. Описанието на транзакциите е „Получаване на средства по карта“, „Вноска“, „Вноска Д.“, „Захранване Д.“, превод от друга банкова сметка, „Cash deposit“, „Внесена сума на АТМ на РББГ“. Като детайли по транзакциите, в отделни случаи са посочени „превод“, „захранване на сметка“, „възстановяване на сума“, „Парти аксесоари“, „Капаро“, „Плащане за украса за РД“, „Украса за парти“, „Ремонт на пералня“, „Украса за рожден ден“, „Подарък за имен ден“, „за рокля“, „Бебешко столче“. Отделните операции са описани като „Получаване на средства по карта“, „К. операция“, “Картови или други операции“, „Левов превод“, „Валутни трансфери“. Като наредители на плащанията в отделни случаи са посочени различни физически или юридически лица.

 

14. С оглед въпросните парични преводи, до Д. е отправено ИПДПО № П-16001323023421-040- 002 от 25.07.2023 г.(л. 408), в отговор на което е депозиран писмен отговор вх.№ 5719-2 от 14.08.2023г.(л. 418), в който е пояснено, че получените средства като основание „украси“ са от близки приятелки и роднини на Д. за закупуване на парти артикули и декорации за рождени дни и други празници на децата им, за които тези хора са заплащали единствено и само материалите. Д. е посочила, че през тези години е получавала и преводи по сметката си от заплати, обезщетения за безработно лице, данъчни облекчения, както и детска социална помощ. Получавала е преводи от приятели за закупуване на дрехи и стоки онлайн, от различни сайтове. Има и суми които са ѝ върнати поради не харесани онлайн поръчки. Има преводи за нейни лични и на децата ѝ празници. Друга част от сумите които е банкирала, са събрани пари на децата ѝ от тяхното раждане и лични празници. Също така е захранвала сметката си с пари на нейни приятели за закупуване на различни стоки по интернет.

Във връзка с внесените от нея суми по банковата сметка на банкомат и на каса Д. е предоставила копия от записи на заповед за някои нейни взети заеми от приятели и роднини, както следва : от 05.01.2017г. за сумата от 9990.00лв. с поемател В. И. А. със падеж на плащане 31.12.2017г.; от 01.02.2017г. за сумата от 9990.00лв. с поемател В. И. А. с падеж на плащане 31.12.2017г.; от 07.01.2018г. за сумата от 3000.00лв. с поемател В. И. А. с падеж на плащане 31.12.2018г.; от 11.01.2022г. за сумата от 9990.00лв. с поемател Б. К. Б. с падеж на плащане 31.12.2022г.; от 13.02.2022г. за сумата от 9990.00лв. с поемател Б. К. Б. с падеж на плащане 31.12.2022г.; от 08.03.2022г. за сумата от 9990.00лв. с поемател Л. К. с падеж на плащане 31.12.2022г.; от 18.04.2022г. за сумата от 9990.00лв. с поемател Б. К. Б. с падеж на плащане 31.12.2022г.; от 05.05.2022г. за сумата от 9990.00лв. с поемател Б. К. Б. с падеж на плащане 31.12.2022г.; от 05.09.2022г. за сумата от 5000.00лв. с поемател Л. К. с падежна плащане 31.12.2022г.; от 12.08.2021г. за сумата от 9500.00лв. с поемател С. К. с падежна плащане 31.12.2021г.; от 19.04.2021г. за сумата от 9000.00лв. с поемател С. К. с падежна плащане 31.12.2021г.; от 03.01.2021г. за сумата от 9000.00лв. с поемател С. К. с падежна плащане 31.12.2021г.

 

15. С оглед описаните констатации и представените записи на заповед, в хода на процесното ревизионно производство, до Д. са били оправено ИПДПО № Р-16001323005486-040-001 от 02.02.2024г.(л.794) и ИПДПО № Р-16001323005486-040-001 от 02.02.2024г.(л. 805), в отговор на които са депозирани писмени обяснения вх. № Рев.323 от 05.03.2024г.(л. 803) и вх.№ Рев.331 от 07.03.2024г.(л. 814).

Според въпросните обяснения, пратките които Д. е изпращала чрез „Еконт Експрес“, АД (виж разпечатка от електронни данни на дружеството л. 629 и сл.), през периода от 2017 г. до 2022г., съставляват продажба на лични движими вещи - детски стоки и вещи, които не са ѝ били нужни за употреба. Документи за покупката на тези лични вещи не пази. Продажбата е извършвала, тъй като същите вече не са ѝ били необходими и не са били употребявани. Сочи, че същите не представляват търговска дейност, тъй като са инцидентни продажби. Не съхранява документи нито за покупки, нито за продажбите им.

В обясненията си Д. е посочила още, че през годините е получава средства по банков път с основание заплати, обезщетения за безработно лице, данъчни облекчения и детска социална помощ. Получавала е още средства от близки приятели и роднини, като с получените средства е закупувала украси, парти артикули и декорации за рождени дни, както и други празници. Получавала е от близки приятели и роднини средства, с които закупува дрехи и стоки, които е закупувала на място в магазина и онлайн. В тази връзка е получавала обратно парични средства от върнати поръчки, в следствие на върната стока, закупена онлайн, която не отговаря на описанието. Внасяла е средства на банкомат и на каса, като част от тези средства са от нейни лични спестявания, а друга част е получавала като заем от близки приятели и роднини. Заемите се е старала да връща възможно най-бързо, като често се е налагало да взима нов заем за да покрие стария. В тази насока са представи копия на прежде посочените заповеди на заповед, които са били представени и при проверката за установяване на факти и обстоятелства.

 

16. Относно заповедите на заповед издадени през 2017 г., Д. е направила възражение за изтекла погасителна давност. Спрямо останалите записи на заповед са дадени следните пояснения :

• За Запис на заповед от 07.01.2018 г. в полза на В. И. А. в размер на 3 000,00 лева, е посочено, че падежът по посочения Запис на заповед е определен в конкретен ден и до колкото Записът на заповед не бе предявен на 31.12.2018г., същият е загубил правнообвързващата си сила.

• През 2021 г. е взела три заема от С. К., а именно: Запис на заповед от 03.01.2021 г. за сумата от 9 500,00 лева с падеж 31.12.2021 г.; Запис на заповед от 19.04.2021 г. за сумата от 9 000,00 лева с падеж 31.12.2021 г. и Запис на заповед от 12.08.2021 г., издаден за сумата от 9 500,00 лева с падеж 31.12.2021 г. Общата сума, която е взела от С. К. възлиза на 28 000,00 лева.

• Записите на заповед с поемател С. К. са предявени на падежната дата 31.12.2021 г., Д. не е имала възможност да ги заплати своевременно понеже натрупаната сума е била непосилна за плащане от нея. В резултат на това се наложило да взема нови заемни средства в началото на 2022г.

• Така, в на 11.01.2022 г. и на 13.02.2022 г. е взела два заема от Б. К. Б., за което са съставени Запис на заповед от 11.01.2022 г. за сумата от 9 990,00 лева с падеж 31.12.2022 г. и Запис на заповед от 13.02.2022 г. за сумата от 9 990,00 лева, с падеж 30.12.2022 г.

• Понеже тези два заема са били недостатъчни да покрият всички нейни задължения към С. К. К., на 08.03.2022 г., Д. е взела още един заем от Л. К. К., за което съставен Запис на заповед от 08.03.2022 г. за сумата от 9 990,00 лева с падеж 30.12.2022 г.

• Така общата сума, с която разполагала към месец март 2022 г. е била около 30 000,00 лева. С тези средства е погасила заемите си към С. К. К. от 2021 г., като са ѝ останали около 2 000,00 лева, които е разходила за текущи разходи. Към края на март 2022 г., Д. е дължала около 10 000,00 лева на Л. К. К. и около 20 000,00 лева на лицето Б. К. Б..

• Д. е посочила, че е нямала налични средства, с които да разполага. Принудена е била да взема още 2 заема през месец април и май 2022 г. Заемите е взела отново от Б. К. Б.. Единият заем от 18.04.2022 г. за сумата от 9 990,00 лева, а другият заем е от 05.05.2022 г., отново за сумата от 9 990,00 лева. Общият размер на заемите към Б. К. Б. към края на май месец 2022 г. възлиза на около 40 000,00 лева. Това е била огромна сума за нея.

• На 05.09.2022 г. Л. К. К. ѝ заела сумата от 5 000,00, с които да погаси частично задълженията към Б. К. Б..

• Към края на 2022 г. Д. е дължала около 35 000,00 лева лева на Б. К. Б. и около 15 000,00 лева на Л. К. К..

Въпросните заеми за които остава задължена за календарната 2022 г., Д. погасява като взима нови заеми от лицето В. И. А. през 2023 г., да които също съставят Записи на заповед, които не предоставя, понеже счита, че не са във времевия обхват на ревизията, извършвана спрямо нея.

Относно искането за предоставяне на документи, доказващи произход и продажба на стоки, Д. е посочила, че не може да представи информация за закупените от нея стоки, доколкото онлайн стоките много често се продават от търговец, който не е техен производител, а е лице, което ги купува и препродава, затова и тя е обръщала внимание на техния произход. Посочва, че през годините е имала малки продажби на детски дрехи втора употреба, но същите са на незначителна стойност, а освен това са и необлагаеми доходи.

 

17. До жалбоподателката е било отправено ново ИПДПО № Р-16001323005486- 040-003 от 19.04.2024г.(л.310), в отговор на което са представени писмени обяснения вх.№ Рев.681 от 02.05.2024г.(л.315), в които е заявено, че част от получените парични средства по банковата ѝ сметка, са средства от близки приятели и роднини, като с получените средства е закупувала украси, парти артикули и декорации за рождени дни, както и други празници. Пояснено е също така, че е получавала от близки приятели и роднини средства, с които е закупувала дрехи и стоки на място в магазина или онлайн. При тези покупки е получавала обратно парични средства от върнати поръчки, в следствие на върната стока, закупена онлайн, която не отговаря на описанието. През годините има извършени малки продажби на детски дрехи втора употреба, но същите са с незначителна стойност. Д. е заявила, че е внасяла средства на банкомат и на каса, като част от тези средства са нейни лични спестявания, а друга част е получавала като заем от нейни близки приятели и роднини. Отново са изброени 12-те броя записи на заповед.

 

18. Във връзка с въпросните записи на заповеди, от страна на органа по приходите са предприети насрещни проверки по отношение на посочените в тях ремитенти.

Резултатите от насрещната проверка по отношение Л. К. К., от гр. Велинград са обективирани в Протокол №П-16001324040609-141-001 от 22.03.2024г.(л. 616). В отговор на изготвено и връчено на задълженото лице ИПДПО, К. е представила писмени обяснения, в които на въпроса в искането „…. Задължили ли сте се с подписване: на 08.03.2022г на Запис на Заповед за сумата от 9 990,00 лева; на 05.09.2022г на Запис на Заповед за сумата от 5 000,00 лева….“ е заявила, че знае за посочените записи на заповед, но тя не се е задължавала по тях и не ги е издавала. Сочи, че записите на заповед ги е издала Н. Д., в полза на К., защото ѝ дала пари на заем. Пояснява, че записите на заповед са издадени от Д. като гаранция, че ще ѝ върне парите, в което никога не е нямала съмнения. Записите на заповед са били издадени във Велинград, като във всяка от тях е било вписано, къде и кога е издадена, както и кога настъпва падежа. На въпроса „…. На какво основание и въз основа на какви документи е възникнал този дълг към Н. Т. Д.…“, К. е отговорила, че не се е задължавала към Д., като записите на заповед са били издадени в нейна полза, защото е заела пари на Д.. На въпроса „…Налице ли е изпълнение по Записите на заповед …“, К. е отговорила, че с Д. са си уредили отношенията, като са се договорили да тя да ѝ върне парите когато има възможност и не счита, че е длъжна да води счетоводна отчетност във връзка с тези заемни отношения.

 

19. Органа по приходите е посочил, че Записите на заповед с поемател Л. К. са с дата на падеж 30.12.2022г. В тази насока, съобразно Справка за актуалното състояние на всички трудови договори за [ЕГН], преди датата на падежа, К. е била в трудовоправни отношения за периода от 01.01.2007 г. и към момента с „Д. градина Еделвайс“. К. е получила следните нетни възнаграждения: през 2020г. м размер на 9348,17лв., през 2021г. в размер на 11631,74лв. и за периода от м.01.2022г. до м.08.2022г. в размер на 6617,72лв.

В случая е посочено, че съгласно статистически данни на НСИ средният паричен разход на лице за 2020г. е 6173лв., за 2021г. - 6999лв. и за 2022г. - 8336лв. При това положение е формиран извод, че с получените средства от изплатени заплати, Л. К. е покривало своите разходи за живот през съответните години.

Посочено е още, че съобразно справка - Данни за осигуряването по ЕГН на К., няма данни за осигуряване за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. К. не е подавала ГДД и не е декларирала доходи. Не са намерени данни К. да участва в търговски дружества, според информацията от Търговския регистър. От направена справка в Агенцията по вписванията по персоналната партида на физическото лице за периода от 01.01.2020г. до 31.08.2022г., не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на лицето.

 

20. Насрещна проверка е предприета по отношение Б. К. Б., от гр. София, като резултатите от нея са обективирани в Протокол №П-22221724040541-141-001 от 29.03.2024г. (л. 612). В отговор на изготвено и връчено на задълженото лице ИПДПО, Б. е представил писмени обяснения, в които на въпроса в искането „…. Подписвали ли сте/задължили ли сте се със Записи на заповеди ….“ е пояснил, че не е подписвал процесните четири броя записи на заповед, тъй като, това би означавало да дължи пари. Заявил е, че въпросните записи на заповед са издадени от Н. Д. и са в негова полза, като гаранция, че ще му върне паричните средства, които ѝ е предоставил в заем. Сочи, че записите на заповед са издадени в София. На въпроса „…. На какво основание и въз основа на какви документи е възникнал този дълг към Н. Т. Д.…“, Б. е отговорил, че няма дълг към Д., че по посочените записи на заповед той е поемател, а не издател и съответно лице което се е задължило да плаща. Заявил е, че записите на заповед са издадени в негова полза. На въпроса „…Налице ли е изпълнение по Записите на заповед …“, Б. е отговорил, че с Д. са си уредили отношенията, като са се договорили кога тя да му върне заетите пари и тя ги е връщала когато има възможност. Счита, че като физическо лице не е длъжен да води счетоводство, включително и за това, че счета отношенията си с Д. за уредени.

 

21. В ревизионния доклад е посочено, че според Справката за актуалното състояние на всички трудови договори за [ЕГН], преди датата на падежа, Б. Б. е бил в трудовоправни отношения за периода от 15.10.2003г. и към момента с дружеството „Ипон 1“ ЕООД, ЕИК *********. Б. е получил следното нетно възнаграждение: през 2020г. в размер на 5127,53лв., през 2021г. в размер на 6387,71лв. и за периода м.01.2022г. - м.05.2022г., в който са съставени процесните записи на заповед- в размер на - 2713,02лв. Посочено е още, че според справка „Данни за осигуряването по ЕГН на лицето“, няма данни за осигуряване за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. Б. не е подавал ГДД и не е декларирало доходи.

При справка в търговския регистър, не са намерени данни в регистъра за търговски дружества, в които Б. да участва.

Твърди се, че при направена справка в базата данни с информация от дневниците за продажби на регистрираните по ЗДДС лица е установено, че през периода от 01.01.2020г. до м.05.2022г., Б. е извършвал разходи, като общата им стойност е 1 430,51лв. с ДДС.

Твърди се също така, че е направена справка в Агенцията по вписванията по персоналната партида на физическото лице за периода от 01.01.2020г. до 31.05.2022г., като не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на лицето.

 

22. Насрещна проверка е предприета по отношение В. И. А., от гр. Велинград, като резултатите от нея са обективирани в Протокол № Р- 16001323005486-141-003 от 28.02.2024г.(л. 586). В отговор на изготвено и връчено на задълженото лице ИПДПО, А. е представил писмени обяснения, в които на въпроса в искането, дали се е задължил с подписването на процесните три записи на заповед е заявил, че знае за посочените записи на заповед, но не ги е подписвал, нито пък е задължено лице по тях. Издател на заповедите е Н. Д., като ги е издала в полза на А., защото ѝ е дал пари на заем. Записите на заповед са били издадени във Велинград, като във всяка от тях е било вписано, къде и кога е издадена, както и кога настъпва падежа. На въпроса „…. На какво основание и въз основа на какви документи е възникнал този дълг към Н. Т. Д.…“, А. е отговорил, че не няма дълг, който да е възникнал към Д.. Записите на заповед не обективират негов дълг към Д., а обратно, обективират право да получи обратно парите, които е дал на заем. Н. Д. е подписала Записите на заповед за да му даде гаранция, че ще му върне паричните средства, в което е нямал съмнения. На въпроса „…Налице ли е изпълнение по Записите на заповед …“, А. е отговорил, че с Д. са си уредили отношенията.

 

23. В ревизионния доклад е посочено, че Записите на заповед с поемател В. И. А. са с дата на падеж 31.12.2017г. и 31.12.2018г.

Сочи се, че според извършена справката за актуалното състояние на всички трудови договори за [ЕГН], преди датата на падежа, А. е бил в трудовоправни отношения за периода до 01.11.2014г. След тази дата няма регистриран трудов договор за лицето. Според Справка по чл.73 от ЗДДФЛ на лицето са изплатени следните доходи различни от трудови: през 2016г. от О. В. в размер на 1493,32лв.; през 2017г. общо в размер на 8053,52лв., включително от „КЗВ фууд“ - 6226,76лв., от Община Велинград -1643,23лв., от Районен съд Велинград - 183,53лв.; през 2018г. общо в размер на 8590,62лв., включително от „КЗВ фууд“ - 1802,41лв., от Община Велинград - 904,10лв., от Районен съд Велинград - 112,08лв. и от „Боив Комерс“ - 5772,03лв.

Посочено в ревизионния доклад е, че според справка - Данни за осигуряването по ЕГН на А., няма данни за осигуряване за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. А. не е подавал ГДД и не е декларирало доходи. При проверка в Търговския регистър е установено, че не са налице данни А. да участва в търговски дружества.

От направената справка в базата данни с информация от дневниците за продажби на регистрираните по ЗДДС лица е установено, че през периода от 01.01.2016г. до м.01.2018г., А. е извършвал разходи, като общата им стойност е 204,00лв. с ДДС. От направена справка в Агенцията по вписванията по персоналната партида на физическото лице за периода от 01.01.2016г. до 31.01.2018г., не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата неговата партида.

 

24. Насрещна проверка е предприета по отношение С. К. К., от гр. Велинград, като резултатите от нея са обективирани в Протокол №П-16001324040668-141-001/22.03.2024г.(л.580). В отговор на изготвено и връчено на задълженото лице ИПДПО, К. е представил писмени обяснения, в които на въпроса в искането, дали се е задължил с подписването на процесните три записи на заповед е заявил, че по същите, той е лицето поемател, не е издател, нито пък платец. Задълженото лице по записите на заповед е Н. Д., която ги е издала, защото К. и е предоставил парични средства. Д. е искала, да му даде някаква гаранция, че ще му върне заетите пари и затова му е издала такива документи. В Записите на заповед било вписано, къде и кога са издадени, както и кога настъпва падежа. На въпроса „…. На какво основание и въз основа на какви документи е възникнал този дълг към Н. Т. Д.…“, К. е отговорил, че не няма дълг, който да е възникнал към Д.. Н. Д. е подписала Записите на заповед, защото ѝ е предоставил в заем парични средства. На въпроса „…Налице ли е изпълнение по Записите на заповед …“, К. е отговорил, че с Д. са си уредили отношенията.

 

25. О. С. К. К., в ревизионния акт са описани следните данни :

Записите на заповед с поемател С. К. К. са с дата на падеж31.12.2021г. Според справката за актуалното състояние на всички трудови договори по [ЕГН], преди датата на падежа, К. е бил в трудовоправни отношения, както следва: до 16.11.2020г. със „СБНС“ ЕООД и от 04.11.2020г. с „Тик 4“ ЕООД. К. е получило следното нетно възнаграждение: през 2019г. в размер на 44415,82лв., през 2020г. в размер на 56660,95лв. и за периода от м.01.2021г. до м.07.2021г. в размер на 21625,00лв. К. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както следва: С декларация с вх.№ 1300И0209035 от 30.04.2020г. декларира получени доходи от трудови правоотношения през 2019г. и данъчно облекчение за деца; С декларация вх.№ 1300И0247021 от 05.05.2021г. декларира получени доходи от трудови правоотношения през 2020г. и данъчно облекчение за деца.

Съобразно „…регистъра за търговски дружества.. “ е установено, че лицето е едноличен собственик на капитала на „Бейкис“, ЕООД с Булстат *********. От дружеството са подадени следните ГДД по чл. 92 от ЗКПО, съответна за 2019г., с която е декларирана данъчна и счетоводна загуба в размер на 46125,50лв. и за 2020г. с която е декларирана данъчна и счетоводна загуба в размер на 12642,00лв. Не са установени данни К. да е получавал доходи от дружеството.

Съобразно направена справка в базата данни с информация от дневниците за продажби на регистрираните по ЗДДС лица е установено, че през периода от 01.01.2019г. до м.08.2021г., К. е извършвал разходи, като общата им стойност е 39208,28лв. с ДДС, включително по издадени фактури от „Райфайзен лизинг България“ ЕАД и „Кей би си Лизинг“ ЕАД, т.е. извършвани са разходи свързани с лизинг и получен кредит.

Посочено още в ревизионния доклад е, че при направена справка в Агенцията по вписванията по персоналната партида на физическото лице за периода от 01.01.2019г. до 31.07.2022г. са установени 2 броя вписвания, отбелязвания и заличавания. С Нотариален акт № 199/2020г., С. К. е закупил апартамент в гр. Велинград, ул. Малеви скали № 27, а с Нотариален акт № 181/2021г. е закупил поземлен имот в местност „Могилито“ в с. Бистрица. Тези твърдения са обосновали извода, че „…лицето е извършвало и разходи по придобиването на имоти…“.

 

26. В ревизионния доклад, всички описани данни са обобщени от органа по приходите в следния извод „…Предвид изложеното, не са доказани възможности от изброените лица за предоставянето на сумите на Н. Т. Д.. Получените от лицата суми са покривали текущите им разходи за живот и издръжка, а лицето С. К. К. е извършвало и разходи по придобиването на имоти и разходи свързани с лизинг и получен кредит, т.е. не са имали възможност за спестяване…..“.

 

27. Относно процесните записи на заповед, от страна на органа по приходите е счетено, че те сами по себе си не доказват заемно правоотношение, след като липсват договори за заеми и документи за предаване на парите. В ревизионния доклад заявено разбирането, че „… Сделката по получаване на сумите по запис на заповед не разкрива основанието, поради което се поема задължението. При ревизията не са представени убедителни доказателства относно наличието на заемни правоотношения, в това число договори, съставени документи при предаването на парите, поради което посочените в тях суми не следва да бъдат кредитирани като източник на парични средства и постъпления за лицето…“. Тоест, от една страна се приема, че Д. е получила паричните суми по записите на заповед, но пък в неизвестност за органа по приходите е останало основанието на това задължение.

 

28. В хода на ревизията, на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД гр. Русе( понастоящем със статус – заличен търговец) е връчено ИПДПО № Р- 16001323005486-041-001 от 15.02.2024г.(л. 828), в отговор на което относно Н. Д. е предоставена информация за всички получени пратки – общо 527 записа на данни; наложени платежи - 24 записа на данни; получени парични преводи – 23 записа на данни(л.629 и сл.).

Получените от Д. суми от наложен платеж за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. са общо в размер на 1321,00 лв., а получените парични преводи за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. са общо в размер на 2431,00лв. или общо 3752,00 лв.

Извършена е била и проверка в информационната система на НАП и е изготвена справка за доставени пратки с наложен платеж от пощенски оператори(л434), според която, от „Еконт Експрес“ ООД на Н. Т. Д., за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г е изплатена сума в размер на 26438,42лв. Относно въпросната проверка е съставен Протокол обр. Кд73 № 1890094 от 26.03.2024г.(л.432).

Във връзка с тези данни, до „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД гр. Русе(заличен търговец) е отправено ново ИПДПО № Р- 16001323005486-041-002 от 06.03.2024г.(л. 625), в отговор на което са предоставени данни за това, че от Н. Д. са получени следните суми : за 2017 г. общо 871,00лв. за детски парти артикули и плакати“; за 2018 г. общо в размер на 825,00 лв. за украса за детско парти и картини; за 2019 г. общо в размер на 1289,50 лв. за детски дрехи и обувки, парти украса; за 2020 г. общо в размер на 229,50 за украса и картини; за 2021 г. общо в размер на 95,00 лв. за картини; за 2022 г. общо в размер на 442,00 лв. за картини и плакати.

При това положение отново е прегледана справката от информационната система на НАП относно данни за пратки с наложен платеж от пощенски оператори и е констатирано, че за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД са изплатени на Н. Т. Д. следните суми от наложен платеж : за 2017 г. общо 231,00лв. за детски парти артикули и плакати“; за 2018 г. общо в размер на 412,00 лв. за украса за детско парти и картини; за 2019 г. общо в размер на 573,00 лв. за детски дрехи и обувки, парти украса; за 2020 г. общо в размер на 229,50 за украса и картини; за 2021 г. общо в размер на 95,00 лв. за картини, като относно тези пратки, като изпращач е посочена Н. Д.. За 2022 г. на Д. са изплатени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД суми от наложен платеж общо в размер на 24897,42лв. за разнообразни стоки и артикули, като за изпращач на пратките са посочени „Виконт ВП“,ЕООД, ЕИК ********* и „Рубин Комерс“ ЕООД, ЕИК *********.

Според ревизионния доклад, по отношение на двете търговски дружества е била извършена допълнителна проверка н информационната система на НАП, при която е установено, че „Виконт ВП“ ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с № 1600И1577973 от 29.05.2023г., в която е декларирало код на основната дейност 4791 - търговия на дребно по пощата, а „Рубин комерс“ ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с № 1300И0346618 от 29.05.2023г., в която е декларирало код на основната дейност 5320 - други пощенски и куриерски услуги.

 

29. Въз основа на тези само данни, без да са предприети каквито и да е други проверки, органа по приходите е формирал извода, че по отношение на сумата от 24 897,42 лева с изпращачи „Виконт ВП“ ЕООД и „Рубин комерс“ ЕООД, в хода на ревизията не се събрани доказателства, същата да е изплатена на Н. Т. Д.. Прието е, че през периода от 2017г. до 2022г., Д. е изпращала стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД в общ размер на 3752лв., които са били нейни лични вещи, съобразно дадените от нея писмените обяснения с вх.№ Рев. 323 от 05.03.2024г.(л. 803). Крайният извод на органа по приходите е, че не се установява извършване на търговска дейност от Д., тъй като извършените от нея продажби са инцидентни и представляват продажби на нейни лични вещи.

 

30. Като краен резултат, органа по приходите е приел за установено, че в хода на ревизията е установено, че за ревизирания период по банковите сметки на Н. Т. Д. са преведени суми от физически лица и дружества в значителни размери, както и са правени вноски в брой от самото лице, като тези средства не са декларирани и за тях не са внесени дължимите данъци. Прието е, че тези средства представляват недеклариран от ревизираното лице доход, който подлежи на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ. Счетено при това положение е, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК и е предприето определяне на данъчната основа за облагане по особения ред, установен в тази и следващите я разпоредби от ДОПК.

 

31. За отчетната 2017 г., органите по приходите изготвили ревизионния доклад, са определили обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както са включили единствено следните суми :

• доход от трудови правоотношения - 39,40 лв.

• доход от други източници, установен по реда на чл. 122 от ДОПК - 4492,93 лв.

Облагаем доход общо - 4532,33 лв.

Сумата от 4492,93 лв. е формирана само от направените през годината вноски по банкова сметка ВG72RZВВ91554011892101 с титуляр Д..

При определяне на общата годишна данъчна основа за 2017г., органите по приходите не са включили никакви разходи, т.е. счетено е, че през годината Д. не е имала каквито и да е разходи.

Тук на първо място, следва да се отбележи, че органите по приходите, нито са установили данни, нито пък са обсъдили по някакъв начин, каква е била паричната наличност с която Д. е разполагала в началото на отчетния период или респективно, не е имала такава наличност.

На следващо място, в ревизионния доклад е отбелязано, че „…По данни от ИМ на НАП е установено, че за периода от 01.01.2017г. до 13.11.2017г. лицето е било в платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. От 14.11.2017г. до м.07/2018г. лицето е в неплатен отпуск по майчинство, като декларация обр. 1 се подава от НОИ. От 19.10.2017г. лицето е назначено по трудови правоотношения в „Роял Лоджинг“ ЕООД. От така изложеното се установява, че Н. Т. Д. не е било задължено лице по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО….“. Сиреч, очевидно е, че за повече от 10 месеца, Д. е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. Сумата формирана от това обезщетение обаче, не е намерила по никакъв начин отражение, при определяне на данъчната основа за периода.

Следва също така да се констатира, че при формиране на общата годишна данъчна основа е изключена сумата от 15630,00лв., която според данните по преписката е внесена по същата сметка с титуляр Д. от В. Г. К., с когото неспорно тя живее на съпружески начала. Обяснението за така предприетото действие от страна на органа по приходите е следното „ … че същият(става реч за левовия превод по сметка – пояснението мое) не попада в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като В. Г. К. е баща на децата на Н. Т. Д., както и живее на семейни начала с нея, поради което правилата на житейската логика са, че е възможно същият да подпомага финансово домакинството и отглеждането на децата си….“. Коментар на тези съждения на органите по приходите е излишен – те са показателни сами по себе си.

Като краен резултат, спрямо Д. са определени задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 449,29 лева, тоест обложена с данък е единствено сумата от 4492,93 лв., внесена по банкова сметка на Д..

При издаване на процесния ревизионен акт е счетено, че „… По отношение на публичните задължения по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017г.-31.12.2017 г. в размер на 449,29 лева се установи, че същите са определени в противоречие с нормата на чл. 109 от ДОПК, касаеща установителната давност. Погасени по давност са и задълженията за лихви за 2017г. в размер на 300,52 лева….“. Вероятно е било съобразено, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия № Р-16001323005486-020-001 от 13.09.2023 г. е била връчена на адресата на 18.01.2024г.(л. 792). Защо обаче е счетено, че нормата на чл. 109 от ДОП, урежда някаква „установителна давност“; по какъв начин са изчислявани сроковете и дали е прието, че в случая е изтекъл преклузивния срок за образуване на ревизионно производство или пък, че публичните задължения са погасени по давност – не става ясно. В случая обаче, това е извън предмета на текущия правен спор, доколкото за въпросния отчетен период в тяжест на жалбоподателката не са възложени задължения към бюджета.

Същественото е, че за 2017 г., на практика не е формиран паричен поток и не са съпоставени всички приходи и разходи на Д., не определено нито начално, нито пък крайно салдо за периода.

 

32. За отчетната 2018 г., органите по приходите, отново са констатирали, че Д. не е подавала годишна данъчна декларация, след което е посочено, че определят „… годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ…“, както следва :

• доход от трудови правоотношения - 1700,59 лв.

• доход от други източници, установен по реда на чл. 122 от ДОПК - 3062,43 лв.

Облагаем доход общо - 4763,02 лв.

Вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО - 44,00 лв.

Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ - 4719,02 лв.

Данък върху общата годишна данъчна основа - 471,90 лв.

Авансово удържан/внесен данък - 170,05 лв.

Разлика за довнасяне - 301,85 лв.

Относно сумата от 3062,43 лв., в ревизионния акт е посочено, че съставляват средства, „… които Н. Т. Д. получила и е захранвала лично банковата си сметка… представляват недеклариран от ревизираното лице доход, който подлежи на облагане по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ…“. От описанието на отделните суми, дадено в табличен вид в доклада е видно, че в общия сбор е включена и сумата от 35,63 лв., преведена от „Амиго фешън“ООД с основание „…възстановяване на сума поръчка 5582….“, като за подобни суми, Д. е дала обяснения, че са възстановени по върнати от нея поръчки на стоки. Следва да се констатира, че в хода на ревизията не са събрани данни какви суми е изтеглила Д. от същите банкови сметки за периода. Не е посочено и какви други суми са постъпвали по банковата сметка.

 

33. За отчетната 2019 г. е констатирано, че Д. не е подавала годишна данъчна декларация, след което е посочено, че определят „… годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ…“, както следва :

• доход от трудови правоотношения - 2678,14лв.

• доход от други източници, установен по реда на чл. 122 от ДОПК - 5386,12лв.

Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ - 8064,26лв.

Данък върху общата годишна данъчна основа - 806,42лв.

Авансово удържан/внесен данък - 267,81лв.

Разлика за довнасяне - 538,61лв.

От описанието в ревизионния доклад е видно, че сумата определена от ревизиращите като „… доход от други източници, установен по реда на чл. 122 от ДОПК…“ в размер на 5386,12 лв. е получена, като от сумата 5475,72лв., представляваща парични преводи по банкова сметка на Д., за които е счетено, че са с „…неизяснен произход…“( така л. 74) , е извадена сумата от 89,60 лв., представляваща извършени от Д. вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Явно, органа по приходите е формирал някаква частична данъчна основа, която е привнесена при определяне на тази по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Що се отнася до сумата 5475,72лв., представляваща преведени суми по банкова сметка на Д., в нея са включени парични преводи от търговски дружества, като отново по никакъв начин не са съобразени обясненията на Д., че са ѝ възстановявани суми по върнати от нея поръчки на стоки. Включен е и превод от 119,00лв. с пояснение „парти аксесоари“, независимо от факта, че органа по приходите е приел, че тези суми са от продажба на лични вещи на Д.. Казано с други думи, формиран е един произволен паричен сбор от банкови преводи, за които е счетена, че са с „…неизяснен произход…“, без да са посочени какви други суми са постъпвали банковата сметка, какви суми Д. е теглила от сметката, какъв е началния и какъв е крайният баланс по сметката. Впрочем, в случая също не е посочена евентуалната налична сума в началото на годината, не формиран начален и краен баланс за отчетния период.

 

34. За отчетната 2020 г. Д. също не е подавала годишна данъчна декларация. Годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена както следва :

• доход от трудови правоотношения - 3182,73лв.

• доход от други източници, установен по реда на чл. 122 от ДОПК - 25683,36лв.

Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ - 28866,09лв.

Данък върху общата годишна данъчна основа - 2886,60лв.

Авансово удържан/внесен данък - 318,27лв.

Разлика за довнасяне - 2568,33лв.

Тук, също е видно, че сумата определена от ревизиращите като „… доход от други източници, установен по реда на чл. 122 от ДОПК…“ в размер на 25683,36лв. е получена, като от сумата 25703,32 лв., представляваща парични преводи по банкова сметка на Д., за които е счетено, че са с „…неизяснен произход…“, е извадена сумата от 19,96 лв., представляваща извършени от Д. вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Явно, органа по приходите е формирал някаква частична данъчна основа, която е привнесена при определяне на тази по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Що се отнася до сумата 25703,32 лв., представляваща преведени суми по банкова сметка на Д., в нея са включени парични преводи от търговско дружество, без да са съобразени обясненията на Д., че са ѝ възстановявани суми по върнати от нея поръчки на стоки. Включен е превод от 144,00лв. с пояснение „плащане за украса за РД“ и преводи от физически лица, независимо от факта, че органа по приходите е приел, че тези суми са от продажба на лични вещи на Д.. Казано с други думи, формиран е един произволен паричен сбор от банкови преводи, за които е счетена, че са с „…неизяснен произход…“, без да са посочени какви други суми са постъпвали банковата сметка, какви суми Д. е теглила от сметката, какъв е началния и какъв е крайният баланс по сметката. В случая също не е посочена евентуалната налична сума в началото на годината, не формиран начален и краен баланс за отчетния период.

 

35. За отчетната 2021 г., Д. е подала ГДД чл. 50 от ЗДДФЛ с вх.№ 1300И0279542 от 24.03.2022г., в която в Приложение № 1 са декларирани следните доходи от трудови правоотношения:

Облагаем доход(работодател „Рубин комерс“ ЕООД) - 1036,75 лв. Удържани задължителни осигурителни вноски - 142,85 лв.

Годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения - 893,90лв.

Авансово удържан/внесен през годината данък от работодателя - 89,39лв.

В Приложение №10 Ползване на данъчни облекчения за 2021г., в Част VII - Данъчно облекчение за деца с увреждания е декларирано данъчно облекчение за едно дете в размер на - 9000,00лв.

Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2021г. по Част IV на ГДД :

Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ - 893,90лв.

Общ размер на данъчните облекчения - 9000,00лв.

Обща годишна данъчна основа - 0,00лв.

Данък върху общата годишна данъчна основа - 0,00лв.

Данъци подлежащи на приспадане - 89,39лв.

Надвнесен данък( възстановен на 25.03.2022 г.) - 89,00лв.

 

При тези данни, годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена както следва :

Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ - 29737,14лв.

- доход от трудови правоотношения - 893,90лв.

- доход от други източници, установен по чл. 122 от ДОПК - 28843,24лв.

Общ размер на данъчните облекчения(за едно дете с увреждания) - 9000,00лв.

Обща година данъчна основа - 20737,14лв.

Годишно данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 2073,71лв.

Внесен данък - 89,39лв.

Възстановен данък на 25.03.2022 г. - 89,00 лв.

Разлика за довнасяне - 2073,71лв.

 

В този случай също, сумата определена от ревизиращите като „… доход от други източници, установен по реда на чл. 122 от ДОПК…“ в размер на 28843,24лв. е получена, като от сумата 29 090,24 лв., представляваща парични преводи по банкова сметка на Д., за които е счетено, че са с „…неизяснен произход…“, е извадена сумата от 247,00лв., представляваща извършени от Д. вноски за здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, тоест и тук органа по приходите е формирал някаква частична данъчна основа, която е привнесена при определяне на тази по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Относно сумата от 29090,24лв., представляваща преведени суми по банкова сметка на Д. е видно, че в нея са включени парични преводи от търговски дружества, без да са съобразени обясненията на Д., че са ѝ възстановявани суми по върнати от нея поръчки на стоки. Включени са преводи от 300,00лв.; 1000,00лв.; 1500,00 лв. 150,00лв. с пояснения „украса за парти“, „украса рожден ден Тео“, „парти“, независимо от факта, че органа по приходите е приел, че тези суми са от продажба на лични вещи на Д.. Казано с други думи, формиран е един произволен паричен сбор от банкови преводи, за които е счетено, че са с „…неизяснен произход…“, без да са посочени какви други суми са постъпвали банковата сметка, какви суми Д. е теглила от сметката, какъв е началния и какъв е крайният баланс по сметката. В случая също не е посочена евентуалната налична сума в началото на годината, не формиран начален и краен баланс за отчетния период.

 

36. За отчетната 2022 г., Д. е подала ГДД чл. 50 от ЗДДФЛ с вх.№ 1300И0327512 от 21.03.2023г., в която в Приложение № 1 са декларирани следните доходи от трудови правоотношения:

Облагаем доход(работодател „Рубин комерс“ ЕООД) - 8322,38лв.

Удържани задължителни осигурителни вноски - 1158,61лв.

Годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения - 7163,77лв.

Авансово удържан/внесен през годината данък от работодателя - 716,36лв.

В Приложение №10 Ползване на данъчни облекчения за 2021г., в Част VII - Данъчно облекчение за деца с увреждания е декларирано данъчно облекчение за едно дете в размер на - 12000,00лв.

Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2021г. по Част IV на ГДД :

Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ - 7163,77лв.

Общ размер на данъчните облекчения - 12000,00лв.

Обща годишна данъчна основа - 0,00лв.

Данък върху общата годишна данъчна основа - 0,00лв.

Данъци подлежащи на приспадане - 716,36лв.

Надвнесен данък( възстановен на 25.03.2022 г.) - 716,00лв.

 

При тези данни, годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена както следва :

Обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ - 62372,29лв.

- доход от трудови правоотношения - 7163,77лв.

- доход от други източници, установен по чл. 122 от ДОПК - 55 208,52лв.

Общ размер на данъчните облекчения(за едно дете с увреждания) - 12000,00лв.

Обща година данъчна основа - 50372,29лв.

Годишно данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 5037,23лв.

Внесен данък - 716,36лв.

Възстановен данък на 25.03.2022 г. - 716,00 лв.

Разлика за довнасяне - 5037,23лв.

 

Сумата определена от ревизиращите като „… доход от други източници, установен по реда на чл. 122 от ДОПК…“ в размер на 28843,24лв. е получена, като от сумата 55 208,52 лв., представляваща парични преводи по банкова сметка на Д., включва парични преводи от търговски дружества, без да са съобразени обясненията на Д., че са ѝ възстановявани суми по върнати от нея поръчки на стоки. Включени са преводи от 50,00лв.; 50,00лв.; 143,00 лв. 100,00лв.; 100,00лв.; 636,00 лв.; 13500 лв. с пояснения „ЧРД“, „подарък за имен ден“, „услуга“, „бебешко столче“ независимо от факта, че органа по приходите е приел, че тези суми са от продажба на лични вещи на Д.. Формиран е един произволен паричен сбор от банкови преводи, за които е счетено, че са с „…неизяснен произход…“, без да са посочени какви други суми са постъпвали банковата сметка, какви суми Д. е теглила от сметката, какъв е началния и какъв е крайният баланс по сметката. В случая също не е посочена евентуалната налична сума в началото на годината, не формиран начален и краен баланс за отчетния период.

 

37. В хода на настоящото производство бе изслушано заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза. Въз основа на данните по делото, вещото лице е констатирало следните данни относно придобитите и изразходвани от Д. средства :

За 2018 година

парични средства в постъпления разходи парични средства

началото на периода в края на периода

налични в брой 19980,00лв.

налични банка 6,86лв. 124,11лв.

трудови доходи 1530,54 лв.

обезщ. безработица 3088,11лв.

заем от В. А. 3000,00лв.

приходи Еконт 82,50лв.

внесени ЗОВ 44,00лв.

такси по б. сметка 28,45лв.

плащания на ПОС 609,80лв.

плащания на ПОС 3516,21лв.

такси банк. сметка 28,46лв.

Общо парични средства в началото на периода - 19986,86 лв.; общо постъпления за периода - 8443,65 лв.; общо разходи през периода - 4226,92 лв.; общо налични средства в банка в края а периода - 124,11лв.; налични средства в края на периода – 24079,48 лв.

 

За 2019 година

парични средства в постъпления разходи парични средства

началото на периода в края на периода

налични в брой 24079,48 лв.

налични банка 124,11лв. 597,55лв.

трудови доходи 2410,33 лв.

обезщ. безработица 1980,00лв.

приходи Еконт 1289,50лв.

внесени ЗОВ 89,60лв.

такси по б. сметка 28,64лв.

плащания на ПОС 742,37лв.

плащания на ПОС 5044,11лв.

такси банк. сметка 37,50лв.

Общо парични средства в началото на периода – 24203,59 лв.; общо постъпления за периода – 5679,83 лв.; общо разходи през периода – 5942,22 лв.; средства в банка в края на периода – 597,55 лв.; налични средства в края на периода – 23343,65 лв.

 

За 2020 година

парични средства в постъпления разходи парични средства

началото на периода в края на периода

налични в брой 23343,65 лв.

налични банка 597,55 лв. 186,88 лв.

трудови доходи 2864,19 лв.

обезщ. безработица 1776,00лв.

приходи Еконт 229,50лв.

внесени ЗОВ 19.96лв.

такси по б. сметка 28,64лв.

плащания на ПОС 25714,47лв.

такси банк. сметка 55,30лв.

Общо парични средства в началото на периода – 23941,20 лв.; общо постъпления за периода – 4869,99 лв.; общо разходи през периода – 25789,73 лв.; средства в банка в края на периода – 186,88 лв.; налични средства в края на периода – 2834,58 лв.

За 2021 година

парични средства в постъпления разходи парични средства

началото на периода в края на периода

налични в брой 2834,58лв.

налични банка 186,88лв. 312,39 лв.

трудови доходи 804,51лв.

обезщ. безработица 1560,00лв.

заем от Ст. К. 9500,00лв.

заем от Ст. К. 9500,00лв.

заем от Ст. К. 9500,00лв.

приходи Еконт 95,00лв.

внесени ЗОВ 247,00лв.

такси по б. сметка 28,64лв.

плащания на ПОС 7207,81лв.

такси банк. сметка 78,83лв.

Общо парични средства в началото на периода – 3021,46 лв.; общо постъпления за периода – 30459,51 лв.; общо разходи през периода – 7533,64 лв.; средства в банка в края на периода – 312,39 лв.; налични средства в края на периода – 25634,94 лв.

 

За 2022 година

парични средства в постъпления разходи парични средства

началото на периода в края на периода

налични в брой 25634,94лв.

налични банка 312,39лв. 1,18лв.

трудови доходи 6447,41лв.

обезщ. безработица 1280,00лв.

заем от Б. Б. 9990,00лв.

заем от Б. Б. 9990,00лв.

заем от Л. К. 9900,00лв.

заем от Б. Б. 9990,00лв.

заем от Б. Б. 9990,00лв.

заем от Л. К. 5000,00лв.

приходи Еконт 442,00лв.

внесени ЗОВ 247,00лв.

плащания на ПОС 4855,24лв.

такси банк. сметка 75,30лв.

такси банк. сметка 20,30лв.

Общо парични средства в началото на периода – 25947,33лв.; общо постъпления за периода – 63119,41лв.; общо разходи през периода – 5197,84лв.; средства в банка в края на периода – 1,18 лв.; налични средства в края на периода – 83867,72 лв.

 

38. В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите :

• Л. К. К. от гр. Велинград(майка на съпруга на Д.), която заяви, че е давала паричен заем на Н.. Живеели заедно и тези пари ги давала за подпомагане на децата и на внуците. Сумата общо била около 9 хил. лева. Парите им давала, за да си покрият битовите нужди за дрехи, храна, най-вече за децата, внуците. Освен тези пари е дала и друг заем към 5,000 лева, но помни точно коя година, но е било след 2018 г.. Тези 5000,00 хил. лева ги дала еднократно, а 9000,00 лева ги давала на части в течение на цялата 2022 г. Когато имали нужда от пари им е помагала. К. твърди, че през 2022 г. е работила, както и преди това е работила и тези 9 000,00 лева са били основно от спестявания от заплатата. Икономисвала е с идеята да може да помага на децата, затова им давала, когато имали нужда, в течение на годината. Парите ги предавала в къщи лично на тях, когато са поискали. Единствено което са съставяли, като документ е запис на заповед, по искане на снаха ѝ Н. с оглед някаква сигурност;

• В. И. А. от гр. Велинград (без родствени отношения с Д.), който заяви, че през 2017 г. е дал паричен заем на Н. Д., около 9 000,00 лева. Парите ѝ ги дал в брой у тях. Тя поискала от него заема, като му обяснявала за какво ѝ трябват, но той казал, че не го интересува и ще помогне с каквото може. А. твърди, че има спестени пари от заплати и други доходи и тези пари били налични у него и от тях дал на Н.. През този период е работил, като главен експерт към общинска администрация гр. Велинград. Сочи, че и през 2018 г. съм ѝ е дал около 10 000,00 лева. Предаването на парите станало пак у тях. Тя го помоли и казала, че има нужда. Два три пъти съм ѝ давал пари през 2017 г. и през 2018 г., но не може да си спомни за третия случай. Тя му върнала парите, в рамките на 3 до 6 месеца от получаването на заема. Заема който е дал през 2017 г., до края на 2017 г. бил възстановен, но не помни точно, защото не съм си води бележки. Получил е запис на заповед, защото Н. държала да има документ, който да удостоверява, за негово спокойствие.

• С. К. К. от гр. Велинград (братовчед на съпруга на Д.), който заяви, че през 2021 г. е дал заем на Н. Д. на три пъти, като общата сума била в размер на 28 000,00 лева. Първият заем предоставил през месец януари на 2021 година, после в началото на лятото и края на м. август. К. сочи, че от 2020 година и понастоящем работи в софтуерна компания „Тик42“ АД, София, като месечното му възнаграждение е над 6 000,00 лева, нето. Н. му казала, че има лични нужди, но не е уточнявала какви. Парите, които ѝ е давал са от спестявания. К. сочи, че е семеен и има 2 деца. Сочи, че през 2021 г. е изтеглил и кредит, тъй като закупил недвижим имот. К. твърди, че парите е предавал на Д. в брой в гр. Велинград, в неговата къща. Банкнотите били в по-едри купюри - от 50, 100, като не си нещо по - конкретно. Заявява, че и получил запис на заповед от Н., защото тя имала желание да му предостави някакъв документ за нейно успокоение. Твърди, че заемите са погасени от Д. през 2022 г. К. твърди, че е работил и в друга софтуерна компания, като в „IT“ сектора е от 2017 г. - 2018 г. и винаги с високо възнаграждение в сравнение със средното за страната.

• Б. К. Б. от гр. Велинград (съпруга на Д. е племенник на свидетеля), който заяви, че през 2022 г. и 2023 г. е давал четири пъти заем на Н. Д., по около 9900,00 лева. Б. сочи, че е бивш военнослужещ и през 2021 г. и 2022 г. е работил в охранителна фирма. Парите ги предавал в гр. Велинград в къща на Д.. Свидетеля сочи, че живее в гр. София, но има къща и в гр. Велинград, като и Дойкови живеят в гр. Велинград. Б. твърди, че е съхранявал парите в банка. Тези пари били обезщетението, което получил от службата си в армията. След уволнението си от армията, продължил да работи, като получавал и пенсия. Когато предоставял заемите, преди това изтеглял съответната сума от банковата си сметка, след което ги предоставял на Д. в брой в тяхната къща. Получавал записи на заповеди със срок на изпълнение и връщане, за сигурност. Д. не му е казвала за какво е използвала парите. Заемите му бяха върнати до края на 2023 г. Д. ги връщала по 5-6 хил. лева на няколко пъти, но в края на 2023 г. заемите били погасени и нещата приключили. След това не му е искала заем. Б. сочи, че във връзка с тези заеми, спрямо него е била направена проверка в общината и там се установило всичко.

 

V. За правото :

 

39. Оспорения ревизионен акт е издаден въз основа на следното приложимо според органите по приходите право :

Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи.

Според чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а според чл. 17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. В чл. 35, т. 6 от закона е указано, че облагаем доход са и всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Съобразно чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, според която, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

 

40. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове налага извода, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон и данъчната основа за облагане да се определя въз основа на предположения или догадки. Нито административния акт, нито пък съдебното решение могат да бъдат основани на предположения, а само и единствено на несъмнено и еднозначно установени факти, включително когато се прилагат нормативно установени презумпции или фикции. В този смисъл, чл. 122, ал. 2 от ДОПК са изброени именно конкретни факти, които след като бъдат несъмнено установени, посредством допустимите от процесуалния закон доказателства, могат да послужат за определяне на данъчната основа за облагане на ревизираното лице.

 

41. В контекста на изложеното до тук, следва са констатира, че в ревизионния доклад, процесните парични суми, които са внесени по банкова сметка с титуляр Д. : 4492,93 лв. за 2017 г.; 3062,43 лв. за 2018 г.; 5386,12 лв. за 2019 г.; 5386,12 лв. за 2020 г.; 28843,24лв. за 2021 г. и 55 208,52лв. за 2022г. са квалифицирани по следния начин – „… не е налице доказано основание за получаването на сумите и за вноските, поради което постъпилите суми по банковата сметка на лицето са определени като доход, попадащ в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ….“.

В ревизионния акт са изложени пространни разсъждения относно доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ(133), които започват с твърдението, че „…Налице е укрит приход с източник чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който не попада под чл.13 от същия закон и следва да се обложи с данък от 10% върху основата по чл.17 от ЗДДФЛ….“.

В Решението на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, също е счетено, че „…Когато се установи, че доходът не може да бъде причислен към изброените конкретни видове доходи, същият следва да се третира като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В случая доходът на ревизираното лице е придобит вследствие на неизяснена дейност и това обстоятелство е относимо за определяне на източника на дохода като такъв, който попада в категорията на т.нар. „други източници на доходи“ по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото не попада в изрично изброените източници на доходи в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ….“.

 

42. В рамките на тези разбирания на органите по приходите, макар и в ревизионния доклад да е направено формално обсъждане на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, реално е предприето конкретно определяне на облагаемия доход от „всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с данък“, по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тоест, сумите внесени по банкова сметка с титуляр Д.; формиране на данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, а не по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и облагане с пряк данък на внесените по банкова сметка с титуляр Д. суми, за които е счетено, че съставляват доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който е с неустановен произход. Както се описа в предходната част на настоящото решение, от страна на органите по приходите не е формиран паричен поток и не са съпоставени всички приходи и разходи на Д., не определено нито начално, нито пък крайно салдо за период, не са констатирани всички движения по банковите сметки на Д., не са установени изтеглените от сметките парични суми, не е установен началния и крайния баланс по банковите сметки, което очевидно налага извода, че основата за облагане на жалбоподателката не е формирана по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.

В тази насока следва да се посочи, че в Указания изх. 24-00-1 от 08.01.2009 год., на изпълнителния директор на НАП(https://old.nra.bg/page?id=381), издадени на основание чл.10, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, с цел да се даде методика и се разяснят действията на органите по приходите в ревизионния процес, когато производството се осъществява по реда на чл. 122 от ДОПК, изрично е посочено, че „…След като установи номерата на банковите сметки органът по приходите следва да установи наличностите и движението по банковите сметки…“. Това в случая, повече от очевидно не е сторено. Установяването на движението по банковите сметки би имало за резултат, констатиране на конкретните парични суми, които ревизираното лице е внесло по банковите си сметки, и конкретните парични суми, които то е изтеглило от сметките се през периода. При това положение, в процеса на определяне на данъчната основа по особения ред, установен в чл. 122 и сл. от ДОК, внесените по банкова сметка парични средства, следва да се квалифицират като разход, както е сторено в случая, а изтеглените от банковите сметки парични суми, следва да се определят като приход за лицето през периода, с който приход, то може да извършва разходи и въз основа на съпоставката между двете величини, като се съобразят разбира се и всички останали приходи и разходи на лицето, да се формира констатация за наличието или липсата на укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Каквито и да е действия в тази насока не са предприети в казуса.

Указано от изпълнителния директор е също така, че „….Следва да се има предвид, че прилагането на особения ред се отнася винаги до целия доход на физическото лице от всички източници (от страната и чужбина) и за всички видове доходи и не е допустимо прилагане на особения ред само по отношение на отделен вид доход….“. Това, също не е сторено в хода на процесното ревизионно производство. Достатъчно е да се спомене, че не са установени сумите които, Д. е придобила за периода от 01.01.2017г. до 13.11.2017г., когато е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, както и че със сумите, които Д. е заплащала за здравноосигурителни вноски са намалени сумите които са внесени по банковата и сметка. Тоест, заплатените здравноосигурителни вноски, не са квалифицирани като разход, за какъвто би следвало да бъдат зачетени при определяне на основата за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК, с тях е намален дохода, за който е прието, че е с неустановен произход, което очевидно показва разбирането на органите по приходите, че в случая се облага доход по чл. 35, т. 6 от ДОПК, а не се установява данъчна основа, равна на превишението на разходите с неустановен произход над приходите за годишния данъчен период, по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК.

Все тази насока трябва да бъде посочено, че при формиране на общата годишна данъчна основа е изключена сумата от 15630,00лв., която според данните по преписката е внесена по сметка с титуляр Д. от В. Г. К., с когото неспорно тя живее на съпружески начала, с обяснението, че „…е възможно същият да подпомага финансово домакинството и отглеждането на децата си…“. При положение, че от страна на органите по приходите бе предприето формиране на основа за облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, то издръжката на домакинството, следваше да бъде определена като парична стойност и зачетена като разход, а внесените от К. суми като приход. Обратно, според разбиранията и действията на органите по приходите, разходите за домакинството не подлежат на установяване и не участват при формиране на основата за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, а внесената от К. сума, не следва да се квалифицира като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ДОПК.

Казано с други думи, в случая органите по приходите не са изпълнили дори указанията и разясненията, дадени им от изпълнителния директор на НАП.

 

43. По отношение на тези действия на органите по приходите, следва да се приложат указанията, дадени в Тълкувателно решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от съдията Е. М.. Според висшия по степен административен съд, систематично разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДС се намира в раздел VI-доходи от други източници, като в т. 1 до т. 5 са посочени видовете източници, а в т. 6 е предвидено източникът да е различен от посочените, но установен като такъв. Установеното несъответствието между направени разходи и получени доходи представлява разход за лицето, за който то няма достатъчно средства, т.е. установява се недостиг на средства, а не доход. В тези случаи се облагат разходи на данъчно задължените лица, което е в противоречие със законоустановените принципи за облагането на доходите на физическите лица. Превишението на разходите над приходите на лицето не може да се квалифицира като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото данъчната основа за облагане ще бъде размерът на разхода на лицето, а не на неговите приходи /доходи/. Именно за такива случаи законодателят, освен общия ред за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски по Г. Ч. от ДОПК е предвидил и ред за извършване на ревизионно производство при особени случаи, по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.

Конкретното указание в случая е, че при извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК.

 

44. Освен очевидната неяснота на органа по приходите за това, по какъв ред и правила следва да се установи данъчната основа за облагане в конкретния казус, следва да се констатира и пълната еклектика в разбиранията по отношение на търговско правния институт – запис на заповед. Това е имало за последица формулиране на не само неясните, но и объркващи и подвеждащи въпроси в исканията за представяне на документи и писмени обяснения, отправени до поемателите по менителничните ефекти – К., А., Б. и К.. Последно посочените четирима, са били задължени да дадат обяснения дали са се задължили по процесните записи на заповед; да посочат мястото на издаване на менителниците и основанието за тяхното подписване, дали е определена дата на падеж; на какво основание и въз основа на какви документи е възникнал дълга към Н. Д..

На следващо място, от една страна, органа по приходите е приел, че „…Записът на заповед не може да съществува без наличието на друг договор, който да обезпечи…“, но пък, писмените обяснения на поемателите по менителниците и на техния издател, не са били достатъчни за органа по приходите, като е счетено, че „…представените записи на заповед, сами по себе си не доказват заемно правоотношение, след като липсват договори за заеми и документи за предаване на парите…“.

 

45. Относно процесните заповеди на заповед следва се поясни, че те са едностранни сделки, което означава, че за тяхната валидност, за възникването на облигаторно правоотношение е достатъчно и необходимо едно единствено волеизявление – това на издателя на менителничния ефект. Абстрактния характер на сделката пък означава, че наличието на основание за издаването ѝ не е елемент от фактическия ѝ състав и поради това условие за действителността ѝ. Това обаче, не изключва поемането на паричното задължение по ефекта да е с определена цел, произтичаща от други каузални правоотношения с издателя на същия, както се твърди в процесния казус. Следва в тази насока да се направи ясното разграничение, че записа на заповед и каузалната сделка са самостоятелни правни актове, отделени един от друг. Породените от тях правоотношения съществуват отделно и самостоятелно. Записът на заповед може да бъде издаден и за да обезпечи, гарантира едно възникнало или бъдещо задължение по каузалната сделка между издателя и поемателя. В този случай, в каузалната сделка страните изрично предвиждат, че за обезпечаване на вземането се издава запис на заповед, който подлежи на връщане при погасяване на задължението по каузалната сделка. Казано с други думи, двете лица, страни по каузалното и менителничното правоотношение, трябва да са свързани по взаимно изразената им воля в тази насока. Ето защо пък, в конкретния случая, в тежест на жалбоподателя бе да установи посредством предвидените в процесуалния закон средства, наличието на годен менителничен ефект, наличието на годен договор за предоставяне на паричен заем и конкретната връзка между абстрактната и каузалната правна сделка.

 

46. Както се описа в предходния раздел на настоящото решение, от страна на жалбоподателя бяха посочени и разпитани като свидетели четиримата ремитенти по всеки от менителничните ефекти. Показанията на К., А., Б. и К. са конкретни, ясни и безпротиворечиви за това, че между всеки от тях и Д. са били установени заемни правоотношения във връзка с поискани от нея и предоставени от всеки един от четиримата парични заеми. Еднозначни са твърденията на свидетелите и за това, че за да се гарантират каузалните сделки, Д. е издала процесните записи на заповед, които е предала на поемателите(по преписката явно са представени фотокопия на същите). Всеки един от свидетелите е посочил, конкретните източници на доходи, въз основа на които е предоставил заемите на Д..

В хода на ревизията е отречена възможността, К., А., Б. и К. да са разполагали с финансова възможност да предоставят процесните парични средства в заем на Д.. Този извод е основан на данни, за които се твърди да са добити при извършени справки за актуалното състояние на всички трудови договори; справки за осигуряването на лицата; справки в Търговския регистър; справки в Агенцията по вписванията. По отношение на тези справки, от данните по преписката не става ясно, кое лице, кога и в какво качество ги е извършило. За тези не е съставен протокол по реда на чл. 50 от ДОПК, тоест липсват доказателства за извършването им, съобразно предвидения за това ред в процесуалния закон. На следващо място, органите по приходите, макар и да са извършили насрещни проверки по отношение на К., А., Б. и К., не са изискали от тях да представят данни за наличието на финансов ресурс, който да им позволи предоставянето на процесните парични заеми. Достатъчно в тази насока е например твърдението на Б., че паричните суми, които е предоставил в заем на жалбоподателката, е получил като обезщетение при напускането си от армията; че К.(свекърва на Д.) е имала паричните суми от спестявания; че А. има спестени пари от заплати и други доходи; че К. е работил в „IT“ сектора с високо възнаграждение.

При това положение, следва да се приеме, че обективирания в ревизионния доклад и в ревизионния акт извод, че поменатите четири лица не са разполагали с парични средства за да предоставят заеми на Д. е фактически необоснован.

 

47. Що се отнася до заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, следва да се констатира, че макар и да е основано само на наличните по делото данни, то дава някаква обективна представя по отношение на разполагаемите парични средства за Д. в началото на всеки един от отчетните периоди; получените приходи и придобити доходи; направените разходи; движението по банковите сметки; крайното салдо за съответния отчетен период. От факта, че началните и крайните салда по банковите сметки с титуляр Д. за всеки отчетен период, според вещото лице са : 6,86лв. - 124,11лв., за 2018 г.; 124,11лв. - 597,55лв., за 2019 г.; 597,55 лв. - 186,88 лв., за 2020 г.; 186,88лв. - 312,39 лв., за 2021 г. и 312,39лв. - 1,18лв., за 2022 г., следва извода, че през всеки отчетен период, по тези сметки са внасяни и теглени парични средства, като сравнително неголямата разлика между началните и крайните салда показва, че за всеки отчетен период внесените и изтеглените парични суми от сметките са били приблизително еднакви. При липсата на данни за извършени през периодите значителни покупки от страна Д., може да направи някаква индиция, че тя е получавала и съответно е погасявали паричните заеми, така както тя самата твърди и така както сочат разпитаните по делото свидетели.

Това което следва да се констатира в случая е, че от констатациите в заключението на вещото лице, които каза се са основани на наличните по ревизионната преписка данни и на тези събрани в хода на настоящото производство, не се установява по отношение на Д. да са налице укрити приходи или доходи, които да са налагали жалбоподателката да подава съответна декларация. Тоест, не се установява наличието на основанията посочени в чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, за формиране на облагаема основа по особения ред, установен в чл. 122 и сл. от ДОПК, с оглед облагането на жалбоподателката с пряк данък.

 

VІ. За разноските :

 

48. Констатираната незаконосъобразност на ревизионния акт, налага на жалбоподателя да се присъди съответната част от сторените разноски по производството. Съобразно представения по делото списък, те се констатира в размер на 3400,00лв.

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № P-16001323005486-091-001 от 16.08.2024 г., издаден П. Д. С. на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 427 от 15.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, с който спрямо Н. Т. Д., за отчетен период 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 301,85лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 176,43лв.; за отчетен период 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 538,61лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 260,06лв.; за отчетен период 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 568,33лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 979,66лв.; за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 073,71лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 580,73лв.; за отчетен период 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 5 037,23 лв. и а начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 876,06лв., като общо определените задължения за пряк данък са в размер на 10 519,73 лв., а общо определените задължения за лихва при разчитането му с бюджета са в размер на 2 872,94 лв.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София, да заплати на Н. Т. Д., [ЕГН], от гр. Пазарджик, ул. Христо Ботев 81, сумата от 3400,00лв.(три хиляди и четиристотин лева), представляваща извършени разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.